№ 270
гр. Шумен, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630200879 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвана е т.3 от Наказателно постановление № 24-0869-000630 от 25.03.2024г. на
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на Я. И. Ю., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ************** е наложена „глоба” в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева на основание чл.177, ал.4, т.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение по чл.177, ал.4, т.3 от ЗДв.П. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени т.3 от наказателното постановление като незаконосъобразно,
като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с
упълномощен представител, който изцяло поддържа жалбата.
Наказващият орган, редовно призован изпраща упълномощен представител, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваната част
от наказателното постановление да бъде потвърдена.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.02.2024г. към 13,20 часа свидетелите Д. Д. Х. и П. С. П. – служители в сектор
„ПП“ при ОД МВР Шумен се движели със служебен автомобил по ул. Владайско въстание в
гр. Шумен. Към служебния автомобил се приближил товарен автомобил "Мерцедес", който
свидетелите Х. и П. спрели за проверка. В хода на проверката, свидетелите установили, че
товарния автомобил „Мерцедес 814К“ с рег. № Н23 48ВС бил собственост на „Д. М“ ЕООД,
ЕИК *********, а жалбоподателя Я. И. Ю. бил негов водач. Свидетелите Х. и П.
констатирали, че товарния автомобил бил натоварен със земна маса, с едри камъни и парчета
асфалт, които били доста над канатите и товара не бил покрит. Водачът не представил
документи за превозвания товар, а товарния автомобил не бил представен на годишен
1
технически преглед. На место на жалбоподателя Я. Ю. бил съставен и Акт за установяване
на административно нарушение серия GA № 1215819 за установените три административни
нарушения на: – 1. чл.100, ал.1, т.4 от ЗДв.П; 2. чл.147, ал.1 от ЗДв.П и 3. Чл.177, ал.4, т.3 от
ЗДв.П. За констатираното трето нарушение, актосъставителят – свидетелят Д. Х. посочил, че
с горното деяние от страна на Я. И. Ю. е нарушена разпоредбата на чл.177, ал.4, т.3 от ЗДв.П
за това, че на 07.02.2024г. в 13,20 часа превозва земна маса примесена с отломки от едри
канъни, чакъл и бетон, натоварен по начин и излизащи извън нивото на канатите на
каросерията, с което създава сигурен риск от изпадане по време на движение. Актът бил
подписан от нарушителя без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си
право и не е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка било издадено наказателно постановление № 24-0869-000630 от 25.03.2024г. на
Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на Я. И. Ю., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ************** са наложени: 1. „глоба“ в размер на 50 лева на основание
чл.181, т.3, предл.1 от ЗДв.П; 2. „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДв.П и
3. „глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.177, ал.4, т.3 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.177, ал.4, т.3 от ЗДв.П.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
С.К.К. и на свидетелят С.К.Г. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне
на акта, свидетеля Р.А.А., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на актосъставителя Д. Х. и свидетеля по акта П. П., съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е
присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко възприетите от него
факти и обстоятелства. Освен това показанията им са непротиворечиви, кореспондират
помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал,
поради което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и
приема същите за достоверни и правдиви. Съдът кредитира изцяло и показанията на
свидетеля Р.А., който е очевидец на натоварването на товарния автомобил.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложените и приети по делото
като веществено доказателство ксерокопия на 3 броя снимки на процесното нарушение,
направени със служебен таблет на ОД на МВР – Шумен и отразяващи натоварения товарен
автомобил „Мерцедес“ с рег. № Н23 48ВС. Последните не са изготвени по реда на НПК и не
представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК.
Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.
н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по чл.102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по
смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от
престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г.,
ІІ н.о. на ВКС/.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 24-0869-000630 от 25.03.2024г. е издадено от
компетентен орган - от Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР гр. Шумен,
съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Съобразно разпоредбата на чл.127, ал.1 от Закона за движение по пътищата
2
участниците /ЗДвП/ превозваните товари трябва: 1. да не създават опасност за участниците в
движението; 2. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя и 3. да не ограничават
видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното
превозно средство. Според ал.4 на цитираната правна норма министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните
работи, определя с наредба условията и реда за укрепване на превозваните товари, а именно
Наредба № 7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари обн., ДВ, бр. 39 от
11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018г. Разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари дефинира понятието
„товар“ - всички стоки, които обикновено биха се поставили във или върху частта от
превозното средство, предназначена за превоз на товари, които не са постоянно прикрепени
към него, включително предмети в носители на товари, като касети, подвижни тела или
контейнери в превозни средства. С тази наредба също така се определят: 1. задълженията на
водачите и превозвачите за укрепване на товарите; 2. изискванията за укрепване на товарите
при превоза, товаренето, разтоварването и обработката им; 3. видовете неизправности,
свързани с укрепването на товарите и тяхната класификация и 4. контролът за укрепване на
товарите съгласно чл.1, ал.1 от същата. Нормата на ал.2 на чл.1 от Наредба № 7 от
27.04.2018 г. регламентира, че укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни
средства /ППС/, се извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното
средство и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото
им, както и околната среда. Освен това в разпоредбата на чл.3 от посочената наредба е
установено задължение за водача преди натоварването да приложи най-подходящите методи
за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл.8 /укрепването на товара се
извършва по един или повече от следните стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС
ЕN 12195-3, БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO
1496, приложими към превозвания товар и превозното средство/ и да определи броя и вида и
да използва необходимите средства за максимална надеждност на обезопасяването.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.5 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на
превозваните товари неизправностите, свързани с укрепването на товари се класифицират в
три групи според степента на риска, както следва: 1. незначителна неизправност – когато
товарът е бил обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за
безопасност от проверяващите органи; 2. значителна неизправност – когато товарът не е бил
обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части
от него и 3. опасна неизправност – когато безопасността на движението е пряко застрашена
поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради
опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.
Съобразно разпоредбата на чл.177, ал.4, т.3 от ЗДв.П, който управлява пътно
превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл.127,
ал.4, се наказва с глоба от: 1. петстотин лева – при констатирани незначителни
неизправности при укрепването на товара; 2. хиляда лева – при констатирани значителни
неизправности при укрепването на товара и 3. хиляда и петстотин лева – при констатирани
опасни неизправности при укрепването на товара.
Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение на
жалбоподателят Я. Ю. е вменено нарушение на чл.177, ал.4, т.3 от ЗДв.П изразяващо се в
това, че с управляваното МПС превозва земна маса, примесена с отломки от едри камъни,
чакъл и бетон, натоварени по начин и излизащи извън нивото на канатите на каросерията, с
което създава сигурен риск от изпадане по време на движение. Изпълнителното деяние, за
което е повдигнато обвинение се изразява в неизпълнение на задължение за укрепване и
обезопасяване на товари, които могат да създадат опасност за участниците в движението,
каквото изискване е регламентирано в наредбата по чл.127, ал.4 от ЗДв.П, а именно Наредба
№ 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в
сила от 20.05.2018 г.
В случая правилно и законосъобразно както актосъставителят, така и наказващият
орган са приели, че се касае за неизпълнение на изискването за укрепване и обезопасяване
на товар при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара и са посочили
действителната нарушена норма, която е и санкционната такава – чл.177, ал.4, т.3 от ЗДв.П.
3
Няма пречка правната норма да съдържа едновременно както дължимо правило за
поведение, така и санкция за неизпълнение на изискванията. В случая нарушението е точно
посочено както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
наказателното постановление и то се изразява в това, че „управлява МПС, като превозва
товар – земна маса, примесена с отломки от едри камъни, чакъл и бетон, натоварени по
начин и излизащи извън нивото на канатите на каросерията, с което създава сигурен риск от
изпадане по време на движение. Посочената разпоредба съдържа едновременно както
дължимо правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на изискванията, като е
посочена и препратката, свързана с наредбата по чл.127, ал.4 от ЗДв.П. Липсата на цифрово
отразяване на разпоредби от наредбата, които са нарушени от жалбоподателя не води до
нарушаване правото му на защита, предвид пълното описание на установеното деяние с ясно
вмененото обвинение за вида неизправност, поради което и са неоснователни наведените от
процесуалния представител на жалбоподателя съображения в обратна насока. Не е
задължително административнонаказващия орган да издирва и цитира всички възможни
нормативни разпоредби, които третират поведението на наказаното лице като
противоправно. Посочването дори само на тази разпоредба, кореспондираща с фактическото
описание на деянието, е напълно достатъчно, за да разбере и привлеченото към
административно наказателна отговорност лице за извършването на какво по вид нарушение
е потърсена такава отговорност. Настоящата инстанция намира, че в случая по никакъв
начин не е нарушено правото на защита на лицето. В мотивационните си части и актът, и
наказателното постановление са достатъчно подробни и ясни, като нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено то, са описани достатъчно детайлно, така, че
наказаното лице да разбере какво му се вменява, че е извършило. По този начин е била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно
нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се
съдебно производство.
Оценката на неизправността при укрепването на товара се осъществява по
правилата, регламентирани в Приложение № 1 към чл.9, ал.4 от Наредба № 7 от 27.04.2018г.
и в определена степен /извън заложените обективни критерии/, е предоставена на
преценката на проверяващия. Съгласно т.10.2.2. и т.10.3.2 от Приложение 1 недостатъчната
височина на страничните стени и задната стена /ако се използва за обезопасяване на товара/
представлява опасна неизправност.
Съгласно § 6, т. 72 от Допълнителните разпоредби на ЗДв.П по смисъла на този
закон „Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното
средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
Съобразно § 25.т.2 от Допълнителната разпоредба на Закон за изменение и допълнение на
Закона за движението по пътищата (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) този закон
въвежда изискванията на Директива 2014/47/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3
април 2014 г. относно крайпътната техническа проверка на изправността на търговски
превозни средства, които се движат на територията на Съюза, и за отмяна на Директива
2000/30/ЕО (ОВ, L 127/134 от 29 април 2014 г.). Съобразно чл.3, т.5 на Директива 2014/47/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014г. относно крайпътната техническа
проверка на изправността на търговски превозни средства, които се движат на територията
на Съюза, и за отмяна на Директива 2000/30/ЕО е дадено определение на „товар" като е
посочено, че „товар“ означава всички стоки, които обикновено биха се поставили във или
върху частта от превозното средство, предназначена за превоз на товари, които не са
постоянно прикрепени към него, включително предмети в носители на товари, като касети,
подвижни тела или контейнери в превозни средства;
Описаното в рамките на наказателното постановление обстоятелство, че превозвания
товар - земна маса, примесена с отломки от едри камъни, чакъл и бетон, натоварени по
начин и излизащи извън нивото на канатите на каросерията, с което създава сигурен риск от
изпадане по време на движение е напълно достатъчно основание да се приложи посочената
санкционна разпоредба, доколкото всеки предмет, който би се появил внезапно на пътното
4
платно, съставлява опасност за другите участници в движението.
Поради всичко изложеното по-горе съдът намира, че от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление поведение на водача несъмнено покрива
белезите на нарушението по чл.177, ал.4, т.3 от ЗДв.П. Наличен е и субективният елемент от
състава на нарушението, тъй като в качеството си на водач на товарния автомобил
жалбоподателят е бил длъжен да знае задълженията, които законът му вменява относно
укрепването на превозвани товари и да предвижда последиците от неизпълнението им.
За неизпълнение на това задължение разпоредба на чл.177, ал.4, т.3 от ЗДв.П
предвижда налагане на “глоба” за водача в размер на 1 500 лева. Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал законосъобразно съгласно посочената разпоредба, като се е съобразил и с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в неговия абсолютен размер,
съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не
е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при
определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения
му, фиксиран размер.
С разпоредбата на чл.189з от ЗДв.П законодателят изрично е изключил приложението
на чл.28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство по
наказателното постановление е протекло при липса на съществени процесуални нарушения.
По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да
разбере за какво е санкциониран.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата в тази част
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата начл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства
по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на
АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в
процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза
на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на
МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен
размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е
представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр.
чл.27а от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по
делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева, която следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последната по сметка на ОД МВР гр.
Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваната т. 3 от Наказателно постановление № 24-0869-000630
от 25.03.2024г. на Началник сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на Я. И. Ю., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ************** е наложена „глоба” в размер на 1 500
5
/хиляда и петстотин/ лева на основание чл.177, ал.4, т.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение по чл.177, ал.4, т.3 от ЗДв.П като правилна и законосъобразна.
ОСЪЖДА Я. И. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************** да
заплати по сметка на ОД МВР гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл.27а от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6