№ 7
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513749 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена на 08.10.2021 г. от Б. К. Б. /длъжник
по изп.производство/ срещу отказ от 20.08.2021 г. на ЧСИ В.М., рег.№ 840, с
район на действие СГС, постановен по изп.дело № 20198600401524, да бъде
прекратено производството по изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че отказът на ЧСИ е
незаконосъобразен, защото след образуване на изп.дело не били извършвани
действия, които да прекъснат давността, а само такива по проучване на
имуществото на длъжника. Сочи, че били изминали повече от 2-години от
последното изпълнително действие – налагане на запори върху вземанията по
банкови сметки. Счита, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1,т.8 ГПК и
изп.дело се считало за прекратено по силата на закона. Освен това вземането
на взискателя било погасено по давност на основание чл.110 ЗЗД.
Иска се от съда да отмени обжалвания отказ на ЧСИ да прекрати
изп.дело. не претендира разноски.
От взискателя С.О. не е постъпил отговор по жалбата.
От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, а по същество за
нейната неоснователност. Сочи, че не са налице предпоставките на
1
чл.433,ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изп.производство, тъй като му било
възложено от С.О. с писмо от 23.07.2019 г. събиране на сумата в размер на 60
лв. по влязло в сила на 25.04.2019 г. наказателно постановление от 24.11.2017
г. Възложени му били правомощията по чл.18 ЗЧСИ. По изп.дело Държавата
била присъединен взискател за събиране на сумата в размер на 12 059,68 лв.
Още при образуване на изп.производство с две запорни съобщения с дата от
30.07.2019 г. били наложени запори върху трудовото възнаграждение на
длъжника в „С.Б.“ ООД, както и върху банковите му сметки в „Р.Б.“ ЕАД.
Със запорно съобщение от 27.09.2019 г. бил наложен запор на МПС марка
Пежо 307, рег. № ******* и на МПС марка Фолксваген пасат с рег.№
*******. Със запорно съобщение от 20.08.2021 г. бил наложен запор върху
микросметките на длъжника в „Изипей“ АД. Молбата за прекратяване на
изп.дело била подадена на 20.08.2021 г. при което аритметически погледнато
за периода от 27.09.2019 г. до 20.08.2021 г. не бил изтекъл 2-годишния срок.
Към датата на подаване на жалбата прекратителния срок по чл.433,ал.1,т.8
ГПК също не бил изтекъл като следвало да се има предвид и чл.3,т.1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
съгласно която разпоредба:„За срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат: 1.процесуалните срокове по
съдебни, арбитражни и изпълнителни производства“. Относно възражението
по чл.110 ЗЗД сочи, че не го е разгледал, тъй като не било в компетентност на
ЧСИ.
По допустимостта на жалбата:
За обжалвания отказ длъжникът е бил уведомен на 24.09. 2021 г. /по
електронна поща/.
Жалбата е подадена на 08.10. 2021 г.
Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК; подадена е срещу
акт, подлежащ на инстанционен контрол.Налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно жалбата е допустима.
По основателността на жалбата:
Действително, изп.производство е било образувано на 23.07.2019 г. по
молба на взискателя – С.О. за принудителното събиране на сумата по
2
наказателно постановление № СОА17-РД11-6875 от 24.11.2017 г. На ЧСИ са
възложени правомощията по чл.18 ЗЧСИ.
С разпореждане от 23.07.2019 г. ЧСИ е образувал изп.производство.
На 30.07.2019 г. е отправено запорно съобщение до работодателя на
длъжника – „С.Б.“ ООД за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение.
На същата дата е отправено и запорно съобщение до „Р. /България/ ЕАД
за налагане на запор върху банкови сметки, банкови касети и открити
акредитиви до размера на дълга. Видно от писмото на БНБ /л.74/ запорът е
наложен на 07.08.2019 г.
Със съобщение от 27.09.2019 г. е наложен запор на МПС марка
Фолксваген пасат с рег.№ *******. Видно от отговора на отдел „Пътна
полиция-СДВР“ от 06.11.2019 г. запор на МПС е наложен на 09.10.2019 г.
/л.44 от изп.дело/. На същата дата е наложен запор и върху МПС марка Пежо
307, рег. № ******* /л.43/.
На 21.10.2020 г. е бил насрочен опис на движими вещи за 09.12.2020
г./л.67 от изп.дело/. На 10.02.2021 г. е бил насрочен нов опис на движими
вещи за 30.06.2021 г. /л.71 от изп.д./.
По изп.дело Държавата е била присъединена като взискател за събиране
на сумата в размер на 11 854,74 лв., видно от писмото от 30.07.2020 г., за
което длъжникът е уведомен на 07.08.2020 г.
Молбата по чл.433, ал.1,т.8 ГПК е подадена на 20.08.2021 г.
Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато:
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Правомощията по чл.433 ГПК са на съдебния изпълнител; съдът не
може да изземе неговите функции и да прекрати производството по изп.дело;
респ. да вдигне запорите и възбраните, ако такива са били наложени.
Действително, прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
3
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Съгласно приетото в т.10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ
26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК НА ВКС в изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
В конкретния случай от данните по изп.дело се установява, че по
отношение на длъжника са били предприети многобройни изпълнителни
действия, целящи събиране на вземането на взискателя по принудителен ред-
запори на трудово възнаграждение и банкови сметки, както и запор върху две
МПС-та и опис на движими вещи като липсва бездействие от страна на
взискателя за период повече от 2 години, за да е налице хипотезата на чл.433,
ал.1,т.8 ГПК.
Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на
съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се
предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява
на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него,
а на третото задължено лице - да извършва плащания на длъжника. Целта му
е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това
осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане,
4
за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя.
Затова запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително
действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителния способ
"Изпълнение върху вземания на длъжника".
Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния
изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и
чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие.
Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено,
изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или
изп.производство-прекратено. Запорът има действие и върху последващи
постъпления по сметките без да е необходимо изпращане на други запорни
съобщения, в този смисъл било решение № 4/16.06.2017 г. по т.д.№ 3129/2015
г. на ВКС, ТК, Второ ТО.
По делото не се твърди, а и не се установява запорът да е бил вдигнат.
Освен това присъединяването на кредитора НАП също представлява
действие, което прекъсва давността.
Основателен е довода на ЧСИ, че следва да се има предвид и чл.3,т.1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
съгласно която разпоредба:„За срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат: 1.процесуалните срокове по
съдебни, арбитражни и изпълнителни производства“.
Налага се извод, че жалбата е неоснователна и като такава ще следва да
бъде оставена без уважение.
Дали вземането на взискателя е погасено по давност в срока по чл.110
ЗЗД не може да бъде предмет на разглеждане в производство по чл.435 и
следв. ГПК във връзка с чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
По разноските:
С оглед горе приетото на жалбоподателя разноски не се присъждат, а и
такива не се претендират.
ЧСИ не дължи разноски в производство по чл.435 и следв. ГПК.
Ответникът по жалбата не претендира разноски.
5
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена на 08.10.2021 г. от Б. К.
Б./длъжник по изп.производство/ срещу отказ от 20.08.2021 г. на ЧСИ В.М.,
рег.№ 840, с район на действие СГС, постановен по изп.дело №
20198600401524, да бъде прекратено производството по изп.дело на
основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6