РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330205871 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003166 от 25.08.2021г.
издадено от А.А.Ч, на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда“
– гр.Пловдив, с което на „Бътерфлай 2020“ ООД ЕИК: ***, на основание
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена административно наказание -
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за
нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание взема становище за
основателността на жалбата. Моли да се потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
27.08.2021г., а жалбата е подадена на 02.09.2021г. съгласно клеймото на плика
на л. 5 от съдебното производство), от процесуално легитимирана страна,
против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговото потвърждение по следните съображения:
На 13.06.2021г. в периода от 00:15ч. до 01:15ч. била извършена
проверка от служители на Дирекция “ИТ” гр. Пловдив, сред които и св.
И.С.Б., на длъжност „главен инспектор“, в нощен бар „Бътерфлай”, находящ
се в гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 2, стопанисван от „Бътерфлай 2020”
ООД. В проверката участвал и св. Б., както и служители на МВР и НАП. При
проверката било установено да работят като танцьорки няколко момичета,
сред които и св. А.-В. Б. Н., ЕГН **********. В разговор и в писмен вид, в
декларация по чл.402 от КТ, св. Н. декларирала, че работи като танцьор в
обекта с работно време от 01:00ч. до 05:00ч., с почивни дни неделя и още
един ден седмично, и уговорено трудово възнаграждение в размер на 20 лв. на
ден, считано от м. юни 2021г., както и че има сключен граждански договор.
Въз основа на установеното от служителите, било прието, че на
13.06.2021г. в нощен бар „Бътерфлай”, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Капитан Райчо“ № 2, от страна на дружеството – работодател е допусната до
работа като танцьор А.-В. Б. Н., ЕГН **********, при установени елементи
на трудово правоотношение – работно място, работно време и уговорено
трудово възнаграждение, без да е сключен с нея трудов договор в писмена
форма, поради което срещу „Бътерфлай 2020” ООД бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16–
003166/07.07.2021г., с който актосъставителят квалифицирал нарушението по
чл.62 ал.1 вр. чл. 1, ал.2 от КТ. Срещу така съставения акт постъпили и
писмени възражения от страна на дружеството, които били счетени за
неоснователни.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Следва да се посочи, че при анализа на
доказателствената съвкупност се открояват две противоречащи си становища.
От една страна са показанията на св. Б. – актосъставител и св. Б. –
свидетел по акта. Двамата посочват, че в момента на проверката св. Н. е била
установена да работи като танцьор в заведението, заедно с още няколко
момичета. Сочат, че са провели разговори с персонала, като декларации са
били предоставени на работещите там лица. Св. Б. дори сочи, че е имало лице,
което е било посочено от бармана в заведението, че не работи там, на което
лице не е била връчена декларация.
От друга страна са показанията на св. С. и св. Н.. Двамата твърдят, че
св. Н. е била в заведението на интервю за работа, като по време на
провеждането му са влезли проверяващите. Св. Н. не отрича тя да е
попълнила декларацията, но сочи, че същата е била попълнена от нея с оглед
предстоящо сключване на договор.
При обсъждането на констатираните противоречия в гласните
доказателствени средства, съдът съобрази тяхната логичност,
2
последователност, убедителност и възможната заинтересованост на
свидетелите, както и съпоставката им с останалите приобщени в хода на
процеса доказателства. Така съдът съобрази, че показанията на св. Б. и св. Б.
са логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с
представената по делото декларация. Същевременно посоченото от св. С. и
св. Н. се явява нелогично и противоречащо най-вече с представената
декларация. Св. Н. напълно неубедително сочи, че е вписала в декларацията,
че има сключен граждански договор, без да е имала такъв, само защото е
мислела, че тепърва предстои да сключва такъв и се притеснявала да не
отрази в декларацията неистина. Същевременно в случай, че действително не
е имала сключен договор към момента на попълване на декларацията,
неистина би се явило посочването, че има сключен такъв договор.
Посоченото в декларацията като уговорени параметри напълно се припокрива
и с представената по делото декларация на А.И., също работеща на длъжност
„танцьор“ в същия обект. Не може да се приеме и за основателно
непосочването на точната дата, от която свидетелката работи в обекта, за
която тя твърди, че не е посочила поради незнанието от коя дата ще започне
да осъществява дейност – в такъв случай е следвало въобще да не попълва
нищо не само в това поле, но и в цялата декларация. Отделно от това, напълно
възможно е и свидетелката да не е била сигурна от коя точно дата следва да
посочи, че е започнала работа – така например видно от декларацията на А.И.,
друго от момичетата, които са попълнили декларация от същата вечер, И. е
декларирала, че е започнала от 09.06.2021г., докато трудовият й договор,
видно от справката от НАП за актуално състояние на всички трудови
договори на жалбоподателя, е бил сключен на 11.06.2021г. – т. 19 от
справката на л. 13.
На следващо място, показанията на св. С. и св. Н. си противоречат дори
помежду си. Св. С. разяснява, че св. Н. е идвала няколко дена на т.нар.
интервю – „Познавам лицето А.-В. от предните дни, когато я бяха довели
относно започване на работа…. Уговорката беше два дни да дойде да види
какъв е процесът на работа…два дни беше кастингът на А.-В.“. От друга
страна св. Н. посочва, че единственият път, когато е била в заведението, е
било в деня на проверката – „това ми беше единственото посещение на това
място, не съм ходила нито преди това, нито след това“. Съдът при анализа
на доказателствата, съобрази и възможната заинтересованост на св. С., който
е служител на жалбоподателя, както и на св. Н., която макар и в кратък
период, се твърди да е работила за дружеството.
Не на последно място, съдът съобрази и представените писмени
обяснения от М.В., като пълномощник на „Бътерфлай“ 2020 ООД от
07.07.2021г., в които същата сочи, че св. Н. не е пожелала да бъде назначена
на работа във фирмата и не работи повече в заведението, което също е
индиция, че в предходен момент Н. е работила на обекта.
Въз основа на горното, съдът не кредитира показанията на св. С. и св. Н.
по отношение на факта св. Н. да е била единствено на интервю при
извършването на проверката, като нелогични, неубедителни и противоречащи
3
както на останалите събрани в хода на процеса доказателства, така и помежду
си.
Съдът съобрази и разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ, съгласно която
редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното. Противното в случая с оглед констатираните
нелогичност и противоречивост в показанията на св. Н. и св. С. не се
установява, поради което и съдът намери, че изложеното в АУАН, което се
подкрепя от показанията на св. Б., св. Б. и приложените по същото писмени
доказателства, е осъществилото се в обективната действителност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От представените по делото доказателства се установява, че както
актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление, са издадени от териториално и материално компетентно лице,
в съответствие с чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и съгласно Заповед № З-
0058/11.02.2014г. на ИД на ИА „ГИТ“, като същото не се оспорва от
жалбоподателя.
При извършената служебна проверка съдът не установи да са били
допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и
НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Описаното в НП нарушение отговаря на посоченото в АУАН.При съставянето
на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
АУАН е издаден на 07.07.2021г., за нарушение, извършено на 13.06.2021г., а
НП - на 25.08.2021г., тоест преди изтичане на давностните срокове,
предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ,
доколкото са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за това -
постъпване на работника на работа по трудово правоотношение и липса на
сключен писмен трудов договор.
В случая в АУАН и НП са описани и в хода на процеса се установи че
са налице всички елементи на трудовото правоотношение – място на
осъществяване на трудова дейност – нощен бар „Бътерфлай“ в гр. Пловдив,
работно време – от 01,00 до 05,00ч., почивни дни – неделя и още един ден
седмично, уговорено трудово възнаграждение – 20 лв. на ден. Същевременно
не се установи да е бил сключен трудов договор със св. Н..
Приложена е и коректната санкционна норма –чл. 414, ал.3 КТ.
Наложеното наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв., е в
минимално предвидения от закона размер, поради което и не следва да бъде
изменяно.
В случая нарушението не може да бъде счетено за маловажно по
смисъла на чл. 415в КТ, доколкото в чл. 415в, ал.2 КТ се съдържа изрична
4
забрана за това по отношение на нарушения по чл. 62, ал. 1 от КТ. Нещо
повече – с Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г.
на Върховен административен съд по задължителен за съдилищата начин е
указано че нормата на чл. 415в КТ е специална спрямо чл. 28 ЗАНН и
изключва нейното приложение по принципа lex specialis derogat legi generali.
С оглед спецификата на защитаваните обществените отношения и особения
предмет на защита, преценката за маловажност на случая е направена по
императивен начин от законодателя, като в чл. 415в КТ изрично са посочени
предпоставките при които нарушенията на трудовото законодателство са
маловажни, а в чл. 415в, ал.2 КТ са посочени и случаите, които никога не са
маловажни, какъвто е и настоящият случай.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна.
Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност, намира, че следва да се определи юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв. на основание чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в
полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято
структура е включен наказващият орган. В случая това е Изпълнителна
Агенция "Главна Инспекция по Труда", която видно от чл. 2 и 3 от
Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна
издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра
на труда и социалната политика.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003166 от
25.08.2021г. издадено от А.А.Ч, на длъжност директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Бътерфлай 2020“ ООД, ЕИК:
***, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500 лв.
(хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Бътерфлай 2020“ ООД ЕИК: *** да заплати на
Изпълнителна Агенция "Главна Инспекция по Труда" сумата от 80 лева,
представляваща разноски за защита пред районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6