Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №13331 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника В.М. срещу решение от 22.07.2019 г. по гр.д. №3564/2017 г. на
Софийския районен съд, 145 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на „Т.С.”
ЕАД на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 119,94 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода 01.05.2014
г. - 30.04.2015 г. в имот с аб. №385409, ведно със законната лихва от
20.01.2017 г. до окончателното изплащане и сумата от 21,84 лв., представляваща
такса за дялово разпределение за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2015 г., както
и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати процесуални нарушения, без да са посочени конкретните
основания за това, т.е. жалбата е бланкетна. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата.
Третото лице-помагач „Н.” ЕАД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не
взема становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която предявеният осъдителен
иск за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над посочената
по-горе сума до пълния предявен размери и в частта, в която са отхвърлени
изцяло предявените осъдителни искове с правно основание чл.86 ЗЗД за лихва за
забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
СРС
сезиран от „Т.С.” ЕАД с искова молба, с която срещу В.М.
са предявени осъдителни искове основание
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за сумата от 573,33 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода 01.05.2014
г. - 30.04.2015 г. в имот с аб. №385409, сумата от 21,84 лв., представляваща
такса за дялово разпределение за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2015 г.,
сумата от 112,75 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 14.09.2014 г. - 17.01.2016 г. и сумата от 3,40 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 14.09.2014 г. - 17.01.2016 г.
Ответникът
в срока за отговор по чл.131 ГПК, чрез назначения му особен представител, е
оспорил предявените искове, като погасени по давност.
Пред първата инстанция са събрани
писмени доказателства и са приети заключения на СТЕ и ССчЕ. При съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел,
че страните са в соченото от ищеца облигационно отношение по доставка на
топлинна енергия по силата на разпоредбите на ЗЕ, количеството на която е
установено от заключенията на СТЕ и ССчЕ, както и че е извършена услугата
дялово разпределение. По отношение на възражението за изтекла погасителна давност,
съдът е приел, че същото е неоснователно, тъй като към датата на депозиране на
исковата молба – 20.01.2017 г. не е изтекъл тригодишният срок за погасяване на
процесните вземания, тъй като изискуемостта на всички вземания за главница е
настъпила след посочената дата.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната
жалба на ответника има бланкетен характер, тъй като в нея не е посочено защо
жалбоподателят счита, че решението е неправилно. Ето защо въззивната проверка
следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да следи
служебно. С оглед изложеното по-горе настоящият състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени
императивни материалноправни норми, поради което въззивният състав препраща към
мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК. При постановяването му съдът се е
съобразил с трайната съдебна практика за задълженията към топлофикационните
дружество и за приложимата за тези вземания тригодишна погасителна давност.
Поради съвпадането на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
предявените искове, жалбата на ответника следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №172460 от 22.07.2019
г., постановено по гр.д. №3564/2017 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участие на
третото лице-помагач на страната на ищеца „Н.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.