№ 358
гр. София , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000356 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 098 от 19.01.2021 г. по т.д. № 2758/ 2019 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 11 състав са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Н.
Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) -
гр. София, срещу „Пи Ес Инвест“ ЕООД - гр. София : 1) иск с правно основание чл. 422, вр.
с чл. 417 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на
банката сумата 317 537.82 лева - част от пълния размер на главница от 807 736.20 лева,
представляваща просрочени лихви върху просрочена главница за периода 27.10.2014 г. -
25.09.2015 г. ; 2) иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 49 243.89 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата за периода 27.10.2014 г. - 28.12.2015 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи
длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, в която се
твърди, че
е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, в подкрепа на което са
1
изложени следните съображения.
Необосновано съдът приел, че макар и обявени за относително недействителни, процесните
прихващания са породили действие, което продължило до влизане в сила на
конститутивното решение на съда, затова и лихви и неустойки се дължат след влизането в
сила на решението по чл.59, ал.5 от ЗБН, но не и преди това. Доколкото в договор между
страните това задължение било признато и дори вземането по него било обезпечено от
ответника, доводите на съда, че то е недължимо, били несъстоятелни.
Неправилно съдът приел, че решението, постановено по иска с правно основание чл.59, ал.5
от ЗБН, има конститутивен ефект и има действие за в бъдеще, поради което поставя
длъжника в забава едва след влизането му в сила. Искът по чл.59, ал.5 от ЗБН бил
установителен и при уважаването му по отношение на конкретно прихващане, какъвто бил
настоящия случай, вземането на банката възобновявало съществуването си и ставало
незабавно изискуемо съгласно чл.23, ал. 1 от ЗБН. Прихващанията не били породили правно
действие и дългът не бил погасен, затова върху просрочените суми се дължали лихвите -
предмет на настоящия иск.
Изводът на съда, че на последният падеж от погасителните вноски договорът за кредит
изтичал и след тази дата не се дължат лихви и неустойки за забава, противоречал на
фундаментални принципи на облигационното и търговското право.
Молбата към съда е да отмени изцяло решението и постанови съдебен акт, с който да
признае за установено съществуването в полза на банката на вземане срещу ответника за
претендираните в молбата суми.
Ответникът по въззивната жалба „Пи Ес Инвест“ ЕООД - гр. София в писмения отговор я
оспорва като неоснователна.
Твърденията на въззивника относно правния ефект на постановеното
по реда на чл. 59, ал. 5 от ЗБН съдебно решение недопустимо опитвали да насочат въззивния
съд към превратно тълкуване на цитираната норма. В съответствие със закона съдът приел,
че влязлото в сила съдебно решение е с конститутивен характер и че недействителността на
процесните прихващания е била прогласена считано от 2.07.2019 г., като до този момент
задълженията по кредита са се считали за погасени.
Несъстоятелно било твърдението, че със сключването на договора за встъпване в дълг
ответникът е признал наличието на всички задължения по договора за кредит без
изключения. Встъпването като съдължинк в определено задължение не било способ за
признаване на същото задължение, по смисъла на чл. 116, ал. 1 б. „а“ от ЗЗД.
2
- 3 -
Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна
в производството, която има интерес и право на обжалване на валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна
търговска банка“ АД (н.) - гр. София, твърдели, че с договор за банков кредит от 24.06.2013
г. банката предоставила на „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД - гр. София сумата 1
500 000 лева с лихва 9 % годишно.
Вземането на банката било обезпечено с учредяването на договорна ипотека върху
недвижими имоти в осеметажна масивна сграда в гр. ***, м. „*** - бул. „***“.
С три изявления за прихващане - от 19.09.2014 г., от 16.10.2014 г. и от 30.10.2014 г.,
„Промишлено строителство холдинг“ ЕАД уведомило банката, че прихваща придобитите от
него по силата на договори за цесия вземания срещу банката до размер на задължението си
по договора кредит.
Ответното дружество „Пи Ес Инвест“ ЕООД - гр. София било учредено на 22.08.2016 г. с
капитал от 2 298 130 лева, образуван от апортна вноска на ипотекираните в полза на банката
недвижими имоти.
На 1.09.2016 г. „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД прехвърлило на „Строй инвест“
ЕООД всички дружествени дялове от капитала на „Пи Ес Инвест“ ЕООД - гр. София.
С договор за специални сметки под условие от 15.01.2018 г. „Българска банка за
развитие“АД приела по възлагане от страна на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) да
открие на името на „Пи Ес Инвест“ ЕООД две специални сметки под условие, в които
дружеството да депозира, както следва : в сметка 1 - сумата 1 018 131.17 лева, в сметка 2-
сумата 366 781.71 лева. Депозираните суми следвало да бъдат освободени в полза на
синдиците на банката след представянето на влезли в сила решения по две искови
производства, образувани по предявените от банката срещу длъжника искове с правно
3
основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН, с които посочените по горе прихващания са били обявени за
недействителни.
С договор за учредяване на особен залог от 29.01.2018 г., вписан под № 2018013001759 от
30.01.2018 г. при Централния депозитар, „Пи Ес
Инвест“ ЕООД учредило в полза на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) особен залог
върху всички свои настоящи, бъдещи и условни вземания в общ размер до 1 384 912.88 лева
от двете специални сметки под условие, открити в „Българска банка за развитие“АД.
С договор за встъпване в дълг от 15.02.2018 г. „Пи Ес Инвест“ ЕООД встъпило като
солидарен съдлъжник на кредитополучателя „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД до
размер на сумата 1 384 912.88 лева, включително и в дълга, който би възникнал в резултат
от обявяване за недействителни на прихващанията, извършени от кредитополучателя.
С решение № 2490 от 17.12.2018 г. по т.д.н. № 429/ 2018 г. на Софийския градски съд, на
основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ била обявена неплатежоспособността на „Промишлено
строителство холдинг“ ЕАД с начална дата 31.01.2017 г. и било открито производство по
несъстоятелност, а с решение № 1194 от 1.07.2019 г. по същото дело дружеството било
обявено в несъстоятелност на основание чл. 710 от ТЗ.
С влязло в сила решение от 2.07.2019 г. по т.д. № 1283/ 2018 г. на ВКС, І т.о.
прихващанията били обявени за недействителни.
На 26.07.2019 г. „Българска банка за развитие“ АД изплатила на синдиците сумата 1
018 131.17 лева от сметка под условие № 1, с което били погасени задълженията за
главниците - предмет на погасяване с прихващанията.
С оглед недействителността на прихващанията, целеното с тях погасително действие по
отношение задълженията на кредитополучателя и солидарния длъжник по договора за
кредит не било настъпило. Задълженията били просрочени поради спиране на плащанията
от кредитополучателя след извършването на прихващанията и върху просрочените суми се
дължали съответните лихви за забава и неустойки по договора.
За периода 27.10.2014 г. - 28.12.2015 г. дължимите лихви върху просрочената главница били
49 243.89 лева, дължимите просрочени лихви върху просрочената главница за периода
27.10.2014 г. - 25.09.2019 г. били 824 241.68 лева, текущите лихви върху просрочената
главница за периода 25.10.2019 г. - 7.11.2019 г. били 6 195.62 лева, дължимата неустойка
върху просрочените лихви за периода 16.10.2014 г. - 7.11.2019 г. била 210 091.92 лева.
Общият размер на всички дължими лихви и неустойка бил 1 089 773.11 лева.
По заявлението на банката от 8.10.2019 г. на 11.10.2019 г. по ч. гр. д. № 57163/ 2019 г. на
4
Софийския районен съд, 33 състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
за сумата 317 537.82 лева, представляваща частично задължение от пълен размер от 807
736.20 лева за просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 27.10.2014г. до
25.9.2019 г. по договор за кредит от 24.06.2013 г., сумата
- 5 -
49 243.89 лева, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 27.10.2014 г.
до 28.12.2015 г., ведно със законна лихва от 8.10.2019 г. до изплащане на вземането и
разноски по делото в размер на 150 лева възнаграждение на юрисконсулт.
Молбата към съда била да постановите решение, с което на основание чл. 422, вр. с чл. 417
от ГПК да признае за установено, че в полза на банката съществува вземане срещу
ответника за сумите, както следва : 317 537.82 лева - част от пълния размер на главница от
807 736.20 лева, представляваща просрочени лихви върху просрочена главница за периода
27.10.2014 г. - 25.09.2015 г. ; 49 243.89 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 27.10.2014 г. - 28.12.2015
г.
В писмения отговор ответникът „Пи Ес Инвест“ ЕООД - гр. София оспорил исковите
претенции като неоснователни.
Прихващанията се считали за валидно извършени до деня на постановяване на съдебното
решение - 2.07.2019 г., с което са били обявени за относително недействителни, затова
обявяването на тяхната относителна недействителност не било основание за начисляване на
лихви и неустойки по договора за кредит.
В случай, че исковете се приемели за основателни изтъкнал, че след 23.01.2018г., когато
депозирало сумите по откритите сметки под условие в „Българска банка за развитие“АД,
дружеството не дължало лихви и неустойки по договора.
В случай, че с постъпването на сумите по сметки под условие задължението не се
приемело за погасено, то след 26.07.2019 г., когато „Българска банка за развитие“ АД
извършила плащане към ищеца на сумата 1 018 131.17 лева, претенцията за лихви и
неустойки била неоснователна.
Заявено било възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
вземания. Заявлението по чл.417 от ГПК било депозирано на 8.10.2019 г., поради което
претенцията за лихви и неустойки, изтекли преди 8.10.2016 г. била погасена по давност.
5
Освен това по силата на договора за встъпване в дълг ответникът се задължил да отговаря
за задълженията на длъжника по договора за банков кредит само до размер на 1 384 912.88
лева, като към настоящия момент част от посочената сума в размер на 1 018 131.17 лева
била заплатена.
Молбата към съда била обективно съединените искове да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни.
В допълнителната искова молба и отговора страните изложили допълнителни аргументи в
подкрепа на подддържаните тези в процеса.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка на
спора.
С договор за банков кредит от 24.06.2013 г. „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр.
София предоставила на „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД - гр. София сумата 1 500
000 лева с лихва 9 % годишно.
С нотариален акт № 165, том I, peг. № 6587, дело № 145 от 30.09.2013 г. на нотариуса Г. Г.
„Промишлено строителство холдинг“ ЕАД - гр. София учредило в полза на „Корпоративна
търговска банка“ АД договорна ипотека върху недвижими имоти в осеметажна масивна
сграда в гр. ***, м. „*** - бул. „***“, подробно описани в акта, за обезпечаване на вземането
й по договора за кредит.
С изявление за прихващане вх. № 8893/19.09.2014 г. „Промишлено строителство холдинг“
ЕАД уведомило банката, че е придобило от „Инфрабилд“ ДЗЗД вземане в размер на 133 570
лева, произтичащо от сключен с банката Рамков договор за платежни услуги за юридически
лица и еднолични търговци от 18.09.2012 г. и отправя изявление за прихващане на това
вземане срещу своето задължение, произтичащо от договора за банков кредит.
С писмо за прихващане вх. № 9402/ 16.10.2014 г. „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД
уведомило банката, че с договор за цесия от 15.10.2014 г. е придобило от С. С. Д. вземане
към към банката на стойност 7 000 евро и отправя изявление за прихващане на това вземане
срещу своето задължение, произтичащо от договора за банков кредит.
С писмо за прихващане вх.№ 10195/ 30.10.2014 г. „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД
уведомило банката, че с договор за цесия от 30.10.2014 г. е придобило от И. И. Д. вземания
към банката в размер на 350 032.79 евро, 163 035.72 евро и 308 831.62 лева и отправя
6
изявление за прихващане на това вземане срещу своето задължение, произтичащо от
договора за банков кредит.
От справката по партидата на „Пи Ес Инвест“ ЕООД - гр. София в търговския регистър се
установява, че дружеството, с едноличен собственик на капитала „Строй инвест“ ЕООД, е
било вписано на 22.08.2016 г. с капитал от 2 298 130 лева, образуван от апортна вноска на
недвижимите имоти, посочени в нотариалния акт от 30.09.2013 г. за учредяване на
договорна ипотека.
- 7 -
С договор за специални сметки под условие от 15.01.2018 г. „Българска банка за
развитие“АД приела по възлагане от страна на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) да
открие на името на „Пи Ес Инвест“ ЕООД две специални сметки под условие, в които
дружеството да депозира, както следва : в сметка 1 - сумата 1 018 131.17 лева, в сметка 2-
сумата 366 781.71 лева.
Депозираните суми следвало да бъдат освободени в полза на синдиците на банката след
представянето при алтернативно представяне на който и да било документ измежди
следните : 1) заверен препис от влязло в сила съдебно решение, с което „Пи Ес Инвест“
ЕООД е осъдено да заплати на банка лихви, дължими по договора за банков кредит ; 2)
влязло в сила съдебно определение, с което се одобрява постигната между страните
спогодба, с която е определен размера на дължимите от „Пи Ес Инвест“ ЕООД суми ; 3)
нотариално заверен препис от споразумение, сключено между страните, в което е определен
размера на дължимите лихви.
С договор за учредяване на особен залог от 29.01.2018 г., вписан под № 2018013001759 от
30.01.2018 г. при Централния депозитар, „Пи Ес Инвест“ ЕООД учредило в полза на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н.) особен залог върху всички свои настоящи, бъдещи
и условни вземания в общ размер до 1 384 912.88 лева от двете специални сметки под
условие, открити в „Българска банка за развитие“АД.
С договор за встъпване в дълг от 15.02.2018 г. „Пи Ес Инвест“ ЕООД встъпило като
солидарен съдлъжник на кредитополучателя „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД до
размер на сумата 1 384 912.88 лева, включително и в дълга, който би възникнал в резултат
от обявяване за недействителни на прихващанията, извършени от кредитополучателя.
С решение № 2490 от 17.12.2018 г. по т.д.н. № 429/ 2018 г. на Софийския градски съд, на
7
основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ била обявена неплатежоспособността на „Промишлено
строителство холдинг“ ЕАД с начална дата 31.01.2017 г. и било открито производство по
несъстоятелност, а с решение № 1194 от 1.07.2019 г. по същото дело дружеството било
обявено в несъстоятелност на основание чл. 710 от ТЗ.
С влязло в сила решение от 2.07.2019 г. по т.д. № 1283/ 2018 г. на ВКС, І т.о. на основание
чл. 59, ал. 5 от ЗБН били обявени за относително недействителни по отношение на
кредиторите на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.)
извършените от „Промишлено строителство холдинг“ ЕАД общо 21 прихващания с негови
изявления до кредитната институция, между които и тези с вх. № 8893/19.09.2014 г., с вх. №
9402/ 16.10.2014 г. и с вх. №
10195/ 30.10.2014 г.
С преводно нареждане от 26.07.2019 г. „Българска банка за развитие“ АД превела по
сметката на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) сумата 1 018 131.17 лева с основание
„съгласно решение ВКС, № 39 от 2.07.2019 г.“.
По заявлението на банката от 8.10.2019 г. на 11.10.2019 г. по ч. гр. д. № 57163/ 2019 г. на
Софийския районен съд, 33 състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
за сумата 317 537.82 лева, представляваща частично задължение от пълен размер от 807
736.20 лева за просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 27.10.2014г. до
25.9.2019 г. по договор за кредит от 24.06.2013 г., сумата 49 243.89 лева, представляваща
лихва върху просрочена главница за периода от 27.10.2014 г. до 28.12.2015 г., ведно със
законна лихва от 8.10.2019 г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на
150 лева възнаграждение на юрисконсулт.
В съдебното заседание на 11.11.2020 г. е прието заключение на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Д. Д., от което се установява следното.
Кредитът по договора за банков кредит е бил усвоен от „Промишлено строителство
холдинг“ ЕАД на 44 транша в периода от 25.06.2013 г.до 12.02.2014 г. Първата усвоена част
е на 25.06.2013 г. в размер на 395 000 лева, а последната на 12.12.2014 г. в размер на 80 000
лева. Общия размер на усвоения кредит е 1 481 500 лева. Сумата е била осчетоводена от
„КТБ“ АД, като данните били предоставени от ищеца в извлечение по заемна сметка 2251
000522 05 7 (редовна главница) за периода 25.06.2013 г. - 6.10.2020 г.
Погасената част на кредита с извършените прихващания била в размер на 987 248.05 лева.
След извършването на прихващанията кредитът бил закрит. След обявяването на
недействителността на прихващанията дългът бил преизчислен с помощта на специално
8
разработен калкулатор в excel формат, като била открита нова (възстановителна) кредитна
сделка със съответните параметри съгласно договора за кредит.
Сумата 1 018131.17 лева е била получена на 26.07.2019 г. от „Българска банка за развитие“
АД. Прихванатите суми били 987 248.05 лева. Разликата 30 883.12 лева била частично
погасена неустойка. Олихвяването се извършвало на 25 - то число на месеца.
Дължимите просрочени лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014 г. до
27.12.2019 г.били 49 219.93 лева. Дължимите лихви върху просрочена главница за периода
от 27.10.2014 г. до 28.12.2015 г. били 49 243.89 лева. Дължимите просрочени лихви върху
просрочена главница
- 9 -
за периода от 27.10.2014 г. до 25.09.2019 г. били 824 241.68 лева. Текущите лихви върху
просрочена главница за периода от 25.10.2019 г. до 7.11.2019г. били 6 195.62 лева.
Неустойката върху просрочените лихви за периода от 16.10.2014 г. до 7.11.2019 г. била
210 091.92 лева.
Просрочените лихви върху просрочената главница за периода от 26.09.2016 г. до 23.01.2018
г. били 250 406.11 лева, а за периода от 8.10.2016 г. до 23.01.2018 г. били 244 210.50 лева.
Текущите лихви върху просрочената главница от 29.12.2017 г. 23.01.2018 г. били 13 423.83
лева. Просрочените лихви върху просрочената главница за периода от 26.09.2016 г. до
26.07.2019 г. били 533 855.50 лева, а за периода от 8.10.2016 г. до 26.07.2019 г. били
527 659.89 лева.
Текущите лихви върху просрочената главница от 25.06.2019 г. до 25.07.2019 г. били
15 489.04 лева. Към 26.07.2019 г. - плащането на 1 018 131.17 лева, посочената в
банковото извлечение сума била 516.30 лева.
При тази фактическа обстановка на спора съдът направи следните правни изводи.
В производството по установителния иск, предявен по реда и в срока по чл. 422 от ГПК,
основателността на исковата претенция предпоставя на първо място отговор на въпроса
дали в периода от извършването на прихващанията до влизането в сила на решението, с
което на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН те са били обявени за недействителни по отношение
на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката, вземането за главницата е било
изискуемо.
9
В правната доктрина е изяснено, че относителната недействителност не е санкция за
неправомерно или неморално поведение, а е правно средство за защита на интересите на
определени правни субекти.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН регламентира хипотеза на относителна
недействителност, различна от случаите, уредени в чл.135 от ЗЗД, чл. 452 от ГПК и др.
Също както и при тях, обаче конкретното правно действие поражда правни последици
между страните и спрямо трети лица, като тези правни последици не могат да се
противопоставят само на определени трети лица, защото засягат по неблагоприятен начин
техни имуществени интереси.
Както и при отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД относителната недействителност настъпва
като последица от съдебното решение, с което се уважава предявен от банката
конститутивен иск. Благоприятната последица за кредиторите на масата на
несъстоятелността от относителната недействителност на прихващането е, че спрямо тях то
не
произвежда присъщия му правопогасяващ ефект, паричните суми - предмет на
прихващането, остават в масата на несъстоятелността и с тях могат да бъдат удовлетворени
техните вземания към банката.
Към деня на обективирането му, изявлението за прихващане, като способ за погасяване на
задълженията, е постигнало целения правен ефект, но след това - с влизането в сила на
съдебното решение, този ефект е отпаднал с обратна сила. Затова и правните последици от
настъпването на релевантния юридически факт са същите като при разваляне на договорите
поради неизпълнение и за тях следва да бъде приложим третия фактически състав на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД. При този фактически състав основанието е налице към момента на извършване
на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова
вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието. (т. 7 от Постановление № 1
от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/ 1979 г. на Пленума на Върховния съд).
По отношение на конкретния случай - правопогасяващият ефект е настъпил с отправянето
на изявление за прихващане и до деня на постановяване на окончателния съдебен акт по
иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН задължение по договора за кредит не
съществува. (В подкрепа на този извод е и изявлението на вещото лице в съдебното
заседание на 11.11.2020 г. : „С прихващанията кредитът се е водил погасен.“) Правните
последици на решението по конститутивния иск настъпват за напред, което означава, че с
влизането му в сила вземането на банката става изискуемо. Следователно от този ден ще се
дължат и уговорените в договора лихви върху главницата.
10
Исковата претенция включва две вземания : първото е за 317 537.82 лева - просрочени
лихви върху просрочена главница за периода от 27.10.2014 г. до 25.09.2019 г., а второто за
49 243.89 лева - законна лихва върху главницата за периода от 27.10.2014 г. до 28.12.2015 г.
Задължението по кредита е станало изискуемо на 2.07.2019 г., което означава, че
претендираната сума по второто вземане не се дължи, тъй като в посочения период
задължение за лихва не е съществувало.
По отношение на първото вземане лихви следва да бъдат начислявани за периода от
2.07.2019 г. до 25.09.2019 г., като бъде съобразено и извършеното на 26.07.2019 г. плащане
на сумата 1 018 131.17 лева.
Според заключението на експертизата, в което е съобразена представената от ищеца справка
(на лист 67) размера на просрочената главница е 51 526.19 лева. Съобразно уговорката в чл.
12 от договора, върху просрочената главница освен договорената лихва (която според чл.
10 е 9 %), банката събира и „наказателна надбавка“ в размер на 10 пункта
- 11 -
годишно. Това означава, че при годишна лихва 19 % задължението за лихва върху
просрочена главница от 51 526.19 лева е 9 789.98 лева годишно, а за 85 дни (от 2.07.2019 г.
до 25.09.2019 г.) то е 2 279.86 лева.
Тази сума също не се дължи, защото следва да се счита погасена с плащането на разликата
над платения на 26.07.2019 г. пълен размер на главницата - 30 883.12 лева.
Крайният извод от изложеното до тук е, че и двете суми по исковата претенция са
недължими, което обуславя неоснователност на иска с правно основание чл. 422, във връзка
с чл. 417 от ГПК.
Поради съвпадането на този извод с изводите на първостепенния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора тежестта за заплащане на разноските по делото е за въззивника.
На основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 3 667.82 лева следва да бъде събрана от масата на
11
несъстоятелността.
Въззивникът да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата разноски в размер на 9 924
лева - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 7.05.2021 г.,
платено в брой на същата дата. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следва да бъде преценявано като неоснователно. Сумата, заплатена на
повереника, съответства адекватно на положения труд, с оглед фактическата и правна
сложност на спора.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОВЪРЖДАВА решение № 260 098 от 19.01.2021 г. по т.д. № 2758/ 2019 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 11 състав.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН дължимата на Софийския апелативен
съд - гр. София, бул. „Витоша“ № 2 държавна такса за въззивното производство в размер
на 3 667.82 (три хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки)
лева да
бъде събрана от масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) -
гр. София.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
10, ЕИК *********, чрез А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик, да заплати
на „Пи Ес Инвест“ ЕООД - гр. София, жилищна група „Южен парк“, ул. „Епископ
Протоген“, бл. 43, офис 1, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 9 924
(девет хиляди деветстотин двадесет и четири) лева, представляваща разноски, направени
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13