Решение по дело №4317/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 726
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Петя Кръстева Георгиева
Дело: 20192120204317
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ  

  Номер 726,   30.06.2020г., гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

     БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав,

на десети юни, две хиляди и двадесета година,

в публично заседание в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ПЕТЯ  ГЕОРГИЕВА

при секретаря Златка Калоянова

в присъствието на прокурора……………,

като разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело № 4317 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по повод жалбата на „К. и с.“ ООД ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“************ против наказателно постановление № Б-9-ДНСК-75/ 14.08.2019г., издадено от зам.началник на Дирекция за национален строителен контрол- гр.София за нарушение на чл.169, ал.1, т.3, вр. чл.169, ал.3, т.1, вр. чл.168, ал.1, т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на основание чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност с искане за отмяна на обжалваното постановление.

   Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от лице с процесуална легитимация и е допустима.

   Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното :

   На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че във функциите си на строителен надзор, съгласно договор за изпълнение на строителен надзор от 30.01.2018г. на строеж: „*******“ /етапно строителство/, първи етап - „Укрепване на свлачище “*********“ и втори етап - „Курортен комплекс“, със ЗП-*******, РЗП /подземно/-***********, РЗП /надземно/ - **********, РЗП/общо/- *********, находящ се в УПИ ****** /ПИ ******* по КК/ м.“********“, землище на гр.Созопол, упражнява строителен надзор на горния строеж, който се извършва без да са изпълнени специалните изисквания вписани в решение № БС-10-06/29.12.2017г. на директора на РИОСВ-гр.Бургас. При строителството е изпълнен подход /път/ от земни маси за достъп на строителната техника до гореописания строеж, който подход попада частично върху плажната ивица - морски плаж, представляващ публична държавна собственост, с което е извършило нарушение на разпоредбата на чл.169, ал.1, т.3, предложение трето от ЗУТ, във връзка с отговорностите и задълженията си по чл.168, ал.1, т.3, предложение първо от ЗУТ.

    Констатациите са извършени при проверка на строежа на 31.01.2019г. от служители на РО“НСК“ Бургас към РДНСК Югоизточен район и от представени геодезически заснемания от РИОСВ-Бургас и Служба по геодезия кадастър и картография /СГКК/ гр.Бургас. При проверка на място на строежа е установено започнато строителство по реализиране на първи етап, за които са одобрени инвестиционни проекти по части „Конструкции“, „Геология“, „Геодезия“, „Пожарна безопасност“ и „План безопасност и здраве“ от разрешение за строеж № 100/10.09.2018г., а именно: „Укрепване на свлачище „***********““. Отнет е пласт „1“ от свлачището, съгласно указанията на МРРБ по чл.96, ал.3 от ЗУТ. Положени са пилоти за конструктивни блок В и блок С, изградена е фундаментната плоча /ростверк/ на конструктивни блок В и блок С, изградена е пилотната конструкция на блок А, изпълнено е противоабразивно съоръжение по североизточната регулационна граница към морето, изградена е подпорната стена по северния откос на свлачището към к.к.„**********", започнато изпълнение на пилотната укрепваща стена към комплекс „Св. ********" /южен скат на свлачището/ и е започнато изпълнение на обемната пространствена конструкция за укрепване фронта на свлачището /към пътя, на югозапад/-конструктивен блок С.В ПИ 67800.49.11, представляващ местообитание 2110 - плажна ивица морски плаж е изпълнен подход - рампа от земни маси за достъп на строителната техника до гореописания строеж.

  Така изпълненото строителство на подход - рампа е извършено при неспазване на изискване на влязъл в сила административен акт, залегнало като условие в т.5 в решение № БС-10-ОС /29.12.2017г. на директора на РИОСВ-гр.Бургас. Изискванията и условията на влезлите в сила административни актове, какъвто акт в настоящия случай се явява решение № БС-10-ОС/29.12.2017г. на директора на РИОСВ-гр.Бургас са задължителни, съобразно разпоредбата на чл.169, ал.1, т.3 от ЗУТ във връзка с чл.169, ал.3, т.1 от ЗУТ.

  С решение № БС-10-ОС/29.12.2017г. на директора на РИОСВ-гр.Бургас е съгласувана реализация на инвестиционното предложение за гореописания строеж, при спазване на поставените пет задължителни условия. В т.5 от условията в решението е записано, че „По време на подготовката за укрепителните мероприятия, при самото укрепване и при строителството да не се допуска навлизане на строителна и транспортна техника в полигони, заети от местообитание 2110- плажната ивица".

   Изпълненото строителство на подход за достъп на транспортна техника до гореописания строеж е в противоречие на т.5 от условията, посочени в Решение № БС- 10-OС/29.12.2017г. по оценка на съвместимост на РИОСВ – гр.Бургас. Изпълненото на място строителство е в несъответствие с изискванията към строежите за околна среда, арг. чл.169, ал.1, т.3, предложение трето от ЗУТ. Горното квалифицира строежа като строеж с нарушение на чл.224, ал.1, т.7 от ЗУТ- без да са изпълнени специалните изисквания, заложени в решение № БС-10-ОС/29.12.2017г. на директора на РИОСВ гр. Бургас.

  „********“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул************, представлявано от инж. К.В.К., в качеството му на лице, упражняващо строителен надзор, не е изпълнил вмененото му от чл.168, ал.1, т.3, предл. първо от ЗУТ задължение да спре строителството на строеж, който се изпълнява при някоя от посочените в нормата на чл. 224, ал. 1 ЗУТ хипотези. Една от тях е, когато строежът се изпълнява без да са изпълнени специалните изисквания, в настоящия случай вписани в решение № БС-10-06/29.12.2017г. на директора на РИОСВ гр. Бургас. Нарушението на разпоредбата на чл.168, ал.1, т.3, предл. първо от ЗУТ е бездействие, изразяващо се в неизпълнение на цитираното законоустановено задължение от строителния надзор. Съгласно чл.168, ал.1 т.3, предл. първо от ЗУТ, именно лицето упражняващо строителния надзор носи отговорност за спиране на строежи, които се изпълняват при условията на чл.224, ал.1 от ЗУТ, тоест, които се изпълняват при наличие на някоя от посочените в текста хипотези.

     Нарушението е извършено на 31.01.2019г. в местност „*******“, землище на гр.Созопол и установено на 31.01.2019г.. Деянието си жалбоподателя е нарушил разпоредбите на чл.169, ал.1, т.3 от ЗУТ вр. чл.168, ал.1, т.3 от ЗУТ.

    Актът за установяване на административно нарушение съдържа законоустановените реквизити по чл.42 от ЗАНН и е връчен на жалбоподателя без възражения. В срока чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.

    Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа и правна страна, поради което за нарушение на чл.169, ал.1 т.3, пр. трето от ЗУТ във вр. чл.168, ал.1, т.3, пр. първо от ЗУТ, на основание чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 5000 лева.

     В хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните основания за отмяна. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Същите са издадени при спазване на предвидените срокове в ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34, ал.1 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му от компетентен орган.

   Установената с акта фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетеля К.М. и приложените писмени доказателства, в т.ч. договор за упражняване на строителен надзор от 30.08.2018г., решение № БС-10-ОС/29.12.2017г. по оценка на съвместимостите на директора на РИОСВ Бургас, разрешение за строеж № 100/10.09.2018г., констативен акт № 3/ 31.01.2019г., заповед № ДК-09-Б-1/14.02.2019г. на началника на РД НСК Бургас РДНСК- Югоизточен район, ситуационния план на наземните работи в курортен комплекс „******“ с етапно изпълнение – първи етап укрепване свлачище  и др. При извършената на 31.01.2019г. проверка на място от служители на РОНСК-Бургас при РДНСК-Югоизточен район е установено, че в ПИ *************, представляващ местообитание 2110- плажна ивица морски плаж е изпълнен подход – рампа от земни маси за достъп на строителна техника до строежа в нарушение на т.5 от условията, посочени в решение № БС-10-ОС/29.12.2017г. по оценката за съвместимост от РИОСВ-Бургас. При проверката на служителите на РОНСК-Бургас и геодезически заснемания е било установено, че изпълнения подход- рампа за достъп до строителната площадка частично навлиза в плажната ивица – морски плаж, представляващ публична държавна собственост. Контролните органи са заключили, че така извършеното строителство на подход – рампа е извършено при неспазване на изискванията на влязъл в сила административен акт, вписан като условие в т.5 в решение № БС-10-ОС/29.12.2017г. по оценка на съвместимостите на директора на РИОСВ Бургас. Така посочените изисквания са задължителни съгласно разпоредбите на чл.169, ал.1 , т.3 от ЗУТ вр. чл.142, ал.5, т.3 и т.8 от ЗУТ.

    Дефинитивната норма на § 5, т.38 ДР ЗУТ изброява изчерпателно всички възможни строежи. Дадени обекти са строежи по вида и/или предназначението си и качеството им следва от изричното му признаване с правна норма. Такъв именно е случаят с насипите, попадащи в обхвата на регулиране от ЗУТ по силата на специална норма. В случая процесния подход - рампа от земни маси, представлява насип. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, при съпоставка между геодезичното заснемане от „*-* и *“СД-София, приложение към констативен акт № 3/31.01.2019г., съставен от органите на ДНСК и останалата проектна документация, т.нар. „временен път“ или подход – рампа, в зоната на свлачището, попада изцяло в ПИ ************** с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, а не в ПИ ********, представляващ местообитание 2110- плажна ивица морски плаж. По този начин не е нарушено задължителното условие в т.5 на решение № БС-10-ОС/29.12.2017г. по оценка на съвместимостите на директора на РИОСВ Бургас, респективно не са нарушени разпоредбите на чл.169, ал.1 т.3, пр. трето от ЗУТ във вр. чл.168, ал.1, т.3, пр. първо от ЗУТ.  По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така изготвеното експертно заключение. Същото е обективно, незаинтересовано и мотивирано, изготвено от вещо лице със съответната професионална квалификация, и опит, поради което бе приобщено към доказателствената съвкупност и бе кредитирано напълно от съда.

  За да се ангажира отговорността на жалбоподателя следва нарушението да е доказано по безспорен начин. Според съда, визираното в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление нарушение не е доказано. Административнонаказващият орган е бил длъжен да изследва всички факти, преди да се произнесе по преписката. Същият не е съобразил изискването на чл.52, ал.4 от ЗАНН за проверка на законосъобразността и обосноваността на акта, преценка на събраните доказателства и разследване на спорните обстоятелства. Нарушението не е доказано от обективна страна, поради което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана в противоречие със закона. Обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно, поради което  следва да бъде отменено.

    С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК вр. чл.144 от  АПК и доказателства за направени такива в размер на 1224,20 лева, поради което Дирекция за национален строителен контрол-гр.София, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 1224,20 лева, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК.

   Предвид гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд             

                                                              Р Е Ш И :

      ОТМЕНЯ наказателно постановление № № Б-9-ДНСК-75/ 14.08.2019г.,, издадено от зам.началник на Дирекция за национален строителен контрол- гр.София за нарушение на нарушение на чл.169, ал.1, т.3 вр. чл.169, ал.3, т.1 вр. чл.168, ал.1, т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на основание чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ на „К.и с.“ООД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление  гр.Бургас, ************** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

    ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол-гр.София на „К. и с.“ ООД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление  гр.Бургас, *************, разноски по делото в размер на 1224,20 /хиляда двеста двадесет и четири лева и двадесет стотинки/ лева.

 

       Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                               Председател :/П/

 

Вярно с оригинала:З.К.