№ 52
гр. Харманли, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Емилия В. Рикова
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20215630100721 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба подадена от Х. Ш. ОСМ., ЕГН
**********, с адрес гр. Харманли, ***, чрез адвокат П.М., със съдебен адрес община
Минерални бани, село Минерални бани, *** № 2, против община Харманли, код по
БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Харманли, пл. „Възраждане“ № 1.
На 26.04.2021г. в района на „Динков Магазин /Силвана/“, гара Харманли ищцата
забелязала безстопанствено животно – куче от женски пол и четири малки кученца. Според
ищцата животните имали нужда от незабавна грижа поради отпадналост, изтощение и глад.
Кученцата били на видима възраст около два месеца, неустановена порода, дребни, три от
тях – черни на цвят с бяло отпред, а четвъртото – бяло на цвят с черно отпред. Кученцата
видимо нямали стопанин, който да полага грижи за тях. Ищцата опитала да залови женското
куче, но не успешно. Съумяла обаче да прибере четирите малки кученца и да ги заведе във
Ветеринарна клиника „СИТИВЕТ“ гр. Харманли („Ветеринарен център Харманли“ ЕООД),
където д-р Ж.А. установил моментното им състояние, а именно – слаби с паразити (бълхи и
кърлежи). На четирите кученца били извършени тройни тестове за Парвовироза,
Коронавирус и Гиардия, като стойността на един брой тест била 30,00 лева. Ищцата
заплатила необходимите разходи за извършване на тестовете на кученцата в общ размер на
120,00 лева (4 броя тройни теста по 30,00 лева). За извършения преглед било издадено
удостоверение за проведени диагностични изследвания от 26.04.2021г.
След това грижите за четирите кученца били поети от ищцата, която им осигурила
храна и подслон. Към датата на подаване на исковата молба две от тях били осиновени във
Великобритания, благодарение на ищцата, а на другите две им предстояло такова.
Ищцата подала сигнал по електронната поща до община Харманли с вх. № ОХ-05-
1220/26.04.2021г. за извършените от нея действия още същия ден.
Ищцата твърди, че е предприела чужда работа в чужд интерес, тъй като на основание
чл. 16, ал. 1 от Закона за защита на животните, община Харманли като орган на местна власт
била длъжна да съдейства за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ.
Чуждата работа била извършена уместно и била добре управлявана. Ищцата била уведомила
1
община Харманли, с което била изпълнила задължението си да информира компетентния
орган. След подадения сигнал от ищцата община Харманли не била предприела никакви
действия по полагане на грижа за опазване живота и здравето на намерените четири броя
кученца, а такива били предприети от ищцата.
Ето защо на 13.05.2021г. ищцата подала в деловодството на община Харманли
покана за доброволно плащане с вх. № ОХ-05-1347/13.05.2021г. с приложена към нея
фактура № ********** от 11.05.2021г. за извършените разноски. Поради липса на плащане
от страна на община Харманли се породил правния интерес на ищцата от предявяването на
настоящия иск.
С тези мотиви ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сума в общ
размер на 120,00 лева, представляваща сбор от заплатени на 26.04.2021г. разходи за
изследвания на четири броя кученца, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените съдебни разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявената
искова претенция и пледира за уважаването й в пълен размер. Излага подробни аргументи за
наличието на всички предпоставки за уважаване на иска. Претендира разноски. В
предоставения по чл. 149, ал. 3 от ГПК срок представя писмени бележки.
Ответникът счита предявения иск за неоснователен и недоказан, както по основания,
така и по размер.
Ответникът посочва, че в разпоредбата на чл. 16 от ЗЗЖ са регламентирани правилата
за поведение в случай на намерено болно или пострадало животно, като никъде не било
предвидено задължение на органите на местна власт за осигуряване на спешна
ветеринарномедицинска помощ. Посочената правна норма само предвиждала
възможностите за реагиране в тези хипотези. Съобразно правилото на чл. 16 от ЗЗЖ
следвало да се информира органа на местна власт, а не да се предприемат самостоятелни
действия и едва след това да се пристъпи към уведомяване на субектите посочени в чл. 16 от
ЗЗЖ.
На следващо място ответникът посочва, че институтът на гестията предвижда
хипотезата когато едно лице е предприело работа в чужд интерес и тя е била приета от
лицето, в чиято полза е била извършена. Тогава това лице следвало да бъде възмездено по
правилата на неоснователното обогатяване. В настоящия случай обаче липсвали каквито и
да е било доказателства за приемането на извършената работа. Ищцата била предприела
работата на свой риск и за своя сметка е заплатила процесната сума. Тя се била свързала с
ответника едва след като е направила твърдените разходи.
В процесния случай община Харманли не била бездействала и не е била в състояние
да не може да осъществи необходимите действия за запазване на живота и здравето на
процесните животни. Отделно от това ответникът твърди, че многократно е правил опити да
се свърже с ищцата на посочения в поканата за доброволно изпълнение телефон, но същата
не отговаряла или изключвала телефона си.
Ответникът твърди, че за него не е възникнало задължение да се грижи за посочените
животни, доколкото същите не били безстопанствени, а собственост на ищцата. Това
обстоятелство се било установявало от представените писмени доказателства, в който
ищцата била вписана като собственик на животните.
В условията на евентуалност на твърдението за собствеността на кученцата
ответникът посочва, че съгласно приетата през 2019г. програма за овладяване на
безстопанствени кучета на община Харманли, залавянето им се осъществявало по реда на
чл. 42 от ЗЗЖ. Тази законова разпоредба била предвиждала, че залавянето им се извършва
по начин и при условия, които гарантират здравето им и с минимално страдание от лица със
специфична квалификация, инструктирани от ветеринарен лекар, а екипите за залавяне се
ръководели и контролирали от ветеринарен лекар. Изцяло в противоречие с посочената
програма и нормата на чл. 42 от ЗЗЖ ищцата била транспортирала кученцата с личното си
2
МПС до определено по нейна преценка лечебно заведение , където им били извършени
изследвания, които не са били необходими.
Противоречиви били твърденията на ищцата относно необходимостта от провеждане
на изследвания на животните – в отправения сигнал сочела, че страдали от слабост от глад, в
исковата молба – че имали нужда от незабавни грижи поради отпадналост, изтощение и
глас, а моментното им състояние, установено от ветеринарния лекар било – слаби с
паразити. Тези твърдения не кореспондирали с разпоредбата на чл. 16 от ЗЗЖ, която
уреждала хипотезите с болно или наранено животно.
В тази връзка ответникът посочва, че в исковата молба се твърдяло, че животните
имат нужда от обезпаразитяване, а от писмените доказателства се установявало
извършването на изследвания, приложими при установяване на храносмилателни
разстройства. Отделно от представените писмени доказателства не можело да се установи,
че именно проведените на животните изследвания са на претендираната стойност.
Ответникът твърди, че не са налице предпоставките на водене на чужда работа без
пълномощие, тъй като ищцата е изпълнила един свой морален дълг. Работата не е била нито
чужда, нито доброволна, а изпълнение на лично задължение на собственика на животните да
полага грижи за тях, каквато ищцата се явявала. В тази насока били и твърденията на самата
ищца, която посочвала, че две от кученцата са дадени за осиновяване. Ответникът посочва,
че за да бъдат осиновени животните извън България следвало да се установи първо техния
собственик, тъй като животното следвало да се идентифицира, да му се издаде паспорт и да
бъде сключен договор между лицето, което предоставя животното за осиновяване, и
осиновителя. Ответникът поставя риторичния въпрос ако ищцата счита, че животните са
собственост на община Харманли, в какво качество ги предоставя за осиновяване. Поради
тези мотиви ответникът счита, че ищцата не е имала намерение да управлява чужда работа.
На следващо място ответникът счита, че исковата претенция не е установена по
размер. От представените писмени доказателства не можело да се установи какъв
консуматив е използван и каква услуга е предоставена на животните. За ответника остават
неясни действията на ищцата – при установена нужда от обезпаразитяване такова не е
направено, а са направени други излишни изследвания. В този смисъл ответникът намира, че
така направените разходи са над обикновено необходимите и не е било налице основание за
извършването им.
С оглед изложените съображения ответникът намира иска за неоснователен и моли
същият като такъв да бъде отхвърлен. Претендират се направените разноски по делото.
В съдебно заседание, ответникът поддържа становището си за неоснователност на
предявения иск. Претендира юрисконсулско възнаграждение в минимален размер. Не
оспорва размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищцовата страна. В предоставения срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК представя подробни
писмени бележки.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 61, ал. 1 от
ЗЗД, така нареченият иск на управителя на чуждата работа срещу заинтересованото лице
(обратен гестионен иск). За да възникне право на управителя и съответното му задължение
за заинтересованото лице за обезщетение за вреди, за личните задължения, които
управителят е поел и направените от него необходими и полезни разноски във връзка с
изпълнението на чуждата работа, трябва да е налице истинско оправдано водене на чужда
работа без пълномощие по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗЗД. Следователно за основателността
на предявения иск на първо място следва да се установят при условията на пълно и главно
доказване настъпването на юридическите факти от фактическия състав на воденето на
чужда работа без пълномощие по чл. 60, ал. 1 от ЗЗД, тоест от гесторовото задължение.
3
Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Закон за защита на животните /ЗЗЖ/, който намери
болно или наранено животно е длъжен да информира приюта за животни, съответните
органи на местната власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното
управление на Министерство на вътрешните работи или териториалните поделения на
Изпълнителната агенция по горите, като посочените органи са длъжни да съдействат за
осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в
приют или друг обект по чл. 16, ал. 6, т. 1 – 3 от Закона за защита на животните.
По делото не е спорно, че община Харманли е от органите, които дължат съдействие
за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ по смисъла на чл. 16, ал. 2 от
Закон за защита на животните. Също така липсват противоречия и по отношение на
обстоятелство дали ищцата е била натоварена от ответника да изпълни задълженията на
ответника по ЗЗЖ. Тя не е била упълномощавана по какъвто и да е било начин да извършва
фактически и правни действия от името и за сметка на ответника.
Тук е моментът съдът да отбележи, че намира за неоснователно възражението на
ответника, че четирите броя кученца, за които ищцата е положила грижи са нейна
собственост и следователно община Харманли нямала задължение към тях. От събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че животните са били безстопанствени.
Легална дефиниция на понятието е дадена в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 4 от 01.02.2021г. за
прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение,
механизма на финансиране и отчетност. Съгласно нея безстопанствено куче е всяко
изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място
без надзор. Самият епитет безстопанствен означава „Който няма стопанин, който не е
собственост, притежание на някого“ https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/безстопанствен/ според
речник на българския език на Институт за българския език към БАН. Съдът прави изводите
си за липсата на собственик на животните, който да бъде задължен да полага грижи за тях,
от обективните обстоятелства установени по делото, а именно: мястото, на което са
намерени животните, тяхното състояние, липса на каишка или друг външен белег, че те са
собственост на някого. Фактът, че при прегледа на животните ищцата е вписана като
собственик, не променя тези изводи на съда, а представлява доказателство за твърденията на
ищцата, че е отвела животните във ветеринарна клиника.
Налице е знание от управителя (гестора), че работата е чужда. От изслушването на
ищцата в съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК (член на сдружение „В помощ на
бездомните животни в Харманли“) и от представените писмени доказателства (сигнал до
община Харманли и покана за доброволно плащане) се установява, че ищцата е знаела, че
ответникът е натоварен да полага грижи за животните, които нямат стопанин.
На следващо място е необходимо наличието на интерес на доминуса от
предприемането на работата. Именно наличието на интерес на господаря от предприемането
на работата оправдава едностранната намеса на едно лице в чужда правна сфера без
неговото съгласие. Интересът е задължителен елемент на всички гестионни състави.
Доминусът има интерес от управлението на неговата работа без неговото знание от лице,
което не е упълномощил, само тогава когато по този начин ще се предотврати настъпването
на вреди за него. Наличието на интерес на доминуса трябва да се констатира обективно с
оглед на това, което добрият стопанин би възприел в конкретния случай. За установяването
на чуждия интерес от значение е не само угрозата доминусът да претърпи вреди, ако
управителят не се е намесил, но и състоянието, в което се е намирала чуждата работа и
способностите на гестора да се погрижи за нея. Интересът на господаря може да бъде както
имуществен, така и неимуществен. Може да се приеме, че интерес от водене на чужда работа
без пълномощие ще е налице тогава когато се предотвратява настъпването на имуществени
(претърпяна загуба и пропусната полза) и неимуществени вреди. За интереса на доминуса се
прави комплексна преценка с оглед на всички обстоятелства, при които се предприема
4
чуждата работа.
Ищцата твърди, че чрез извършените от нея фактически действия е изпълнила едно
правно задължение на ответника. Неизпълнението на това задължение на ответника обаче
не е скрепено с конкретна санкция, от която да се търпят вреди. Принципно община
Харманли би могла да носи отговорност за неизпълнение на задълженията си по реда на
глава единадесета от АПК или ЗОДОВ, но само в случай, че неизпълнение на задълженията
й е причинило вреди на трети лица. В настоящия случай липсват твърдения, че
изпълнението на задълженията на община Харманли от ищцата без пълномощие е било
оправдано, тъй като е предотвратено настъпването на вреди в правната й сфера.
Едно лице би допуснало някой друг да интервенира в неговата правна сфера само
когато това е било в негов интерес. Когато при липсата на намесата на това лице, ще се
търпят вреди. Нуждата от вмешателство е предпоставена от невъзможност доминусът лично
да извърши необходимите действия за защита на личния си интерес.
В настоящия случай не се установява невъзможност на ответника да изпълни
задълженията си вменени със ЗЗЖ, нито е налице съзнателно неизпълнение на тези негови
задължения, изразяващо се в бездействие от негова страна, което би навредило на
животните.
Нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗЖ изисква от лицето, което намери болно или наранено
животно, да информира приюта за животни, съответните органи на местната власт,
областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на Министерство на
вътрешните работи или териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите.
Видно от приетия по делото като писмено доказателство сигнал и неговото съдържание,
същият е подаден от ищцата едва след като е предприела процесните действия спрямо
четирите броя кученца. Ответникът не е знаел за наличието на четири броя безстопанствени
кученца, за да може да предприеме съответните действия спрямо тях. Дори е бил поставен в
невъзможност да изпълни задълженията си, доколкото в самия сигнал ищцата е посочила, че
кученцата вече са прибрани. В тази насока са и показанията на свидетеля С., която посочва,
че след проведените тестове ищцата си е прибрала кученцата вкъщи и е казала, че ще си ги
гледа. Ищцата признава това обстоятелство, включително и че се е разпоредила с кученцата
като ги е предоставила за осиновяване.
Съгласно изложеното съдът намира, че липсва една от предпоставките от
фактическия състав на предявения иск, а именно да е налице истинско оправдано водене на
чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗЗД, доколкото действията на
ищцата не се насочени към защита на интереса на ответника.
Необходимо е да се посочи, че действията, който предприема едно лице в чужда
правна сфера, трябва да се отнасят до чужда работа, която е била вече породена. Няма да е
налице гестия, когато някое лице предприеме непринадлежаща му работа, която дотогава не
е съществувала. Това отново се обосновава с изискванията за интерес на засегнатия от
предприемането на чуждата работа от управителя.
Нормата на чл. 16, ал. 2 от ЗЗЖ предвижда задължение на община Харманли да
оказва съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ. В случая
липсват доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да водят до извода,
че кученцата са се нуждаели от спешна неотложна помощ и че проведените тройни тестове
представляват такава. Съответно не изяснено по делото било ли е наистина необходимо
съдействието на община Харманли за оказване на спешна помощ.
Освен съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ в тежест
на ответника са вменени задълженията, предвидени в глава пета от ЗЗЖ. Съгласно
разпоредбите, касаещи безстопанствените кучета, ответникът има задължения за изпълнение
на мерките за контрол на популацията на безстопанствени животни, която включва и
тяхното лечение. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ безстопанствените животни се настаняват от
органите и организациите по чл. 40, ал. 4 и ал. 6 от ЗЗЖ в приюти, регистрирани по чл. 137,
5
ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Кметът на съответната община е
длъжен да осигури ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско обслужване на животните,
който съгласно чл. 45, т. 1 от ЗЗЖ контролира здравословното състояние и спазването на
изискванията за защита на животните.
Залавянето на безстопанствените животни, настаняването им в приюти и
предприемане на действия относно тяхното здравословното състояние (обезпаразитяване,
кастрация и лечение) се извършва съгласно годишен график – арг. чл. 11, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 4 от 01.02.2021г. за прилагане на Националната програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за
процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност. По делото
няма данни какъв е бил графикът за залавяне на безстопанствени кучета на община
Харманли, сроковете за извършване на залавянето и районите и местата за залавяне на
безстопанствените кучета. Съответно дали районът, в който са живеели процесните четири
кученца, към процесната дата е бил включен в графика и за кой период. Ето защо не може да
се направи извод, че за ответника е било налице невъзможност да изпълни задължението си
по залавяне на процесните кученца и настаняването им в приют и съответно в негов интерес
е било изпълнението на това задължение да се извърши от някой друг.
Залавянето на безстопанствени кучета, кастрацията им и настаняване в приют може
да се извършва и въз основа на подаден сигнал до общината. По делото не се доказва, а и не
се твърди ищцата или някой друг да е подал такъв сигнал и за община Харманли да е
възникнало задължението за изпълнение на задълженията й по ЗЗЖ извън установения
график, съответно да е била в невъзможност да изпълни задълженията си (да се погрижи за
своята работа).
Между страните няма спор, че работа е извършена доброволно от ищцата. Но за да е
налице водене на чужда работа без пълномощие, е необходимо работата да е осъществена в
интерес на доминуса, какъвто в настоящия случай не се установява, и да са осъществени с
намерението да се обслужи неговия интерес. В правната теория и в съдебната доктрина се
приема, че съставите на гестията включват и една квалифицирана субективна предпоставка,
а именно управителят да е действал с намерението да управлява чужда работа и с
намерението да обслужи чужд интерес. Гесторът трябва да действа с преобладаващо
намерение да облагодетелства доминуса.
В настоящия случай не може да се направи извод, че ищцата е действала с
намерението да обслужи интереса на ответника. За наличието на субективната предпоставка
се съди от обективно изразеното поведение. Ако ищцата искаше да действа в интерес
ответника, първо щеше да подаде сигнал до община Харманли за наличието на
безстопанствени животни, да й предостави възможност сама да изпълни задълженията си и
едва при неспособност да извърши съответните действия своевременно щеше да извърши
само тези действия, които са наистина спешни и явяващи се неотложни за опазване живота и
здравето на животните.
След откарването на кученцата във ветеринарната клиника и провеждането на
тестовете, ищцата не ги е оставила там, не ги е върнала на мястото, откъдето ги е взела, а ги
е прибрала в дома си. Законът е предвидил възможност за предоставяне грижите над
безстопанствени животни на граждани, но не своеволно. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ
кучетата, настанени в приют, се предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги
отглеждат като компаньони, но следва да се регистрират по чл. 174 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Наредба № 4 от 01.02.2021г. за прилагане на
Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на
финансиране и отчетност пък предвижда, че граждани и организации за защита на
животните могат да заявяват писмено в съответната община желанието са за поемане на
грижите за върнатите по места кучета. Без да са налице тези предпоставки ищцата е
6
прибрала процесните кучета и се е разпоредила с тях като ги е предоставила за осиновяване.
Всички тези действия са насочени не към защита интереса на ответника, а са израз на
моралните възгледи на ищцата и удовлетворяване на желанието й да се грижи за животни в
беда. В никакъв случай съдът не осъжда действията на ищцата. Напротив те могат да бъдат
само повод за адмирации и пример за осъзнато гражданско поведение. Но извършването им
не може да квалифицира като водене на работа в чужд интерес, тъй като намерението на
ищцата не е било да се погрижи за работата на ответника с цел да защити интересите му и да
предотврати настъпването на вреди. При извършването на процесните действия ищцата е
била подбудена от собствените си морални и житейски възгледи, от емпатията и любовта,
която изпитва към животните. Грижата за живота и здравето на безстопанствени животни е
възприето от ищцата като нравствен дълг и тя доброволно го е изпълнила. След като
своеволно е решила, че ще положи грижи за процесните кученца в свой интерес в
изпълнение на прието като свое задължение, тя не е действала като управител.
Следващата предпоставка за възникването на иска по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД е чуждата
работа да е предприета уместно и да е била управлявана добре. Подобно на изискването на
интерес за доминуса от воденето на работата му от лице, на което това не е възложено и
изискването за начина, по който управителят следва да води чуждата работа, е свързано с
ограничаване на нахлуването в правната му сфера. Воденето на чужда работа без
пълномощие е изключение. Функцията на предпоставката за полезно предприемане на
работата има за цел да защити господаря, като не се допускат вредоносни или безполезни
вмешателства в правната му сфера. Уместното предприемане на работата е свързано с
обвързаността на господаря, който се отнася към възникването на задължението на
управителя, а доброто управление на работата е съобразяване на поведението на гестора с
действието на уместно предприетата работа. Положителното установяване на двете
изисквания е условие за ангажиране на отговорността на доминуса по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
Уместното предприемане на работата означава тя да бъде предприета по един
надлежен начин с оглед на естеството й, на възможностите на управителя и на условията,
при които се предприема, като гесторът (управителят) трябва да изхожда от това, което
самият доминус би направил. Необходимо е да се прави разграничение между интерес от
воденето на чужда работа и уместното й водене. Независимо от наличието на интерес от
воденето на работата от гестор, ако тя е водена неуместно, навлизането в чужд правен кръг
ще е неоснователно и лицето няма да е управител, а вмешател. Следователно този, който се
намесва в чужда правна сфера неуместно или при липса на интерес на засегнатия от тази
намеса, не действа като гестор и няма да има право на иск спрямо господаря.
В процесния случай съдът намира, че работата не е била водена уместно. От
събраната по делото доказателствена съвкупност се установява, че след залавянето на
кученцата, ищцата ги е завела във Ветеринарна клиника „СИТИВЕТ“ гр. Харманли
(„Ветеринарен център Харманли“ ЕООД), където им били извършени тройни тестове за
Парвовироза, Коронавирус и Гиардия.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че причината за
отвеждане на кученцата била тяхното лошо здравословно състояние, изразяващо се в глад и
наличието на паразити. Тези твърдения се установяват и от събраните гласни доказателства
– свидетелските показания на свидетеля С., и писмените доказателства – удостоверение за
проведени диагностични изследвания. Видно от посочените доказателства процесните
кученца към 26.04.2021г. са били слаби и с паразити. Извършените медицински действия
обаче не са били насочени към отстраняване на тези проблеми – липсват твърдения във
ветеринарната клиника да е извършено обезпаразитяване на животните. Напротив
извършени са им медицински изследвания, за чиято необходимост по делото не са
представени никакви доказателства.
Работата е извършена уместно, тогава когато при изпълнението й се изхожда от това,
което самият доминус би направил. От приетите по делото писмени доказателства се
7
установява, че със заявление с вх. № ОХ-18-19/22.03.2021г. от сдружение „В помощ на
бездомните животни в гр. Харманли“ е поискан достъп до обществена информация от
община Харманли, като с решение № 6 от 31.03.2021г. на кмета на община Харманли е
предоставен пълен достъп до поисканата информация. В изрично упоменатите документи е
актуален договор с организация/фирма за извършване на кастрации на безстопанствени
животни. Същият е представен и приет по делото като писмено доказателство. От него се
установява, че община Харманли има сключен договор с ветеринарна клиника „Аренавет 1“
ЕООД, съгласно който „Аренавет 1“ ЕООД се задължава да извършва манипулация и
обработка на заловените кучета, която включва обезпаразитяване, ваксиниране против бяс,
лечение и кастрация, а община Харманли заплаща съответната цена за извършените услуги.
Завеждайки кученцата в друго лечебно заведение, ищцата не е взела предвид, това как би
постъпила община Харманли, тоест не е водила работата уместно.
При анализа за възникването на юридическите факти, включени във фактическия
състав, на обратния гестионен иск се установи, че не е налице истинско оправдано водене на
чужда работа без пълномощие. Липсва интерес за доминуса от навлизането в неговата
правна сфера от гестора чрез изпълнение на задълженията му. Същевременно спорен е
въпросът дали чуждата работа, тоест задълженията на доминуса, който гесторът е изпълнил,
изобщо са били възникнали. Работата не е била водена уместно и извършването й не е
изхождало от това, което доминусът би направил. Чуждата работа е водена като своя с
намерението да се изпълни едно задължение възприето като лично поради моралните
възгледи на управителя. Ето защо съдът намира, че не е налице институтът на водене на
чужда работа без пълномощие съответно за ответника не е възникнало задължението да
обезщети ищцата.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че когато някой знае, че една работа
не е негова и я предприема и води в своя полза, е налице мнима гестия. Мнимият управител
води чужда работа така, както ако да би била негова, знаейки, че тя е чужда и че няма
правото за това. Поради това той няма право на обратен гестионен иск срещу доминуса, а
имущественото разместване помежду им би могло да се уреди чрез неоснователното
обогатяване. В случая безспорно е налице обедняването на ищцата. Видно от представените
и приети писмени доказателства и от свидетелските показания ищцата лично е заплатила
дължимата сума за извършените тестове на кученцата. В гражданския процес основен
принцип е диспозитивното начало и доколкото страните изобщо не са въвели твърдения за
неоснователно обогатяване предпоставките за възникването му не следва да бъдат
обсъждани.
С оглед изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ответника. Поискано е присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Същото се определя съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК като не може да
надвишава максималния размер за съответния вид дело предвид чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. Предвид
фактическата и правна сложност на правния спор, настоящата съдебна инстанция определя
100 лева като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Х. Ш. ОСМ., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли,
8
*** против община Харманли, код по БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Харманли, пл.
„Възраждане“ № 1, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на
120,00 лева, представляваща сбор от заплатени на 26.04.2021г. разходи за изследвания на
четири броя кученца, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК Х. Ш. ОСМ., ЕГН **********, с адрес
гр. Харманли, *** да заплати на община Харманли, код по БУЛСТАТ *********, с адрес гр.
Харманли, пл. „Възраждане“ № 1 сума в размер на 100,00 лева, представляваща
юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9