Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. Кюстендил, 22.06.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2458 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от И.Г.В. и
Л.И.В., починала в хода на производството – на 16.11.2020 г. и заместена по
реда на чл. 227 от ГПК от законния си наследник, против Б.Б.Х..
В исковата молба и уточняващата я такава ищците
твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор 29386.11.141,
граничещ с имоти: на север – с имот 29386.11.170, представляващ общински път;
на запад – с имот 29386.11.142 и имот 29386.11.99; на юг – с имот 29386.11.139;
на изток – с имот 29386.11.151, целият с площ от 531 кв.м. Същият те придобили
по наследство от праводателя си И. О. (починал през 1996 г.), а последният на
свой ред го придобил от своя праводател Х. О.. Сочи се, че част от описания
поземлен имот, с площ около 80-90 кв.м. и граници – от север – останалата част
от имот 29386.11.141; от запад – имот 29386.11.99; от юг – имот 29386.11.139;
от изток – имот 29386.11.151 (същата част била обозначена на приложената към
исковата молба скица с точки от 1 до 5, като линиите, които свързвали тези
точки, ограждали именно процесния недвижим имот, предмет на делото) бил ограден
с телена мрежа и метални колове от ответницата. От едната страна тази ограда
била продължение на оградата по северната граница на имот 29386.11.99 и
достигала до границата с имот 29386.11.151, а от другата – продължение на
оградата по южната граница на имот 29386.11.99 и също опирала в имотната
граница на имот 29386.11.151.
Сочи се, че ищецът В.
безпроблемно упражнявал правото си на собственост върху частта от имот
29386.11.141, намираща се между линията образувана от северната граница на имот
29386.11.99 и продължението й до границата с имот 29386.11.151 и общински път с
идентификатор 29386.11.170. Изградената от Б.Х. ограда обаче, съставлявала
пречка за упражняване от ищците на правото им на собственост върху частта от
имот 29386.11.141 южно от линията, образувана от северната граница на имот
29386.11.99 и нейното продължение до границата с имот 29386.11.151. Процесната
част от имот с идентификатор 29386.11.141 съставлявала част от имот,
възстановен в съществуващи реални граници, наред с други имоти на праводателя
на ищците Илия Облачки, с Решение № 26-Р/12.03.1997 г. на Поземлената комисия в
гр. Кюстендил. Въз основа на последното бил издаден нотариален акт № 102, том I, дело № 102/1998 г. на
нотариус с рег. № 188, за собственост на земеделски земи, възстановени по
ЗСПЗЗ, като двама от собствениците по този нотариален акт били ищцата Л.В. и
нейната сестра Верка Стоименова, чиито заветник бил другият ищец – И.В..
Ето защо се поддържа искане да бъде установено
спрямо И.Г.В., ЕГН: ********** и Л.И.В., ЕГН: **********, двамата с адрес ***,
махала „Везенска“ № 23, че Б.Б.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, не е собственик
на частта от имот с кадастрален номер 29386.11.141, с площ около 80-90 кв.м.,
затворена между следните граници: от запад – границата с имот 29386.11.99; от
север – линията, продължение на северната граница на имот 29386.11.99 до
границата с имот 29386.151; от изток – границата с имот 29386.11.151; от юг – линията,
продължение на южната граница на имот 29386.11.151 до границата с имот
29386.11.99, целият
имот с площ от 531 кв.м., граничещ с имоти: на север – с имот с
идентификатор 29386.11.170, представляващ общински път; на запад – с имот
29386.11.142 и имот 29386.11.99; на юг – с имот 29386.11.139; на изток – с имот
29386.11.151.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията
на ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.
Навежда доводи за
недопустимост и неоснователност на исковата претенция.
На първо място ищците нямали
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
доколкото самите те не били собственици на претендираните части от процесния
поземлен имот нито владеели последните. Представеното към исковата молба
саморъчно завещание касаело друга част от бившия общ имот с № 011059 – дворни
места извън регулация по КВС на землище на с. Жиленци. Кадастралните карти и
регистри имали само декларативно действие като неправилното отразяване на правото
на собственост в тях не водело до пораждане, изменение или погасяване на
правото. Релевантен бил единствено акт за собственост, какъвто в случая
липсвал. И когато непълнотите или грешките на основни данни в кадастралната
карта или регистър са свързани със спор
относно материално право, те се отстранявали по съдебен ред – арг. от чл. 54,
ал.2 от ЗКИР – чрез положителен установителен иск.
Твърди се, че ответницата
била собственик на овощна градина с площ от 1.000 дка, находяща се в местността
„При къщите“, в землището на с. Жиленци, с ЕКАТТЕ 29386, общ. Кюстендил, 10
(десета категория) съставляваща поземлен имот с № 011099 (единадесет хиляди
деветдесет и девет, по плана на с. Жиленци, общ. Кюстендил, при граници и
съседи: имот № 011100 – трайни насаждения на наследници на Л.И.В.; имот №
011059 – др. селищна територия – дворни места извън регулация; имот № 011107 –
индивидуално застрояване на Б. Б. Х.; имот № 011057 – използвана ливада на Б.
Б. Х. и имот № 011055 – ливада на наследниците на Г. К. В., съгласно НА № 118,
том 3, рег. № 6838, дело № 421 от 2013 г. на нотариус Б. А., рег. № 325 на
НКРБ, вписан в Службата по вписванията при КРС като акт № 187, том 14, дело №
2054/2013 г., с вход. Рег. № 4091/06.11.2013 г., който имот е идентичен с поземлен
имот с идентификатор 29386.11.99 по КККР на с. Жиленци, съгласно представената
от ищците скица № 15-503282-20.07.2018 г., както и на поземлен имот с
идентификатор 29386.11.151 по КККР на с. Жиленци съгласно Нотариален акт № 29,
том 1, рег. № 0373, дело № 27/2005 г. на нотариус Е. П., рег. № 188 на НКРБ,
вписан в СВ при КРС като акт № 53, том 1, дело № 62/2005 г. с вх. рег. номер 84
от 18.01.2005 г., скица № 11057/02.04.1997 г. от ПК – Кюстендил, удостоверение
№ 41 от 18.01.2005 г. на СВ – Кюстендил и Скица с координатни точки №
Ф273777/24.02.2005 г. на ОД „Земеделие и гори“ – Кюстендил, съдържаща партида
на имот № 011057.
Ответницата се снабдила с Нотариален
акт № 185, том 2, рег. № 5121, дело № 352/2014 г. на нотариус рег. № 325,
вписан в СВ като Акт № 194, том 10, дело № 1569/2014 г. с вх. рег. №
2784/01.09.2014 г. за имота и застроените в него сгради въз основа Скица на
поземлен имот № 115 – 256398 – 31.07.2014 г., издадена от СГКК – Кюстендил, в
която имотът й е записан с площ от 2871 кв. м. вместо 3237 кв.м., както било по
документа й за собственост. Разликата в квадратурата била от процедираната
кадастрална карта и получената т.нар. „контактна зона“, като отстраняването на
сочените несъответствия ставало по реда и правилата на ЗКИР и по конкретно – по
реда на чл. 44а.
За собственик на
новосъздадения поземлен имот с идентификатор 29386.11.141 бил записан ищецът В.,
но неясно по какви причини, доколкото той не разполагал с документ за собственост.
Нямало данни и за това, че ищците са собственици на поземлен имот № 011099 по
КВС в землището на с. Жиленци, общ. Кюстендил, сега по КК на с. Жиленци поземлен
имот с идентификатор 29386.11.99. Същият се владеел от ответницата на годно
правно основание, за което същата представя надлежни писмени доказателства.
Процесните 80-90 кв. м.
неправилно били посочени в КК към поземлен имот 29386.11.141. Налице било
несъответствие в границите на поземлени имот с урбанизирана и неурбанизирана
територия, което можело да се отстрани само в производство по създаване на
кадастрална карта за урбанизирана територия. Такова не било проведено.
Основание за изменението на одобрените КККР в случая следвало да бъде явна
фактическа грешка по чл. 51, ал.1, т.3 от ЗКИР.
Поради изложеното се иска производството по
делото да бъде прекратено поради недопустимост на исковата претенция, респ.
отхвърлена като неоснователна.
Претендират се и сторените
по делото разноски.
В съдебно
заседание
исковата молба се поддържа от ищците и оспорва от ответната страна.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.
2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Решение № 26-Р от 12.03.1997 г. в
полза на наследници на Х. Я. О. било възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници на следните имоти: № 011058, 011062, 027076,
027088, 027105, 027112 и 039003. С него е изменено и допълнено Решение
№26-12/14.06.1994 г.
Видно от приложения нотариален акт № 102/1998
г. М. Л., А. С., Л.В., Л. О.и В. С. са признати за собственици по силата на
влязло в законна сила Решение № 26-Р/12.03.1997 г., издадено на основание чл.
14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ на основание наследство от Х. Я.
О., на седем земеделски имота в землището на с. Жиленци, в т.ч. съставляващи
имот № 011058, 011062, 027076, 027088, 027105, 027112 и 039003.
Представено е и Саморъчно завещание, съставено
на 03.09.1996 г. от Верка Стоименова в полза на ищеца И.В., обявено в Протокол
от 28.11.2012 г. на Нотариус Б. А., според което овощна и зеленчукова градина в
землището на с. Жиленци, махала Везенска, както и пристройка към жилищната
постройка в горния имот, са завещани на посочения ищец.
Приложена е Скица №
15-503282-20.07.2018 г., издадена от СГКК за поземлен имот с идентификатор
29386.11.141, съгласно която имотът граничи с други поземлени имоти:
29386.11.142, 29386.11.99, 29386.11.151, 29386.11.139 и 29386.11.170, а като
негов собственик е записан И.В. по силата на Нотариален акт № 18/2013 г.
Последният документ обаче, не е приложен по делото.
Съгласно
Удостоверение на л. 15 от делото поземлен имот с идентификатор 29386.11.141 е с
данъчна оценка в размер на 1019,50 лв.
Видно от
приобщения заверен препис от Нотариален акт № 118/2013 г. Венцислав Облачки е
дарил Б.Х. със собствената си овощна градина, представляваща поземлен имот №
011099 в землището на с. Жиленци, местността „При къщите“.
Приложена е и
Скица №014090/21.02.2014 г., видно от която поземлен имот № 011099 е с площ от
1,000 дка, при граници и съседи поземлени имоти с №№ 011100, 011059, 011107,
0110057 и 011055.
Съгласно
отразеното в Нотариален акт № 29/2005 г. Асен Облачки продал на Б.Х. трайни
насаждения от 3,237 дка, представляващи имот № 011057 в землището на с.
Жиленци, местност „Загране“, а според скица на имота № 027377/2005 г. той
граничи с имоти с №№ 011058, 011059, 011056 и път № 10.
С нотариален акт
№ 185/2014 г. ответницата била призната за собственик на поземлен имот с
идентификатор 29386.11.151, с площ от 2871 кв.м., както и самостоятелните
обекти в него - сграда с идентификатор 29386.11.151.1 и с идентификатор
29386.11.151.2. Имотът е отразен в Скица № 15-265398/2014 г.
Приложени са и
строителни книжа досежно изграждането на ограда в ПИ011057. – спр. л. 40-44 и
74-77, 83-88 от делото.
Със Заповед № РД-18-10-6/2013 г. е била одобрена
кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на имоти 29386.11.57
и 29386.11.107, в землището на с. Жиленци, махала „Везенска“.
Приложена е
Комбинирана скица № 2314/2013 г. за пълна и частична идентичност на границите
на поземлен имот с идентификатор 29386.11.107.
Приобщена е и
Карта на контактна зона, изработена в производството по създаване на
кадастрална карта за имоти 011.057 и 011.107 в с. Жиленци, махала „Везенска“,
видно от която се установява, че е налице застъпване между кадастралния и
регулационен план и КВС. Според данните в Списъка на засегнатите имоти за
обезщетяване на собственици по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в контактната зона на
тези имоти, са следните имоти от КВС: 11.57, 11.107, 0.10, 11.56, 11.59 и
11.99.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема следното от правна страна:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс
(ГПК).
По допустимостта на иска:
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес ищецът
сам определя кога, доколко и какъв обем защита на свои накърнени права да
търси. Такава защита в случаите на предявен отрицателен установителен иск за
собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на
пресъдено нещо на претендираното от ответника право, а правен интерес от
предявяване на такъв иск винаги е налице при конкуренция на твърдени от двете
страни вещни права върху един и същ обект (така Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС). Тук наличието на правен
интерес е обусловено от наведеното твърдение, че ищците са собственици на поземлен
имот с идентификатор 29386.11.141, вкл. частта от него с площ около 80-90 кв.м., затворена между следните
граници: от запад – границата с имот 29386.11.99; от север – линията,
продължение на северната граница на имот 29386.11.99 до границата с имот
29386.151; от изток – границата с имот 29386.11.151; от юг – линията,
продължение на южната граница на имот 29386.11.151 до границата с имот
29386.11.99, макар и ответницата да я е заградила с ограда от телена
мрежа и бетонни колове.
Ответната страна обаче,
не се е позовавала на право на собственост по отношение на тази спорна част.
Изявления в този смисъл отсъстват и в отговора на исковата молба, където се
поддържа, че ответницата е собственик на имоти с номера 011099, съотв. 29386.11.99
и с идентификатор 29386.11.151. Сочи, че владее собствените си имоти, а
оградата на същите е направена по правилата на ЗУТ и след издадено надлежно
разрешение. Следователно - както процесуалното, така и извънпроцесуалното
поведение на ответника свидетелстват за отсъствието на правен спор между
страните по настоящото дело относно остатъка от 80-90 км.м. от имот
29386.11.141. Това налага извода, че не е налице абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на процеса по предявения отрицателен
установителен иск относно собствеността на обсъжданите 80-90 кв.м., поради
което производството следва да бъде прекратено поради неговата недопустимост.
Довод в тази насока може да се изведе и от
това, че дори и да се приеме за допустим и основателен настоящият иск
установителното решение не би постигнало целения резултат – отстраняване,
доколкото по силата на същото ответницата не би могла да бъде осъдена да
предаде владението върху спорната реална част, дори и да се установи, че я
владее без основание, и ще се наложи след това да бъде провеждано друго
производство в този смисъл - евентуално по реда на чл. 108/109, 109а от ЗС, 53 ЗКИР. В този аспект е необходимо да се поясни, че действително,
както вече бе посочено, право на ищеца е да избере процесуалната си защита, но
по правило от установителен иск за собственост или друго вещно право ще е
налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца
изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Когато
защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било
нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства
упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване/отричане
- аргумент от чл. 124, ал. 1 ГПК. Нарушаването на правото обаче, обуславя
нуждата от иск за неговото възстановяване, което може да се реализира само с
осъдителен иск – отново вж. ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Допълнителен аргумент в горния смисъл следва и от
обоснованото предположение, че всъщност е налице застъпване между кадастралния
и регулационен план и КВС, според изготвената Карта на
контактна зона, изработена в производството по създаване на кадастрална карта
за имоти 011.057 и 011.107 в с. Жиленци, махала „Везенска“, заради което
собствениците на засегнатите имоти следва да бъдат обезщетени. Според данните в
Списъка на засегнатите имоти за обезщетяване на собственици по реда на ЗСПЗЗ и
ЗВСГЗГФ в контактната зона на тези имоти, са следните имоти от КВС: 11.57,
11.107, 0.10, 11.56, 11.59 и 11.99. Картата на контактната
зона представлява съвместно изображение на данните за границите на
имотите, получени чрез геодезически измервания или от одобрения кадастрален
план с данните от КВС, включително с нанесената граница на урбанизираната
територия. Констатираната тук „контактна зона”, съгласно чл. 47 ал.1 от Наредба
№3, представлява явна фактическа грешка по смисъла на §1, т. 9 от ЗКИР. При
наличието на „контактна зона” въпросът за границите на поземлените имоти, като
определящи собствеността се подчинява на изискването на чл. 47 ал.5 от Наредба
№ 3 да бъдат съобразени с тези от урбанизираната територия, но при условие, че
данните за тях са в съответствие с документите за собственост и отговарят на
изискванията за точност по чл. 18. Наличието на контактна зона по смисъла на § 1, т.8 от
ДР на Наредба № РД-02-20-05 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, води и
до приложение на разпоредбите на чл. 42 от
същата наредба. В случая са налични данни, че е процедирано по този
начин, като е изработена карта на контактната зона, както и списък на
засегнатите имоти. Няма данни обаче, дали е довършена процедурата с отправяне
на предложение за отстраняване на несъответствията в територията на контактната
зона. В ал. 6 на същата разпоредба изрично е посочено, че границите на имотите,
отразени в предложението, се определят от геодезическите измервания на
материализирани граници и от границите на урбанизираната територия. Съгласно
ал. 10 при установяване на явна фактическа грешка комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР съставя протокол за отстраняване на явна фактическа грешка в
контактната зона. Един екземпляр от протокола се изпраща на МЗХ за обезщетяване
на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Подобен е и редът за
отстраняването на непълнотите и грешките съгл. чл. 47 от
отменената Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Анализът на разпоредбите налага извода, че законодателят при застъпване на
имоти в контактна зона отдава приоритет на имотите в урбанизираната територия и
предвижда обезщетяване на собствениците, правата на които са възстановени по
реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. В т.см. може да се гадае дали решението за
възстановяване на правото на собственост на наследниците на Илия Облачки е
породило ефект в границите на урбанизираната територия, в т.ч. досежно и
процесната реална част.
И още - доколкото
правният интерес в случая е бил обоснован с твърдението, че собственик на
спорната част е ищецът по силата на земеделска реституция и наследство по
завещание, а тя се владее неправомерно от ответницата, поради което, отричайки
правата й, ищецът би могъл да придобие правото на собственост досежно спорната
част, следва да се посочи, че в подобни хипотези първо следва да бъде извършена
преценка за възможността да бъде придобито и притежавано право на собственост
върху съответната част от земната повърхност /недвижим имот/, тъй като
наличието на такава възможност обуславя допустимостта на исковата защита на
вещното право. И само ако се приеме, че е допустимо осъществяване защитата на
претендираното право на собственост по съдебен ред, съдът извършва преценка за
възможността спорещите правни субекти да придобият това вещно право, респ. за
наличието на законови пречки за осъществяване на твърдян от тях придобивен
способ. В горния контекст и при изложените вече доводи тази възможност
понастоящем не съществува, което също обуславя недопустимост на претенцията.
Липсват данни и за
възможност спорната реална част да бъде придобита от ищеца на оригинерно
основание, доколкото не се владее от него.
Всичко това
обоснована извод за недопустимост на иска, заради което ще бъде оставен без
разглеждане.
По разноските:
При този изход на делото, следва да бъде уважено направеното искане от
ответната страна за присъждане на деловодни разноски в съответствие с
представените писмени доказателства, като следва да й се присъди сумата в
размер на 600,00лв. - заплатено възнаграждение един
адвокат.
Досежно
поддържаното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ответника:
Принципно и нормативно уредено е разбирането,
че уговореното
адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за
отговорността за разноските, до размера, посочен в наредбата по чл. 36 ЗА, но
при прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е ограничен с намаляването на
разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния минимален размер, а до
минималния такъв според Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предявен е иск за защита на материално право, чрез отричане
право на собственост на ответната страна в сочения от ищеца обем, поради което
и той е оценяем. По аргумент от разпоредбата на чл. 69, ал.1,
т.2 от ГПК цената на същия се определя от данъчната оценка на имота-предмет
на иска. В случая е представена съответна данъчна оценка на имота, в която се
сочи, че цената му е 1019,50 лв., друга цена, изхождайки от предмета на спора,
не е посочена, а доколкото не е повдигнат спор в т.см., тя се смята за
стабилизарана. На тази база и съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2,
т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., полагащото се минимално
възнаграждение за една инстанция при този материален интерес възлиза на 300 лв.
Но преценката за прекомерност на адвокатско
възнаграждение не изхожда единствено от цената на иска, а основно от
действителната фактическа и правна сложност на делото, като се базира и на
преценка за активността на процесуалния представител на страната по делото. В
случая действително изплатеното от ответниците възнаграждение в размер на 600
лв. – спр. л.45 от делото, е прекомерно и надвишава два пъти минималното
такова. Същото следва да бъде намалено до сумата от 400 лв., защото
производството пред районния съд приключи в рамките на няколко съдебни заседания,
в които бяха събрани единствено писмени доказателства, но без съществени
процесуални усложнения. В така определеното възнаграждение се включи и
завишението на осн. чл. 7, ал. 8
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., т.к. в нормата се предвижда
възможност при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание да се заплаща допълнително по 100,00 лв., но като се взеха
предвид фактически извършваните процесуални действия в тях, вкл. и това, че в
съдебното заседание на 11.11.2020 г. не е бил даван ход на делото, а последните
две заседания са отлагани за изискване на документи от трети страни, които са
били изпратени погрешно.
При посочените съображения в полза на ответника
ще бъде присъдена сумата за деловодни разноски от 400 лв. - възнаграждение един
адвокат, но след редукцията по реда на чл. 78, ал. 5 т ГПК.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция на И.Г.В., ЕГН: **********, с адрес ***, махала „В.а“
№ ** и Л.И.В., притежавала ЕГН: **********, починала в хода на производството – на 16.11.2020 г.
и заместена по реда на чл. 227 от ГПК от законния си наследник И.Г.В., ЕГН: **********, за установяване в отношенията между страните, че
Б.Б.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, не е собственик на частта от имот с
кадастрален номер 29386.11.141, с площ около 80-90 кв.м., затворена между
следните граници: от запад – границата с имот 29386.11.99; от север – линията,
продължение на северната граница на имот 29386.11.99 до границата с имот
29386.151; от изток – границата с имот 29386.11.151; от юг – линията,
продължение на южната граница на имот 29386.11.151 до границата с имот
29386.11.99, целият
имот с площ от 531 кв.м., граничещ с имоти: на север – с имот с
идентификатор 29386.11.170, представляващ общински път; на запад – с имот
29386.11.142 и имот 29386.11.99; на юг – с имот 29386.11.139; на изток – с имот
29386.11.151, като НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА И.Г.В., ЕГН: **********, с адрес ***,
махала „В.“ № **– лично и като правоприемник на основание чл. 227 от ГПК на Л.И.В., притежавала ЕГН: **********, починала в хода на производството – на 16.11.2020 г., ДА ЗАПЛАТИ на Б.Б.Х., ЕГН: **********, адрес: ***, сторените в хода на
производството деловодни разноски в размер на 400,00
лв. (четиристотин лева и нула стотинки).
Решението (с
характер на определение) подлежи на обжалване в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия
при Районен съд – Кюстендил: