№ 194
гр. Плевен , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Т. Г.а Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Г.а
при участието на секретаря Ивайло П. Цветков
като разгледа докладваното от Екатерина Т. Г.а Панова Въззивно гражданско
дело № 20214400500362 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 16 от 1.03.2021 г по гр. дело № 363/2020г по описа на
РС – Кнежа състав на същия съд е ОСЪДИЛ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с адрес: гр. София, ул. “***” № 2, да заплати
на ДР. В. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.Червен бряг, ул. „***“, № ***,
вх.“Б“, ет.***, ап.8, представляван от адвокат Г.С. от САК, сумата от 1500
лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – адвокатски хонорари платени по: ДП №156/18г. по
описа на РП-Кнежа; АНД № 242/2019г. по описа на Районен съд гр. Кнежа и
по ВАНД № 250/2020г. по описа на ПлОС, ведно със законната лихва върху
главницата, от 17.08.2020г. датата на завеждане на делото до окончателно
изплащане, като за разликата над уважения размер на иска
за имуществени вреди от 1500 лева до пълния претендиран размер от 2800
лева, Е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛИЛ е също така като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН, предявеният от ДР. В. Д., с ЕГН **********, с адрес
1
гр.Червен бряг, ул. „***“, № ***, вх.“Б“, ет.***, ап.8, представляван от
адвокат Г.С. от САК, ПРОТИВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, ул. “***” № 2, иск за неимуществени вреди
за периода 18.09.2018г. до 25.06.2020г., в размер на 2000 лева.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Д.Д. ,в която се
възразява, че решението е неправилно. Възразява се, че не е задължително
договарянето на минималния размер на адвокатско възнаграждение и така
договорения хонорар е осигурил адекватна защита на интересите и правата на
Д..Възразява се, че съдът не е съобразил доказателствата по делото и
неправилно е отхвърлил без особени аргументи предявения иск за
неимуществени вреди. Възразява се, че макар и да не е възможно да се докаже
изцяло какви са промените, настъпили в психиката при наличието на едно
наказателно производство, то по делото има доказателства за отражението на
производството върху въззивника. Възразява се, че в тази връзка същият е бил
криминално регистриран, което се е отразило негативно върху състоянието
му и в средите на неговите познати. Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се уважат исковете изцяло .
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на претърпени
неимуществени вреди, тяхната обезвреда по справедливост, както и
възможността в това производство да се редуцира заплатеното
възнаграждение в хода на наказателното производство
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
2
РС е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 2 от ЗОДОВ, предявени от ДР. В. Д. против Прокуратурата
на Република България.Искането е съдът да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение за извършено
престъпление, по което административно-наказателно производство той е
оправдан на две инстанции, ведно със законната лихва върху главницата, от
17.08.2020г. датата на завеждане на делото до окончателно
изплащане,както и сумата 2800 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди – адвокатски хонорари платени по: ДП
№156/18г. по описа на РП-Кнежа; АНД № 242/2019г. по описа на Районен съд
гр. Кнежа и по ВАНД № 250/2020г. по описа на ПлОС, ведно със законната
лихва върху главницата, от 17.08.2020г. датата на завеждане на делото до
окончателно ѝ изплащане
За доказване размера на причинените неимуществени вреди е
представен и приет заверен препис от Експертно решение №
2270/17.08.2020г. телк от УМБАЛ „***“ ЕАД и са били разпитани свидетели
Г.Х.Г. и Б.Й.Б..
От ТЕЛК решението е видно, според РС, че ищецът в края на 2012г. е
освидетелстван, като състоянието му до тази експертиза е 75% трайно
намалена работоспособност. С експертното решение № 2270 от 17.08.2020г.
трайно намалена работоспособност на ДР. В. Д. е определена на 60%, т.е. има
подобрение.
Свидетелят Г.Х.Г. е заявил, че са съседи с Д. в блока и го познава от
детските му години. От 2018г. се изнервил от тези дела, напуснал града и
живеел в с. ***. През тези години свидетелят постоянно го карал по дела в
гр.Оряхово, гр.Кнежа и гр.Велико Търново. Свидетеля Г. знае, че ищецът е
спечелил делото за връщане на табелите на автомобила, но те не са върнати
още, а колата стой пред блока на майка му, като шума я е затрупала и е в
скапан вид вече. Драгомир станал прекалено нервен и затова решил да се
премести в с. ***, накрая на селото и страни от хората. Свидетеля не знае за
задържания, освен когато Д. бил задържан в гр. Оряхово, като там са му и
свалени номерата на колата. Това го знае от него и не знае да е водено
3
наказателно дело срещу Д. в този съд. Свидетеля Г. Г. заяви, че в гр. Кнежа
знае, че е оправдан и по две - три дела го е карал до настоящият съд.
Съдът е приел , че показанията на този свидетел са объркани,
противоречиви, касаят дела водени в други населени места и нямащи нищо
общо с АНД №242/19г. по описа на РС-Кнежа. ДП № 156/2018г. е образувано
на 04.10.2018г., а видно от представената характеристична справка ДР. В. Д.
през по-голямата част от годината пребивава на територията на с. ***, където
живее сам и се занимава с животновъдство. Свидетеля Г. Г. е виждал
инцидентно ищеца, когато го карал с автомобил по дела в гр.Оряхово,
гр.Кнежа и гр.Велико Търново и от него знае за задържането му в гр. Оряхово
и сваляне на номерата на колата му.
Свидетелят Б.Й.Б. е заявил, че познава Д. от януари 2018г., а доколкото
си спомнял от май месец 2018г. той има дела с прокуратурата, които са
спечелени от него. Делото е заради автомобила, на който са свалени номерата,
като колата стои пред дома на майка му. Д. му е споделял, че има решение в
негова полза от Върховен съд да му се върнат номерата на колата, но не му се
връщат. Има и решение на други съдилища за СУМПС, да му се върне, като
си е платил всички глоби, но не му се връщат документите. Свидетелят е
твърдял, че в следствие на това Драгомир станал доста изнервен, има
проблеми със семейството си, не се разбира с жена си и децата си. Б.Б. е
твърдял, че наблюдава у него депресия, тъй като и срещу него са водени дела
от прокуратурата и знае, как се чувствал и разбира Д., как се чувства при
делата му с прокуратурата. Д. е с усещането, че срещу него се вършат
несправедливи неща, тъй като му е споделял, че е спечели тези дела.
Свидетелят е твърдял, че в гр.Кнежа е водено дело за табелите на колата на
ищеца и той е оправдан. Свидетелят е заявил, че в момента автомобилът
няма номера, седи пред блока, в който живее Д., сив на цвят, марка „***, а
редовно го вози г-н Г. Г. с автомобила си, като в последно време Д. живее в с.
***.
Съдът е приел, че този свидетел – Б.Й.Б. няма лични наблюдения
върху водените от ДР. В. Д. дела, а при инцидентните срещи, от него
получавал информация за тях и състоянието на ищеца. Информацията му за
дела между Д. и прокуратурата е от месец май 2018г., а ДП № 156/2018г. е
образувано на 04.10.2018г.
4
Съдът е приел, че свидетелските показания и представеното експертно
решение № 2270/17.08.2020г. по никакъв начин не доказват твърдените от
ищеца, претърпени неимуществени вреди, както и твърдението, че именно
производството по АНД № 242/2019г. по описа на РС-Кнежа е причината за
тях и в този смисъл следва иска за неимуществени вреди в размер на 2000
лева да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Според РС съгласно разпоредбата на чл.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. размера на възнаграждението за оказваната адвокатска правна
помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба
минимален размер за съответния вид помощ.
Минималния размер на възнаграждението за процесуално
представителство, защита и съдействие в досъдебното производство и защита
на подсъдимия се уреждат в чл.13 от Наредба №1/2004г. и се определят от
повдигнатото обвинение. От ДП №156/18г. по описа на РП-Кнежа /л.14/ е
видно, че на ищеца е повдигнато обвинение по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или с
глоба от петстотин до хиляда лева. Същият не е бил осъждан към 19.06.2019г.
– датата на разпит като обвиняем и предвид императивните разпоредби на
чл.78а от НК е било ясно, че същият ще бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Това е предложила РП
-Кнежа, сега РП-Плевен,ТО-Кнежа с постановление за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл.78а от НК, а в РС-Кнежа е образувано АНД № 242/19г. по описа
на съда.
Престъплението в извършването на което е бил обвинен ищеца е по
чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК и по смисъла на чл.93, т.7 от НК не е тежко
престъпление и е без фактическа и правна сложност.
Безспорно е, според РС, че правото на избор на адвокат е лично право
на всеки и размера на адвокатското възнаграждение е договорен между тях,
при спазване на минималните размери посочени в Наредба № 1/2004г.
Съдът е приел, че платеното адвокатско възнаграждение по ДП
5
№156/18г. по описа на РП-Кнежа; НОХД № 242/2019г. по описа на Районен
съд гр. Кнежа и по ВАНД № 250/2020г. по описа на ПлОС надвишават
съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение.
Изплатените адвокатски възнаграждения по проведеното досъдебно
производство и развилото се административно-наказателно такова на две
инстанции е прекомерно предвид действителната правна и фактическа
сложност на казуса и в този смисъл следва иска за имуществени вреди да бъде
признат до размера на 1500 лева, като до пълния претендиран размер от 2800
лева, да бъде отхвърлен като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО на РС е частично незаконосъобразно
РС е изложил мотиви за съображенията и изводите си, които не се
споделят напълно от въззивния съд.
По делото са събрани гласни доказателства относно
психологическото състояние на въззивника в периода на провежданото срещу
него административно наказателно производство. РС е изложил мотиви за
това защо не възприема показанията на свидетелите и това е негово право.
Следва обаче да се отбележи, че не може да се приеме наличието на
противоречивост на показанията на свидетелите или липса на поглед на св. Б.
върху наказателното производство, поради което изцяло да не се възприемат
показанията на свидетелите. Свидетелите пресъздават пред съда своите
впечатления от състоянието на въззивника и не е необходимо те да имат
поглед върху провежданото наказателно производство. Действително от
показанията на свидетелите и от доказателствата по делото – характеристична
справка и свидетелство за съдимост , е видно, че освен производството по
АНХД 242/2019 г на РС – Кнежа, срещу въззивника е имало и други
производства, които също са свързани с управление на автомобил без
регистрационни табели. Св. Г. сочи, че знае за оправдаването на въззивника
по дело в град Кнежа, т.е същият има собствени възприятие за наличието на
такова дело, с което свързва и състоянието на въззивника. Същото се отнася и
за св. Б., което сочи, че двамата свидетели са били в течение на събитията
около въззивника и управлението на автомобила без регистрационни табели и
могат да свържат тази събития със състоянието на Д..
6
Въззивният съд приема, че по делото се установява наличието на
психологически стрес и напрежение от воденото срещу Д. производство по
посоченото АНХД като това е дало отражение върху поведението на
въззивника с околните. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че в същия период е било налично и производство по НОХД №
413/2018 г на РС – Ч.Бряг, присъдата по което е влязла в сила на 2.03.2020г,
но е била постановена на 30.09.2019 г. Не могат във времето да се разграничат
ефектите от отделните производства, водени срещу въззивника. В този
смисъл и съобразно трайната съдебна практика следва да се приеме, че
претърпените неимуществени вреди от въззивника следва да се обезвредят по
справедливост с обезщетение в размер на 1000 лв, заедно с лихвата считано от
датата на предявяване на иска, както е по исковата молба или това е
датата17.08.2020г. До размера на 2000 лв искът се явява неоснователен и в
тази част решението следва да се потвърди.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба относно
размера на адвокатското възнаграждение в наказателното производство.
Съобразно разрешението ,дадено в ТР по т.д № 1/2017 г на ОСГК на ВКС на
РБ при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-
малък от платения в наказателния процес при наличието на възражение от
ответната страна пред първата инстанция в този смисъл. Такова възражение е
било налице в подадения отговор на л. 38 от първоинстанционното дело. При
съобразяване на разпоредбите на чл. 13 ал.1 т.2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към
момента на административно наказателното производство РС – Кнежа е
определил и размера на адвокатското възнаграждение като е присъдил ,че
следва ищецът пред първата инстанция да бъде обезщетен в размер на 1500
лв. В тази част решението следва да се потвърди.
Пред въззивната инстанция е представен списък за разноските с
включено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв при липса на
възражение от другата страна относно размера.С оглед частичното уважаване
на жалбата следва да се присъдят разноски в полза на въззивника в размер на
150 лв при наличието на два иска и начина на уважаване на жалбата по
отношение на всеки един от тях. Пред първата инстанция ищецът пред нея е
7
представил списък за разноските в размер на 1010 лв, от които 1000 лв
адвокатско възнаграждение при наличието на възражение за прекомерност.
Липсва жалба от Прокуратурата на РБ по отношение на разноските, а съдът
счита, че следва да се съобрази разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.2 от Наредба № 1,
цитирана по горе в редакцията към момента на упълномощаване на адвоката.
По този текст при материален интерес от 4800 лв, какъвто е в случая ,
адвокатското възнаграждение в своя минимален размер следва да е от 300 лв
и 7% за горницата над 1000 лв или още 266 лв или общо в размер на 566 лв.
Следва да се съобразява материалния интерес, както е по посочената наредба,
а не броя на исковете. Присъдените разноски пред първата инстанция са в
размер на 500 лв и положението на страната не може да бъде влошено при
липсата на жалба от Прокуратурата на РБ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 16 от 1.03.2021 г по гр. дело № 363/2020г
по описа на РС – Кнежа по описа на Плевенски районен съд В ЧАСТТА , В
КОЯТО съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от ДР. В. Д. с ЕГН **********, с
адрес гр.Червен бряг, ул. „***“, № ***, вх.“Б“, ет.***, ап.8 ПРОТИВ
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск за неимуществени
вреди за периода 18.09.2018г. до 25.06.2020г., в размер на 2000 лева ЗА
РАЗМЕРА ДО 1000 ЛВ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА на осн. Чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с адрес: гр. София, ул. “***” № 2, ДА
ЗАПЛАТИ на ДР. В. Д. с ЕГН **********, с адрес гр.Червен бряг, ул. „***“,
№ ***, вх.“Б“, ет.***, ап.8 обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от действията на Прокуратурата на РБ по ДП №156/18г. по описа на РП-
Кнежа, АНД № 242/2019г. по описа на Районен съд гр. Кнежа и по ВАНД №
8
250/2020г. по описа на Пл ОС В РАЗМЕР НА 1000 ЛВ, заедно с дължимата
законна липва, считано от 17.08.2020г до окончателното изплащане на сумата
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с
адрес: гр. София, ул. “***” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на ДР. В. Д. с ЕГН
********** разноски за въззивната инстанция в размер на 150 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9