О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ …………..
гр. Варна, 26.11.2018 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ВАРНА, ХХV
състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
разгледа докладваната от
съдия Таня Димитрова молба по административно
дело № 1756 от 2018 г. по
описа на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на М.М.И., подадена чрез адв.
Ил. З., с която се иска съдът да допълни Решение № 2111 от 05.11.2018 г. по
адм. дело № 1756/2018 г. на АдмС-Варна в частта за разноските, като се присъдят
на молителя заплатените от него държавна такса и възнаграждение за един
адвокат. В молбата се поддържа, че в мотивите на решението съдът е посочил, че
с оглед на изхода на спора, на оспорващия на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на
оспорващия следва да се присъдят разноски за платената държавна такса в размер
на 10 лв., като претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. е
над минималния размер на адвокатските възнаграждения и с оглед възражението за
прекомерност, направено от ответника, следва да се присъдят 600 лв. Сочи се, че
същевременно в диспозитива на решение на М.М.И. не са присъдени разноски.
Ответникът по делото – Началникът на СГКК Варна, както
и заинтересованите страни – И.А.И., Ж.А.М. и Д.А.И. не ангажират в
законоустановения едноседмичен срок становище по направеното искане за
допълване на решението в частта за разноските.
Съдът като взе предвид искането на М.М.И. и след като направи
служебна справка по делото, намира че искането за допълване на определението на
съда в частта за разноските за процесуално допустимо, като подадено от надлежна
страна – участник в производството по делото и в срок, а и същото е и основателно.
Производството по адм. дело № 1756/2018 г. на АдмС-Варна е образувано по жалба на М.М.И. ***, подадена чрез адв. В.Б.
– ГАК, срещу извършено изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти,
към кадастралната карта на гр. Варна за поземлен имот с идентификатор
10135.513.655 по отношение на данни са собственост и собственици на имота, въз
основа на което в КР, наред с оспорващия, като собственик с противопоставими
права е вписан А. И. Г..
С Решение № 2111 от 05.11.2018 г.
по адм. дело № 1756/2018 г. на АдмС-Варна е отменено извършеното по Заявление с
вх. № 01-79699 от 18.03.2016 г. на Ж.А.М. изменение на кадастралния регистър на
недвижимите имоти към кадастралната карта на гр. Варна за поземлен имот с
идентификатор 10135.513.655 по отношение на данни са собственост и собственици
на имота, въз основа на което в КР, наред с оспорващия - М.М.И., като
собственик с противопоставими права е вписан А. И. Г..
Действително в мотивите на Решение
№ 2111 от 05.11.2018 г. по адм. дело № 1756/2018 г. на АдмС-Варна се съдържа
следния извод на съда: „С оглед изхода на спора, на оспорващия на основание чл.
143, ал. 1 от АПК следва да му се присъдят направените разноски по делото за
платена държавна такса – 10 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 600 лв.
Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. (по договор за
правна защита и съдействие – л. 31 от делото) е над минимално определения
размер – 600 лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а ответникът е направил
възражение за прекомерност – л. 3 от делото. Съдът намира, че спорът не се
отличава с фактическа и правна сложност, а и същият е разгледан в едно съдебно
заседание. От друга страна, платени банкови такси във връзка с плащането на
държавната такса за разглеждане на спора, както и платените такси към
„Български пощи“ ЕАД във връзка с писма с обратни разписки (и то в рамките на
производството пред СГКК Варна) не представляват присъщи на съдебното
производство разноски, подлежащи на възстановяване на оспорващия.“
Същевременно съдът в настоящото
производство установява, че в решението липсва осъдителен диспозитив.
Предвид изложеното, искането за
допълване на решението в частта за разноските се явява основателно и следва да
бъде уважено. В решението са изложени мотивите на съда за основателността на
искането за присъждане на разноски на оспорващия в размер на 610 лв., които не
следва да се повтарят, доколкото и към настоящия момент съдът ги споделя, а и
става въпрос за допълване на решението само с осъдителен диспозитив.
Водим от горепосочените съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 143,
ал. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Решение № 2111 от
05.11.2018 г. по адм. дело № 1756/2018 г. на АдмС-Варна в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна да заплати на М.М.И. с ЕГН ********** ***
сумата в размер на 610 (шестстотин и десет) лева, представляваща направени съдебни
разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
дата на съобщаването му пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: