РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. ХАСКОВО, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Н. Б. Вл.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215600600665 по описа за
2021 година
Производството е по реда на Гл.21 от НПК
Образувано е по протест на РП-Димитровград срещу Присъда
№260028/30.09.2021г., постановена по НОХД №15/2021г. по описа на РС-
Димитровград, с която подс. Н. Г. Г. ЕГН ********** от гр.Д. е признат за
невинен в това, че на 21.08.2020г., около 13.30ч. в гр.Д., обл.Х., по бул.С. С.
до №*, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Санг
Йонг- Рекстон“, с рег.№*******, собственост на Т. Л. К.- Г., след употреба на
наркотични вещества, а именно кокаин, поради което на основание чл.304
НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б
ал.3 НК.
В протеста на РП-Димитровград и допълнителното изложение към
него се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на присъдата. На
първо място се твърди, че съдът е направил неправилна интерпретация и
оценка на събраните по делото доказателства. Счита, че от показанията на
разпитаните по делото като свидетели полицейски служители по безспорен
начин се установява, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Намира, че без
1
значение за съставомерността на деянието е отдалечеността във времето на
употребата на наркотичното вещество, доколкото от извършената съдебна
химикотоксикологична експертиза на проба от урина на подсъдимия се
установява наличие на кокаин. В този смисъл намира за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че не е налице субективната страна на
престъплението. Излага като аргумент обстоятелството, че законът не
въвежда като елемент от състава на престъплението по чл.343б ал.3 НК
изискването водачът на МПС да е повлиян от употребата на наркотичното
вещество, както и необходимостта това да се е отразило на способността му
да шофира в съответствие с изискванията за безопасност на ЗДвП. Като
допълнителен довод, сочи практика на ВКС в тази насока, както и
обстоятелството, че ЗДвП въвежда абсолютна забрана за управление на МПС
след употреба на наркотици. На последно място подчертава, че е възприет от
институциите на ЕС и държавите членки подход за нулева толерантност към
такова поведение по пътищата. С тези доводи моли въззивния съд да отмени
присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл.343б ал.3 НК, за което да му наложи
наказание лишаване от свобода в размер към минимума, което да отложи за
срок от три години, както и минималния размер на кумулативно
предвиденото наказание глоба. Най-сетне, съгласно разпоредбата на чл.343г
вр. чл.343б ал.3 НК счита, че въззивният съд следва да постанови
подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 13 месеца.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят
на Окръжна прокуратура- Хасково не поддържа протеста. Изразява
становище за обоснованост и законосъобразност на обжалваната присъда и
предлага на въззивния съд нейното потвърждаване. Счита, че по делото не са
събрани доказателства за осъществяване на деянието не само от субективна,
но и от обективна страна, доколкото при изследване кръвта на подсъдимия не
се установява употребата на наркотично вещество.
Подсъдимият, редовно призован за съдебното заседание пред
въззивната инстанция, не се явява, а и защитникът му моли присъдата да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Хасковският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на
присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на
страните и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В първоинстанционното производство било прието за установено, че
на 21.08.2020г., около обяд, подс. Н.Г., управлявал в гр.Д. лек автомобил
марка „Санг Йонг- Рекстон“, с рег.№*******, собственост на Т. Л. К.- Г., след
като на 16.08.2020г. употребил наркотично вещество- кокаин. В колата
пътувал и св.Г. А. На бул.С. С., до №*, автомобилът бил спрян за проверка от
движещ се зад него на обход полицейски патрул. Полицейските служители-
2
св.П. П. и св.Б. М. извършили проверка на документите на водача и
управлявания от него автомобил. След това подс. Н.Г. бил отведен в РУ-
Димитровград, където св. Н. К. му направил тест за употреба на наркотични
вещества с техническо средство DRUG TEST 5000, което отчело употреба на
кокаин. Подс. Н.Г. не приел резултата от техническото средство, поради
което му бил издаден талон за медицинско изследване №0051357.
Подсъдимият бил придружен от полицейските служители- св.Ж. Д. и св.Б. М.
до ЦСМП- гр.Д., където му били взети проби от кръв и урина. От
извършената съдебна химикотоксикологична експертиза се установило
наличие на наркотично вещество кокаин и негови метаболити- етилекгонин,
метилекгонин и лекарствен продукт левамизол, но единствено в урината на
подсъдимия.
Приетата за установена фактическа обстановка от първостепенния
съд е изведена от свидетелските показания, приетото експертно заключение,
разпита на вещото лице и писмените доказателства, прочетени и приети на
основание чл.283 от НПК. Доказателствените източници са обсъдени, макар
лаконично от първоинстанционния съд при спазване на принципите по чл.13
и чл.14 от НПК и с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК.
От настоящия състав на съда беше извършена цялостна проверка на
правилността на присъдата и анализ на събрания в хода на проведеното
съдебно следствие от първа инстанция доказателствен материал, които не
променят изводите по съществото на казуса в претендираната от защитата
оневинителна насока.
На първо място, установен е фактът на управление на МПС от
подсъдимия на инкриминираното място и време, констатирано от свидетелите
П. П. и Б. М. На следващо място на дееца е извършено тестване с годно,
преминало на 17.01.2020г. съответната проверка /с протокол №*********-
20000/ техническо средство за употреба на наркотични вещества- DRUG
TEST 5000, с идентификационен № ARLK-0007q от св.Н. К., което отчело
положителен резултат за употреба на кокаин. Подсъдимият собственоръчно
посочил в издадения му Талон за изследване с №0051357.1/21.08.2020г., че не
приема показанията на техническото средство. На 21.08.2020г. в 14.09ч. в
ЦСМП- гр.Д. от подсъдимия били взети от медицински специалист- св.М. С.
проби от кръв и урина, които били поставени съответно в два броя надписани
ваккумни епруветки със зелена капачка с общ обем от около 14 мл,
запечатена със стикери серия А 008582 №0051357.2 и №0051357.3 и един
брой надписан пластмасов контейнер с обем около 30 мл, с поставен стикер
А008582 №0051357.4. Извършената съдебна
химикотоксикологична/токсикохимична/ експертиза установила наличие на
кокаин и негови метаболити единствено в урината на подсъдимия.
Присъствие на наркотични вещества в кръвната проба, взета от подс.Н.Г. не е
било установено. Същевременно според изготвената в хода на съдебното
следствие съдебно-психиатрична експертиза поведението на подс.Г. не е било
повлияно от приема на установеното в урината наркотично вещество, след
3
като същото е в процес на изчистване и същото не се установява във взетата
проба от кръв. Заключението на вещото е, че действието на установеното в
урината наркотично вещество не би могло да се отрази на възможността на
подсъдимия да управлява МПС и по-конкретно на неговата координация,
концентрация и реакции.
Процедурата за установяване употребата на наркотични вещества или
техните аналози е регламентирана в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.3 от същия нормативен
акт това се осъществява посредством тест на място, а когато лицето не приема
теста- с медицинско и химико- токсикологично изследване- чл.3а т.2.
Следователно, регламентираният с Наредбата начин за доказване употребата
на наркотични вещества се следва, когато са налице някои от основанията в
чл.3а, едно от които е, когато деецът оспорва резултата от теста. В тази
хипотеза резултатът от теста не може да се цени като доказателствен
източник за установяване употребата на наркотици, а е меродавен резултатът
от химико- токсикологичното изследване. Същевременно, съгласно чл.23 ал.1
от Наредбата при химико-токсикологичното лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се
анализират предоставените проби урина и кръв, а употребата се доказва чрез
резултата от изследването на кръвната проба, от който в настоящия случай не
се установява присъствие на наркотични вещества. Това прави невъзможно
формирането на категоричен положителен извод относно наличието на
основния съставомерен факт на престъплението по чл.343в ал.3 НК, а именно
управляването на МПС след употреба на наркотично вещество, в случая
кокаин. Оттам насетне не е необходимо да бъдат излагани аргументи относно
наличието на доказателства за осъществяването на субективната страна от
състава на визираната правна норма. Посоченото е достатъчно, за да бъде
постановена оправдателна присъда по отношение подсъдимия.
В изложения смисъл протестът се явява неоснователен. Следва изцяло
да бъде потвърден обжалваният първоинстанционен съдебен акт като
обоснован и законосъобразен. Съдът не намери основание за неговото
изменение или отмяна. Неоснователно е искането в протеста за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова осъдителна.
Воден от горното и на основание чл. 334 т. 6 вр. чл. 338 от НПК,
Хасковският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №260028/30.09.2021г., постановена по НОХД
№15/2021г. по описа на РС-Димитровград.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5