№ 1166
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000503225 по описа за 2023 година
Производството се разглежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.09.2023 г. по гр. д. № 84/2020 г. по описа на Благоевградски
окръжен съд, е отхвърлен като неоснователен предявеният частичен иск от „Пири
Гарден“ ЕООД против М. Д. В. - ЧСИ за заплащане на сумата от 100 000 лв., част от
главница в размер на 395 659,34 лв., включваща се в общия размер от 746 638,35 лв.,
представляваща претърпени загуби поради изключването на „Пири Гарден“ ЕООД от
разпределение на суми, извършено на 26.01.2018 г. по друго изпълнително дело №
1029/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., заради предприетите от ЧСИ М. В. действия по
заличаване на възбрани в полза на праводателя на „Пири Гарден“ ЕООД – „Беко
Експорт Импорт“ ООД по изп. дело № 99/2009 г. по описа на ЧСИ М. В.. Решението е
постановено при участието на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД и ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, всеки един в качеството на трето
лице – помагач на страната на ответника – ЧСИ М. В..
Против решението е постъпила въззивна жалба от „Пири Гарден“ ЕООД чрез
адв. А. Д. с оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Изтъква се,
че от доказателствата по делото се установява, че действията на ЧСИ М. В. са
извършени в разрез със закона, като представляват грешка, довела до имуществени
вреди, изразяващи се в невъзможност за събиране на вземането. Въвежда се
твърдението, че перемпцията на изпълнителното дело не е своевременно констатирана,
като не е издаден нарочен акт. Неиздаването на акт, с който да се констатирана
настъпването на перемпцията отрича възможността за съдебен контрол, както и
създава неяснота за обстоятелствата от значение за висящността на делото. Твърди се
още, че вместо да прекрати изпълнителното производство, поради настъпила
перемпция, ЧСИ В. е продължила да издава актове, удостоверяващи наличието на
висящо изпълнително дело. Изтъква се, че ответникът ЧСИ В. не е предприела
1
своевременни действия по заличаване на възбраните и като неверни се сочат изводите
на съда, че същите отпадат по право. Напротив законът и съдебната практика
изисквали служебно предприемане на действия от страна на ЧСИ, още повече, че се
касаело за изпълнителни възбрани. От посоченото можело да се направи извод, че
ответникът в качеството на ЧСИ е извършил множество нарушения на по изп.дело,
удостоверил е неверни обстоятелства, послужили за предприемане на определени
правни действия – закупуване на вземания и присъединяване към изпълнително дело,
от които впоследствие настъпили вреди. Изтъква се, че противоправността като
елемент от фактическия състав на чл. 74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД 45 ЗЗД се състои в
процесуалната незаконосъобразност на действието на съдебния изпълнител и законът
не изисква тази противоправност да бъде предварително установена по определен
начин. В конкретният случай тя била и констатирана в производство по обжалване
действията на съдебния изпълнител и се изразявала в неправомерно заличаване на
възбрани, на база на които дружеството ищец е следвало да участва в разпределение
след публична продан, но вследствие на посоченото е загубило правото да получи
удовлетворение на вземането си. Изтъква се на следващо място, че в настоящият
случай ЧСИ не може да се позовава на факта, че вземането е погасено по давност,
първо защото давността не се прилага служебно, но така също и не е сред кръга лица,
които черпят права от горното. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това
постановяване на ново, с което да бъдат уважени исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната по нея страна М. Д. В. чрез адв. А. Т., с който се иска потвърждаване на
решението. Изтъкват се възражения против жалбата, акцентиращи, че не са доказани
кумулативните предпоставки на имуществената отговорност на съдебния изпълнител –
противоправно поведение, изразяващо се в процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение, вреда и причинноследствена връзка между твърдяното
незаконосъобразно действие и вредата, както и проявена вина на съдебния изпълнител.
Счита се, че е настъпила перемпция на изпълнителното дело, чийто ефектът се
поражда силата на закона.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
третото лице – помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД чрез юрк. М., с който се иска
потвърждаване на решението. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че
действията на съдебния изпълнител по заличаване на възбраните са неправомерни.
Счита се, че е настъпила перемпция на изпълнителното дело, чиито ефект се поражда
по силата на закона.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
третото лице – помагач ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД чрез юрк. Т., с който се иска
потвърждаване на решението. Изтъква се, че в първоинстанционното производство е
доказано по безспорен начин, че не е налице неправомерно поведение и вреди,
вследствие на поведението на ЧСИ В. при изпълнение на дейността й като съдебен
изпълнител.
Софийският апелативен съд, след като прецени оплакванията и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.
Производството пред първата инстанция е образувано по иск с материално
правно основание чл. 74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД и чл.441 ГПК за вреди под формата на
търпени загуби вследствие на процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение в размер на 100 000 лв., част от главница в размер на 395 659,34 лв.,
включваща се в общия размер от 746 638,35 лв., поради изключването на „Пири
2
Гарден“ ЕООД от разпределение на суми, извършено на 26.01.2018 г. по друго
изпълнително дело № 1029/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., заради предприетите от ЧСИ
М. В. действия по заличаване на възбрани в полза на праводателя на „Пири Гарден“
ЕООД – „Беко Експорт Импорт“ ООД по изп. дело № 99/2009 г. по описа на ЧСИ М.
В..
От фактическа страна не е било спорно между страните и се изяснява от
писмените доказателства, че процесното изпълнително дело № 99/2009г. е образувано
на 19.08.2009 г. от ЧСИ М. В., per. № ***, район на действие - Окръжен съд
Благоевград, въз основа на изпълнителен лист от 18.08.2009г. по ч.гр.д. № 751/2009г.,
по описа на Районен съд Разлог, издаден в полза на кредитора „Беко-Експорт-
Импорт“ ООД, ЕИК *********, представлявано от А. К. Т. против длъжника
"Рени" ЕООД, ЕИК101565612 за вземания в размер на сумите 395 658.34 лв.,
представляващи левовата равностойност на 202 300.00 евро, изчислени по фиксинга на
БНБ, ведно със законната лихва върху същата, считано от 17.08.2009г. С молбата за
образуване на изпълнителното дело е поискано от взискателя и налагане на възбрана
върху недвижими имоти, описани в приложени към молбата нотариални актове и
пристъпване към опис и оценка на възбранените имоти, в случай, че не постъпи
плащане в срока за доброволно изпълнение. Не е спорно и че ЧСИ В. е наложила
изпълнителни възбрани върху недвижимите имоти на длъжника „Рени“ ЕООД на
21.08.2009г вх. рег № 4827, том2, акт 1/2009г върху три поземлени имота в с.Баня,
общ.Разлог и три сгради, представляващи хотелски блок и конферентна зала, основен
блок, състоящ се от ресторант, магазини и други самостоятелни обекти и сграда,
представляваща хотелски комплекс с хотелски постройки в с.Баня, местността
„Почивката“, общ.Разлог, и на 14.10.2009г вх.рег. № 5751, том 2, акт № 66/2009г. на
четири поземлени имота в същата местност „Почивката, с.Баня, общ.Разлог. От
писмените доказателства към приложеното изп.дело се установява, че длъжникът е
уведомен за наложените възбрани на 14.10.2009г., от когато не са извършвани
други изпълнителни действия.
На 17.06.2015г А. Т. в качеството си на управител на „Беко- Експорт-Импорт“
ООД е подал молба да му бъде издадено удостоверение за размера на дълга, както и за
извършените до този момент действия, на 10.08.2016г за издаване на удостоверение за
присъединяване на дружеството към изп.дело № 1029/2014г по описа на ЧСИ Г. Ц., а
на 08.09.2016г. за връщане на оригинала от издадения изпълнителен лист.
След връщане на изпълнителния лист ЧСИ В. на 21.07.2017г е издала
постановление за прекратяване на изпълнителното производство с посочено основание
чл.433, ал. 1, т.2 и т.8 ГПК /поради неизвършване на изпълнителни действия в
продължение на повече от две години/ и на 24.11.2017г изпратила до АВ искане за
заличаване на наложени в полза на „Беко Експорт Импорт“ ООД възбрани върху
посочените по-горе недвижими имоти. Прекратяването е съобщено на взискателя
„Беко Експорт Импорт“ ООД на 13.10.2017г, като вместо управителят на дружеството
кредитор, се е явил представител на ищеца „Пири Гарден“ЕООД, който е поискал
конституирането си като взискател на основание сключен на 16.04.2015г договор за
цесия, по силата на който е придобил вземането на „Беко –Експорт-Импорт“ООД по
изпълнително дело № 99/2009г. По жалба на ищеца „Пири Гарден“ЕООД в качеството
му на цесионер на процесното вземане с решение от 05.07.2018г. по ч.гр.д. № №
207/2018 г. на Благоевградски окръжен съд, е отменено постановление за прекратяване
на изп. дело № 99/2009г. от 21.07.2017г. на ЧСИ М. В., на основание чл.433 и т.8 ГПК,
като в мотивите се съдържат констатации, че в периода между 08.12.2009г. и
17.06.2015г. не са извършвани каквито и да е действия по изпълнителното дело, и че
по отношение на длъжника “Рени“ЕООД е открито производство по несъстоятелност с
влязло сила решение, по което вземанията на кредиторите са включени в одобрения от
3
съда списък на приетите вземания, и че по отношение на посочения длъжник е
недопустимо да се извършва едновременно индивидуално принудително изпълнение
паралелно с универсалното в производството по несъстоятелността. В този случай на
осн. чл. 638 ал.1 ТЗ изпълнителното производство следвало да бъде спряно, каквито
предпоставки са били налице към постановяване на обжалваното постановление,
вместо за прекратяване, поради липсата на предпоставки по чл. 433 т.8 или чл.433 т.2,
защото нямало нарочно искане за прекратяване, независимо от молбата за връщане на
оригинала на изпълнителния лист. На 19.10.2018г ЧСИ В. е прекратила производството
по изп. дело № 99/2009г на основание чл. 638, ал.4 ТЗ.
На следващо място от писмените доказателства се установява, че всички
възбранените по процесното изпълнително дело имоти са прехвърлени още през
2011год. от длъжника „Рени“ ЕООД на „Пири лодж” ЕООД, ЕИК ********* с
договори за покупко-продажба, оформени с нот.акт № 99, том II, per № 1615, дело №
279/2011г., нот. акт № 100, том II, per. № 1616, дело № 280/2001 г. и нот. акт № 101,
том II, per. № 1617, дело № 281/2011 г. на нотариус К. М..
От писмените доказателства пред първата инстанция става ясно и че по партидата
на длъжника „Рени“ ЕООД са вписани обстоятелства по откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на същото с решение от 13.05.2015 по т.дело №
139/2014г. по описа на ОС- Благоевград, по което с определение от 15.01.2016г. е
одобрен приложения от синдика списък на приетите вземания, предявени от
кредиторите по реда и в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, публикувани в ТР на 16.07.2015г. без
корекции, в които списъци фигурират „Пири лодж“ ЕООД и „Беко-Експорт -Импорт“
ООД, за основание на което е послужил издаденият изпълнителен лист по ч.гр.д. №
2666/18.08.2009г. на PC- Разлог. Вземането е предявено на 18.06.2015 г., след като вече
на 16.04.2015 г. е сключен договор, с който това същото това вземане е прехвърлено на
ищеца чрез договор за цесия.
Срещу приобретателя по сделките през 2011 г. „Пири лодж“ ЕООД е образувано
изп. дело № 1029/2014 г. по описа на ЧСИ Г. Ц., per. № *** и с район на действие
Окръжен съд Благоевград, във връзка с подадена молба вх. № 1029 от 20.12.2014г. от
търговско дружество „Кронос Агрохолдинг” АД. Тя е насочена освен срещу търговско
дружество „Пири Лодж” ЕООД, също и срещу търговско дружество „Боби-2004”
ЕООД и срещу Г. Т .П.. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 21.11.2014г. на
Районен съд Разлог, видно от който длъжниците „Пири Лодж” ЕООД, „Боби-2004”
ЕООД и Г. Т .П. са осъдени при условията на солидарност да заплатят на дружество
„Кронос Агрохолдинг” АД общо 1 134 904,04 лв.
По посоченото дело на ЧСИ Ц. ищецът „Пири Гарден“ ЕООД е поискал да се
присъедини като взискател с молба вх. № 15259/09.09.2016 г. /л.2552 по приложеното
и.д. 1029/2014г./, което е сторено от съдебния изпълнител с протокол от 28.06.2017г., в
който е отбелязано, че молителят се явява обезпечен кредитор на основание чл. 456,
ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 459, ал. 2 от ГПК, във вр. е чл. 434 от ГПК. По изп. дело №
1029/2014 г. на ЧСИ Г. Ц., е извършена публична продан на имотите, собственост на
длъжника по делото, включително имотите, за които „ПИРИ ГАРДЕН“ ЕООД е
присъединен като взискател на база възбраните, наложени в полза на „БЕКО ЕСПОРТ
ИМПОРТ“ ООД и на 26.01.2018 г. е извършено разпределение на събраните по
изп.дело суми в полза на взискателите по него.
Видно обаче от представеното решение от 18.10.2017г. по т.д. №88/2015г на
Благоевградски окръжен съд е, че с влязло в сила решение са обявени за
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на "Рени" ЕООД, на
основание чл. 135 от ЗЗД вр. чл. 649 от ТЗ по иск на В. П. М. като синдик срещу
"Рени" ЕООД и "Пири Лодж" ЕООД, сделките, извършени с нотариален акт за
4
покупко-продажба на недвижим имот, № 99, том II, per. № 1615, дело № 279/2011 г.,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 100, том II, per. № 1616,
дело № 280/2011г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 101, том
II, per. № 1617, дело № 281/2011 г. на нотариус № 061 К. М., с които "Рени" ЕООД е
продало на "Пири Лодж" ЕООД описаните недвижими имоти, за които няма спор, че
се явяват идентични с възбранените имоти по изп.дело № 99/2009г и тези, предмет
на публичната продан, извършена от ЧСИ Г. Ц..
Пред първата инстанция е изслушана счетоводна експертиза на в.л. Т., от която
се изяснява, че общата продажна стойност без ДДС по изп.д. на ЧСИ Ц., само на
имотите, които са възбранени в полза на ищеца „Пири Гарден” ЕООД, е в размер на
843 799,60 лева без ДДС или сумите, които би получило дружеството- ищец при
положение, че не е било изключено от протоколите за разпределение на постъпили
суми от 26.01.2С18г. на ЧСИ Ц., и е привилегирован кредитор - е в общ размер на 746
833,28 лева (от първо разпределение - 400 833,61 лева и от трето разпределение - 345
999,67 лева).
По искане на страните е поставена и допълнителна задача на вещото лице да
извърши изцяло ново разпределение на сумите, като съобрази всички присъединени
взискатели и наличието на привилегировани вземания, които се удоволетворяват преди
вземането на ищеца /което е необезпечено, хирографарно/, както и участието на други
необезпечени кредитори, при което удоволетворяването е по съразмерност на остатъка,
след пълно удоволетворяване на привилегированите кредитори. В тази връзка,
съдебният експерт след като е съобразил наличието на учредени ипотеки върху
имотите, правата на присъединените взискатели и зачел всички привилегии,
предвидени в чл.136, ал.1 ЗЗД, е извършил самостоятелно разпределение на сумите от
възбранените имоти и дал заключение какви суми би получил ищецът по всяко
разпределение, след като се погасят изцяло всички привилегировани вземания (чл.136,
ал.1, т. 1-6 ЗЗД) и остатъкът се разпредели по съразмерност между необезпечените
кредитори.
От отговора на допълнителната задача се изяснява, че със събраната сума от
продажбите на обезпечените от ЧСИ М. В. по изп.дело № 99/2009г. в полза на
взискателя имоти в размер на 325 620 лева се покрива - 36 155,10лв. - разноски
направени от „Банско Пропъртийс 2016“ ЕООД по обезпечаването и принудителното
изпълнение, спрямо кредиторите, които се ползват от чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД; 387,65лв. -
вземанията на Община Разлог за дължим местен данък за продадените имоти; 46,52лв.
- съразмерна такса по т.26 върху сумата от 387,65лв и 11678,88лв. - таксата по т. 26
ТТР към ЗЧСИ с ДДС за събраната сума от 325 620лв., като 277 351,85лв - следва да
бъде преведена в масата на несъстоятелността на „Рени“ ЕООД и разпределението да
се извърши от синдика, поради това че вземането е предявено и прието в
производството по несъстоятелност.
С оглед на идентично установените факти, настоящият състав достига до същия
правен извод за неоснователност на иска по чл. чл.45 ЗЗД вр. чл.414 ГПК, той като не
се установяват материалните предпоставки по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД за
ангажиране деликтната по характер отговорност на съдебния изпълнител за вреди,
настъпили в резултат на процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Изяснено е от първата инстанция въз основа на представените доказателства и не е
било спорно между страните е, че в периода между 08.12.2009г. и 17.06.2015г. не са
извършвани каквито и да е действия по процесното изпълнителното дело на ЧСИ В., и
че по отношение на длъжника “Рени“ЕООД е открито производство по
несъстоятелност с решение от 13.05.2015г, по което вземанията на кредиторите са
включени в одобрения от съда списък на приетите вземания на 15.01.2015г.
5
Правилно поради това първоинстанционният съд се е позовал на утвърдената
съдебна практика и Тълкувателно решение №2/26.06.2015г по тълк.дело № 2/2013г,
като достигнал до правните изводи, че перемпция е настъпила на 09.02.2011г, като е
без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
изпълнителното дело, тъй като прекратяването настъпва ex lege по силата на закона. С
настъпване на перемпцията принудителното изпълнение се прекратява по силата на
закона и от този момент отпадат наложените възбрани и описи, от когато се
прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати с нарочно
постановление или не. След като основанието, което налага отменяването на
възбраната действа по право, и то с обратна сила, с неговото осъществяване, отпада и
обезпечителната мярка. Тези действия се обезсилват по право с прекратяването на
принудителното изпълнение и не могат да имат нито процесуалноправни, нито
материалноправни последици /в който смисъл е и цитираното решение №
285/06.10.2015г по гр.д. № 1953/2015г, IVг.о. ВКС/. Във всички случаи на прекратяване
на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените
запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права
(напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Правилно, поради това е прието, че двугодишният срок от последното изпълнително
действие /съобщение за налагане на възбрана от 09.10.2009г. до служба по вписвания-
Разлог/, е изтекъл още на 09.10.2011г., изпълнителното производство е прекратено
по право, поради бездействие на взискателя, който не е поискал извършване на каквито
и да е изпълнителни действия, нито в молбата за образуване на изпълнителното
производство е изрично е възложил права на съдебния изпълнител по чл.18, ал.1
ЗЧСИ, което от своя страна има за последица обезсилване на всички изпълнителни
действия и обезпечителни мерки в това производство.
Неоснователни в контекста на посоченото са твърденията в исковата молба,
поддържани и като доводи в жалбата, че съдебният изпълнител не е издал
своевременно постановление по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, който не променя крайните
изводи по същество, че издаването на такъв акт е без правно значение, тъй като с
процесуалното бездействие на взискателя в предвидения 2-год. срок, изпълнението се
прекратява по право, а заедно с това и се заличават с обратна сила наложените в
изпълнителното производство възбрани и запори.
От писмените доказателства е изяснено и няма спор, че едва на 12.08.2016г. е
подадена молба от взискателя „Беко-Експорт Импорт" ООД за издаване на
удостоверение за присъединяване по изп.дело № 29/2014г. по описа на ЧСИ Г. Ц.. В
нея не се обективира искане за извършване на изпълнително действие, което да
прекъсва срока на перемпцията, който от една страна вече е бил изтекъл, но също и
издаването на удостоверение за присъединяване по чл. 456, ал.1 ТПК не представлява
извършване на т.нар. същинско изпълнително действие /ТР № 2/2015г. по тълк.дело №
2/2013г. ОСГТК/. Към посочената дата договорът за цесия между „Беко-Експорт
Импорт" ООД и ищеца „Пири Гарден“ООД от 16.04.2015г е бил факт и неговите
правни последици са настъпили с информиране на длъжника. Въпреки това ЧСИ В. е
била уведомена едва на 03.10.2017г, когато е издадено постановлението за
прекратяване по чл.433, ал.2, т. ГПК, до който момент всички подавани молби,
включително и за връщане оригинала на изпълнителния лист са подавани от
управителя на „Беко-Експорт-Импорт“ООД.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционният съд, обосновани с
6
т.3 от ТР/31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г на ОСГТК, ВКС и константната по този
въпрос съдебна практика /решение от 21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г., III г. о. на
ВКС; решение от 30.01.2013 г. по гр. д. № 1668/2011 г., III г. о. на ВКС; решение 139 от
31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г., IV г. о. на ВКС и др./, че решението по жалба
против действия на съдебния изпълнител не създава сила на пресъдено нещо по
отношение процесуалната им законосъобразност и се явява преюдициален въпрос по
иска по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД и следователно няма пречка съдът, който го
разглежда да формира самостоятелни изводи относно наличието или не на основание
по чл.433, т.2 и т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Фактически се
установява, че предпоставките по чл.433, ал.1,т.8 ГПК са били настъпили към
09.12.2011г, т.е. преди образуване на производството по несъстоятелност срещу
длъжника „Рени“ЕООД по т.д. № 139/2014г и преди вписване на исковата молба на
синдика на дружеството за обявяване относителната недействителност на сделките,
както и че друго извън волеизявлението за връщане на оригинала на изпълнителния
лист не е правено по изпълнителното дело. В контекста на посоченото правилно
изявлението на взискателя за връщане на оригиналния изпълнителен лист е тълкувано
като десезиране на съдебния изпълнител от изпълнителното дело и прекратяването му
изпълва основанието по чл. 433 т.2 и т.8 ГПК, като последица от което правомерно са
вдигнати наложените възбрани.
Правилно в тази връзка се поддържа от ответника, че с изтичане срока на
перемпцията, а в конкретният случай и с прекратяване на изпълнителното
производство на посоченото основание чл.433 т.2 и т.8 ГПК, праводателят на ищеца е
изгубил правата, които му дава възбраната и конкретно за непротивопоставимост на
последващите транслативни действия и следователно не би могъл да прехвърли права,
които не притежава на частния си правоприемник чрез договора за цесия.
Извън посочените изводи, че не се установява процесуално незаконосъобразно
поведение /действие или бездействие/ на съдебния изпълнител като една от
предпоставките са ангажиране на деликтната му отговорност, липсва и пряка
причинно-следствена връзка между настъпилите вреди за ищеца и действията, респ.
бездействията на ответника. Това е така, тъй като безспорно пред първата инстанция е
установено, че вземането на цедента „Беко-Ескпорт-Импорт“ООД е било прието в
производството по несъстоятелност с влязъл в сила съдебен акт по реда на чл.693 ТЗ,
и е следвало да се реализира в производството по универсално принудително
изпълнение по арг. от чл.638, ал.4 ТЗ. Видно от търговския регистър на 18.05.2015г. по
партидата на длъжника „Рени" ЕООД, ЕИК ********* е вписано откриване на
производство по несъстоятелност с решение от 13.05.2015 г. по т.дело № 139/2014 г. по
описа на Окръжен съд – Благоевград, който факт се установява и от представените
писмени доказателства - решение от 18.10.2017г. по т.д.№ 88/2015г. по описа на ОС-
Благоевград, видно от което синдикът на „Рени" ЕООД /н./ е предявил и провел
успешно отменителни искове за попълване масата на несъстоятелността (по чл. 135
ЗЗД вр. чл. 649 ТЗ), което (както се поддържа и от ответника) е допълнителен
аргумент, че ищецът е следвало да се удовлетвори в производството по
несъстоятелност, а не в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК. Наличието
на предвиден друг процесуален ред, по който ищецът следва да търси удовлетворяване
на вземанията си, изключва пряка причинна връзка с действията и бездействията на
съдебния изпълнител. Както се установява от писмените доказателства с определение
от 15.01.2016г по т.д. № 139/2014г на съда по несъстоятелността е одобрен списък на
приетите вземания, предявени от кредиторите в сроковете по чл. 685, ал.1 ТЗ
(публикуван в ТР на 16.07.2015г), в който фигурира и вземането на праводателя на
ищеца „Беко-Експорт-Импорт“ООД на основание издадения изпълнителен лист. Още
към този момент са били налице основания за прекратяване на изпълнителното
7
производство по описа на ЧСИ В. и за вдигане на наложените изпълнителни възбрани.
В тази връзка се установява, че производството по процесното изпълнително дело е
прекратено по право преди датата на образуване на производството по
несъстоятелност по т.д. № 139/2014г на БлОС и преди вписване на исковата молба по
чл.134 ЗЗД. Изричното им вдигане служебно от ЧСИ В. на 24.11.2017г е единствено за
яснота и гарантиране правата на трети лица, но няма правен ефект, доколкото такъв е
настъпил още през 14.10.2009г с прекратяване на изпълнителното производство по
силата на закона.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще
подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора право на разноски ще имат само въззиваемия –
ответник, от които само А.М. е претендирала и доказала сторени такива за адв.
хонорар в размер на 4 236лв, който не се явяват прекомерни с оглед на минимално
предвидените размери в Наредба №1/2004г при този обжалваем материален интерес,
както и с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
С горните съображения, настоящият състав на САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.09.2023 г. по гр. д. № 84/2020 г. по описа на
Благоевградски окръжен съд, постановено при участието на ТЛП „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД.
Осъжда „Пири Гарден“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на М. Д. В. сумата от
4 235лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението, подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчване преписи на
страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател:
Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8