Р Е Ш
Е Н И Е
София, 11.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на първи
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 11660/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от А.С.А.,
ЕГН **********, чрез адв. П.С. ***, офис 9 против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД за сумите, както следна: - 125
000 лв. – частичен иск от сучата 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя, ведно със законната
лихва, считано от датата на събитието – 04.09.2016 г. до
окончателното изплащане и - 4 644,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществените
вреди – разходи за лечение, ведно със
законната лихва от
завеждане на делото до окончателното
изплащане и
сторените разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В хода на
производството ищецът, със съгласието на ответника, оттегли претенцията си за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди– разходи за лечение и към настоящия
момент претендира само законната лихва върху сумата
4 644,50 лв., считано от 13.09.2017 г. до деня на заплащането им от ответника –
застраховател 17.07.2018 г.
В исковата молба се
твърди, че на 04.09.2016 г. в София, ищецът е стоял на разделителен остров на
бул. Г.М.Димитров, като изчаквал зелен светофар, за да пресече. В същото времеГ.С.,
управляващ л.а. Опел Астра, Рег.№ *******, наближавайки кръстовището не спрял
на червен светофар и предизвикал ПТП с л.а. Тойота Корола, Рег.№ *******,
управляван от Х.И.С.. Последвал удар, при който пострадал пешеходецът - ищец, получавайки
няколко средни телесни увреждания. Претърпял е и оперативна интервенция.
За ПТП е образувано ДП №
11405/2016 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 30294/2016 г. по описа на СРП.
Образувано е НАХД № 4579/2017 г. по описа на СРС, което е било прекратено,
поради смърт на дееца, настъпила на 23.06.2017 г.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищецът твърди да
е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество
по з.п. № BG/30/116001015323, валидна от 10.04.2016 г. до 09.04.2017
г.
Ищецът твърди, че е отправил към ответника искане за
доброволно и извънсъдебно заплащане на обезщетение, но последният заявил, че не
са налице основания за определяне и изплащане на обезщетение.
В тази връзка е предявил настоящия иск срещу ответното
застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в размер исковата
сума, ведно със законните последици – законна лихва и
сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар.
Представил е писмени
доказателства, поискал е разпит на свидетели и назначаване на съдебномедицинска
и автотехническа експертизи.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.оспорва предявените
искове изцяло по основание и размер. Претендира разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение. Оспорва размера за лихва, поради недоказаност и
неоснователност на главния иск.
Оспорва всички изложени в исковата молба обстоятелства,
на които ищецът основава претенцията си, нейния размер и връзка между
процесното ПТП и твърдените увреждания и техните предполагаеми последващи
усложнения. Оспорва вината на водача С.и механизма на ПТП
Твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалия,
тъй който не е пресичал на обозначено за целта място.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени и имуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондира с
принципа за справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни
случаи.
Поискал е ангажиране на писмени
доказателства както и експертизи.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 04.09.2016 г., в
София, на бул. Г.М.Димитров е станало ПТП, като Г. И. С., водач на л.а. Опел
Астра, Рег.№ *******, нарушил правилата поради движение те спрял на червен
светофар и ударил л.а. Тойота Корола, Рег.№ *******, управляван от Х.И.С..
При станалото ПТП е пострадал ищецът, който се e намирал на платното на
разделителен остров, като пешеходец, получил е телесни увреждания и е откаран по
спешност в болница и е претърпял операция.
От доказателствата,
приложени в хода на процеса, се установява, че че за станалото ПТП е образувано
ДП № 11405/2016 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. № 30294/2016 г. по описа на
СРП. Образувано е НАХД № 4579/2017 г. по описа на СРС, което е било прекратено,
поради смърт на дееца, настъпила на 23.06.2017 г.
По делото не се
оспорва обстоятелството и съдът приема за доказано наличието на валидно
застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество по з.п. № BG/30/116001015323, валидна от 10.04.2016 г. до
09.04.2017 г., както и че по образуваната при него преписка по Щета,
застрахователят – ответник е отказал да заплати обезщетение.
По искане и на двете страни по
делото беше назначена КСМАТЕ, която даде няколко заключения и която съдът
кредитира като безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен
материал.
Вещото лице в съдебномедицинската й част, установява,
че, в резултат на претърпяното ПТП на
04.09.2016г., ищецът е получил следните травматични увреждания: - счупване на голямопищялната и малкопищялната
кост в дясно в горната част, което е причинило трайно затруднение в
движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни, - счупване на 2-ри поясен прешлен, довело до трайно затруднение в
движенията на снагата за повече от 30 дни. Описаните травматични увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са
получени и са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Според експерта, разкъсването на колатералната връзка на
лявото коляно, което е отразено в окончателната диагноза на издадената Епикриза
при изписването на ищеца от УМБАЛ „Света Анна” АД – София, не е потвърдено нито
в анамнезата, нито в описанието на обективния статус при приемането и престоя
на А.А. в лечебното заведение, нито при извършените изследвания. При извършения
личен преглед от е констатирано наличие на клинични данни за увреда на
колатералните връзки, но не може със сигурност да се каже кога се е получила
тази увреда.
Счупването на голямопищялната кост и
малкопищялната кост на дясната подбедрица в горната им трета е наложило
извършването на оперативно лечение. На 08.09.2016 г. е извършено кръвно
(оперативно) наместване на счупването с поставяне на метална остеосинтеза
(Т-заключваща плака в задно-медиална позиция и преконтурирана заключваща плака
предно – латерално). Проведено е и медикаментозно лечение с антикоагулант,
антибиотик и аналгетици. Оперативните рани са зарастнали първично. Срокът за
възстановяване е 4 – 5 месеца.
Счупването на 2-ри поясен
прешлен (костен фрагмент от горния преден ръб на прешлена) изисква постелен
режим за 30-45 дни, както и носенето на укрепващ, стабилизиращ, ластичен колан.
По отношение описаната увреда
на колатералните връзки на лявото коляно не е провеждано насочено лечение, но А.С.
носи наколенка за по-голяма стабилност на коляното.
Счупванията на двете кости на
дясната подбедрица са зараснали, но се установява външно отклонение на дясната
подбедрица спрямо оста на бедрото с 15 градуса. Предстои ново оперативно
лечение за изваждане на остеосинтезния материал. Корекцията на тази девиация на
подбедрицата може да бъде само оперативна, но с труднопрогнозируем резултат.
Счупването на 2-ри поясен
прешлен не налага извършването на насочено лечение, но може да причинява
периодични болки при натоварване на тялото и физически усилия.
Увредата на колатерални
връзки изисква първо детайлно диагностициране чрез ядрено-магнитен резонанс,
след което може да се прецизира по-нататъшното поведение.
Вещото лице - лекар е
извършил проверка на представените и приложени към делото фактури и касови
бонове за метални импланти, потребителска такса, помощни средства, медицински
грижи, продължително лечение и медикаменти , издадени на името на А. и е
констатирало, че те са във връзка с неговото лечение по повод травматичните
увреди получени при процесното ПТП.
По искане на ищеца и за доказване
на претърпените от него неимуществени вреди, съдът допусна и разпита като свидетел неговата майка С.Т.М..
В показанията си тя заяви, че
знае за катастрофата, станала на 04.09.2016 г. в София, разбрала два часа след
станалото. видяла е ищеца в болницата, бил в много тежко състояние. Имал травми
в кръста и на двата крака, бил е в съзнание, извеждали са го от интензивното.
Бил е много уплашен и стреснат. Имал много силни болки и са му включили системи.
Оперирали са го след два дни. Претърпял е операция на десния крак, а на левия
са поставили шина, имал е разкъсани връзки. В болницата е престоял около 10 –
12 дни, през което време майка му всеки ден го е посещавала. Имал е дълго време
температура след операцията. След операцията не е можел нито да се обслужва сам, нито да става. След
изписването му, тъй като не е имало кой да го гледа, а майка му гледа болен
съпруг, са го настанили в хоспис в Симеоново, където е преседял три седмици.
Отново майка му го е посещавала всеки ден по обяд. След операцията е започнала
рехабилитация, първоначално се е придвижвал с проходилка. По – късно е
започнал, след около три месеца да се придвижва с патерици. Поради претърпените
травми е започнал да работи дистанционно от къщи, той работи в Софийски
университет, доцент е по японско езикознание.
Според свидетелката, преди
катастрофата ищецът е бил много слънчев човек, сега е станал раздразнителен,
чувствал се е много притеснен, че не може да се грижи за жена си и детето. Бил
е през цялото време на обезболяващи поради силните болки. Понастоящем А. не се
е възстановил окончателен, останал куц, не може да кара колело, не може да
практикува туризъм, дори и торбите от пазар не може сам да носи, тъй като,
заради коленете, не може да вдига никаква тежест. Белегът, който е останал от
операцията е голям – 20-30 сантиметра.
По
делото е изслушана и приета съдебно-психологична
експертиза. В заключението си вещото лице заявява, че няма данни за състоянието
на ищеца преди инцидента. Държанието на ищеца, според експерта, е типично за
депресивната картина вследствие преживяното. Налице е неспособност към момента
на изследването да възприеме положителните аспекти на прогнозата за сметка на
болезнено преувеличеното възприемане на отрицателните последици. Той въз приема
станалите събития като силно стресогенни. Все още не може да се освободи от
чувството на безпомощност и унижение към момента след катастрофата и получените
травми, тъй като, според него се е превърнал в частично зависим и неспособен,
както преди, да се грижи за близките си. От значение е и необичайно дългият
период на възстановяване. Вещото лице е направило извода, че травмата все още
не е преодоляна, още повече че две години след станалото той все още не е готов
да потърси психологическа помощ. И възприема себе си като непоправимо увреден.
Вещото лице – автоекперт, в техническата част на експертизата, дава
следния механизъм на станалата катастрофа: На о4.09.2016 г. около 9,40 ч. лек
автомобил „Опел” модел „Астра”, Рег. № ******* управляван от Г. И. *** с посока
на движение от ул. „8-ми декември” към ул. „Лъчезар Станчев”. В същото време по бул. „Г. М.
Димитров” с посока от бул. „Цариградско шосе”
към ул. „Никола Габровски” се движи лек автомобил марка „Тойота” модел
„Корола”, Рег. № ******* с водач Х.И.С.. В зоната на кръстовището образувано от
бул. „Драган Цанков” и бул. „Г. М. Димитров” л.а. „Опел”
„Астра” удря с предната си част л.а. „Тойота” „Корола” в задната му лява част,
който при удара се занася, отклонява се наляво и се насочва към разделителния
остров, удря се в бордюра, качва се на острова, където наранява пешеходеца А.С.А.,
удря се в стоманобетонно колче, метален стълб за заявка на пешеходци и се
преобръща по таван.
Местопроизшествието не е
запазено, но експертът приема, че мястото на удара на двата автомобила е в
зоната на кръстовището образувано от бул. „Драган Цанков” и бул. „Г. М.
Димитров”. По протежение на пътното платно мястото на удара е на около 5-6 м.
след ориентира за посоката на огледа. По широчина на платното за движение,
мястото на удара е на около 6-7 м. вляво от десния край за посоката на движение
на л.а. „Тойота“. Ударът между л.а. „Тойота” „Корола“ и пешеходеца -
ищец е станал на разделителния остров
на бул. „Г.М. Димитров” в ляво за посоката на движение, на лекия автомобил
„Тойота”.
Експертизата приема, че скоростта
на движение на л.а. „Опел Астра” е била около 20 км/ч, а на л.а. „Тойота
Корола” около 50 км/ч.
По технически път не може да
бъде определено на какъв сигнал на светофарната уредба е навлязъл в
кръстовището л.а. „Опел” „Астра”, респ. л.а. марка „Тойота” „Корола”, но, според
материалите по делото л.а. „Опел Астра” е навлязъл на червен сигнал на
светофарната уредба, а л.а. „Тойота Корола” - на зелен сигнал.
Според вещото лице, причината за възникване на
пътно-транспортното произшествие е навлизането на л.а. „Опел Астра” в
кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Произшествието не би настъпило при условие, че водачът на лек
автомобил „Опел Астра” е навлязъл в кръстовището, образувано от бул. „Г.М.
Димитров” и бул. „Драган Цанков” на зелен сигнал на светофарната уредба. Времето
за което л.а. „Опел Астра” е достигнал до мястото на удара от момента на
навлизане в кръстовището е 1,08 сек. Това
време е времето за реакция на водача на л.а. „Тойота Корола” и това води до
извода, че водачът на л.а. „Тойота Корола” не е разполагал с техническа възможност
да предотврати удара с лекия автомобил „Опел Астра”.
Пешеходецът е започнал преминаване
на кръстовището на пешеходната пътека на зелен сигнал. Пътният участък в района
на произшествието е бил прав, като преди това е имало ляв завой за посоката на
движение на лекия автомобил и пешеходецът, ако е бил с лице към посоката от
която е идвал лекият автомобил „Тойота” е имал възможност за пръв път да
възприеме лекия автомобил, в момент когато последният се е намирал на разстояние около 40 метра от него – това при
условие, че не е имало други автомобили пред л.а. „Тойота Корола”, тъй като
пешеходецът не би могъл да предварително да знае, че водачът на този автомобил,
вследствие на удар от друг автомобил, ще загуби контрол върху управлението.
Лекият автомобил е представлявал опасност от техническа гледна точка от момента
на удара между двата автомобила, след който л.а. „Тойота” е започнал да се
отклонява към мястото където се е намирал пешеходецът. В този момент
пешеходецът е бил на около 15-16 м. от л.а. Тойота. пешеходецът не е разполагал
с време да премине извън острова на пешеходната пътека. Не е било възможно обективно
да се избегне съприкосновението на автомобила с пострадалия, тъй като в момента, в който пешеходецът е
имал възможност да забележи за пръв път лекия автомобил, автомобилът не е
представлявал опасност за него и, за да спре или избере друга посока на
движение, той е трябвало предварително да знае, че ще настъпи удар между двата
автомобила и, че траекторията на л.а. „Тойота” ще се промени и ще премине през
разделителният остров.
За доказване механизма на станалото ПТП съдът допусна и разпита
и двама свидетели.
Свидетелят
Х.И.С. е шофирал ударената кола – тази, марка
Тойота Корола, която впоследствие е ударила ищеца като пешеходец. Заяви, че
инцидентът е станал сутринта на бул. Г.М.Димитров при бензиностанцията на ОМВ.
Свидетелят се движел в посока 4-ти километър, кръговото към Симеоновско шосе с
около 50 – 60 км/ч, преминал на зелено, но л.а. Опел Астра преминал на червен
светофар. На мястото е имало три платна, свидетелят се движел в средното. При
удара неговата кола била ударена в задната част – странично отляво, завъртяла се
и той блъснал А.. Ищецът чакал на острова – по средата на пътя, за да пресече
като се смени светофарът. Ударът е станал на самия остров, по негови спомени –
с предната лява част на колата. Пешеходецът е седял в средата на островчето и
чакал. Пред С. имало и други коли. Според него водачът на л.а. Опел Астра е
потеглил, тъй като е бил спрял на средата на кръстовището.
Свидетелката
М. Ц. е очевидец на катастрофата. Била е сутринта, не
помни датата, но си спомня мястото – на светофара на бул. Г.М.Димитров и бул.
Климент Охридски. Била е на мотор, била в лявата лента на светофара, идвала от
кв. Дървеница и карала към Интерпред. Според показанията й шофьорът на л.а.,
причинил катастрофата е бил в нейната секция,, като за него светофарът е светел
червено. Изглежда се объркал, не спрял на червен сигнал. Не помни точно какъв
бил автомобилът, бил някакъв стар. Свидетелката е видяла и ударената кола,
която идвала откъм Цариградско шосе, за нея светофарът е бил зелен. В този
момент шофьорът на първата кола тръгнал, удар движещата се на зелен сигнал
кола, тя се завъртяла и ударила пешеходеца, който се намирал на островчето по средата
на платното. Свидетелката чула удара,
човекът паднал, като заяви, че ударените са били двама. Не може да каже точно в
кой момент е възприела стоящия на островчето ищец, видяла е удара и завъртането
на колата, която го е ударила.
По
делото е прието аз безспорно установено наличието на
застрахователно правоотношение по отношение на автомобила, чиито водач е
причинил катастрофата към момента на станалото ПТП.
Прието
е за безспорно установено, също така, че е налице плащане
на 17.07.2018 г. от ответника – застраховател на ищеца по образуваната при него
Щета във връзка с катастрофата, на сумата 32 185, 83 лв., от която
25 000 лв. неимуществени вреди и 4 644 лв. имуществени верди, ведно с
лихвите, върху двете суми.
Изложеното
се доказва от събраните по делото и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД обезщетение
за претърпени неимуществени вреди на ищцата от станалото на 04.09.2016 г. ПТП, изразяващи
се в болки и страдания в размер 125 000 лв. - частичен иск от сумата 150 000 лв. и за законната лихва върху
сумата 4 644,50 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществените вреди – разходи за лечение, считано от 13.09.2017
г. до деня на заплащането им от ответника – застраховател 17.07.2018 г., ведно
със законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца вследствие получените от
катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищеца са причинени много сериозни както физически, така и душевни болки
и страдания – обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени,
гласни доказателства и медицинска експертиза.
Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Доказано бе, че ищецът – млад човек на 45 години, е
претърпял травмите от инцидента, всяка от които е довела до трайно затруднение
в движенията на снагата за повече от 30 дни, а възстановителният процес е
продължил повече от три месеца, при интензивни болки и страдания и при
невъзможност през първия месец и половина да се обслужва сам, като към момента
на изготвяне на заключението не медицинската експертиза се установява, че
последиците от тях не са отшумели. Доказан бе и фактът, че тези травми са му
причинили и описаните от експертизата болки и дискомфорт от психологическа
гледна точка.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани
болки и страдания на ищцата,
техния вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки принципа за
справедливост и икономическите условия в страната през 2017 г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 125 000
лв. – така, както е предявена частичната претенцията, би било
адекватна обезвреда за
претърпените от ищеца
и доказани в производството неимуществени вреди, като, след вземане пред вид изплатените от ответника 25 000 лв.,
сумата следва, бидейки намалена с тях, да се определи на 100 000 лв.
Съдът дължи произнасяне по възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. По делото не бе
доказано възражението на ответника, че ищецът е пресичал платното на
необозначено за целта място и съдът го приема за недоказано.
Върху присъдената сума като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от
датата на събитието – 04.09.2016 г., до окончателното
издължаване.
Съдът намира за основателна претенцията за заплащане на законната лихва върху сумата 4 644,50 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществените вреди – разходи за лечение, считано от 13.09.2017
г. до деня на заплащането им от ответника – застраховател 17.07.2018 г., пред
вид факта, че претърпените имуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от увреждането и те следва да бъдат репарирани. Ответникът ги заплати
в хода на производство – на 17.07.2018 г. и съдът приема, че той дължи на ищеца
и законната лихва върху тях, считано от завеждане на делото до момента на
плащането.
Пред вид изхода
на делото на ищеца се следват разноски в размер 10 611, 02 лв., от които
3190, 78 лв. държавна такса, 750 лв. депозити за експертизи и 6 670, 24
лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК
********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.С.А.,
ЕГН **********, чрез адв. П.С. ***, офис 9, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя, ведно със
законната лихва, считано от датата на събитието – 04.09.2019 г. до
окончателното изплащане, и законната лихва върху сумата 4 644,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществените вреди – разходи за
лечение, считано от 13.09.2017 г. до деня на заплащането им от ответника –
застраховател 17.07.2018 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД да заплати на А.С.А. разноски в размер 10 611, 02 лв., от които 3190, 78 лв. държавна
такса, 750 лв. депозити за експертизи и 6 670, 24 лв. адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: