Решение по дело №252/2012 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 452
Дата: 9 август 2012 г. (в сила от 20 декември 2012 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20125610100252
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2012 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 250                                                09.08.2012 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на тринадесети юли   ...................…….................................................

през две хиляди и дванадесета година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря Т. Р. ........................................................ и в присъствието на прокурора …..…………....................................... като разгледа докладваното  от съдия Андреев ...............…............................….......…    гр.д. № 252 по описа

за  2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.430, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.    

                        ИЩЕЦЪТ –„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” Ад гр.София твърди, че на 06.07.2011 г. подал заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК въз основа на документ против ответника, по което било образувано ч.гр.д. № 1147/2011 г. на РС-Димитровград. Издадена била заповед за незабавно изпълнение за общата сума от 1 067.81 лева, съгласно чл.10 и 11 от Договор за предоставяне на кредит-овърдрафт по разплащателна картова сметка при „Евробанк” клон Ст.Загора, сключен на 15.05.2003 г. Длъжникът възразил против издадената заповед за незабавно изпълнение.  По силата на сключения договор, на ответника бил предоставен кредит при максимално допустимо дебитно салдо по заемната сметка в размер на 750.00 лева, с краен срок на издължаване 24 месеца, считано от 15.05.2003 г. договорът се подновявал автоматично за нови 24 месеца. С писмена молба от 20.01.2005 г. ответникът изрично писмено поискал договорът му за кредит да бъде подновен за нови 24 месеца, като договорът бил продължен до 15.05.2007 г. До тази дата при ищеца не постъпила информация от длъжника за прекратяване на трудовото му правоотношение, която да послужи като основание за прекратяване на договора за кредит. По договора било предвидено писмено уведомяване, като такова до 15.05.2007 г. не достигнало. Последното плащане по кредита било извършено на 29.03.2006 г. в размер на 42.00 лева, до който момент ответникът бил изряден. Падежът на задължението настъпило на 15.05.2007 г., на базата одобрената молба за удължаване на срока. От този момент започвала да тече 5-годишната погасителна давност, като към датата на подаване на заявлението – 06.07.2011 г.- този срок не бил изтекъл. На 16.06.2010 г. банката поканила писмено длъжника да погаси в 7-дневен срок всички свои просрочени повече от 90-дни задължения. Задължението не било погасено. С оглед гореизложеното и на основание чл.23, б.”г” от Договора, извлечението от сметка и изпратена покана за доброволно изпълнение, ответникът дължал заплащането на сумата от 1067.81 лева. Моли, след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да се установи съществуването на парично вземане в общ размер на 709.27 лева главница, 179.27 лева – договорна лихва за периода от 05.12.2008 г. до 05.07.2011 г., 179.27 лева – наказателна лихва за периода от 05.12.2008 г. до 05.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2011 г. до окончателното й изплащане, както и 75.00 лева деловодни разноски. Претендира деловодни разноски.

                        ОТВЕТНИКЪТ – Д.И. *** намира исковете за неоснователни и погасени по давност, в която връзка излага съображения. Оспорва твърденията по исковата молба в частта относно извършване на последното плащане по договора – внасяне на суми за погасяване. Счита, че вземането станало изискуемо от 24.08.2005 г., тъй като трудовото му правоотношение било прекратено на 23.08.2005 г. Твърди, че от датата на подновяване на договора за кредит-овърдрафт 15.05.2005 г. не внасял суми за погасяване в брой или безкасово с платежно нареждане. Ако имало погасявания, то те били извършени атоматично на основание чл.19 и 20 от договора. Счита, че последното погасяване в размер на 42.00 лева е извършено автоматично от банката и то при условията на настъпила предсрочна изискуемост, тъй като за периода от 15.05.2005 г. до 29.03.2006 г. не е имал възможност да погасява задължението си – за период от 10-месеца не погасявал задължението си. Счита, че заявлението е подадено след изтичане на 5-годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД. Моли за отхвърляне на иска.

                        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                        По заявлението от 06.07.11 г. е образувано ч.гр.д. № 1147/11 г.  на РС-Димитровград и против ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК № 971/18.07.2011 г. за сумите: 709.27 лева – главница, 179.27 лева  – договорна лихва за периода от 05.12.2008 г. до 05.07.2011 г., 179.27 лева – наказателна лихва за периода от 05.12.2008 г. до 05.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2011 г. до окончателното й изплащане, както и 75.00 лева деловодни разноски. Постановено е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Посочено е, че вземането произтича от Договор за предоставяне на кредит-овърдрафт № 130/15.05.2003 г., по разплащателна картова сметка № ********** при „Евробанк” АД Клон С.З.. Извлечение от счетоводните книги към 06.07.2011 г.  С решение № 47 от 25.04.2006 г. по ф.д. № 24013/1993 г. СГС вписана промяна в наименованието на банката с предишно наименование „Евробанк” на „Банка Пиреос България„ АД. На 16.06.2010 г.  банката поканила длъжника за погаси в 7-дневен срок всички свои просрочени повече от 90 (деветдесет) дни задължения по договора. Задължението не било погасено в дадения срок, така и до момента. На основание чл.23, б.”г” от Договора, банката обявила кредита за изискуем в пълен размер и пристъпила към принудително удовлетворяване на вземанията си – главница и договорна лихва по чл.5 от Договора. Общ размер на задължението 1 067.81 лева. Разноски: внесена ДТ – 25.00 лева, 50.00 лева – адвокатско възнаграждение.

                        Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 22.12.2011 г., като в срок по чл.415, ал.1 ГПК – на 22.12.2011 г. длъжникът е възразил против издадената заповед за незабавно изпълнение. Същият е обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение, което е било оставено в сила по в.ч.гр.д. № 52/2012 г. по описа на ОС-Хасково. Заявителят  своевременно изпълнил указанията на съда и предявил настоящия иск за установяване на вземането.                   

                        Видно от представения по делото Договор за предоставяне на кредит-овърдрафт № 130/15.05.2003 г. по разплащателна картова сметка № **********  при „Евробанк” АД – клон С.З., сключен на 15.05.2003 г. на ответника е предоставен кредит-овърдрафт по разплащателна картова сметка при максимално допустимо дебитно салдо в размер на 750.00 лева. Съгл. чл.1, ал.2 – в случай на намаляне нетния месечен доход на кредитополучателя – независимо от причината, банката по своя преценка може да направи кредита предсрочно изискуем при условията на договора.

                        Договорът е сключен за срок до 15.05.2005 г., който е крайния срок за издължаване на кредита (чл.8), като съгл. чл.4 крайният срок за усвояване на кредита е 120 дни преди крайната дата за издължаването му. Съгл. чл.5 кредитополучателят се е задължил да погаси всички свои задължения по ползвания овърдрафт – главница лихви и разноски до края на срока по чл.8 – 15.05.2005 г.

                        Уговорено е в чл.6, че в последните 120 дни до изтичане на срока на договора, кредитополучателят няма право да ползва овърдрафт, като всички постъпили по сметката суми след началото на периода, се отнасят за покриване на задълженията му по кредита, освен когато действието на договора се продължава при условията уговорени в него, а съгласно ал.2 на чл.6 аков в срока по ал.1 кредитополучателят погаси изцяло всички свои задължения(главница, лихви, разноски) към банката по ползваният кредит-овърдрафт и изрично не поиска прекратяване на договора с изтичане на срока, страните се съгласяват, че действието на договора за кредит овърдрафт може да се продължи за още 24 месеца, считано от датата на пълното погасяване на задълженията, без да е необходимо сключването на допълнително споразумение към договора. Съгл. чл.15, ал.1 – в случай на наличен трудов договор, въз основа на който се извършват плащания по картовата сметка, при прекратяване на трудовия договор, независимо от основанието, кредитът става предсрочно изискуем, считано от датата на прекратяване на трудовия договор и кредитополучателят е длъжен да погаси остатъка от задълженията си изцяло. В чл.16 от договора са уговорени задълженията на кредитополучателя в т.ч. по б.”в” – кредитополучателят да уведоми незабавно банката в писмена форма за всички промени по отношение на нетния му доход, съответно изменение в размера или прекратяване на изплащането на трудовото възнаграждение.

                        В чл.18-20 е уговорено служебно събиране на вземанията – незабавно инкасо от всички сметки и т.н.

                        В чл.23 страните са уговорили незабавна изискуемост – при прекратяване на договора, при прекратяване на основния трудов договор, при прекратяване на договора за откриване на разплащателна картова сметка, както и при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигурява парични средства, а в чл. 25 е уговорена изискуемост преди края на срока след писмено уведомление до кредитополучателя в случаите на ограничения и разпореждане с имущество, превишаване на максимално допустимият кредитен лимит, предоставяне на неверни сведения, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на кое и да е от уславията на договора. В следващите разпоредби са уговорени приложението на ОУ, наразделна част от договар са писмените изявления на страните и е уточнен адрес за кореспонденция между страните.

                        С молба от 20.01.2005 г.вх. № 46/20.01.2005 г. ответникът е поискал от банката, във връзка с предстоящия краен срок по същия, погасяване с налични средства по картовата сметка и съгл. чл.6, ал.2 от Договора за кредит, срокът на действие на договора да се продължи за още 24 месеца, без промяна на останалите клаузи от договора. Молбата е удовлетворена.

                        Ответникът представя заповед № РД-15-46/23.08.2005 г. за прекратяване на трудовото си правоотношение по чл.326, ал.1 КТ с „Петрол” АД-София, считано от 29.08.2005 г.

                        Ищецът представи по делото препис на справка за движението по картовата сметка.

                        С покана от 07.06.2010 г., връчена на ответника с обратна разписка на 22.06.2010 г., същият е уведомен за наличните задължения в размер на 914.93 лева към 07.06.2010 г., за наличието на просрочие с повече от 90 дни, като е поканен в срок от 7 работни дни от датата на получаване да погаси всички дължими суми, съобразно сключения договор за кредит.

                        При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

                        Съдът намира за безспорно установено, че на 15.05.2003 г. между   страните делото е сключен Договор за предоставяне на кредит-овърдрафт № 130/15.05.2003 г. по разплащателна картова сметка № ********** при „Евробанк” АД – клон С.З., като на ответника е предоставен кредит-овърдрафт по разплащателна картова сметка при максимално допустимо дебитно салдо в размер на 750.00 лева.

                        Именно това обстоятелство не е спорно между страните. В отговора си ответникът намира иска за неоснователен, като погасен по давност. Тезата на същия се свежда до това, че давността започвала да тече от деня, в който вземането станало изискуемо, съгл. чл.114, ал.1 ЗЗД. В случая счита, че вземането на кредитора е станало предсрочно изискуемо, тъй като на 23.08.2005 г. бил прекратен трудовия му договор – което основание било посочено в чл.23 и чл.24 от Договора, като от 24.08.2005 г. вземането ставало автоматично предсрочно изискуемо.

                        Съдът не възприема доводите на ответника. Касае се за сключен договор за предоставен кредит – овърдрафт с краен срок на издължаване фиксиран в договора – 15.05.2005 г. Преди този срок договорът е могъл да бъде предсрочно погасен, в случай, че са настъпили уговорените между страните основания и след изявлението във връзка с това на някоя от страните.

                         Преди сочената от ответника дата 24.08.2005 г. на прекратяване на трудовия му договор, са настъпили други обстоятелства, а именно: договорът е бил продължен до 20.01.2007 г., съгласно  чл.6, ал.2 от Договора. Това е така защото съгласно уговореното в чл.6, ал.2 ако в срока по ал.1 –  последните 120 дни преди изтичане на срока по чл.8 – при погасяване изцяло на всички задължения по кредита от кредитополучателя и не поискване от негова страна изрично прекратяване на договора с изтичане на срока, същият се продължава за още 24 месеца, считано от датата на пълното погасяване на задълженията, без да е необходимо сключване на допълнително споразумение.

                        Именно на 20.01.2005 г. ответникът е депозирал молба за погасяване с налични средства по картовата сметка и продължаване на срока на договора с още 24 месеца без промяна на условията. Т.е срокът на договора е продължен до 20.01.2007 г. – която е и крайна дата на издължаване на кредита.

                        В случая при прекратяване на трудовото правоотношение, което е станало по молба на ответника, същият е бил длъжен съгл. чл.16, б.”в” незабавно да уведоми банката за настъпилото прекратяване трудовото правоотношение. Това свое задължение по договора същият не е изпълнил и се явява неизправна страна.

                        В чл.23 е уговорена незабавна изискуемост при прекратяване на основния трудов договор – автоматично от датата на настъпване на събитието, но тази възможност е уговорена в полза на банковото дружество, а не в полза на кредитополучателя, който се явява неизправна страна. За да упражни правата си по договора, респ. да обяви вземането на предсрочно изискуемо, банката следва да е узнала за прекратяване на трудовото правоотношение. Доказателства за това няма. Поради което, вземането не е станало изискуемо на 24.08.2005 г., както се твърди от ответника.

                        Без значение е и обстоятелството, кога ответника е направил последното плащане, респ. внасял суми по картовата сметка. Банката има възможността незабавно и служебно да инкасира суми по картовата сметка. Обстоятелството, че ответника не е осигурил достатъчно средства по картовата сметка и не е погасявал задълженията си, отново го прави неизправна страна, поради което същият не може да черпи права от собственото си направомерно поведение.

                        До 07.06.2010 г. липсва изявление на банката – тогава и отправена поканата за доброволно изпълнение.

                        Тъй като обаче договорът е срочен всички задължения на кредитополучателя са станали изискуеми след 20.01.2007 г., който е крайния срок за издължаване на задълженията по договора. След тази датата кредитополучателят е в забава. В сила е общата погасителна давност по чл.110 – пет годишна по отношение на главницата и 3-годишната по чл.11, б.”в” ЗЗД по отношение на вземането за лихва. Заявлението по чл.417 ГПК – което е прекъснало давността – е подадено на 06.07.2010 г., към която датата главницата не е погасена по давност. Не е погасена по давност и претенцията за лихви – просрочена лихва и наказателна лихва, тъй като същите се претендират за период от 05.12.2008 г. до 05.07.2011 г., т.е. за по-малко от три години преди подаване на заявлението. Погасени биха се явили лихви начислени за период преди 06.07.2008 г. – такива не се претендират.

                        Останалите доводи изложени в писмената молбата на ответника за последното съдебно заседание досежно редовността от външна страна на извлечението от счетоводните книги и удостоверяването на изпълняемо право, вече са били предмет на обсъждане в производството по издаване на изпълнителен лист. Няма как същите да се пререшат.

                        Налице са елементите на фактическия състав, обуславящ основателността на иска.

                        Предвид изложените съображения, съдът намира предявеният иск за изцяло основателен, поради което следва да се приеме за установено между страните съществуването на вземането в полза на ищеца за сумата в размер на 709.27 лева – главница, 179.27 лева  – договорна лихва за периода от 05.12.2008 г. до 05.07.2011 г., 179.27 лева – наказателна лихва за периода от 05.12.2008 г. до 05.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2011 г. до окончателното й изплащане, както и 75.00 лева деловодни разноски, за които суми по ч.гр.д. № 1147/201, г. по описа на РС-Димитровград е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

                        В полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски, произтекли от внесена ДТ - 25.00 лева и 100.00 лева адвокатско възнаграждение.

                        Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр.София, район „С.”, бул. „В.” № 3, ЕИК *********, представлявано от Е.А.А., М.Д.П. и А.К. против Д.И. ***, ЕГН **********, съществува вземане за сумата в размер на 709.27 лева (седемстотин и девет лв. и двадесет и седем ст.) – главница, 179.27 лева (сто седемдесет и девет лв. и двадесет и седем ст.) – договорна лихва за периода от 05.12.2008 г. до 05.07.2011 г., 179.27 лева (сто седемдесет и девет лв. и двадесет и седем ст.) – наказателна лихва за периода от 05.12.2008 г. до 05.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.07.2011 г. до окончателното й изплащане, както и 75.00 лева деловодни разноски, за  които суми по ч.гр.д. № 1147/2011 г. по описа на РС-Димитровград е била издадена Заповед № 971/18.07.2011 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.   

                        ОСЪЖДА Д.И. ***, ЕГН ********** да заплати на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД със седалище и адрес на управление гр.София, район „С.”, бул. „В.” № 3, ЕИК *********, представлявано от Е.А.А., М.Д.П. и А.К. направените в настоящото производство разноски в размер на 125.00  лева.          

           

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен  съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: