РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Самоков, 03.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на десети
юни през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 102 по описа на
съда за
Г.Б. *** обжалва Наказателно постановление № 18-0338-001...,
издадено на 31.01.2019 г. от Е.П.Ф., на длъжност „Началник
група” към ОДМВР – София, РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят лично
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против
подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От показанията на свидетелите Д.В. – актосъставител и А.Д. –
свидетел по АУАН, двамата на длъжност „мл. автоконтрольор”
в РУ – Самоков, както и от съдържанието на съставения срещу жалбоподателя на
28.09.2018 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Д, № 851..., еднозначно се
установява, че на 28.09.2018 г. около 10,40 ч., на републикански път ІІ-82, в
посока от гр. Самоков към гр. София жалбоподателят Г.Б.
М. управлявал лек автомобил „О.В.” с рег. № СА 2... НК, регистриран като собственост на И.К.Н.и бил спрян за проверка от свидетелите В. и Д.. В
хода на проверката посочените свидетели извършили справка по електронен път в
автоматизираната информационна система на КАТ за регистрацията на МПС, от която
било установено, че по това време регистрацията на управлявания от
жалбоподателя автомобил била служебно прекратена поради това, че автомобилът не
бил пререгистриран в законоустановения срок по чл. 143, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/. За управление на МПС със служебно прекратена регистрация
по реда на чл. 143, ал. 15, вр. ал. 11 от ЗДвП
свидетелят В. съставил на място срещу жалбоподателя горепосочения АУАН в негово
присъствие и в присъствието на св. Д. – свидетел при установяване на
нарушението, който подписал акта. Свидетелят В. предявил акта на жалбоподателя
да се запознае със съдържанието му, а последният го подписал без възражения и
получил екземпляр от него.
Така съставеният срещу
жалбоподателя АУАН съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е
съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, поради което
във връзка с неговото съставяне в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
Констатациите в АУАН се
потвърждават от служебно изискани в хипотезата на чл. 107, ал. 2 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства, изпратени от СДВР, отдел „Пътна полиция”
с писмо рег. № 433200-56030/29.05.2019 г. От тяхната детайлна и съвкупна
преценка се установява, че на 21.05.2018 г. в автоматизираната информационна
система „Регистрация“ на КАТ служебно е регистрирано подаване по електронен път
на заявление № 2253/19.05.2018 г. от нотариус № 547 по регистъра на Нотариалната
камара за сключен договор за продажба на МПС с рег. №
СА 2... НК, по който приобретател е именно
жалбоподателят Г.Б. М.. Той не е изпълнил
задължението си по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП в двумесечен срок от придобиването
на МПС да подаде заявление за промяна в регистрацията му, поради което след
изтичането на работния ден 20.07.2018 г. регистрацията на това МПС е служебно
прекратена. Тя е възстановена впоследствие въз основа на заявление № *********..., регистрирано в АИС на 28.09.2018 г. в 15,56
ч., като превозното средство е отчислено от СДВР и е зачислено в ОДМВР – София,
регистрирана е промяната в собствеността му, осъществена с договора от
19.05.2018 г. и за това МПС са издадени табели с регистрационни номера СО 5...
СС.
Въз основа на гореобсъдените
доказателства безспорно се установява, че от обективна страна деянието на
жалбоподателя се изразява в това, че на 28.09.2018 г. около 10,40 ч. на
републикански път ІІ-82 с посока на движение от гр. Самоков за гр. София същият
е управлявал лек автомобил „О.В.” с рег. № СА 2... НК, чиято регистрация е била служебно прекратена
на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 20.07.2018 г. поради неизпълнението на
задължението на приобретателя на този автомобил да заяви промяна в регистрацията
му в двумесечен срок от придобиването. Управлението на МПС със служебно
прекратена на законно основание регистрация е конкретна проявна
форма на изпълнителното деяние на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП – управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Именно жалбоподателят е придобил
лекия автомобил „О.В.” с рег. №
СА 2... НК с договор за продажба от 19.05.2018 г., сключен с нотариална заверка
на подписите, извършена от нотариус с № 547 в регистъра на Нотариалната камара.
Поради това за жалбоподателя е възникнало задължението по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
да заяви промяна в регистрацията на това МПС като го регистрира на свое име в
двумесечен срок от придобиването му. В случая е неприложима разпоредбата на чл.
144, ал. 5 от ЗДвП, която дава възможност на приобретателя по сделка с ППС да
заяви предварително изготвяне на свидетелството за регистрация и тази
информация да се подаде към МВР заедно с информацията за сключения договор.
Това е така, защото страните по сделката са били с постоянен адрес на
територията на различни области и при пререгистрацията на автомобила е била
наложителна подмяната на регистрационните му табели съгласно чл. 17, ал. 1 от
Наредба № І-45/2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства /обн. ДВ,
бр. 31/2000 г., в редакцията на тази разпоредба обн.
ДВ, бр. 20/2018 г., действаща към 19.05.2018 г. - датата на сключване на
договора/.
Тези обстоятелства обосновават
несъмнен извод, че при спирането му за проверка на 28.09.2018 г. около 10,40 ч.
жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС, което самият той е придобил с
договор за продажба, сключен на 19.05.2018 г. и че в двумесечен срок от
придобиването му той не е заявил промяна в регистрацията му. Знанието у
жалбоподателя за тези факти обосновава извод, че той е извършил деянието
умишлено. В този случай обстоятелството
дали жалбоподателят е знаел, че към момента на спирането му за проверка регистрацията
на управлявания от него автомобил е била служебно прекратена, е без правно
значение за субективната страна на деянието. Това е така, защото служебното
прекратяване на регистрацията е визирано в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП като
автоматично настъпваща правна последица на неспазване от приобретателя на МПС на
законоустановен срок за заявяване на промяна в неговата регистрация, а
незнанието на закона не извинява никого.
Ето защо съдът намира за
установено по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН
несъмнен начин, че жалбоподателят виновно е извършил административно нарушение
по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, за което
законосъобразно с обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната му
отговорност.
Наказателното постановление е
издадено в законоустановения срок от Е.П.Ф., за
когото от писмо рег. № 338000-1.../03.04.2018
г. от Началника на РУ – Самоков до съда се установява, че към датата на
издаването му е бил назначен на длъжността началник група „Охранителна полиция”
в РУ – Самоков при ОДМВР – София и я е изпълнявал. Съгласно т. 2.9 от
представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, която е била в сила към датата на издаване на НП, началниците на
сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са оправомощени в
съответствие с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП да издават наказателни постановления за нарушения
по ЗДвП на обслужваната територия. Ето защо обжалваното НП е издадено от
компетентен орган.
Неоснователни са оплакванията в
жалбата, че съществуващите неточности в НП относно марката на управляваното от
жалбоподателя МПС и регистрационния му номер представляват допуснати при
издаването му съществени процесуални нарушения, които са възпрепятствали
възможността му да разбере за какво е образувано административно-наказателното
производство и да организира защитата си, поради което опорочават НП до степен
на незаконосъобразност.
Преди всичко следва да се
отбележи, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно-наказателното
производство се образува не с издаване на НП, а със съставяне на АУАН. В
конкретния случай в съставения срещу жалбоподателя АУАН вярно, точно и
недвусмислено са описани всички конкретни факти, съставомерни
за извършеното от жалбоподателя административно нарушение, за което
впоследствие той е наказан с НП, а и актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя и е подписан от него без възражения. Следователно жалбоподателят
изобщо не е бил възпрепятстван да разбере за какво е образувано административно-наказателното
производство.
Също така не може да се приеме,
че съдържанието на НП е възпрепятствало жалбоподателя да организира защитата си.
След издаване на НП защитата на жалбоподателя се осъществява в настоящото съдебно
производство, като защитата му срещу фактите представлява процесуално право да
твърди и доказва, че те не са се осъществили въобще или са се осъществили по
начин, различен от установения в административно-наказателното производство и че
това различие има конкретно правно значение за административно-наказателната му
отговорност. В този смисъл изборът на защитна позиция срещу фактите принадлежи
на жалбоподателя и в конкретния случай той не е обусловен, нито е ограничен от
горепосочените неточности в НП, тъй като жалбоподателят е изложил в жалбата си
конкретни факти относно марката, модела и регистрационния номер на действително
управляваното от него МПС при извършване на проверката от служители на РУ –
Самоков, които при това напълно кореспондират с данните за същите
обстоятелства, посочени в редовно съставения АУАН, който съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена
сила.
Освен това, най-значимо за извода
на настоящия състав за законосъобразност на НП е съображението, че съгласно
обстоятелствената част на НП жалбоподателят е наказан за административно
нарушение, извършено по време и място, така както са посочени в редовно
съставения АУАН и при също така посочени в АУАН /а и в НП/ съществени за
отговорността му обстоятелства – управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред поради служебно прекратяване на регистрацията му на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДвП. От гледище на формалната, а и на житейската логика, не е
възможно едно лице да управлява две различни МПС по едно и също време и на едно
и също място. Именно поради това, а и с оглед единството между АУАН и НП за
времето и мястото на извършване на вмененото на жалбоподателя деяние,
изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред поради
служебно прекратяване на регистрацията му на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП,
както и предвид това, че тези обстоятелства са установени в редовно съставен
АУАН, ползващ се с презумптивна доказателствена сила,
която не само не е оборена, а е потвърдена от твърденията на жалбоподателя в
жалбата за марката, модела и регистрационния номер на действително управляваното
от него МПС, се налага единственият възможен извод, че на жалбоподателя са
наложени предвидените в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административни наказания за
това, че на 28.09.2018 г., около 10,40 ч., на републикански път ІІ-82 с посока
на движение от гр. С. към гр. С. е управлявал МПС – лек автомобил „О.В.” с рег. № СА 2... НК,
регистриран като собственост на И.К.Н., чиято
регистрация е била служебно прекратена поради това, че за него не е била
заявена промяна на регистрацията му в срока по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Така
всички неточности в НП – посочване веднъж в обстоятелствената му част, че се
касае за управление на лек автомобил „Ф.Б.”, и втори
път – че автомобилът е „О.В.” /действителните марка и
модел на МПС/, собственост на И.Н./лицето,
действително регистрирано като собственик на МПС в информационната система на
КАТ към момента на установяване на нарушението/, както и че МПС е с рег. № СА 2... НК вместо действителният му рег. № СА 2... НК, представляват по съществото си технически
грешки при изписване на текста на НП, но те не водят до неопределеност,
двусмислие или същинско противоречие между АУАН и НП относно времето, мястото и
авторството на нарушението, както и досежно обстоятелството в какво човешко
поведение то се е изразило – управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред с оглед служебното прекратяване на регистрацията му на основание
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Единствено като допълнение следва
да се посочи, че строгият процесуален формализъм следва да отстъпи пред
несъмнено установената обективна истина за тези обстоятелства, още повече в
едно елементарно устроено според закона производство, каквото е
административно-наказателното производство пред наказващия орган.
По всички изложени съображения с
обжалваното НП административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал
личната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя за виновно
извършено от него административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
За това административно нарушение
на жалбоподателя са наложени кумулативно предвидените в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП
административни наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”. Всяко
от тези административни наказания е индивидуализирано законосъобразно в минималните
им законоустановени размери – глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПК за срок от 6 месеца, поради което тези размери на така наложените
административни наказания не подлежат на намаляване от съда.
Извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, поради което не са налице
материално-правните предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Административното нарушение по
чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП е формално, тъй
като самото управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, е
обявено за административно-наказуемо, без да е необходимо от това да произтичат
други вредни последици. Поради това тяхната липса не следва да бъде обсъждана
при преценка дали случаят е маловажен. Освен това обществената опасност на това
административно нарушение не бива да се подценява, тъй като пряко засяга
обществените отношения, свързани с установена в обществен интерес проследимост на собствеността на вещи на значителна
стойност, които са обект на данъчно облагане и посредством които нерядко се
извършват административни нарушения или са предмет или средство за извършване
на престъпления.
Наред с това от събраните по
делото доказателства не се налага извод за наличие на други смекчаващи вината
на жалбоподателя обстоятелства, поради които да се приеме, че извършеното от
него административно нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Като
такова смекчаващо обстоятелство не може да се приеме фактът, че в деня на
проверката, при която нарушението е установено - но след извършването й -
жалбоподателят е заявил за регистрация пред компетентните органи управляваното
от него МПС. Да се приеме обратното би означавало съдът напълно необосновано да
толерира всеки, който знае, че не е регистрирал на свое име придобитото и
управлявано от него МПС, но се е надявал и е разчитал, че след евентуална проверка
ще извърши действия за надлежната му регистрация, за да се освободи по този
начин от административно-наказателна отговорност за едно доказано нарушение. И
на следващо място, от датата на служебното прекратяване на регистрацията на
това МПС до установяване на нарушението, респ. до извършване на промяна в
регистрацията на МПС, са изминали не ден или два, а повече от два месеца.
Липсата на предходни установени
и/или санкционирани с влезли в сила наказателни постановления административни
нарушения по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, извършени от жалбоподателя, не задължава
административно-наказващия орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С
оглед формалното естество на нарушението, тази разпоредба може да бъде
приложена при наличието на други смекчаващи вината на жалбоподателя
обстоятелства, поради които да се приеме, че извършеното от него
административно нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Както вече се
посочи, такива обстоятелства не се установяват, поради което основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
По изложените съображения
обжалваното НП е законосъобразно и при липсата на основания за неговото
изменение или отмяна, същото следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Наказателно постановление № 18-0338-001..., издадено на 31.01.2019 г. от Е.П.Ф., на длъжност „Началник група” към ОДМВР – София, РУ
– Самоков.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: