Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1607
гр.Варна, 16.04.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и
деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №9616 по описа за 2018год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано поотделно от
изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д., чрез пълномощника: Г. В. П.,
юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК:
* срещу Т.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***.
С исковата молба са предявени кумулативно съединени
искове с правно основание чл.415, ал. 4
от ГПК във вр. чл.422, ал.1 от ГПК за
приемане за установено по отношение на Т.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***,
че дължи н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
*, представлявано поотделно от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д.,
чрез пълномощника: Г. В. П., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." ЕАД, със съдебен
адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК: *, суми, присъдени в издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №31072018год. на 8-ми състав
при ВРС, а именно: общ размер от 741.50лв.,
от която 375лв. главница, 141.37лв. договорна лихва за периода от
24.07.2014год. до 25.12.2014год., 45лв.
такси разходи за събиране на непогасени падежирали вноски; 180.13лв. лихва за забава за периода от 27.06.2014год. – падеж на
последна двадесета погасителна вноски и изтичане срока на процесния договор до
01.03.2018год. – датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане.
Моли да присъждане на сторените по делото разноски,
както и на разноските сторени в заповедното производство.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Вземането произтича от договор за паричен заем №*,
сключен на 21.03.2014год. между „* * *“ АД /заемодател/ и Т.М.В.
/Заемополучател/, прехвърлени от страна на „* * *“АД по приложение
№1/01.04.2015год. към Рамков договор за цесия от 16.11.2010год. в полза н. „А.з.с.н.в.“
ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“АД-понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
Моли длъжникът да се счита уведомен за цесията с
исковата молба и приложенията към нея.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения от съда особен представител, депозира отговор на
исковата молба. Намира така предявените искове
за неоснователни по основание и размер.
Твърди,че ищцовата страна не е направила
претендираните разходи за събиране на непогасени падежирали вноски.
Счита, че не е спазена задължителната процедура, тъй
като липсват доказателства, преддоговорна информация да е предоставена във
формата на стандартен европейски формуляр, съгласно изискването на чл.5 от ЗПК,
а неизпълнението на това задължение на кредитора, води до невъзможност
потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит. Тъй като законът не допуска възможността тази информация
да се съдържа в самия договор, следва извода, че по време тя предхожда
сключването на такъв.Приложимата нормативна уредба изрично предвижда форма за
предоставянето й, а неспазването й опорочава волята на потребителя и означава,
че е налице невъзможност за съвпадане на насрещните волеизявления на кредитор и
потребител по отношение на съществените елементи от съдържанието на договора за
потребителски кредит. Това моли съда да приеме, че представлява липса на
съгласие, съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД за сключването на сделка, която законът
свързва с правните последици на договор за потребителски кредит и поради това
твърди, че договорът е нищожен.
Счита, че са налице неравноправни клаузи в сключения
договор по смисъла на ЗЗП по отношение на ответницата, в качеството й на
потребител по смисъла на същия закон.
Намира, че максималният размер на договорната лихва
/била възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от втората хипотеза на
чл.9 от ЗЗД, касаеща добрите нрави, а за неравноправни клаузи, съгласно ЗЗП и
европейската практика следва съдът да следи служебно.
Счита, че от представения договор не би могло да се
приеме, че заемополучателят би могъл да разбере какъв е лихвеният процент след
извършване на съответните математически изчисления. Посочен е годишен лихвен
процент, от който обаче не става ясно по какъв начин той й се отразя в размера
на погасителните вноски. Липсва погасителен план. В ЗПК е посочено изчерпателно
какво следва да е съдържанието на договора за кредит, а липсата на изрично
посочените в чл.22 във вр. с чл.11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до
недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези
реквизити да са определяеми такива.
Намира за очевидно, че за сравнително кратък период от
време, при главница в размер на 500лв.,
общата дължима сума, вкл.главница, лихва и други разноски в общ размер на
853.37лв. е прекомерна надвишаващ ограничението, поставено в чл.19, ал.4 от ЗПК.
На горепосочените основания и на осн.чл.9 от ЗЗД, моли
съда да приеме, че уговореният размер на „оскъпяване“ на заетите парични
средства противоречи на добрите нрави, защото злепоставя интереса на
икономически по-слабата страна в обл.отношения и на това основание уговорките в
тази връзка са нищожни.
В съдебно заседание исковете се поддържат . В хода по същество проц.представител на ищеца
- юк. П. моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения от
съда особен представител, поддържа отговора на исковата молба. В хода по
същество на делото моли за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан.
По
допустимостта на иска: Няма спор
между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело
№3107/2018год. на ВРС се установява,
че е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, съгласно която длъжникът Т.М.В., с ЕГН: ********** *** да заплати на кредитора „А.з.с.н.в.” АД, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, *,сума
в размер на 375.00лв./триста седемдесет и пет лева/ представляваща
главница по договор за паричен заем, сключен на 21.03.2014г. с № *, като
вземането е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 16.11.2010г. и
Приложение 1 от 01.04.2015г. към Рамков договор между „* * *“ АД, с ЕИК: * и „А.з.с.н.в.“
ООД, за което длъжникът е уведомен по реда
на чл.99, ал.3 от ЗЗД; сума в размер на 180.13лв./сто и осемдесет лева и
тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано от
27.06.2014г.до датата на подаване на заявлението в съда-01.03.2018г.; сума в
размер на 141.37лв./сто четиридесет и един лева и тридесет и седем стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 24.07.2014г. до 25.12.2014г., сума
в размер на 45.00лв./четиридесет и пет лева/, представляваща такса разходи;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 01.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 25.00лв./двадесет и пет лева/, представляваща разноски за
заплатена държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв./петдесет
лева/, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /.
Вземането произтича от следните обстоятелства:
задължение по договор за паричен заем, сключен на 21.03.2014г. с № *, като
вземането е прехвърлено на заявителя с Договор за цесия от 16.11.2010г. и
Приложение 1 от 01.04.2015г. към Рамков договор между „* * *“ АД, с ЕИК: * и „А.з.с.н.в.“
ООД, за което длъжникът е уведомен по
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД;
С разпореждане от 27.04.2018год. заповедния съд указва
на заявителя за възможността да предяви иск в
едномесечен срок от съобщаването. За това разпореждане заявителят е уведомен на 18.05.2018год. В срок същия депозира иска.С оглед депозиране
на иска в срок, същият като допустим подлежи на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните, а и от приетия по делото
договор за паричен заем №* от 21.03.2014год. се установява , че „* * *“АД-заемодател предоставя на заемателя Т.М.В.
сумата от 500лв. , която заемателят се задължава да върне, съобразно
уговорките, постигнати с договора. Съгласно договора общата стойност на
плащанията по кредита е в размер от
853.37лв. В договора са упоменати
конкретно условията за предоставяне и ползване на заема, като е записано, че
заемополучателят удостоверява, че е
получил и е запознат предварително от
заемателя с всички условия по индивидуалния договор и Общите условия към
договора за паричен заем, приложими към него . Вписано е в договора, че
заемополучателя удостоверява, че е получил от
заемателя-Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните
условия по кредита, предмет на договора.
Към доказателствата по делото е приобщено предложение
за сключване на договор за паричен заем
и Общи условия към договора за паричен заем, сключвани между „* * *“АД и трети лица – заематели.
Приобщено към доказателствата по делото е уведомително
писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/*, адресирано до Т.М.В. за извършено прехвърляне на
вземания/цесия/ от „* * *“АД , чрез „А.з.с.н.в.“ООД. Съгласно писмото на
основание приложение №1/01.04.2015год.
към сключен Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010год. между
цедента „* * *“АД и цесионера „А.з.с.н.в.“ ООД, уведомяват ответника, че „*
* *“АД , е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ООД , изцяло вземането си към ответника,
придобито по силата на договор за цесия с „* * *“АД, произтичащо от договор за
паричен заем №*, сключен с „* * *“АД, съгласно който В. е получил заемна сума в размер на 500лв. Съгласно уведомителното писмо към дата
– 08.04.2015год. задължението на ответницата, като заемополучател, възлиза на
628.23лв. , включително начислена лихва за просрочие.
Видно от приетото по делото известие за доставяне,
горепосоченото уведомително писмо е получено от ответницата на 18.04.2015год.
Съгласно прието по делото пълномощно/л.20/„* * *“АД,чрез
законния си представител упълномощава „А.з.с.н.в.“ООД,
да уведоми от името на „* * *“АД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за заем и договори за
потребителски кредити, които дружеството е цедирало /прехвърлило/, съгласно
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, сключен на
16.11.2010год. между „* * *“АД,като продавач и А.з.с.н.в. ООД, като цесионер.
Според пълномощно прието на л.21 „* * *“АД,чрез
законния си представител упълномощава „А.з.с.н.в.“АД,
да уведоми от името на „* * *“АД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за заем и договори за
потребителски кредити, които дружеството е цедирало /прехвърлило/, съгласно
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, сключен на
16.11.2010год. между „* * *“АД, като продавач и „А.з.с.н.в.“АД, в качеството на
универсален правоприемник на преобразуваното с промяна на правната форма и
прекратено без ликвидация „А.з.с.н.в.“ООД.
Приобщени към доказателствата по делото са договор за
цесия от 16.11.2010год., сключен между „* * *“АД и „А.з.с.н.в.“ООД ; извлечение от приложение
№1 от 01.04.2015год. към догово за цесия от
16.11.2010год. сключен между „* * *“АД
и „А.з.с.н.в.“ООД; потвърждение за извършена цесия между „* * *“ООД и А.з.с.н.в.“ООД.
При така установената фактическа обстановка съдът
извежда следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с
чл.415,ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99
от ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да установи правнорелевантните факти,
включени в предмета на доказване по делото, а именно: съществуването на
твърдяното вземане по основание и размер в полза на праводателят му цедента,
валидността на този договор за цесия и противопоставимостта му на ответника, а
ответникът следва да установява фактите
изключващи твърденията на ищеца.
В настоящият случай съдът счита, че процесната цесия
може да бъде противопоставени на ответника, предвид разпоредбите на чл.99,ал.4
от ЗЗД, които ясно определят моментът, от който цесията поражда действие спрямо
длъжника. Няма спор между страните, а и от приетите по делото доказателства се
установява, че преди образуване на заповедното производство – 01.03.2018год. е
налице надлежно уведомяване на длъжника от цедента.Уведомяването на длъжника е
извършено от цедента, чрез пълномощник „* * *”АД. По делото е представено пълномощно, съгласно което „* * *”АД
упълномощава ищеца да уведоми длъжника за извършената цесия. Това уведомяване
до длъжника е правнорелевантно, тъй като
е извършено от името и за сметка на цедента, чрез пълномощник,
Наличието на правоотношение по договор за заем между длъжника – ответник и „* * *”АД се
установява по несъмнен начин от договор за паричен заем №* от 21.03.2014год. Той
има писмена форма, носи подписите на страните и съдържа всички съществени
елементи на договора за потребителски кредит. С подписването на договора за
кредит,кредитополучателят е удостоверил, че е
получил и е запознат
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия,
приложими към него, както и че е получил от кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по Закона за потребителски кредит със съдържание, посочващ
индивидуалните условия по кредита. С оглед на това възражението на ответника ,
че не е спазена задължителна процедура по ЗРК , което представлява липса на
съгласие и опорочава договора се явява неоснователно.
Изпълнението на задълженията на кредитора по договора,
а именно предоставяне на отпусната в заем сума на кредитополучателя, не се
оспорва от ответника.
Спорен е въпросът за размера и дължимостта на
вземанията от страна на длъжника. Ищецът който носи доказателствената тежест не
установи, че в този размер,вземанията са изискуеми от ответника. Претендираната
неизплатена главница в хода на производството по делото не се установи по какъв
начин е формирана,липсват доказателства за начина по който са формирани по
размер , договорната и наказателна лихва, както и такива , установяващи че
сумата от 45лв. представлява разходи по повод събирането на вземанията по
процесния договор за заем. Тази неяснота не беше преодоляна по делото, чрез
ССч.Е. Същата не може да бъде изяснена и от самото съдържание на договора. Към
договора липсва погасителен план. Посочен е годишен лихвен процент , от който
не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски.
Предвид на това и с оглед липсата на изискванията, установени в разпоредбите на
чл. 11, т.9-11 от ЗПК , на основание чл.22 от ЗПК, договорът се явява
недействителен.
Вземайки предвид горното съдът извежда извод, че ищеца не установява , че в негова полза съществуват
вземания спрямо ответника по процесния договор за заем, в сочените размери,
които да е придобил с договора за цесия и постановява решение с което отхвърля иска.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете н. „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, *, представлявано поотделно от
изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д., чрез пълномощника: Г. В. П.,
юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК:
* срещу Т.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, присъдени в
издадената срещу нея заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№31072018год. на 8-ми състав при ВРС, а именно: общ размер от 741.50лв., от
която 375лв. главница, 141.37лв. договорна лихва за периода от 24.07.2014год.
до 25.12.2014год., 45лв. такси разходи за събиране на непогасени падежирали
вноски; 180.13лв. лихва за забава за периода от 27.06.2014год. – падеж на
последна двадесета погасителна вноски и изтичане срока на процесния договор до
01.03.2018год. – датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане, на основание чл.415, ал.
4 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр.
чл.99 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните,ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/