№ 12846
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110132236 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата 12 359,36 лева,
представляваща остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.06.2021г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът ДЗИ - О.” ЕАД твърди, че на 19.08.2019г. е реализирано ПТП, при което
водачът на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № СВ ... НВ, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, е причинил противоправно и виновно щети
на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № РВ ... КС, по отношение на който с ищеца е
сключена имуществена застраховка. Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение
в размер 24 718,71 лева и е направил ликвидационни разноски в размер 15 лева.
Връчил е покана на ответника за възстановяването на сумата, който му е заплатил на
02.09.2020г. сумата в размер на 12 374,35 лева. Предвид това в настоящото
производство ищецът претендира от ответника заплащането на разликата между
пълния размер на извънсъдебно предявената претенция и направеното от ответника
плащане, възлизаща на сумата от 12 359,36 лева. Претендира сторените по делото
разноски.
Ответникът „Застрахователно дружество ...” АД в срока по чл.131 ГПК оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че съставения протокол за ПТП не
отговаря на законовите изисквания, съответно не представлява годен документ даващ
основание за реализиране на регресната му отговорност. Оспорва заявения механизъм
на произшествието, вината на застрахования при него водач, както и всички твърдени
вреди да са причинени при процесното произшествие. Излага съображения, че вина за
настъпване на процесното ПТП има и водачът на застрахования при ищеца автомобил,
като твърди че е налице съпричиняване от поне 80 %. При условията на евентуалност
твърди, че за увредения автомобил „Мерцедес“ с рег. № РВ ... КС е налице тотална
щета. Твърди, че платеното застрахователно обезщетение е завишено. Претендира
присъждана на сторените в производството разноски.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл.411 КЗ,
в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя
по "Гражданска отговорност".
Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и посоченото
като увредено лице и извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за
вреди, които са в причинна връзка с противоправното поведение на лице, чиято
гражданска отговорност е покрита от ответника.
В случая по делото не е налице спор между страните и с определението на съда от
17.11.2022г. са отделени за безспорни следните обстоятелства: наличието на валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил „Мерцедес“ с рег. № РВ ... КС към
момента на реализиране на риска, наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика на л.а. „Фолксваген“ с рег. № СВ ...
НВ; настъпването на ПТП на 19.08.2019г., около 10,25 часа на територията на АМ
„Тракия” на км 319+500 в посoка от гр.София към гр. Бургас /в близост до разклона за
гр. Карнобат/ със сочените в исковата молба участници; изплащане от страна на
ищцовото дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка
„Каско“ в сочения в исковата молба размер. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК
съдът приема осъществяването им за доказано. Посочените обстоятелства се
установяват включително и от събраните по делото писмени доказателства – протокол
за ПТП от 19.08.2019г., застрахователна полица за застраховка "Каско", уведомление за
щети по МПС, преводно нареждане, справка от информационната система на
Гаранционен фонд за сключена застраховка "Гражданска
отговорност".
От приетия по делото протокол за ПТП № 1565853 от 19.08.2019г., изготвен от
младши автоконтрольор при РДВР – Бургас се установява, че на 19.08.2019г., около
10:25 часа, лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № СВ ... НВ се движи по
автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. София към гр. Бургас, като в района на км
319+500 водачът спира в аварийната лента на автомагистралата извън специално
обозначените за целта места, при което е блъснат от водача на л.а. „Мерцедес Е 220
ЦДИ“ с рег. № РВ ... КС, съответно в резултат на ПТП са настъпили материални щети.
Следва да се посочи, че протоколът за произшествието, издаден от служител на МВР е
официален свидетелстващ документ, който съдът цени по реда на чл. 179 ГПК. Същият
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в
него и непосредствено възприети от длъжностното лице факти при огледа. От
документа се установява, че длъжностното лице е посетило мястото на настъпването на
произшествието и отразило относимите обстоятелства за определяне на механизма на
произшествието, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида
на нанесените щети, пътните знаци, маркировка на мястото на произшествието,
възпроизведени в схема на пътя. Протоколът представлява доказателство, че след
направен оглед и събрани данни, съставителят на протокола е приел, че ПТП е
2
настъпило по описания в него начин. В частта за това удостоверяване протокола няма
доказателствена стойност на официален документ и обвързваща съда доказателствена
стойност, поради което механизмът на ПТП подлежи на доказване и с други
доказателствени средства и не може да се приеме за установен само въз основа на
горепосочения протокол.
За установяване на спорните по делото обстоятелства относно механизма на ПТП, са
събрани гласни доказателства чрез разпит по делегация на свидетеля Д. З.. Свидетелят
посочва, че има спомен за настъпилото ПТП. Свидетелства, че магистралата била
много натоварена. Прибирал се от гр. Ямбол към гр. Бургас и спрял в аварийната
лента, тъй като му светнала сигнализация на автомобилното табло. Посочва, че дори не
успял да отвори шофьорската врата, когато бил ударен от другият автомобил в задна
лява част. Възприел л..а „Мерцедес“ едва когато го ударил. Допълва, че следствие на
удара неговата гума гръмнала, а джантата се разцепила на две. Носачът, цялата лява
ходова част и мостът били също счупени. Активирала се въздушната възглавница.
Счита, че другият автомобил се движел поне със 160 км/час, тъй като спрял около 200
м, след неговата кола. При преценката по реда на чл.172 ГПК съдът намира, че от
показанията на свидетеля З., подкрепени от протокола за ПТП и данните от преписката
по щета, в т.ч. съставения АУАН № 450310/19.08.2019г. и издаденото въз основа на
него НП № 19-0282-000371/18.09.2019г., се установява по категоричен начин, че
действително свидетелят З. е спрял в аварийната пътна лента на автомагистралата, за
което е санкциониран по реда на ЗДвП /нарушение по чл.58, т.1 ЗДвП/. Следва да се
посочи, че е налице разминаване между констатациите, обективирани в съставения
протокол за ПТП и изявленията на свидетеля, дадени при проведения разпит по
делегация, относно причините за извършеното спиране. При разпита си свидетелят З.
заявява, че нещо светнало на таблото на автомобила, което наложило спирането му в
аварийното платено за движение. Същевременно подобно обстоятелство относно
причините за отбиване в аварийната лента липсват в съставения протокол за ПТП.
Нещо повече, при разпита на актосъставителя И. Д., в качеството му на свидетел по
делото, същият заявява, че има спомен за процесното събитие. Посочва, че при
пристигане на мястото на инцидента възприел увреденият автомобил, като водачът му
казал, че е паркирал в аварийната лента на магистралата, за да си почине и за да
облекчи физиологична нужда.
От показанията на свидетеля Г. Г., се установява, че е участвал в ПТП на АВ
„Тракия“, управлявайки лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“. Свидетелят посочва,
че малко след гр. Ямбол имало спрял автомобил в вдясно на пътното платно на
магистралата. Движел се в дясната лента и се изкачвал по нанагорнището, съответно
нямал видимост, при което настъпило съприкосновение с другият автомобил, който
според свидетеля, бил спрял неправилно. Изяснява, че застрахованият при ищеца
автомобил бил наполовина спрял в аварийната, наполовина в дясна лента за движение,
като не видял да има включени аварийни светлини. Посочва, че вследствие на удара
била спукана предна дясна гума, капак и десен фар на управлявания от него автомобил,
като след 10м спирачен път, колата навлязла в авариен режим и се отворили
въздушните възглавници.
Съдът, при преценка на заключението на изслушаната съдебно - автотехническа
експертиза, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира,
тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е
отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установяват
обстоятелства от които да се направи извод, че вещото лице е недобросъвестно или
3
заинтересовано от изхода на правния спор. От изслушаната по делото заключение на
допуснатата съдебно автотехническа експертиза се установява, че събитието е
настъпило при следните обстоятелства: на 19.08.2019г., около 10:25 часа, лек
автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № РВ ... КС се движи по АМ „Тракия” в
посока от гр. Пловдив към гр. Бургас, като в района на км 319+500, водачът навлиза
частично в аварийната лента за движение, където настъпва удар със спрелия в
аварийната лента лек автомобил, като след удара лек автомобил „Мерцедес Е 220
ЦДИ“ с рег. № РВ ... КС продължава своето движение и се удря в крайпътната
мантинела; първоначалното съприкосновение настъпва между предна дясна част на лек
автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № РВ ... КС и задна лява част на лек
автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № СВ ... НВ.
В конкретния случай съдът намира, че са налице предпоставките за възникване на
отговорността на водача на лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № СВ ... НВ - и
по този начин на застраховалото гражданската му отговорност ответно дружество,
който в нарушение на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.1 ЗДвП, е спрял в аварийната
пътна лента на автомагистралата, без да е налице обективна причина за това и то на
място, на което принципно спирането е забранено. По делото не се твърди и не се
установява наличието на авария или друго независещо от водача обстоятелство,
съгласно нормата на чл. 59, ал.1 ЗДвП, което би обусловило правото на последния да
спре върху лентата за принудително спиране извън платното за движение, с поставяне
на предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал.
Следователно не се установяват обстоятелства, изключващи вината на този водач,
поради което важи презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основателно се явява възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл.
51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване размера на отговорността на делинквента е, ако
и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е
налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка
причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има
обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия
/т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. /. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 233Д е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че
застрахования при ищеца водач с действие или бездействие е допринесъл за
настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/. В настоящата хипотеза водачът на лек
автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. № РВ ... КС не е съобразил скоростта на
управляваното от него превозно средство с конкретната пътна обстановка. Самият
водач – Г. Г. в показанията си пред съда заявява, че времето към момента на
настъпване на процесното ПТП е било слънчево, а настилката - суха. В преписката по
щетата изрично е отбелязал, че е имало силен трафик. Съдът не кредитира показанията
в частта относно изявленията на същия свидетел, че не е имал видимост, поради
изкачване в участъка на магистралата, където е настъпил инцидента, съответно не е
могъл своевременно да възприеме спрелия в аварийната лента лек автомобил
„Фолксваген Фаетон“ с рег. № СВ ... НВ. Последното обстоятелство е в противоречие с
изводите на вещото лице по изготвеното, прието и неоспорено от страните по делото
заключение на САТЕ, съгласно което наклона в процесния участък е незначителен и
4
опасната зона на спиране на МПС е била повече от 100 метра, при управление с
разрешената скорост – 140 км./час. Налице е разминаване между твърденията на същия
свидетел и обясненията, дадени пред посетилия ПТП-то служител на МВР, пред когото
Г. е заявил, че му е прилошало по време на движение, поради което е навлязъл в
аварийната лента. Предвид констатираното противоречие, като съобрази изводите на
експерта по САТЕ и данните за настъпили увреждания по двете превозни средства,
съдът намира, че застрахованият при ищеца водач на л.а. „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ също
е допринесъл за настъпване на удара – като се е движил с несъобразена скорост,
съответно е навлязъл частично в аварийната лента, където е настъпило
съприкосновение със спрелия лек автомобил „Фолксваген Фаетон“. Според
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите са длъжни да подбират скоростта си така,
че да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. С оглед
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП спирането на движещото се отпред МПС е всякога
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Според чл. 75, ал. 1
от ППЗДвП водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на пътната
повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно превозно средство е
длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да
може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Т.е. законът
изисква от водачите във всички случаи да подбират скоростта и дистанцията си така,
че да могат да избегнат удар при рязко спиране на движещото се отпред МПС – дори и
за него да няма причина, дори и да е неправомерно. В конкретния случай, независимо
от обстоятелството, че намиращия се пред него л.а. „Фолксваген Фаетон“ с рег. № СВ
... НВ е спрял в аварийната лента, извън специално обозначените за това места, именно
водачът на лек автомобил „Мерцедес" с неудачно избраната скорост и неспазването на
достатъчно дистанция, е допринесъл да се стигне до реализиране на процесното ПТП и
съответните увреждания по застрахованото МПС. Предвид изложеното съдът намира,
че е налице съпричиняване от 50 %.
По отношение на размера на застрахователното обезщетение при съдебно предявена
претенция, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на
вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към
момента на настъпване на вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване
на настъпилата вреда. Съгласно заключението на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил "Мерцедес Е 220 ЦДИ" с
рег. № РВ ... КС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза
на сумата в размер на 62 666,46 лева, а средната пазарна стойност на лекия автомобил
към датата на ПТП е 36 763 лева, поради което е налице тотална щета. Вещото лице
сочи, че процентът на запазените части на лекия автомобил представлява 25 % от
неговата действителна стойност – 9191 лева. Стойността на обезщетението за
уврежданията по процесния лек автомобил, определена при условията на тотална щета
и след приспадане на запазените части в размер на 25 % е 27 572
лева.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в
размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно
обезщетение и дължимото деликтно такова – в случая до сумата 24 733,71 лв., с
5
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., които се установяват от
заключението на САТЕ. От последната сума следва да бъде приспаднат определения
процент съпричиняване - 50 % , съответно се установява, че в полза на ищеца е
възникнало регресно вземане в размер на 12 366,86 лева.
Безспорно между страните по делото е, че ответникът е погасил извънсъдебно, чрез
плащане на дата 02.09.2020г. сума в размер на 12 374,35 лв., с което на практика е
погасил вземането на ищеца по регресната претенция, следователно искът като
неоснователен следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото
разноски в размер на 255 лева, представляващи депозит за свидетел, възнаграждение
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер от 100
лева.
Воден от гореизложеното, Софийски районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ДЗИ О.“ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43 с правно основание чл.411 КЗ за сумата 12 359,36 лева,
представляваща остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение, за настъпили щети по л.а. „Мерцедес“ с рег. № РВ ... КС, в резултат на
ПТП от 19.08.2019г., настъпило около 10,25 часа на територията на АМ „Тракия” на км
319+500 в посoка от гр.София към гр. Бургас /в близост до разклона за гр. Карнобат/,
причинено по вина на застрахован при ответника по "Гражданска отговорност" водач
на лек автомобил „Фолксваген Фаетон“ с рег. № СВ ... НВ, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 08.06.2021г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК "ДЗИ О.“ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата 255 лева,
представляваща сторени разноски в производството по настоящото дело.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6