Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,20.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на седми октомври
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия
Маркова в.гр.д.№ 12256 по описа
за 2019 г., за да
се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС, срещу постъпилата
въззивна жалба от ищеца пред СРС. Обжалва се решение от 19.06.2019 г. по гр. д.
№ 30957/2018 г. на СРС, 58 състав, с което са отхвърлени предявените от
въззивника-ищец пред СРС искове по чл.
422 от ГПК.
Излагат се доводи за допуснати от първоинстанционния
съд нарушение във връзка със събирането на доказателствата по делото и
разпределението на доказателствената тежест. Сочи, че СРС не бил допуснал
поисканите от ищеца с исковата молба доказателства. Твърди се и неправилност на
така постановеното решение като постановено в противоречие с материалния закон.
Сочи, че ответниците не били подали отговор по исковата молба. Счита, че
депозираните в заповедното производство възражения нямат същият ефект като
отговор по исковата молба. Според въззивника било доказано наличието на
облигационно отношение между страните.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъдат уважени така
предявените искове. Разноски се претендират.
От въззиваемите, ответници в производството пред СРС –Н.Б. С.– М.и Г.М.М., не е постъпил
отговор. Не се претендират се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 27.06.2019
г., Въззивната
жалба е подадена на 11.07.2019 г./по пощата/, следователно същата е в срок.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
На 31.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 9256 по описа за 2017 г. от
СРС, 58 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, видно от която заявлението е уважено и претендираните суми са присъдени в
полза на заявителя-въззивник пред настоящата инстанция.
За така издадената заповед за изпълнение всеки един длъжник
е уведомен на 08.11.2017 г.
В срока по чл.414 ГПК – на 22.11.2017 г. всеки длъжник
е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение, и на ищеца е
указано, че може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок.
Указанията са достигнали до последния на 16.03.2018 г.
Исковата молба е подадена в СРС на 16.05.2018 г.
Следователно обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По доводите
във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че ответниците са съсобственици на процесния имот при квоти ¾
придобити по време на брака и ¼ лична на ответника М.- по наследство.
Ответниците били абонати по силата на чл.153, ал.1 ЗЕ и отговаряли солидарно за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия по арг. от чл.32, ал.1 СК. Съдът бил дал възможност на страните да постигнат спогодба. Ответника бил
задължен да представи доказателства за отчетеното количество ТЕ, доставено на
ответниците и неговата стойност. В дадения от съда срок такива доказателства не
били представени.
По доводите
във въззивната жалба:
Действително, ответниците /пред СРС/ не са подали
отговор по исковата молба. Видно от възраженията по чл.414 ГПК оспорен е само
размера на дължимите суми във връзка с квотите на ответниците в съсобствеността
на процесния топлоснабден имот, с аб. № 265648.
Възражението за давност, направено в първото по делото
/пред СРС/ публично съдебно заседание е преклудирано с изтичането на срока за
отговор по исковата молба, арг. от чл.133 ГПК. Видно от отразеното в съдебния
протокол за заседанието, състояло се на 28.11.2018 г. ответниците са заявили,
че са получили препис от исковата молба в края на месец септември, т.е. срокът
по чл.131 ГПК е изтекъл в края на месец октомври.
Ето защо въззивната инстанция счита, че това
възражение неправилно е прието от СРС за разглеждане.
Относно
размера на дължимите суми:
С исковата молба са били поискани съдебни експертизи,
които да бъдат изготвени съответно от вещо лице-топлотехник и вещо
лице-счетоводител.
В първото по делото публично съдебно заседание СРС е
дал възможност на страните да сключат извънсъдебно споразумение. Същевременно е
задължил ищеца /а не ответника, както е посочено в мотивите на обжалваното
решение/ да представи доказателства за извършени отчети за процесния ап. и
период.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено,
че в ЕС, където се намира процесния имот съществува техническа възможност за
прилагане на дялово разпределение на ТЕ, но не се прилага поради липса на
договор на потребителите от ЕС със съответна лицензирана фирма за извършване на
услугата дялово разпределение. Затова за топлоснабдения имот не били изготвяни
изравнителни сметки.
Противно на твърдяното от ищеца, с исковата молба е
представен констативен протокол от 28.12.2007 г., който е подписан от
представител на ищеца от една страна и от друга – на ЕС, в който е посочено, че
не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение поради
еднотръбна инсталация за отопление.
С определение от 01.10.2019 г. по настоящето дело СГС
е приел, че са налице предпоставките на чл.266, ал.3 ГПК и затова са били
допуснати съдебни експертизи, изготвени съответно от вещо лице-топлотехник и
вещо лице-счетоводител.
Съдебните експертизи са изслушани и приети от съда
като компетентно изготвени. Същите не са оспорени от нито една от страните.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че изчисленията, извършени от ищеца са в съответствие с действалата
за периода Наредба № 16-334. Вещото лице е констатирало, че през м.11.2014 г.
поради дефект в изчислителната система на ищеца са посочени недостоверни данни
за всички абонати в процесната ЕС. На 31.12.2014 г. е извършено коригиране на
сумите. В случая резултатът от корекция
е + 37,96 лв. Размерът на изчисление суми е както следва: за сградна
инсталация и имот –292,47 лв.+ 1370,52 лв.; БГВ- 1437, 58 лв. и резултат от
изравнителна сметка – 380,71 лв. за връщане. Или общо дължима сума в размер на
3 100,53 лв. Според вещото лице У. именно сумата в размер на 3 100,53
лв. отразява реално потребеното количество ТЕ.
Ответниците признават, че дяловото разпределение е
извършено от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Дължимостта на стойността на услугата не се
оспорва.
От заключението на вещото лице-счетоводител се
установява, че размерът на лихвата за забавено издължаване на главницата в
размер на 3 100,53 лв. за процесния период възлиза на 280,23 лв./при
претендиран размер от 281,19 лв., а лихвата за забава върху главницата- 25, 20
лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение е 5,06 лв./при
претендиран размер от 4,99 лв./. При извършената от вещото лице проверка в
счетоводството на ищеца не са установени плащания за процесния период.
При това положение въззивната инстанция приема, че
претенциите на ищеца са установени по основание и размер.
Видно от петитума на исковата молба ищецът претендира
за установяване вземания при квоти ¾
по отношение на Н.Б.С. или 2 325,
42 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г. и 210, 90 лв. – законна лихва
за забава от 15.11.2015 г. до 06.02.2017 г. , както и 18,90 лв. главница за услугата „дялово
разпределение“ и лихва върху
последната в размер на 3,75 лв.
Претендира се и законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
сумите и квота ¼ по отношение на Г.М.М.,
а именно: 775, 14 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г. и 70,30 лв. законна лихва за забава от 15.11.2015 г. до 06.02.2017 г. , както и
главница за услугата „дялово
разпределение“ в размер на 6,30 лв. и лихва
върху последната в размер на 1,25
лв. Претендира се и законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
сумите.
Видно от представения по делото нот.акт № 125 от
15.06.2007 г. по дело № 119/2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот, ¾ от последния са придобити в условията на СИО, а
¼ е лична собственост на ответника М. като придобито по наследство.
Действително, по нот.акт за покупко-продажба от
14.12.2004 г. купувач на ¾ идеални части е само Г.М., но ответниците не
спорят, че апартамента е придобит в условията на СИО; така е отразено и в
договора за учредяване на ипотека.
При това положение квотите на страните в СИО са равни
и ответницата М.дължи само половината от сумите, които се претендират от нея.
Затова и предявените за установяване по иска по чл.422 ГПК срещу ответницата Н.Б.С. суми са
основателни само до размера, както следва:
1, 162,71 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г. и 105, 00 лв. – законна лихва
за забава от 15.11.2015 г. до 06.02.2017 г. , както и 9,45 лв. главница за услугата „дялово
разпределение“ и лихва върху
последната в размер на 1,89 лв. За тези
суми решението е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено и вместо
това постановено друго, с което за същите суми ще бъдат признати в полза на
ищеца в тежест на ответницата, вземания на основание чл.422 ГПК. Върху
главницата следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 15.02.2017 г. до окончателното им изплащане.
За разликата до пълния претендиран размер: от 2 325, 42 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014
г.- м.04.2016 г. ; от 210, 90 лв. –
законна лихва за забава от
15.11.2015 г. до 06.02.2017 г. ; от 18,90
лв. главница за услугата „дялово
разпределение“ и от 3,75 лв.- лихва
върху последната, претенциите по чл.422 ГПК като неоснователни ще следва да
бъдат отхвърлени. В тази му част
решението е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По отношение
на ответника Г.М.М. ищецът претендира
вземанията си само по отношение на неговата ¼ придобита по наследство,
при което претенциите по чл.422 ГПК са изцяло
основателни. Затова и решението се явява неправилно и като такова ще следва да
бъде отменено и вместо това постановено друго, с което ще бъдат признати в
полза на ищеца в тежест на ответника, вземания на основание чл.422 ГПК, както
следва: 775, 14 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г. и 70,30 лв. законна лихва за
забава от 15.11.2015 г. до 06.02.2017 г. , както и главница за услугата „дялово
разпределение“ в размер на 6,30 лв. и лихва върху последната в размер на 1,25
лв.
За частта на М. в СИО се оказва, че не сме сезирани
поради което водени от диспозитивното начало в процеса не можем да постановим
решение над претендираната ¼ идеална част.
По разноските:
В
заповедното производство:
Заявителят е направил разноски в размер на 68,24 лв.- държавна такса. Видно от т.14 на
заявлението, претендира се и юриск.възнаграждение, което заповедният съд е
определил на 50 лв. или общ размер на
разноските от 118,24 лв.
Длъжниците
не са направили разноски в
заповедното производство, а и такива не се претендират.
При съобразяване с изхода на спора в полза на заявителя
се следват разноски в размер на 73,90 лв.
Съобразно уважената част на претенциите в тежест на ответниците
следва да бъдат възложени разноските, както следва: В
тежест на Н. М.– 44,25 лв. и в тежест на Г.М.-29,65 лв.
Пред първата
съдебна инстанция:
Ищецът е направил разноски
в размер на 406,78 лв., от които за държавна такса 106,78 лв. и
юриск.възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лв.
Разноски следва да му бъдат присъдени за уважената
част на претенциите или такива в размер
на 254,24 лв. Същите следва да бъдат възложени на ответниците, както
следва: в тежест на Н. М.-152,24 лв. и в
тежест на Г.М.- 102,00 лв.
Ответниците не са направили разноски, а и такива не се
претендират.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника се следват разноски.
Въззивникът е направил разноски в общ
размер на 821,50 лв., от които за държавна такса -121,50 лв.; за съдебни
експертизи- 400 лв. и за процесуално представителство – 300 лв.,
юриск.възнаграждение, определено от съда. Разноски ще бъдат присъдени в размер,
съобразно уважената част на въззивната жалба или такива в размер на 513,44 лв.
Същите следва да бъдат възложени на въззиваемите, както следва: в тежест на Н. М.- 307,45 лв. и в тежест
на Г.М.- 205,99 лв.
Въззиваемите не претендират разноски, а и такива не са
били сторени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 19.06.2019 г. по гр. д. № 30957/2018 г. на
СРС, 58 състав, в частта, в която са
отхвърлени исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, срещу
Н.Б.С., ЕГН **********,***, за
сумите, както следва: 1 162,71 лв.-
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за аб.
№ 265648, за периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г. и 105, 00 лв. – законна лихва
за забава от 15.11.2015 г. до 06.02.2017 г., както и 9,45 лв. главница за услугата „дялово
разпределение“ и лихва върху
последната в размер на 1,89 лв. , както
и в частта, в която са отхвърлени исковете, предявени по реда на чл.422 ГПК
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, срещу Г.М.М., ЕГН **********,***, за сумите, както следва: 775, 14 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г. и 70,30
лв. законна лихва за забава от 15.11.2015 г. до 06.02.2017 г., както и главница
за услугата „дялово разпределение“ в
размер на 6,30 лв. и лихва върху последната в размер на 1,25 лв., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 31.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 9256 по описа
за 2017 г. от СРС, 58 състав
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, срещу Н.Б.С., ЕГН **********,***, на
основание чл.422 ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: 1, 162,71 лв.- главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за аб. № 265648, за периода
м.05.2014 г.- м.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 15.02.2017 г. до окончателното й изплащане; 105, 00 лв. – законна лихва
за забава от 15.11.2015 г. до 06.02.2017 г. , както и 9,45 лв. главница за услугата „дялово
разпределение“ ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението
– 15.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и лихва за забавеното издължаване на стойността на услугата в размер
на 1,89 лв., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 31.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 9256
по описа за 2017 г. от СРС, 58 състав.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, срещу Г.М.М., ЕГН **********,***, на
основание чл.422 ГПК, че ответника дължи на ищеца сумите, както следва: 775, 14 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за аб. № 265648, за периода
м.05.2014 г.- м.04.2016 г. и 70,30 лв. законна
лихва за забава от 15.11.2015 г. до 06.02.2017 г. , както и главница за
услугата „дялово разпределение“ в размер
на 6,30 лв. и лихва върху последната
в размер на 1,25 лв., за които суми е била издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК на 31.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 9256 по описа за 2017 г. от СРС, 58
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.06.2019 г. по гр. д. № 30957/2018 г. на
СРС, 58 състав, в частта, в която са
отхвърлени исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:***, срещу Н.Б.С., ЕГН
**********,***, на основание чл.422 ГПК, че ответницата дължи на ищеца сумите над както следва: 1, 162,71 лв. до пълния претендиран размер
от 2 325,42 лв.- главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за аб. № 265648, за периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.02.2017 г.
до окончателното й изплащане; 105, 00
лв. до 210, 90 лв.– законна лихва за забава от 15.11.2015 г. до
06.02.2017 г.; 9,45 лв. до 18,90 лв. главница за услугата „дялово разпределение“ ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението – 15.02.2017 г. до
окончателното изплащане; 1,89 лв. до
3,75 лв. - лихва за забавеното издължаване на стойността на услугата, за които суми е била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК на 31.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 9256 по описа за 2017
г. от СРС, 58 състав.
ОСЪЖДА Н.Б.С., ЕГН **********,***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, разноските в заповедното
производство в размер на 44,25 лв.
ОСЪЖДА Г.М.М.,
ЕГН **********,***,, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, разноските в заповедното производство в размер на
29,65 лв.
ОСЪЖДА Н.Б.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, разноските
пред първата съдебна инстанция в размер на 152,24 лв.
ОСЪЖДА Г.М.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, разноските
пред първата съдебна инстанция в размер на
102,00 лв.
ОСЪЖДА Н.Б.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, разноските пред въззивната инстанция в
размер на 307,45 лв.
ОСЪЖДА Г.М.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, разноските пред въззивната инстанция в
размер на 205,99 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: