РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Русе, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, 6- ти състав, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА Д.
при секретаря
ДИЯНА МИХАЙЛОВА като разгледа
докладваното от съдия Д. административно дело № 626 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от А. Джошконтуна с постояненен адрес гр.Русе чрез адв.С.И.
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-1085-000735 от 04.12.2021 г. на
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция (ОД) на МВР
– Русе, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС-
л.а БМВ530 Д с рег.№ **** за срок от шест месеца. С жалбата се релевират доводи
за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати при
постановяването й процесуални нарушения и такива на материалния закон,
поради което се прави искане за нейната отмяна и се претендират разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата – Началник група в сектор ПП към Областна дирекция на
МВР – Русе, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Г. Д. , оспорва
жалбата. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на
правомощията му, с всички необходими реквизити. Не са допуснати процесуални
нарушения, в заповедта се съдържат фактическите и правни основания за
издаването й. Счита, че заповедта отговаря изцяло на целта на закона, като
определеният размер на наложената мярка е към минимума и е напълно обоснован и
съответства изцяло на установените по преписката факти и обстоятелства. Моли
съда да потвърди издадената ЗППАМ и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък на разноските .
Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията
на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка
с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
Със ЗППАМ № 21-1085-000735 от 04.10.2021 г. на Началник група в сектор ПП
към Областна дирекция на МВР – Русе (л. 1 от преписката), спрямо жалбоподателя
е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на притежавано от него ППС – л. а. марка
БМВ 530 Д с рег.№ **** за срок от шест месеца
За да приложи мярката, административният орган е взел
предвид, че лек автомобил БМВ 530 Д с рег.№ **** , собственост на жалбоподателя, е
бил управляван от лицето А. М., което е неправоспособен водач.
В заповедта е направено позоваване на АУАН сер. АА № 806566
от 02.10.2021 г. (л. 2 от преписката), съставен срещу А. М. за извършено от нея нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
От съдържанието на акта се установява, че на 02.10.2021 г. соченото лице
управлявало процесния лек автомобил, собственост на жалбоподателя, в гр. Русе, на
Автополигон срещу клуб за конен спорт,посочен като път отворен за обществено
ползване, без да е правоспособен водач.
В преписката се съдържа още и докладна записка на полицейския служител-
свид.К.К., изпратен на посоченото място
и дата около 00:50ч. по повод сигнал за настъпило ПТП. В докладната е
посочено, че на място – автополигон срещу „Клуб по конен спорт“ Русе“ е
установено, че процесният автомобил, собственост на жалбоподателя е бил
управляван от св.А. М., която няма СУМПС и е
неправоспособна. В докладната записка се
сочи още, че на водача М. е бил съставен и АУАН № 806566 за
нарушение по чл.150 ЗДвП и друг за нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП за причиненото
ПТП с материални щети.
От Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със Заповед № 336з-571 от
20.03.2018 г., допълнена със Заповед № 336з-334 от 12.02.2020 г. (л. л. 18 – 20
от делото) се установява, че Директорът на ОД на МВР – Русе е оправомощил
длъжностни лица да прилагат ПАМ по ЗДвП. Сред тях са и началниците на група в
сектор ПП в ОД на МВР - Русе (т. 2, предложение второ от заповедта).
Жалбоподателят не оспорва описаната в заповедта
фактическа обстановка, включително и че е собственик на процесния
автомобил и лицето, което го е
управлявало на 02.10.2021 г. не е правоспособен водач и не притежава
свидетелство за управление на МПС. Тези обстоятелства се доказват и от
приложеното по преписката и прието по делото писмено доказателство – АУАН сер.
АА № 806566 от 02.10.2021 г. (л. 2 от преписката), съставен срещу А. М.за извършено от нея нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Същите допълнително са подкрепени от
показанията на свидетелите А.М., Й. К., К.К. и от обясненията на
жалбоподателя. Тези гласни доказателства еднозначно сочат, че жалбоподателят е
студент, предоставил е управлението на
собственията си автомобил на неправоспособната св. М.на територията на т.нар.Автополигон,
в късната част на денонощието и при неосветено място, за да й помогне да
придобие умения, но в един момент тя изгубила контрол върху автомобила и се
ударили в паркиран на същото място друг л.а., което и довело до намесата на
служители при ответника, като настъпилото ПТП е ирелевантно за спора.
Жалбоподателят
чрез процесуалния си представител единствено твърди, че посоченото място,
където е управлявала неправоспособната предоставения й от него собствен
автомобил, не е път отворен за обществено ползване , поради и което оспорената
заповед е незаконосъобразна като несъобразена с материалния закон.
В тази връзка и на база докладната записка и гласните
доказателства по отношение на мястото на правонарушението е изискана информация
с оглед на общо известната КККР за имот
ПИ с идентификатор 63427.147.275, т. нар.Автополигон, като видно от
информацията от Община Русе и Областна управа-Русе, посочения имот с площ
83 664 к.м. е предоставен със заповед № 5-95-00-408/ 31.05.2019г. на
областния управител на област Русе и договор № 23-00-42/16.07.2019г. за
безвъзмездно управление на Министерството на младежта и спорта и е частна
държавна собственост, предмет на АЧДС. Имотът е с предназначение земеделска
територия, трета категория и с начин на трайно ползване –база за
селскостопанска и горскостопанска техника с 2 броя поставяеми обекта-навеси,без
наличие на пътни знаци, с два входа. Видно от протокол за приемо-предаване на
имота-частна държавна собственост / л.51/ имотът е с асфалтовобенонова настилка,
неподдържана и на места разбита и също неподдържани тревни площи. Северно от
имота е разположен общински път, включен в утвърдения списък на общинските
пътища под № RSE 1130, като не е
установено наличието на пътни знаци при изхода от Автополигона с ПИ 63427.147.275 и не е установено по казуса
управление на МПС от неправоспособен водач на посочения общински път.
С оглед
постъпилата информация от трети лица, съдът намира за установено и неоспорено,
че мястото посочено в АУАН, на което жалбоподателят е предоставил управлението
на неправоспособния водач, е частна държавна собственост в лошо състояние с
определените начини на ползване и предназначение, без оповестени пътни знаци и
не е път отворен за обществено ползване.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото е представена Заповед № 336з-1120 от
23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, изменена със Заповед № 336з-571
от 20.03.2018 г., допълнена със Заповед № 336з-334 от 12.02.2020 г., с която
той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ
по ЗДвП. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед
рег. № 8121з-1524 от 2016 г. на Министъра на вътрешните работи. С последната
заповед Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР
като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в
съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР -
Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със
Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена със Заповед № 336з-334 от
12.02.2020 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане
на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началниците на група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе
(т. 2, предл. второ от заповедта). Изводът е, че процесната заповед е издадена
в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за
делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага
съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.
2а, б. “а“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство, без водачът
да притежава свидетелство за управление – неправоспособен водач.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт,
обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно –
следват ли се разпоредените с акта правни последици.
В случая процесната ЗППАМ е издадена
на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, която разписва прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т.
1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Приложената
на жалбоподателя
ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП касае последната хипотеза. Вярно е, че в
заповедта не са описани място и време за извършване на нарушението, но
заповедта препраща към приетия като доказателство АУАН и това е достатъчно за
да се приеме, че заповедта е мотивирана.
Предпоставка за издаването на заповед на
посоченото по – горе правно основание - чл. 171, т. 2а,
б"а" от ЗДвП, е собственикът да е предоставил управлението на МПС на
лице, което е неправоспособен водач, т. е. същият да е извършил административно
нарушение по чл. 102, ал.
1, т. 1 от ЗДвП,
което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица или да е
констатирано нарушение по чл.150 ЗДвП. Действително АУАН е съставен спрямо неправоспособния
водач за нарушение по чл.150 ЗДвП, но в неговите констатации се съдържа
твърдението, че е управлявал като неправоспособен собствения автомобил на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП
в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л",
"м", "н" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство,
а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер.
Т. е. във всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу
неправоспособния водач (какъвто в случая има) и във всички случаи в издадената
заповед освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на
мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение, както е в
случая.
Следователно налице са фактическите основания за прилагане на оспорената ПАМ по
отношение на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че при наличието им
административният орган е длъжен да приложи ПАМ. В този смисъл органът действа
в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи
мярката или не, такава може да извърши само по отношение срока на действие на
ПАМ, като срока е в минимално определения размер
Не съставлява основание за отмяна на
заповедта липсата на издадено НП или незаконосъобразност на съставения АУАН
спрямо неправоспособния. Производството по прилагане на ПАМ е самостоятелно и
независимо от административнонаказателното производство за реализиране на
отговорност за допуснати нарушения на ЗДвП. С налагането на ПАМ се прилага
диспозицията на съответната правна норма не като средство за реализиране на
правна отговорност, а с цел обезпечаване изпълнението на конкретно правно
задължение. В случая оспорената заповед има необходимите реквизити, визирани в чл. 172, ал. 1 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително
фактически и правни основания за издаването й. В нея са описани конкретните
фактически обстоятелства, които органът е приел като основание за налагане на
мярката, т.е твърдяните процесуални нарушения не са налице.
Спорът се концентрира дали оспорената заповед се явява
постановена при правилно приложение на
материалния закон с оглед на мястото на констатираното нарушение и дали то е
релевантно за налагане на ПАМ, както с оглед целта на мерките, така и с оглед
приложното поле на ЗДвП.
Принципно, за да е съставомерно деянието на
жалбоподателя е достатъчно доказване от адм. орган на факта, че притежаваното
от собственика МПС се управлява от лице, непритежаващо съответното свидетелство
за управление на МПС.
Действително за съставомерност на
нарушението по чл.150 ЗДвП, за което е съставен АУАН на св.Мутлу и на който се
позовава ответната страна, се изисква ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и
се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 3
и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1,
т. 4.
Така нормата определено изисква наличие на правоспособност за всеки водач, който
управлява ППС по пътища отворени за обществено ползване. Тези обстоятелства
са относими към адресата на АУАН, какъвто не е жалбоподателя. Релевантни обаче се
явават констатациите в АУАН както за управлението от неправоспособен водач,
така и относно мястото, където нарушението е осъществено, като без значение е
субективната страна.
Предмет на правно регулиране по чл.150 ЗДвП и
по чл.171 т.2 а ЗДвП са обществените отношения, свързани с проследяването и
контрола върху МПС, които се движат по пътищата, с оглед на приложното поле на
закона, за да бъдат осигурени спазването на правилата за движение,
предотвратяване на възможността МПС да бъде управлявано от лице, което не
притежава съответното свидетелство за управление, или такова валидно за
категорията, към която се отнася моторното превозно средство, най-малкото
поради изключението в чл.150 ЗДвП:“освен когато…“
В случая следва да се подчертае, че спрямо
жалбоподателя не е съставен АУАН за нарушение на забраната по чл.102 ал.1 т.1 ЗДвП визиращ общата такава към
собственика да предоставя управлението на МПС на неправоспособен водач, която
за разлика от чл.150 ЗДвП не държи сметка къде е управляван автомобила.
За да е съответна на материалния закон
заповедта за прилагане на принудителната мярка по чл. 171, т. 2а
б.а ЗДвП
следва да е осъществено правонарушението, за което е допустимо прилагането й,
т.е да е осъществено най-малко нарушение по чл.150 ЗДвП, а самото то изисква
управление от неправоспособен водач по пътища отворени за обществено ползване,
и защото целта регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП е опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения и цялостната правна уредба на ПАМ е свързана с
правилата за движение по пътищата, които се и регулират със съответните пътни
знаци/ чл.171 т.5/ , медицинските стандарти за безопасно движение по
пътищата,вкл. и улиците/ т.1/, техническите условия за изправност /т.2/ и
естествено регламентацията за придобиване на правоспособност по НАРЕДБА № 38 от
16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
реда за провеждане на проверочните изпити/ т.2а/
Безспорно съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДвП: "Този закон
урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези
пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни
средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните
служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и
наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него нормативни актове“
Спорният момент е дали мястото, на което е
установено предоставено управление на собствено ППС на неправоспособен водач
отговаря на дефинитивните изисквания на § 6, т. 1 от ДР
за „път“,
т. е. дали представлява земна площ или съоръжение, които са предназначени или
обикновено се използват за движение на пътни превозни средства и съответно може
ли в хипотеза като разглежданата, именно с указаната в чл.171 ЗДВП цел при
констатирано управление от неправоспособен на посоченото място да се налага посочената ПАМ.
Действително в ПАМ не е посочено, че става
въпрос за пътищата по смисъла на § 6, т. 1 ЗДвП, но доколкото дейността
по чл. 165 и чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 171, т. 2 а и т.5, б.
"б" ЗДвП се извършва само върху пътищата, отворени за обществено ползване - чл. 1, ал. 1 ЗДвП, то безспорно е, че
става въпрос за преценка дали правонарушението е констатирано на път,с оглед позоваването
на АУАН.
Съгласно § 6, т. 1 ЗДвП "път" е
всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата
законодателят изрично е приравнил и улиците. Съгласно § 1 ЗП "път" е
ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Член 1, ал. 2 ЗП изрично изключва от
обхвата си улиците в населените места и селищните образования, с изключение на
онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински
пътища. Съгласно и дефинициите на ЗП / параграф 1 от ДР/ по сходен и
разширителен начин е описанието на "Път" като ивица от земната
повърхност, която е специално пригодена
за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания, включваща и платна за движение, банкети,тротоари,разделителни и направляващи острови;
зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и
другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно § 1, т. 1 и т.2 от
ДР на Наредба № 1 за организиране движението по пътищата от 17.01.2001 г., "стопанин на
пътя" е собственикът или администрацията, която управлява пътя, а „път“ е
всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места. По
аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2 и т.3 от ЗП, управител на пътя е кметът на
съответната община, а за частния път- неговия собственик. Според чл. 19, ал. 2, т. 3
от ЗП
управлението на пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол
на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението,
ремонта и поддържането на пътищата. Поддържането на пътищата е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, съгласно § 1, т. 14 от същия
закон.
Според чл. 3, ал. 2 от ЗДвП, лицата, които
стопанисват пътищата, организират и движението по тях. Съгласно чл.9 вр.чл.8 от
ЗП пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и
правилата, установени със ЗП и ЗДвП, като частните пътища могат да бъдат
отворени за обществено ползване, когато това се налага от обществени интереси,
по инициатива на съответния общински съвет и със съгласието на собственика при
договаряне на взаимоотношенията. Следователно по Закона за движението по пътищата път значи и път по Закона за пътищата, и улица по Закона за устройство на територията, които имат
различен правен режим на собственост. Нито една от тези хипотези не е налице. От предоставените
АЧДС и последващите договори с ММС
обикновеното използване или предназначение на ПИ не е за път или за
движение на МПС, а от протокола за предаване с оглед на установеното състояние
на имот е видно, че от години не се и използва като „учебна площадка за
обучение на водачи“ по смисъла на Наредба 38/2004, т.е. изключени са за
приложение разпоредбите на ЗДвП ,респ. осъществяването на нарушението е на място,
което не е път и който не е отворен за
обществено ползване, и за което не са приложими правилата на ЗДвП/ чл. 1, ал.1 и ал. 2 и чл. 2, ал. 3
от ЗдвП /
Съобразно чл. 2, ал. 3,
изр. 2-ро от ЗДвП
единствено контролните органи нямат съответната юрисдикция над пътища , които не са отворени за обществено
ползване, каквото се оказва мястото на инцидента. Липсата на юрисдикция на
контролните органи, установена и от показанията на св.К. принципно изключва
приложението на разпоредбите на ЗДвП и защото не е налице изключението установено
в чл. 2, ал. 3,
изр. 1-во от закона,
когато с "... други правни разпоредби или от собственика или
администрацията, управляваща пътя е определено друго." Тук е мястото да се
посочи историческият преглед и съответно тълкуване на чл.59 ал.1 и чл.34 от ЗДвП
от 1973г/ отм./ за прилагане на правилата
за движение и когато превозните средства се движат извън пътищата, отпаднали
с приемане на новия ЗДвП (ДВ, бр. 20 от 5
март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г. и действащата разпоредба на § 6, т. 1 от ДР на
ЗДвП
показва, че законодателят е добавил в дефиницията за път освен земна площ, единствено съоръженията като място, което е
предназначено или обикновено се използва
за движение на пътни превозни средства и пешеходци, като изрично е
отбелязал, че към пътищата се приравняват и улиците. Както вече се посочи с
оглед на предназначението на ПИ, т.нар. „Автополигон“, това място не е отредено
за учебна площадка по смисъла на Наредба 38/2004. Навлизането на мястото е
станало без разрешението и против волята на собственика при липсата на пътни
знаци, наличието на бариера. За посоченото място не важат дори общите правила
на чл.5 и сл. от ЗДвП, тъй като не е път ,предоставен за обществено ползване, а
имот частна държавна собственост, без обозначени пътни знаци и с друго
предназначение. Действително общоизвестно е, че преди доста години имотът се е
използвал за движение на МПС с цел обучение на водачи, но предвид настоящето му
състояние на компрометирана асфалтова настилка и непочистени затревени площи, липсата
на визираните условия в Наредба № 1 за организиране движението по пътища,
последващият договор с ММС, обичайното му ползване не е за движение на ППС. И
след като не е път, никой от намиращите се там не отговаря на дефиницията по
т.28 от параграф 6 от ДР на ЗДвП за участник в движението по пътищата, респ. на
указаната цел в чл.171 ал.1 ЗДвП
По тези съображения съдът намира за
основателни оплакванията за допуснато
нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед
По
разноските
Жалбоподателят претендира присъждането на
направените по делото разноски, следователно такива при този изход на спора следва
да му бъдат присъдени, съобразно доказаните и претендирани разходи – 300 лв. за
изплатено по договор за правна помощ адвокатски хонорар, който размер не е
прекомерен и е съответен на минимално предвидения в наредбата за адвокатските
възнаграждения
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение
последно от АПК, Административен съд – Русе
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1085-000735 от 04.12.2021 г. на Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе, с която
спрямо А.Д. ЕГН ********** е приложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС- л.а
БМВ530 Д с рег.№ *** за срок от шест месеца
ОСЪЖДА ОД на МВР Русе да заплати на А.Д.
ЕГН ********** *** сумата от 300лева адвокатско възнаграждение
Съдия: