ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 16.08.2023 г.
Административен
съд-Ловеч, в закрито
заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: Галена Дякова
като разгледа докладваното от
съдията, командирован, на основание чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за
разглеждане на делото в Административен съд – Ловеч съгласно заповед № РД-08-251/06.07.2023
г. на председателя на Върховния административен съд, адм.д. № 150 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.159, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба на Г.В.В.,***,
против отказ да му предостави информация
във вид на административна услуга във връзка с изтърпяване на наложеното му
наказание, поискана със заявление с рег.№ 1093 от 27.03.2023г., адресирано до
началника на Затвора Ловеч.
Видно от изисканото заявление искането
касае получаване на заверено копие/“разпореждане на компетентния орган при
Затвора Ловеч, съгласно който се забранява на лишените от свобода от 9гр. За
зават храна един на друг в случаите, когато за един е в повече излишна, а друг
е гладен, безкористно, считано от 24.03.2023г.“
Искането е входирано под № М-1093/27.03.2023г.
по входящата кореспонденция на Затвора Ловеч, адресирано до Началника на ОЗ
Ловеч и разпределено на 29.03.2023г. за отговор и за доклад.
Представена е справка от Инспектор СДВР
за реда и начина на организацията в Затвора
Ловеч, като се посочва, че тя е основана на действащата нормативна уредба, а по
отношение на конкретното искане се посочва, че на основание чл.97, т.2 ЗИНЗС
лишените от свобода не могат да вземат, заемат, продават, купуват, даряват и
заменят помежду си вещи, с които разполагат. Посочва се, че с тези свои
задължения и забрани по ЗИНЗС новопостъпилите лишени от свобода са запознати,
за което са подписали декларация. В справката не се посочва конкретна заповед,
въз основа на която е наложена забраната, посочва се нормативната уредба по
ЗИНЗС и правилника по прилагането му.
Предвид изложените факти, жалбата е недопустима, поради
което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно
производство следва да бъде прекратено.
Разпоредбата на чл.76, ал.1, т.1-т.3 от ЗИНЗС урежда
правото на лишените от свобода да искат информация за въпроси, свързани с
изпълнението на присъдата, размера на изтърпяната част на наказанието и
възможностите за облекчаване условията на изтърпяване на наказанието, както и
предсрочно и условно предсрочно освобождаване. Според нормата на § 8 от ПЗР на
АПК, на която жалбоподателят изрично се позовава в жалбата си, уредените в
кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и
тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при
извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за
извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
За да бъде
издаден обаче административен акт по чл.21 от АПК, под формата на предоставяне
на исканата административна услуга, не е достатъчно издаването на такъв акт да е било поискано,
както твърди жалбоподателят. Необходимо е издаването му да е предвидено в
закона – чл. 4, ал. 2, чл. 21, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4, предложение второ
от АПК. В ЗИНЗС няма установени правила за реда, по който орган на затворническата
администрация е длъжен да се произнесе по искане за предоставяне на
информацията, която жалбоподателят, в качеството си на заявител, претендира.
Никъде в закона не е предвидено издаването на административен акт при
предоставяне на информацията по чл.76 от ЗИНЗС, респ. няма как да се формира отказ
или мълчалив отказ по заявлението за нейното предоставяне. Не е предвидено и по
повод на така поисканата информация някакъв орган, посочен в разпоредбите на
Глава Трета от ЗИНЗС, да предоставя претендираната от жалбоподателя
административна услуга. В закона няма установени правила за реда, по който
органът е длъжен да се произнесе по искане за предоставяне на визираната от
заявителя информация, още повече, че тази информация е нормативно
регламентирана в ЗИНЗС и Правилника по прилагането му.
В случая не са нарушени законни права и интереси на
жалбоподателя, нито са останали неосъществени вменени от закона задължения на
административния орган, за да се приеме че е налице отказ за издаването на
конкретен административен акт, вкл. и мълчалив отказ, който да подлежи на
оспорване. В случая заявителят иска да получи информация на писмен носител с
определено от него съдържание но тази информация не касае лично него , а е обща
за всички лишени от свобода. Т.е при наличие на изричен отговор , разяснение,
той дори не попада в хипотезата на лице, удостоверило своя правен интерес по см
на чл.76 ЗИНЗ.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.1 от АПК и чл.83, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Г.В.В., с ЕГН **********, против мълчаливия отказ на началника на Затвора
Ловеч да му предостави информация по заявление с рег. № М-1093/27.03.2023г.,
адресирано до Началника на Затвора Ловеч.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №150/2023г.
по описа на Административен съд – Ловеч.
Определението
подлежи на обжалване с
частна жалба пред тричленен
състав на Административен съд - Ловеч в 7-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: