Мотиви по н. о. х. д. № 705
по описа на СОС за 2016 година
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт от 22.07.2014 г., изготвен от
прокурор при С.о.п. по пр. пр. № 3186/2009 г. по описа на СОП, досъдебно
производство – Следствено дело № 7 по описа на ОСО при СОП за 2010 г., и внесен
в СОС срещу лице за престъпление, както следва:
Срещу подсъдимия Д.С.П., ЕГН **********,
роден на *** ***, българин, български граждани, женен, с висше образование,
неосъждан, безработен, живущ ***,
За това, че За периода от неустановена дата
през 2000 година до неустановена дата през 2005 година в гр. Е., обл. С., без съответно разрешение е извършвал по занятие
банкови сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Закона за банките /отм. ДВ, бр. 59
от 21.07.2006 г./: „Банката е акционерно дружество, което извършва публично
привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне
на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск", за които се
изисква такова разрешение по закон, съгласно:
- чл.
1, ал. 4, т. 1 от Закона за банките /отм. ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г./
„Сделките по ал. 1 и 2, т. 3, 6, 10 и 12, наричани по-нататък банкова дейност,
може да извършва само лице, което е получило разрешение /лицензия/ за банка от Б.''\
- чл.
11, ал. 1 от Закона за банките /отм. ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г./: „За
извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение (лицензия),
издадено от Ц. б./,
като е предоставил кредити за своя сметка и
на собствен риск на различни лица при 10% и 20% месечна лихва до издължаване на
цялата сума, както следва:
1. На
неустановена дата през месец септември 2000 г. в гр. Е. е предоставил кредит на
В.К.Н. в размер на 2 000 /две хиляди/ лева при 10% месечна лихва до издължаване
на цялата сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в размер на
200 лева;
2. На
неустановена дата през 2000 г. в гр. Е. е предоставил кредит на Б.Д.Й. в размер
на 4 000 /четири хиляди/ лева при 10% месечна лихва до издължаване на цялата
сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в размер на 12 000
лева;
3. На
неустановена дата през 2000 г. в гр. Е. е предоставил кредит на В.А.Д. в размер
на 700 /седемстотин/ лева при 20% месечна лихва до издължаване на цялата сума,
в следствие на което е получил неправомерен доход в размер на 300 лева;
4. На
неустановена дата в средата на 2001 г. в гр. Е. е предоставил кредит на Н.Г.Г. в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева при 10% месечна
лихва до издължаване на цялата сума, вследствие на което е получил неправомерен
доход в размер на 31 400 лева;
5. На
неустановена дата през пролетта на 2004 г. в гр. Е. е предоставил кредит на Г.Н.М.
в размер на 11000 /единадесет хиляди/ лева при 10% месечна лихва до издължаване
на цялата сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в размер на
10650 лева;
6. На
неустановена дата през 2004 г. в гр. Е. е предоставил кредит на Ц.С.И. в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева при 10% месечна лихва до издължаване на цялата
сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в размер на 30 лева;
7. На
неустановена дата през 2004г. в гр. Е. е предоставил кредит на С.Д.С. в размер
на 800 /осемстотин/ лева при 10% месечна лихва до издължаване на цялата сума,
както и
на неустановена дата през 2005 г. в гр. Е.
е предоставил кредит на С.Д.С. в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева при 10%
месечна лихва до издължаване на цялата сума, в следствие на което е получил
неправомерен доход в размер на 2 530 лева;
8. На
неустановена дата през 2005 г. в гр. Е. е предоставил кредит на Г.П.Г. в размер
на 800 /осемстотин/ лева при 10% месечна лихва до издължаване на цялата сума, в
резултат на което е получил неправомерен доход в размер на 5 200 лева,
като с дейността си е получил значителни
неправомерни доходи в размер общо на 62 310 /шестдесет и две хиляди триста и
десет/ лева -
- Престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 2,
вр. ал. 1, пр. 1 от НК
В хода на съдебното следствие е допуснато
изменение на обвинението, както следва:
-
По пункт 6 от обвинението: „На 18.03.2002 г. в гр.Е. е
предоставил кредит на Ц.С.И. в размер на 200 /двеста/ лева при 10% месечна
лихва до издължаване на падежа на 26.04.2002 г., вследствие на което е получил
неправомерен доход в размер на 40 /четиридесет/ лева.
-
По първият
самостоятелен абзац след пункт 8 на диспозитива, както следва: „като с
дейността си е получил значителни неправомерни доходи в размер общо на 62 320
/шейсет и две хиляди триста и двадесет/ лева.”
Настоящото съдебно разглеждане е второ
поред, след като по НОХД № 299/2014 г. по описа на ОС С. е постановена присъда
№ 2 от 08.01.2016 г., която след протест е отменена с решение № 363 от
14.09.2016 г., постановено по ВНОХД № 209/2016 г. по описа на АС С..
Обвинението е разглеждано и по НОХД №
225/2012 г. по описа на ОС С., без обаче в това производство да е произнасян
акт по същество.
Обвинението се поддържа пред съда от
прокурор И. Б. от С.о.п. В хода на съдебните прения прокурора изразява
становище за доказаност на обвинението, повдигнато на
подс. П. за
престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 2 във вр.
ал. 1 от НК. Счита за установено от фактическа страна, че в периода
2000-2005 г. в гр.Е., С. обл. без съответно
разрешение подсъдимият П. е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на
Закона за банките /вече отменен/, за които се изисква разрешение по закон, като
предоставял кредити на различни лица – В.Н., Б.Й., В.Д., Н.Г., Г.М., Ц.И., С.С. и Г.Г., при 10% и 20% месечна лихва, до издължаване на
съответната сума, в резултата на което е получил значителни неправомерни доходи
в размер на 60 320 лева. Счита за доказан елемента системност – повече от три
сделки, при което са реализирани доходи в значителен размер, многократно
надвишаващ 14 кратния размер на минималната работна заплата
Счита
деянието за осъществено при пряк умисъл и с характерната за този вид дейност
липса на писмени документи, показващо съзнание за противоправния
характер на дейността.
Прокурора
изразява становище и по отделните пунктове от обвинението, като иска да бъдат
кредитирани показанията на отделните свидетели, дадени в хода на ДП.
Иска
признаване на подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 252,
ал. 2, пр. 2 във вр. ал. 1, пр. 1 от НК, като му бъде
наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно три
години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от
четири години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Изтъква отегчаващи
отговорността обстоятелства – продължителния период за осъществяване на тази
дейност, както и качеството му на служител на МВР през част от периода. Отчита
смекчаващи вината обстоятелства – липсата на предходни осъждания, както и
значителния период от време изминал от осъществяване на престъпната дейност до
момента на присъдата. Именно предвид смекчаващите отговорността обстоятелства иска
приложението на чл. 55, в каквато насока изразява становище да не се налага
наказанието „глоба.
Защитата на подсъдимия П. се осъществява в
съдебна фаза от упълномощения защитник – адвокат Л.Р. от САК. В хода на
съдебните прения защитникът иска признаване на подсъдимия Д.П. за невиновен в
извършването на престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. 1 във вр.
ал. 1 от НК. Счита, че нито от обективна, нито от субективна страна, Д.П. е
осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Твърди, че по
делото няма писмени доказателства, които да установяват, че подс.П.
е получавал лихва, като счита, че обвинението е изградено изцяло на свидетелски
показания, които обсъжда поотделно, позовавайки се на изложеното от свидетелите
пред настоящия съд. Счита, че е налице противоречие между обстоятелствена част
на обвинителния акт и диспозитивът му що се отнася до
взетата назаем сума от св. Г.М..
Изразявайки
становище, че показанията на свидетелите, дадени в хода на ДП са приобщени в
хода на съдебното следствие при условията на разпоредбата на чл. 281, ал. 4 НПК
се позовава на ограничението по чл. 281, ал. 8 от НПК - една присъда да се
основава само на гласни доказателства – показания на свидетели прочетени по
този ред.
В края на съдебното следствие, както и накратко
в неговия ход, подсъдимия П. дава обяснения, като описва поотделно
отношенията си с отделните лица, описани в диспозитив
на обвинението, като твърди, че само със
св. Ц.И. е във влошени отношения. За отношенията с този свидетел посочва, че му
е дал двеста лева назаем, а е използвал за образец на разписката дадена му
бланка от негов приятел – собственик на заложна къща, при което не е съзнавал,
че така се уличава в извършване на престъпление.
Твърди, че
никога не е имал финансови отношения със св.
В.Д., а само със синът му, като първият е бил инструктиран от
разследващите да заявява, че давал лихва
за да може да си я търси после от подсъдимия.
Твърди, че е
в приятелски отношения със св. Г.М., с която са съученици, при което й е
помагал финансово без да са му плащани лихви. По отношение и на този свидетел
посочва, че показанията са й били диктувани за да може да получи впоследствие
сумите.
Посочва, че е
дал назаем на св. Г. сумата от 1 500 лева, а впоследствие, по молба на
последния и със съгласието на свой родител му е дал назаем и сумата от
4 000 лева, като след заявление на св. Г., че не може да върне средствата
е бил принуден да поиска от него да заплаща вноските по банковия кредит
изтеглен от неговия родител.
Твърди, че е
в приятелски отношения със св. С.Д.С., на който двукратно е давал назаем суми
300 и 350 лева, които са му връщане след месец, а така също свидетелят е купил
на изплащане за сумата от 1 500 лева автомобил, ползван от подсъдимия,
като в нито един от тези случаи не е имало заплащане на лихва.
Твърди, че е
дал назаем на св. Б.Д.Й. сумата от 2 000 лева, както в брой, така и с
животни, а впоследствие свидетелят е помолил родителите на подсъдимия да му
дадат назаем и сумата от 2-3 хиляди лева, което те са направили, а дългът е
оформен към подсъдимия, който след като продължително време не е получил
обратно средствата е предложил на свидетеля да заплаща вноските по изтеглен от
подсъдимия заем към банкова институция, без да бъдат заплащани лихви на
подсъдимия.
Твърди, че е
дал средства назаем на В.К. по молба на свой приятел – В.В.
/не е разпитван по делото/, като е събрал сума от 1 500 лева а останалите
до 2 000 лева са дадени от В.. Посочва, че В. и св. К. са изготвили
договорът за заем, но по съвет на юрист подсъдимият не го е подписал, а го е
забравил в домът си, от където е иззет. Посочва, че парите са му върнати от св.
К. на части без да му е плащана лихва.
Твърди, че е
дал назаем сумата от 800 лева на св. Г., защото са роднини по сватовство и са
се намирали в приятелски отношения с него. Посочва, че е помогнал на св. Г. да
изтегли заем, за което е разговарял с директора на конкретна банка в Е. и след
отпускането на такъв на св. Г. сумата му е била върната без да става въпрос за
лихви.
При упражняване на правото си последна дума
подсъдимия П. иска да бъде оневинен.
След преценка на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства съдът
приема за установено следното за всеки от пунктовете по обвинението, както
следва:
Подсъдимият Д.С.П.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, живущ ***.
В периода от
16.06.1994 г. до 19.01.2003 г. е работил като електромонтьор в „Е.” АД гр. Е., при
което за част от инкриминирания период 2000-2002 г., е получил като трудово
възнаграждение нетна сума в размер на 10 627.07 лева. В периода от 20.01.2003
г. до 31.05.2010 г. подсъдимият е като
полицай в „О. п.” към РУ „П.” - гр. Е. при ОД на МВР С., като за част от
инкриминирания период 2003-2005 г. е получил нетна сума като трудово възнаграждение
в размер на 14 914.57 лева. За периода
от 2000 до 2005 година подсъдимият е изтеглил от банка „Д.“ АД и от
банка „Б. общо 9 кредита в общ размер на 61 200 лева /съответно
47 300 от Банка Д. – общо пет кредита, и 13 900 от Б. – общо четири
кредита/.
За периода от
2000 до 2005 година подсъдимият лично е придобил недвижими имоти на съответната
пазарна стойност към момента на придобиването в размер на 224 053 лева,
със стойност по нотариални актове 26 009 лева.
Спрямо имоти,
собственост на подсъдимия, по реда на чл. 72 от НПК, във връзка със
съответстващите разпоредби на ГПК, в хода на ДП е наложена обезпечителна мярка
„възбрана“ с определения на съда, както следва.
С определение от
26.05.2010 г., постановено по ЧНД № 358/2010 г. по описа на СОС над имот - върху апартамент
в гр. Е., ., ап. 8;
С определение от
26.05.2010 г., постановено по ЧНД № 359/2010 г. по описа на
СОС над имоти, всичките в
землището на с. Д., С. обл., а именно: Нива в местн. „В. р.“
- поземлен имот № .,
Нива в местн. „Ч.“
- поземлен имот № .,
Овощна градина в
местн. „П.“ - поземлен имот № .,
Овощна градина в
местн. „П.“ - поземлен имот № .,
Ливада в местн. „П. д.“
- поземлен имот № .
и Ливада в местн.
„Г.“ - поземлен имот № .,;
С определение от
26.05.2010 г., постановено по ЧНД № 360/2010 г. по описа на
СОС над имот - апартамент
№ А9 /в груб строеж/, бл. 2Б, ет. 3 в блок 2Б
в кв. 172 по плана на гр. Б.;
С определение от
26.05.2010 г., постановено по ЧНД № 361/2010 г. по описа на
СОС над имот - апартамент
№ 6 в сгР.та на ЖСК „Л.
Б.", . на ул. „П. Е.“ № в гр. Б.;
С определение от
26.05.2010 г., постановено по ЧНД № 362/2010 г. по описа на СОС
над имот - апартамент № 9, ет.3, вх. В, бл. 4 в гр. П.;
С определение от
26.05.2010 г., постановено по ЧНД № 363/2010 г. по описа на СОС над имот - нива в местн.
„Я.“ – поземлен имот № . в землището на гр. Е.;
С определение от
26.05.2010 г., постановено по ЧНД № 364/2010 г. по описа на СОС над имот - апартамент № 20 в .в гр. Е., ул. „С.“ № 1;
С определение от
26.05.2010 г., постановено по ЧНД № 365/2010 г. по описа на СОС над имоти - таванско помещение
№ 1 и таванско помещение
№1-прим, находящи се в ЖСК „Е.“, кв. 102 в гр. Е.;
С определение от
26.05.2010 г., постановено по
ЧНД № 366/2010 г. по описа на СОС над имот - апартамент Г4 /в груб
строеж/, ет. 1 в блок № 2Б, в гр. Б.;
С определение от
26.05.2010 г., постановено по ЧНД № 367/2010 г. по описа на СОС над имот - северен близнак от двуетажна жилищна
сгР. в гр. Е., ул. „М.
Б.“ № 4;
С определение от
26.05.2010 г., постановено по ЧНД № 368/2010 г. по описа на СОС над имот - вилна сгР. в кв.42 на с. Б., С. обл.;
С определение от
26.05.2010 г., постановено по ЧНД № 369/2010 г. по описа на СОС пад имот - поземлен имот в землището на с. Д., мах. „Г.“, община П.;
С определение от
26.05.2010 г., постановено по ЧНД № 370/2010 г. по описа на СОС над имот - УПИ XIII-1485 в кв.
129 на гр.Е., С. обл.
В хода на
съдебното производство, с определение от 14.03.2017 г., постановено по молба на
заинтересовано лице - И.Р.Д. ***, е
отменено обезпечението, допуснато с определение от 26.05.2010 г., постановено
по ЧНД № 360 по описа за 2010 г. на СОС, с което е наложена ВЪЗБРАНА на следния недвижим имот: Апартамент
№ А9, находящ се на трети жилищен етаж, състоящ се от
антре, две спални, дневна с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена
площ от 89, 85 кв.м., при съседи: двор, стълбищна
клетка, апартамент Б10 и улица, заедно с прилежащото му избено помещение № r /
буква r/ с площ от 16, 42 кв.м., ведно с 5, 63 % ид.части
от общите части на сгР.та и от правото на строеж
върху мястото, отговарящи на 10, 08 кв.м., находящ се
в шестетажната жилищна сгР. с магазини – блок 2Б,
състояща се от пет жилищни етажа и един магазинен етаж, със застроена площ от
379, 96 кв.м., построена в УПИ ІІ – „За жилищно строителство”, кв. 172 по плана
на гр. Б., С. обл.. Определението е влязло в законна
сила, след като не е обжалвано или протестирано от страните
в наказателното производство.
След
преценка на гласните и писмени доказателства, установени в хода на съдебното
следствие съдът приема за установени следните фактически обстоятелства по
отделните пунктове на обвинението, отнасящи се до финансовите отношения на
подсъдимия с отделни лица, както следва.
През месец септември 2000 г. /на
неустановена дата/ свидетеля В.К.Н., познаващ подсъдимия от работата му в „Е.“
е имал спешна нужда от сумата от 2 000 лева за да подпомогне финансово
бившата си съпруга. Свидетелят Н. се е обърнал към подсъдимия, който му е
предоставил сумата с уговорка за връщане на сумата, както и за плащане на лихва
върху отпусната сума в размер на 10 %. Договорките между подсъдимия и св. Н. са
описани в писмен договор, в който като свидетел на сключването се е подписал и
техен бивш колега. Сумата от 2 000 е върната от св. Н. на подсъдимия, като
е осигурена от свидетеля чрез заем от банка, с цел да не плаща на подсъдимия
лихва за заетата сума. В хода на съдебното следствие пред настоящия съд, както
и пред други съдебни състави св. Н. заявява, че не си спомня подробности за
случилото се, тъй като през 2012 г. е прекарал инсулт, вследствие на което е освидетелстван
с определена степен инвалидност. Установените от съда доказателства за
финансовите отношения между свидетеля Н. и подсъдимия съдът установи, от
показания на св. Н. в хода на досъдебното производство, приобщени в хода на
съдебното следствие на основание чл. 281, ал. 4 във вр.
ал. 1, т. 2 НПК. Противоречие в доказателствата, отнасящи се до финансовите
отношения на подсъдимия с този свидетел са налице, доколкото в двата проведени
разпита на свидетеля в хода на ДП /проведени на една и съща дата с един час
разлика - т. 2, л. 10 и т. 3, л. 67/ не се установява несъмнено плащането на
лихва от негова страна. Докато в първия разпит свидетеля посочва, че е върнал
на подсъдимия сума от 2 200 лева, понеже е отминал един месец от вземане
на парите, то във втория свидетеля посочва, че е взел заем от банка за да не
плаща лихва за заетата от подсъдимия сума, което не дава основание за
категоричен извод, че от негова страна е платена лихва за заетата от подсъдимия
сума. Без съмнение е имало уговорка за
плащане на лихва от 10 % месечно, но
няма несъмнени доказателства, че такава е платена, поради което в тази част не
може да се приеме, че е налице извършена банкова сделка от страна на подсъдимия
– отпускане на кредит, доколкото банковите условия предвиждат плащане на лихва
дори и при предсрочно връщане на главницата, а в случая не може да се приеме за
доказано плащане на такава.
В неустановен момент през 2000 година
свидетеля Б.Д.Й. е взел пари назаем от подс. П.,
като средствата са били необходими за частния бизнес на свидетеля – кланица.
Общия размер на средствата, дадени назаем на свидетеля е 4 000 лева, като
са дадени на части – първоначално под формата на две животни /крава и теле/,
оценени на сумата от 1 600 лева, като впоследствие подс.
П. е дал в брой и сумата от 400 лева за
да закръглят размера на заема на 2 000 лева. Петнадесетина дни след това подс. П. е дал допълнително и сумата от 2 000 лева,
като тогава са постигнали договорка /устна/ със св. Й. същият да плаща лихва в
размер на 400 лева месечно, което е било извършвано от негова страна в
продължение на 10 месеца, след което са постигнали договорка свидетелят Й. да
изплаща кредит от 6 000, изтеглен от подсъдимия, при което 5 години е изплащал
месечно сума р размер на 150 лева, която е внасял директно в банката. Внасянето
на средствата от 150 лева месечно в банката е извършвано както от св. Й., така
и от негов роднина по сватовство – снаха /св. Р.Д./, като след изплащане на
заема от страна на свидетеля /чрез заем, изтеглен от неговите роднини/ на
подсъдимия е изплатена сума в размер на 3 000 лева.
Описаните
обстоятелства съдът установи от двукратно даваните показания от св. Й. в хода
на ДП / т. 2, л. 4-7 и т. 2, л. 18-20, като втория е проведен пред съдия при
условията на чл. 223 от НПК/, приобщени в хода на съдебното следствие поради
противоречия между изложеното в съдебната фаза от наказателното производство /пред
настоящия съд/, докато в съдебната фаза, пред друг съдебен състав по НОХД №
225/2012 г. е дал показания, идентични с тези от ДП. При показанията си пред
настоящия състав св. Й. посочва, че е плащал около 6 000 лева на банката,
като приема, че плащаната лихва е за банката по кредита, изтеглен от подсъдимия,
а посочва също така, че финансовите му отношения с подсъдимия датират от около
2005 г. Съдът не кредитира тези показания с доверие, след като няма логично
обяснение от свидетеля за това противоречие. Обяснението на свидетеля в тази
насока – „…Не си припомням нещата. Поддържам показанията си днес, смятам, че
съм най-точен. Тогава бях ядосан на Д., защото той такова… Оправихме си
сметките и край.“, е нелогично и не може да бъде прието за по-точно, след като
показанията през разследващия орган и при условията на чл. 223 от НПК са дадени
през 2010 г., когато логично и обяснимо свидетелят е имал по-добри и пресни
спомени за случилото се, отколкото при разпита му в съдебна фаза от
производството. Показанията, дадени в хода на ДП се потвърждават и от факта, че
на 23.11.2001 г. подсъдимият е изтеглил кредит в размер на 6 000 лева от
банка Д. клон Е., като макар и да не са известни допълнителните параметри по
този договор може да се направи извод за съответствие на този факт с
показанията на свидетеля от ДП. Допълнителен аргумент също така са и наличните
веществени доказателства – пет броя записи на заповеди, всички издадени от
свидетеля в полза на подсъдимия на 23.11.2001 г., всичките за сума от
1 800 лева и с падеж на последователни през година дати - 23.11, съответно
за периода от 2002 до 2006 г. Освен съответствието по дати на издаване и падеж
от една страна и дата на кредита е налице съответствие и в размера на сумите по
тези записи на заповед, а именно 1 800 лева, съответстващи на дванадесет
вноски, всяка в размер на 150 лева, каквато сума е внасял свидетеля в банката
лично или чрез свои роднини. Изложеното дава основание на съда да кредитира с
доверие показанията на свидетеля, изложени в хода на ДП.
На неустановена дата през 2000 г.
свидетелят В.Д. е поискал от подс. П. сумата от
700 лева назаем, като парите са му били необходими за извършваната от свидетеля
и неговия син – св. А.Д. строително-ремонтна дейност. Подсъдимият се е съгласил
да му предостави сумата, но е поставил условие да му бъде заплатена лихва в
размер на 20 %, на което свидетелят се е съгласил, като освен това е
предоставил в залог и леготоварен автомобил марка
„УАЗ“, собственост на синът му, като след три месеца е върнал на подсъдимия
общата сума от 1 000 лева, след което му е бил върнат автомобила. Тези
обстоятелства съдът установи от показанията на св. В.Д., дадени в хода на ДП /т.
2, л. 124/., приобщени в хода на съдебното следствие. Противоречиви
доказателства се установяват от изложенията му пред настоящия съд и при
предходно разглеждане на делото, при което твърди, че не е имало договорка за
плащане на лихва, че е взел назаем сумата от 1 000 лева, колкото е и
върнал, като залогът е бил временен – подсъдимият е върнал автомобила преди
връщането на сумата.
Съдът не
кредитира с доверие показанията на свидетеля, дадени в хода на съдебната фаза,
след като е налице съществено противоречие, а обяснението на свидетеля на това
противоречие поражда съмнение в неговата добросъвестност. При зададените
допълнителни въпроси свидетелят посочва, че е бил притискан да даде различни
показания в хода на ДП. Това твърдение е необосновано, доколкото свидетелят
посочва, че бил притискан от двама мъже, единият от които е записвал неговите
показания, а в действителност самия разпит в ДП е проведен от лице от женски
пол - разследващ полицай при РУ на МВР Е., поради което съдът не счита, че
свидетелят е изцяло добросъвестен при излагане на възприятията си в съдебната
фаза от наказателното производство. Едва в съдебна фаза свидетеля Д. посочва,
че синът му също е имал финансови отношения с подсъдимия, в каквато насока
свидетелства и св. А.В.А., като същият описва случай, при който е взел назаем
от подсъдимия сума от 600 лева, върнал е същата сума след няколко месеца, а
временно автомобилът му марка „УАЗ“ е бил заложен за този дълг, чрез предаване
на ключове и документи на подсъдимия, който ги е върнал преди да бъде върнат
заема. Според съда св. А. описва различен случай, след като същият не е
разпитван в ДП, а едва в съдебна фаза е разпитан за първи път.
На неустановена дата през 2001 г.
подсъдимият е предоставил в заем сумата от 4 000 лева на свидетеля Н.Г.Г., с уговорка за плащане на 10% лихва върху сумата,
като от страна на свидетеля е подписан запис на заповед за сумата от 4 000
в полза на подсъдимия. Около година свидетелят е плащал месечно сума от 400 лева на подсъдимия, като в
средата на 2002 г. е взел допълнително в заем сумата от 2 000 лева /отново
е подписал запис на заповед за тази сума/, след което за около година е плащал
на подсъдимия месечно сума в размер на 600 лева. Около средата на 2003 г.
свидетелят Г. е върнал на подсъдимия заетата сума от 2 000 лева, след
което, до края на 2006 г. е плащал месечно сума в размер на 400 лева.
Свидетелят е спрял плащане на тази сума за около пет месеца, като междувременно
подсъдимият е взел от свидетеля Г.Г. сумата от 2 000 лева за дълга на св. Г., без обаче
за това да уведомен последния, който посочва, че е бил в приятелски отношения
със св. Г. и с него са имали с него уговорка същият да изтегли кредит и да
подпомогне Г. в издължаването му към подсъдимия. За около година и половина –
до средата на 2008 г. св. Г. е прекратил всякакви плащания към подсъдимия, като
в посочения момент през 2008 г. е поел ангажимент и е изплащал месечно сума в
размер на 200 лева на подсъдимия, като сумата е отивала за погасяване на задължение
към банка от близък роднина – майка на подсъдимия.
Обстоятелствата
съдът приема за установени от показанията на свидетеля в хода на ДП, когато е
разпитван двукратно, втория път при условията на чл. 223 от НПК /т. 2, л. 31-34
и т. 2, л. 35-37/, след като тези показания са приобщени в хода на съдебното
следствие, поради противоречия с изложеното от свидетеля пред настоящият
състав. При разпитът му в хода на съдебното следствие свидетелят Г. посочва, че
е взел от подсъдимия само сума от 4 000 лева и не е плащал лихви, като е
връщал суми по 200 лева и е пропускал отделни моменти за плащане, а е давал
сумите впоследствие накуп.
Настоящия съд
не кредитира с доверие показанията на св. Г., дадени в хода на съдебното
следствие доколкото показанията се му объркани и посочвайки, че не е плащал
лихви, а в същото време посочва също така, че е разбрал в един момент, че плаща
на подсъдимия само лихви, от което се е изплашил. От друга страна показанията
дадени в хода на ДП са много по-подробни и последователни, обяснявайки цялостно
и изчерпателно финансовите му отношения с подсъдимия от 2001 г. до
момента,когато подсъдимият е бил задържан – март 2010 г. Липсва каквото и да логично и разумно
обяснение на описаните противоречия от страна на свидетеля, който след
прочитане на предходните показания, в това число и от ДП посочва, че истината
съответства на изложеното от негова страна в хода на съдебното следствие. Съдът
не намира никакви основания да се довери на това обяснение, дадено от
свидетеля, което е лишено от логика, а от друга страна дадените показания при
условията на чл. 223 от НПК в хода на ДП са достатъчно красноречиви и
потвърждаващи възприетите от съда фактически обстоятелства, отнасящи се до
финансовите отношения между подсъдимия и Г..
На неустановена дата през пролетта на 2004
г. свидетелката Г.Н.М. е поискала от подс. П. /с
който са бивши съученици/ сумата от 3 000 лева, като подсъдимият се е
съгласил с уговорката, че му се дължи и 10% лихва, с което св. М. се е
съгласила. Изготвен е запис на заповед с издател посочената свидетелка, за
сумата от 3 300 лева, в полза на тогавашната приятелка на подсъдимия
/впоследствие и съпруга/. Свидетелката М. е плащала на подсъдимия месечно
сумата от 300 лева до октомври 2004 г., когато е успяла да му върне и
главницата от 3 000 лева., като месечната лихва е плащана както на
подсъдимия, така и на неговата приятелка. През април 2005 г. св. М. е имала
нужда от парични средства, поради което отново се е обърнала към подс. П. с искане за заем в размер на 1 500 лева,
която сума й е дадена от подсъдимия, отново с уговорката за плащане на 10%
лихва и отново с издаване на запис на заповед за по-голяма сума в полза на
неговата приятелка. Лихва в размер на 150 лева месечно е плащана от
свидетелката до месец септември 2005 г., когато свидетелката е взела от
подсъдимия в заем и сумата от 3 500 лева, при същите условия за лихва и
запис на заповед в размер на 6 500 лева в полза на неговата приятелка. До
месец юни 2006 г. св. М. е плащала месечно сумата от 500 лева на подсъдимия.
След този момент свидетелката е имала затруднения, поради което не е плащала никакви
суми на подсъдимия до месец юни 2007 г., когато му е дала накуп сумата от
4 000 лева, а междувременно, през март същата година е подписала нов запис
на заповед за сумата от 8 000 лева, отново в полза на неговата приятелка.
На 27.09.2007 г. свидетелката е получила значителна сума по ипотечен банков
заем, при което е изплатила на подсъдимия накуп сумата от 7 000 лева. При
това плащане подсъдимият, е унищожил записът на заповед за 8 000 лева,
като макар и по негово искане свидетелката да е подписала нов за сумата от
3 000 лева, след този момент не е плащала никакви суми на подсъдимия, а и
самият той не е поставял въпрос за сумата по този запис на заповед.
Описаните
факти съдът установи от прочетените показания на св. М., дадени в хода на ДП /т.
2, л. 41-44/. В съдебна фаза свидетелката, при двукратни разпити от друг
съдебен състав и за трети път от настоящия, посочва че не си спомня
подробности, тъй като е изминал значителен период от време, като се позовава и
на собствените си затруднения и неблагоприятни моменти от живота си, които нямат
връзка с обвинението към подсъдимия. През 2012 г. свидетелката описва неколкократни финансови отношения, както и уговорката да се
плаща лихва от 10 процента при тях, като обозначава само еднократно сума от
1 000 лева взети в заем от подс. П., а за
останалите заявява, че не помни. През 2014 г. посочва, че неколкократно
е подпомагана от подсъдимия, като не е плащала лихва. В същата насока са и
показанията пред настоящия състав.
Съдът
кредитира с доверие показанията, дадени в хода на ДП, доколкото в останалите
случаи свидетелката заявява, че не си спомня за подробности от финансовите си
отношения с подсъдимия, докато в хода на ДП подробно и сравнително точно като
моменти е описала отделните отношения, върнатите суми, както и лихвата по всеки
един от общо трите пъти, при които взела в заем парични средства от подсъдимия.
На 18.03.2002 г. в гр. Е., свидетеля Ц.С.И.
е поискал от подсъдимия П. в заем сумата от 200 лева, която му е
предоставена от последния, при което е подписана разписка, представляваща
предварително подготвена бланка, в която основния текст е изпълнен ръкописно от
подсъдимия с черен химикал, докато празните места, в които се описват имена,
ЕГН, заемна сума и лихвен процент са изпълнени с червен химикал отново от
подсъдимия. Бланково и размножен е варианта с изписан ръкописно от подсъдимия основен
текст – с черно, произтичащо от копирането, докато празните места са попълнени
допълнително с червен химикал ръкописно отново от подс.
П.. Съставената разписка, представляваща по своя характер писмен договор за
заем, с който е уговорено заплащане на лихва, е подписана от подсъдимия П. и
св. И..
Свидетелят И.
се е договорил с подсъдимия да върне сумата в срок от два месеца, при което е
следвало да заплати лихва в размер на 20%. Свидетелят И. е върнал на подс. П. сумата от 240 лева два месеца след сключване на
договора за заем.
Описаните
факти съдът приема за установени от показанията на свидетеля, дадени в хода на
ДП /т. 2, л.11-14 и т. 2, л.15-17 на ДП/, в това число и при условията на чл.
223 от НПК – пред съдия, като макар и спомените му за този заем да са
припомнени от неговата съпруга /според думите му/ съдът счита, че правилно и
точно отразяват действителните отношения по повод това заемно правоотношение
между подс. П. и този свидетел. Посочената разписка е
налична като веществено доказателство по делото – иззета от дома на подсъдимия
в хода на ДП с протокол за претърсване и изземване от 04.03.2010 г., като от
извършената графологична експертиза в хода на
съдебното следствие се установи, че ръкописният текст в разписката е изпълнен
от подсъдимия, както с черна химикалка – основната част, след което е
размножена с празни места, в които с червен химикал отново подсъдимия е изписал
имена и ЕГН на свидетеля, заетата сума, лихвения процент, а така също
разписката е подписана от подсъдимия и свидетеля.
Следва да се
отбележи, че както в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие свидетеля
И. описва също така и два отделни случая, в които е взел назаем пари от
подсъдимия, съответно 50 и 100 лева, като в месечен срок му е върнал съответно
сумите от 60 и 120 лева, но доколкото няма обвинение /след изменението/ за тези
два отделни случая, при които св. И. е вземал пари назаем от подсъдимия то не
следва да се коментират подробно.
На неустановена дата през 2005 г. в гр. Е. свидетеля
С.Д.С. поскал и получил от подс. П. заемната сума
от 5 000 лева с уговорка да върне парите с 10 процента месечна лихва. След
няколко месеца свидетелят С. е изтеглил заем от Ц.в размер на 10 000 лева,
в която насока подсъдимият му е оказал съдействие – представил го е на
отговорният банков служител, като след отпускане на заема свидетеля С. е върнал
на подсъдимия сумата от 7 300 лева и макар подсъдимият да е претендирал и
за други суми такива не са връщани от свидетеля С.. Без значение за настоящото
произнасяне са последвалите финансови трудности на св. С. по връщане на заетата
от банката сума, използвана за погасяване на задължението към подсъдимия.
Описаните
факти съдът установи от показанията на свидетеля, дадени в хода на ДП /т. 2, л.
1-14 и л. 15-17/, в това число и при условията на чл. 223 от НПК – пред съдия,
в които разпити свидетеля описва също така и двукратни други заеми, взети от
подсъдимия при същите условия – десет процента месечна лихва, но такива заемни отношения
не са описани в обвинението, поради което не следва да бъдат обсъждани
подробно. Липсва логично обяснение от страна на св. С. за констатираното
противоречие между показанията ми, дадени в хода на ДП, в които подробно описва
отделните случаи, при които е вземал заемни средства от подсъдимия, докато в
съдебна фаза описва единствено финансови отношения с подсъдимия за 300 и 350
лева и покупка на автомобил за 1 000 лева, които е изплащал на подсъдимия.
Лишено от основание е обяснението, дадено от свидетеля за това противоречие,
заявявайки, че е бил ядосан защото е разкарван до следствената служба, намираща
се в сгР.та на централния затвор гр. С., след като
показания са дадени и пред съдия в ОС С., а и самият свидетел посочва, че не е
нормално да дава такива показания защото се е ядосал.
На неустановена дата през 2005 г. в гр. Е.
свидетелят Г.П.Г. е поискал и получил от подсъдимия заемна сума в размер на
800 лева с уговорка да заплаща месечна лихва м размер на 10 процента.
Свидетелят Г. е заплатил еднократно сумата от 80 лева, представляваща лихва, като
впоследствие, чрез банков заем си е осигурил средства, значителна част от които
– сумата от 6 000 лева е предал на подсъдимия, като по делото е неизвестно
каква част от тези средства е била за погасяване задължението на св. Г., а
останалата част /също неизвестна/ е изплатена за погасяване на лихвени
задължения на св. Н.Г. /отношенията м-у него и подсъдимия са описани по-горе/,
с който са близки приятели. При сключване на договора за заем от страна на св. Г.
е подписан запис на заповед в полза на тогавашната приятелка /впоследствие
съпруга/ на подс. П., като след предаване на сумата
от 6 000 лева този запис на заповед е бил унищожен от подсъдимия в
присъствие на свидетеля.
Описаните
доказателства съдът приема за установени от приобщените показания на св. Г.,
дадени двукратно в хода на ДП /т. 2, л. 27-30 и л. 38.40/, в това число и при
условията на чл. 223 от НПК – пред съдия, след като в съдебна фаза св. Г.
отрича а е плащал лихва за заетата сума от 800 лева, а така също посочва, че е
изплатил на под. П. сума в размер на 2-3 000 лева, в изпълнение на
задължението на св. Г.. Няма логично обяснение от страна на свидетеля за това
противоречие, като подробното описание на обстоятелствата, направено от
свидетеля в хода на ДП и изричното изявление, че е платил лихва само за един
месец дава основание на съда да счита, че именно в този момент от негова страна
са изложени точно обстоятелствата, отнасящи се до финансовите му отношения с
подсъдимия. Нелогично е обяснението на св. Г., че разпитващата го жена го е
съветвала да завишава сумите, което не се отнася до обстоятелството, заявено от
страна на свидетеля в хода на ДП, че е платил лихва от 10% за един месец, преди
да върне дължимото от негова страна на подсъдимия, както и неизвестно каква
точно сума за дълг на св. Г..
Описаните доказателства съдът приема за
установени, както следва:
От приобщените
показания на свидетелите В.К.Н., Б.Д.Й., В.А.Д., Н.Г.Г., Г.Н.М.,
Ц.С.И., С.Д.С., С.Д.С. и Г.П.Г., дадени в хода на ДП,
приобщени на различни основания в хода на съдебното следствие, след като са
установени противоречия с изложеното в хода на съдебното следствие.
От
извършените в хода на ДП следни експертизи: Комплексна физикохимична и
оценителна експертиза, /т. 4, л. 48-53 от ДП/; Компютърно-техническа експертиза
на компютър „COMPAQ” и компютърна конфигурация към него / л. 75-80, т. 4 от
ДП/; Съдебно-техническа експертиза, касаеща мобилен телефон марка „Нокия”,
модел 2760, ведно със СИМ карта, /л. 57-73, т. 4 от ДП/;
Съдебно-техническа експертиза, касаеща мобилен телефон марка „Самсунг”,
модел SGH-X510V, ведно със СИМ карта към него, / л. 82-190, т. 4, от ДП/; Комплексна
оценителна и съдебно-счетоводна експертиза /т. 4, л. 2- 49 от ДП/.
От
извършените в в хода на съдебното следствие
допълнителна комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза /л. 600-619
от съдебна фаза/, както и от извършената в хода на съдебното следствие съдебно-графологична експертиза /л. 376-384 от съдебна фаза/.
В хода на
съдебното следствие са разпитани като свидетели и лица, които са имали
финансови или имотни отношения с подсъдимия през инкриминирания период, без
обаче да е повдигнато обвинение на подсъдимия за тези отношения. Поради това и
предвид обстоятелството, че тези отношения нямат връзка с отделните случаи,
описани в обвинението е безпредметно тяхното поотделно обсъждане. Конкретните
лица са свидетелите Л.Д.Л., Г.Х.Г., С.М.С., А.Б.Г., Ц.Д.И., П.А.А., И. Гергов Д., В.П.П., Р.И.Т.,
Ц.Т.Н., Т.Ц.Н., С.Д.Д., П.Е.П., Т.К.Т., Ц.Ц.Ц., И.Ц.М., Е.Х.Н., И.Х.Г., П.И.Х., Ц.Т.Т., М. И.Т. и Р.И.В..
От приобщените
писмени доказателства:
Класьор № 1 изискани от „У.” АД банкови
извлечения, сметки и документи, от стр. 1 до стр. 290 от ДП; Четири броя папки,
изискани документи от банка „Д.” ЕАД, съдържащи: папка № 1 - 32 листа, папка №
2 – 84 листа, папка № 3 – 69 листа и папка № 4 – 111 листа от ДП; Един брой
класьор, изискани от „Ц.” АД - заверени извлечения, движения и наличности от
банкова сметка ***” АД, клон Е., за периода 2004 г. - 2010 г. от ДП;
От том I-ви на ДП: 6 бр. Протоколи за
претърсване и изземване от 04.03.2010 г., находящи се
на: л. 62-67; л. 69-71; л. 72-73А; л. 74-76; л. 78-80 и л. 80А-83 - разрешени с
разпореждания от 02.03.2010 г.
От том II-ри на ДП: Ксерокопие на трудов
договор № 146/2009 г. от 23.06.2009 г., л. 142; Заповед № 14/31.08.2010 г. за
прекратяване на трудово правоотношение, л. 143; Ксерокопие на лична карта на К.
Д.И., л. 144.
От том V-ти на ДП: Писмо на л. 2 - изх. №
11-01-133/05.05.2010 г. от МП – А. по в., ведно с
приложени компютърни справки за имотно състояние на 6 броя лица, а именно:
справка по лице в цялата страна по отношение на Д.С.П. – л. 3-14; справка по
лице в цялата страна по отношение на П. М. П. – л. 15-21; справка по лице в
цялата страна по отношение на С. П. В. – л. 22-23; справка по лице в цялата
страна по отношение на Р. Д.В. – л. 24-25; справка по лице в цялата страна по
отношение на П.С.П. – л. 26-30; справка по лице в цялата страна по отношение на
Т.С.П. – л. 31. Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том
ІІ, рег. № 336, дело № 275 от 2003 г. – л. 34-35; Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 115, том ІІ, рег. №
364, дело № 329 от 2005 г. – л. 36; Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 121, том ІІІ, рег. № 640, дело № 568 от 2004 г. – л. 37;
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том І, рег. № 500,
дело № 25 от 2007 г. – л. 38; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 46, том І, рег. № 56, дело № 49 от 2005 г. – л. 39; Договор за продажба
на недвижим имот от 10.01.2006 г. – л. 40; Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека № 194, том І, рег. №
1476, дело № 194 от 2008 г. – л. 41-42; Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 33, том І, рег. №
615, дело № 32 от 2005 г. - л. 43; Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 16, том ІІ, рег. № 1701, дело № 216 от 2008 г. – л. 44; Справка
по лице в Служба по вписванията – данни за лицето П. М. С. – л. 45-48;
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 039, гов Ів, рег. № 469, дело № 036 от
2005 г. – л. 49-50; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 98, том ІV, рег. № 5710, дело № 628 от 2006 г. – 51-52; Молба
от 20.11.2006 г. на Банка „Д.” ЕАД – Б. за заличаване на договорна ипотека – л.
53; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 10,
том V, рег. № 5819, дело № 769 от 2007 г. – л. 54-55; Молба от 12.10.2007 г. на
Банка „Д.” ЕАД – С. до съдия по вписванията при РС Б. – л. 56; Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 112, том ІІ, рег. № 2381, дело № 256 от 2009 г. –
л. 57; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том ІV, рег. №
5395, дело № 622 от 2005 г. – л. 58; Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 96, том ІV, рег. № 4810, дело № 648 от 2008 г. – л. 59;
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 133, том І, рег. № 3682,
дело № 128 от 2008 г. – л. 60; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 180, том ІІІ, рег. № 4208, дело № 549 от 2008 г. – л. 61; Декларация за
отказ от право на ползване от Д.С.П., от 07.06.2002 г. – л.62; Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 12, том І, рег. № 282, дело № 12 от 2005 г. – л. 63;
Заявление-декларация за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот –
Акт № 21, том І, общ рег. № 392, от 09.02.2007 г. – л. 64; Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 149, том І, рег. № 2123, дело № 137 от 2007
г. – л. 65; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 96, том ІІ,
рег. № 4022, дело № 274 от 2007 г. – л. 66; Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 97, том ІІ, рег. № 4023, дело № 275 от 2007 г. – л. 67;
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том ІІ, рег. № 4286,
дело № 303 от 2007 г. – л. 68; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 147, том ІІ, рег. № 4454, дело № 322 от 2007 г. – л. 69; Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том І, рег. № 121, дело № 13 от 2007
г. – л. 70; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63, том І,
рег. № 348, дело № 63 от 2007 г. – л. 71; Заявление декларация за отказ от
вещно право на ползване върху недвижим имот – Акт № 161, том І, рег. № 1219,
дело № 161 – л. 72; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26,
том ІІ, рег. № 1811, дело № 226 от 2008 г. – л. 73; Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 73, том ІІ, рег. № 2218, дело № 273 от 2008
г. – л. 74-75; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том
ІV, рег. № 4549, дело № 574 от 2008 г. – л. 76; Справка по лице в Служба по вписванията
– данни за Д.С.П. *** до ОСлО, ведно с приложен
дубликат от удостоверение за сключен граждански брак – л. 84; Писмо рег. № 8424
от 15.05.2010 г. на ОДМВР С. ведно с приложена кадрова справка на Д.С.П. - л. 88-89; Писмо ведно със справка за
трудовите възнаграждения на Д. ***, за периода от 20.01.2003 г. до 31.05.2010
г. – л. 92-95; Справка изх. № 49/2010 г.
от 20.04.2010 г., от Държавен съдебен изпълнител – Б. – л. 97; Справка изх. №
01438 от 17.05.2010 г. от частен съдебен изпълнител Я. С. до СОП – ОСлО – л. 99; Писмо от Държавен съдебен изпълнител при РС П.
от 29.04.2010 г. – л. 107; Писмо рег. № 7128 от 19.04.2010 г. на ОДМВР – С.,
ведно с приложена справка за лицето Д.С.П. от АИС „БДС” – л. 113-117; Пълни
данни от НБД Население – ПОСФ02 от 06.04.2010 г. за Д.С.П. – л. 119; Справка от
НБД Население - ПОСФ02 от 06.04.2010 г. - Данни от националния регистър на ЕГН
– л. 120; Справка от НБД Население - ПОСФ02 от 06.04.2010 г. – Списък на
роднините на Д.С.П. – л. 121-122; Празна интернет справки по регистър БУЛСТАТ –
л. 123-124; Справка за физическо лице за вписвания, заличавания и обявявания –
л. 125; Справка с рег. № ПП 3095 от 14.04.2010 г.от ОДМВР – С. – за
регистрирани ППС на имената на: Д.С.П., П. М. П., С. Д.
С., И. Д. П., С. П. В., Р. Д.В., П.С.П. и Т.С.П., л. 127- л. 135; Справка изх.
№ 11-02-17 от 14.04.2010 г. от МФ– НАП–
ТД С. град – л. 138; Справка рег. № 1330 от 19.04.2010 г. на ОДМВР – С. – л.
141-142 за съседи на Д.С.П. и установяване на лице, получавали кредити от Д.С.П..
От том VІ-ти на ДП: Писмо на Б. изх. №
1102-0114/12.04.2010 г. – л. 2; Писмо на Б. изх. № 91СМ-0095/06.11.2009 г.до МВРи Главния прокурор на Р Б., л. 3-5; Отговор (печат) от К.АД от 14.04.2010 г. – л.
8; Отговор (печат) от „Р.” ЕАД от 09.04.2010 г. – л. 11; Писмо-отговор от Societe Generale Е. изх. № ЕД
1998-16/16.04.2010 г. – л. 14; Писмо от С. Н.А. – клон С. от 12.04.2010 г. – л.
17; Писмо от Б. П., изх. № НК 7809 от 14.04.2010 г. – л. 21; Отговор (печат) от
„НЛБ Банка С.” АД /бивша Б. З.-И./, от
12.04.2010 г. – 24; Отговор (печат) от „Б.-а.а к. б.” АД, изх. № 2-2293-В от
14.04.2010 г. – л. 27; Писмо-отговор от „А. Б.Б.” АД
изх. № 1102/0054 от 22.04.2010 г. – л. 30; Писмо-отговор от „А. Б.” - Клон Б.,
изх. № 3840/13.04.2010 г. – л. 34; Писмо-отговор от „Т.” – клон С., изх. №
2044/13.04.2010 г. – л. 38; Писмо-отговор от „Общинска банка” АД, изх. №
1459/14.04.2010 г. – л. 42; Писмо-отговор от „I.”, изх. № 1906 от 14.04.2010 г.
– л. 45; Писмо-отговор от BNP PARIBAS S. A.– клон С. № РК/ИП 145634-145642 от
13.04.2010 г. – л. 48; Писмо-отговор от BNP PARIBAS S. A.– клон С. № 68769 от
14.04.2010 г. – л. 49; Отговор (печат) от „С.”- Централно управление, рег.
№ Ид-10-9844 от 14.04.2010 г. – л. 52; Писмо-отговор
от „П.”, изх. № И-2140/1 от 26.04.2010 г. – л. 57-62; Писмо-отговор от „М.” АД
изх. № 02-202-2454 от 16.04.2010 г. – л. 66; Отговор (печат) от „И. Н.В.” –
клон С. от 15.04.2010 г. – л. 68; Писмо-отговор от „ББР” АД, изх. № 11-0301 от 15.04.2010 г. – л. 72; Писмо-отговор
от „О.”, изх. № 3186 от 19.04.2010 г. ведно с приложени заверени копия от
документи – л. 76-90; Писмо-отговор от „Р.” – клон Б., изх. № 595 от 20.04.2010
г. – л. 93; Писмо-отговор от „П.(Б.)” АД – С. изх. № 6269 от 19.04.2010 г. – л.
97; Писмо-отговор от „Т.-D” АД, изх. № 1223 от 30.04.2010 г. – л. 99; Писмо-отговор
от „Е.Б.” ЕАД, изх. № 10-ІА-9809 от 19.04.2010 г. – л. 103; Писмо-отговор от „Т.”
АД, изх. № 2464 от 14.04.2010 г. – л. 106; Писмо-отговор от „Т.” АД изх. № 2741
от 26.04.2010 г. – л. 109; Писмо-отговор от P. – „Ю. и Е.Б.” АД – ЦУ – С., изх.
№ 3100/0064 от 29.04.2010 г. – л. 112; Писмо-отговор от „Т.” АД, изх. № 1220 от
12.05.2010 г. – л. 121; Писмо-отговор от „Ц.”, изх. № 53650 от 03.05.2010 г.,
ведно с приложени заверени копия от документи – л. 122-134; Писмо-отговор от ТБ
„И.” АД - Централно управление, изх. № 120-1016 от 06.07.2010 г. – л. 136; Писмо
от О. с. о.изх. № 1043 от 26.08.2010 г. – л. 138-143; Писмо от РС - гр. Е., №
ЧНД 147/2010 г., ведно с приложено
Решение от 22.10.2010 г. на РС гр. Е. – л. 157-162.
От том VІІІ-ми на ДП: Докладна записка за
установяване на свидетели, л. 2-4; Постановление на ОСлО,
ведно с копия от бележки, л. 6- 19; Декларация /отказ да бъде даден сравнителен
материал – подпис и почерк/ от 14.05.2010 г. от Д.С.П. – л. 24; Декларация
/отказ да бъде даден сравнителен материал – подпис и почерк/ от 14.05.2010 г.
от Д.С.П. – л. 25; Справка от „К. Б. М.” ЕАД, изх. № 400 от 03.02.2010 г. – л.
27; Писмо от МВР – Дирекция „В. с.”, рег. № РСя-174 от 26.04.2010 г. – л. 30, с
приложени: справка от „V.”, рег. № С-421 от 03.02.2010 г., ведно с разпечатка –
л. 31-32; справка от „К. Б. М.” ЕАД, изх. № 400 от 03.02.2010 г. – л. 34;
справка от „М.” ЕАД С., изх. № 317 от
02.02.2010 г. – л. 36.
От том ІХ-ти на ДП: Справка от „V.”, рег. № С-2006 от 07.06.2010 г. – л. 13;
Писмо от МВР – Дирекция „В. с.т” рег. №
РСя-242 от 02.10.2010 г. (л. 14), ведно с приложени справки от „М.” ЕАД – (л. 17) и „К. Б. М.” ЕАД – (л.17- 18); Справка
за съдимост рег. № 15 от 09.02.2012 г. – л.120; Справка за съдимост рег. № 198
от 31.08.2011 г. – л. 122; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние – л. 123; Декларация от 28.09.2011 г. – л. 124, договор за
правна помощ и защита – л. 125; Характеристика на Д.С.П. – л. 126; Справка за
съдимост рег. № 51 от 05.03.2010 г. – л. 131;
От том Х-ти на ДП: Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 34, том І, рег. № 589, дело № 32 от 2007 г
. – л. 4; Обезпечителна заповед от 26.05.2010 г. – л. 5; Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 95, том І, рег. № 997, дело № 85 от 2009 г.
– л. 15; Обезпечителна заповед от 26.05.2010 г. – л. 16-17; Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 24, том ІV, рег. № 4457, дело № 591, от 2008 г.; Обезпечителна
заповед от 26.05.2010 г. – л. 28; Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
055, том ІІІв, рег. № 3548, дело № 434 от 2004 г. –
л. 38; Обезпечителна заповед от 26.05.2010 г. – л. 39; Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 165, том ІІІ, рег. № 2356, дело № 192 от 2003 г. –
л. 49; Обезпечителна заповед от 26.05.2010 г. – л. 50; Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 128, том ІІ, рег. № 2655, дело № 328 от
2008 г. – л. 59; Обезпечителна заповед от 26.05.2010 г. – л. 60; Нотариален акт
за покупко продажба на недвижим имот – том І, рег. №
109, дело № 83 от 2003 г. – л. 69-70; Обезпечителна заповед от 26.05.2010 г. –
л. 71; Нотариален акт за покупко продажба на недвижим
имот № 62, том І, рег. № 108, дело № 81 от 2002 г. – л.80-84; Обезпечителна
заповед от 26.05.2010 г. – л. 82; Нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 111, том ІІ, рег. № 2379, дело № 255 от 2009 г. –
л. 89-90; Обезпечителна заповед от 26.05.2010 г. – л. 91-92; Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 14, том І, рег. № 33,
дело № 25 от 2002 г. – л. 102-103; Обезпечителна заповед от 26.05.2010 г. – л.
104; Нотариален акт за покупко продажба на недвижим
имот № 177, том І, рег. № 369, дело № 259 от 2001 г. – л. 113-114; Обезпечителна
заповед от 26.05.2010 г. – л. 115; Нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 106, том І, рег. № 1116, дело № 93 от 2009 г. – л.
124; Обезпечителна заповед от 26.05.2010 г. – л. 125; Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 13, том ІV, рег. № 741,
дело № 662 от 2004 г. – л. 134; Обезпечителна заповед от 26.05.2010 г. – л.
135; Придружително писмо от А. по в. – Служба по вписванията
- гр. Е., изх. рег. № СВ-109 от 03.06.2010 г., ведно с приложени 7 (седем) броя
обезпечителни заповеди – л. 139-146; Справка от А. по в. – Служба по
вписванията - гр. Б. за вписани възбрани, рег. № 51-64 от 03.06.2010 г. – л.
147; Молба от Д.С.П. за връщане на веществени доказателства – л. 149-150; Постановление
на СОП за връщане на веществени доказателства, 28.03.2012 г. – л. 151-152; Разписка
от Д.С.П. от 10.04.2012 г. – л. 153; Разписка от Д.С.П. от 10.40.2012 г. – л.
156; Постановление на СОП за връщане на веществени доказателства, 11.04.2012 г.
– л. 157-159; Постановление на СОП за връщане на веществени доказателства,
27.04.2012 г., л. 160-163; Разписка от Д.С.П.
от 03.05.2012 г. – л. 164-167.
Приобщените в
хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, както и по НОХД №
299/2014 г.: Справка за съдимост- т. 2, л. 498, НОХД № 299/2014 г.; Писмо от
банка „Д.” ЕАД, с дата 06.02.2018 г.; Справка от от
Банка „Д.” ЕАД с дата 19.10.2017 г. и справка от„У.” АД от 20.11.2017 г.
Предвид
установените факти, от правна страна съдът намира следното:
От съвкупният
анализ на всички доказателства, въз основа на които е приета за установена
описаната фактическа обстановка и изведени въз основа на нея фактически
констатации настоящият съд счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и от
субективна страна съставът на престъплението по чл. 252, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК.
Предоставянето
на заемни средства с уговаряне на лихва представлява типична банкова сделка –
кредитиране, според чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции, действащ в
момента /от 2006 г., а за разглеждания период чл. 1, ал. 1 от Закона за банките
/действащ 1997-2006 г./, като за инкриминираният период такъв вид дейност могат
да извършват единствено регистрирани акционерни дружества, получили лицензия от
Българска народна банка – чл. 1, ал. 4 от ЗБ /отм./, а в момента такава дейност
могат да извършват регистрирани като банки лица, а така също и финансови
институции – чл. 2 и чл. 3 от ЗКИ. Във всички случаи обаче е необходимо за
извършване на банкова дейност да бъде издадена лиценз от Б., а за финансовите
институции е необходимо вписване в
публичен регистър на Б., както и задължение тази дейност да се осъществява под
формата на търговско дружество – ООД, АД или К. АД – чл. 3а, ал. 2, т. 1 от
ЗКИ.
Подсъдимият
като няма как да бъде определен като лице, което според посочените нормативни
актове да притежава право да извършва банкова дейност или да осъществява
кредитиране като финансова институция, най-малко поради извършване на
действията в лично качество, а не като регистриран търговец в посочените форми,
а така също е видно, че инкриминираният период няма издаден лиценз за това,
съответно не е имал разрешение да извършва банкови сделки, в това число да
отпуска кредити срещу уговаряне на лихва.
Въпреки това,
през инкриминирания период подсъдимият П. е предоставил на седем отделни
физически лица парични средства под формата на заем, но за разлика от
гражданско правната характеристика на заемното правоотношение е договорил тези
физически лица да му заплащат месечна лихва за извършената услуга. Заемното
правоотношение, имащо за предмет парични средства, може да бъде съпроводено и с
договаряне на задължение за заплащане на лихва от страна на заемателя,
която представлява възнаграждение за заемодателя за извършената услуга, като
това не е престъпление, но в случая дейността, осъществявана от подсъдимия е
системна, по занятие, вследствие на което са реализирани доходи, които са
издържали подсъдимия, макар, че това не е единственият му източник на доходи.
Признака системно е втория обективен
признак на престъплението с основен състав чл. 252, ал. 1 от НК, след като
съдебната практика е определила три или повече такива случая да покриват
призната „системност“, като е осъществени и квалифициращият обективен признак „получени
значителни неправомерни доходи“, за което определящ е общия размер на
получената облага - 62 310 лева.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при пряк умисъл, след като е имал представи, че няма право да
извършва банкова дейност като физическо лице, но в същото време е договарял и
изисквал от отделните лица да му заплащат лихва, с което е придобил неправомерни
доходи, каквато е била целта на извършваната дейност по кредитиране на различни
физически лица.
Предвид това
подсъдимият П. следва да бъде признат за виновен, в това, че за периода от
неустановена дата през 2000 година до неустановена дата през 2005 година в гр. Е.,
обл. С., без съответно разрешение е извършвал по
занятие банкови сделки, както следва:
- На неустановена дата през 2000 г. в гр. Е. е
предоставил кредит на Б.Д.Й. в размер на 4 000 лева при 10% месечна лихва, от
което е получил неправомерен доход в размер на 12 000 лева;
- На
неустановена дата през 2000 г. в гр. Е. е предоставил кредит на В.А.Д. в размер
на 700 лева, при 20% месечна лихва до, от което неправомерен доход в размер на
300 лева;
- На неустановена дата в средата на 2001 г. в
гр. Е. е предоставил кредит на Н.Г.Г. в размер на 6 000
лева при 10% месечна лихва, от което е получил неправомерен доход в размер на
31 400 лева;
- На неустановена дата през пролетта на 2004 г.
в гр. Е. е предоставил кредит на Г.Н.М. в размер на 11 000 лева при 10% месечна
лихва, от което е получил неправомерен доход в размер на 10 650 лева;
- На 18.03.2002 г. в гр. Е. е предоставил
кредит на Ц.С.И. в размер на 200 лева при 10% месечна лихва, от което е получил
неправомерен доход в размер на 40 лева;
- На
неустановена дата през 2005 г. в гр. Е. е предоставил кредит на С.Д.С. в размер
на 5 000 лева при 10% месечна лихва, от което е получил неправомерен доход в
размер на 2 300 лева;
- На
неустановена дата през 2005 г. в гр. Е. е предоставил кредит на Г.П.Г. в размер
на 800 /осемстотин/ лева при 10% месечна лихва, от което е получил неправомерен
доход в размер на 80 лева,
Съдът намира,
че подсъдимият следва да бъде оправдан в частта, че на неустановена дата през
месец септември 2000 г. в гр. Е. е предоставил кредит на В.К.Н. в размер на
2000 /две хиляди/ лева при 10% месечна лихва, от което е получил неправомерен
доход в размер на 200 лева, тъй като остава недоказано получаването на
неправомерния доход. С достатъчна степен на категоричност може да се приеме, че
на св. Н. е отпуснат кредит в размер на посочената сума, но остава неизвестно
дали е реализиран неправомерен доход, доколкото свидетелят не е категоричен в
показанията си дали и заплатил определената лихва за един сравнително кратък
период или е върнал заемната сума в рамките на месец след получаване на сумата.
Тази несигурност на свидетеля дава основание на съда да счита, че в тази част
обвинението е недоказано по несъмнен начин, поради което подсъдимият бе
оправдан в тази част.
Подсъдимият
следва да бъде оправдан и в частта, в която му е повдигнато обвинение за
отпускане на кредит на свидетеля С.Д.С.
в размер на 800 лева. Свидетелят не посочва такова обстоятелство,
твърдейки, че е получил от подсъдимия само сума от 5 000 лева, която е върнал
ведно със сумата от 2 300 лева, представляваща лихва. Липсват доказателства за
отпускане на кредит в размер на 800 лева, тъй като в нито един момент от
наказателното производство свидетелят С. не е твърдял такова нещо, както и че е
заплащал лихва в размер над сумата от 2 300 лева, която е заплатил на
подсъдимия в моментът, когато му е върнал заемната сума от 5 000 лева. По
отношение на останалите си финансови отношения св. С. описва неколкократни заеми на суми – 350, 300 лева, както и
по-малки суми, но не описва отпуснат заем в размер на 800 лева, за какъвто е
повдигнато обвинението. Неправилно обвинението вероятно сумира тези отделни
заемни правоотношения, при които е заплащана лихва от страна на св. С., но няма
възможност по този начин да се опише общ заем в размер на 800 лева и плащане на
лихва над заплатената сума от 2 300 лева. Поради това подсъдимият следва да
бъде оправдан както в частта, че е отпуснал на св. С. и кредит в размер на 800
лева, а така също и в частта, че е реализиран неправомерен доход за разликата
над 2 300 лева, до пълния размер на обвинението в тази част – 2 530 лева.
Подсъдимият следва да бъде оправдан и в
частта, в която е обвинен за реализиране на неправомерен доход над сумата от 80
лева при отпуснати кредит на свидетеля Г.П.Г., след като същият е заплатил единствено еднократно лихва в размер
на 80 лева, при което върнал и дължимата сума от 600 лева, като останалите
плащания на този свидетел се отнасят до дълг на св. Г., но не касаят личните му
финансови отношения с подсъдимия, поради
което подсъдимият следва да бъде оправдан за рализиране
на неправомерен доход над сумата от 80 лева, до пълния рзмер
по обвинението – 5 200 лева.
Съобразно
тези изводи съдът намира, че следва да оправдае подсъдимия и в частта, в която
е посочена общата сума на придобитите неправомерни доходи, която е в размер на
общата сума от 56 770 лева, тоест за частта от обвинението над тази сума, до
пълния размер по ОА в размер на 62 320 лева.
Неоснователни
са възраженията на защитата що се отнася до липсата на писмени доказателства. На
първо място такива са налице що се отнася до финансовите отношения със св. Ц.
С.И.. Косвени доказателства са и наличните записи на заповед, подписани от св.
Б.Й.. Законът обаче не изисква конкретно писмени доказателства за установяване
на финансовите отношения с отделните свидетели, поради което съдът счита, че в
достатъчна степен гласните такива установяват отпуснатите заемни суми от страна
на подсъдимия и получаваните от него суми по тези заеми.
Неоснователно
е възражението, основано на разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК, тъй като
само по отношение на показанията на св. Г. Н.М. и св. В. А.Д. е налице
приобщаване на показания на основание чл. 281, ал. 4 от НПК. Показанията на
останалите свидетели, дадени в хода на ДП пред съдия, са приобщени на друго
основание, поради което за тях не съществува ограничението на посочената от
защитата разпоредба.
Може да се
приеме за основателно възражението за недостатъци при описване на обвинението в
частта, в която са описани финансовите отношения със св. Г. Н.М., след като са
налице доказателства за отделни заеми, отпуснати на това лице, но това не се
отразява на основния извод, че на това лице са дадени в заем финансови
средства, при което е заплатена лихва в посочения размер, макар и да не може да
се направи извод, че заетата сума е върната изцяло, с което се характеризират и
отношенията с останалите свидетели, с изключение на тези със свидетелите В. А.Д.,
Ц. С.И., С. Д.С. и Г. П.Г. /по отношение на заемните средства за св. Г.Н.М. е
налице неточност и от настоящия съд – общата заемна сума е в размер на 8 000
лева, отпусната на два пъти, върната е част от тази сума в размер на 3 000 лева
с плащания за лихви по нея в размер на 1 500 лева, а по втората сума от 5 000
лева, плащанията са общо 15 750 лева, без да е върната цялата дължима сума
според подсъдимия, а именно останала е дължима сума от 3 000 лева/.
Основание за
извод, че обвинението е доказано съдът
прави и с оглед наличните доказателства за значителни материални придобивки –
придобитите имоти, от страна на подсъдимия, които са на стойност надхвърляща неколкократно общия размер на получаваните от негова страна
трудови доходи и финансови средства, придобити чрез заемни отношения с банки
през инкриминирания период. Настоящото производство няма за задача да изследва
имущественото състояние на подсъдимия, но установените доказателства от
извършените съдебно-счетоводни експертизи дават основание за извод, че
подсъдимият е разполагал със значителни по размер финансови средства, с което е
придобил значителен брой недвижими имоти на пазарна стойност, според
заключенията на експертите, надхвърляща значително придобитите от подсъдимия
доходи – трудови и заемни. Доказателствата за придобитите имоти, мака и по
косвен път, дават основание за извод, че подсъдимият е разполагал със значителни доходи, придобитити извън трудова дейност и заеми от банки, като
логичния извод е за придобиване на тези средства именно от престъпната дейност
по системно отпускане на заеми на различни лица с различна лихва. В тази насока
може да се отбележи и известния на повечето от всички разпитани по делото
свидетели факт, че подсъдимият отпуска заеми с лихва, поради което са го потърсили
за такъв вид услуга.
ПРЕДВИД
ИЗЛОЖЕНОТО ПОДСЪДИМИЯ П. СЛЕДВА ДА БЪДЕ ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН ПО ПОВДИГНАТОТО
ОБВИНЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШЕНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 252, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, а именно: За това, че за периода от
неустановена дата през 2000 година до неустановена дата през 2005 година в гр. Е.,
обл. С., без съответно разрешение е извършвал по
занятие банкови сделки по смисъла на чл. 1 ал. 1 от Закона за банките /отм. ДВ,
бр. 59 от 21.07.2006 г./: „Банката е акционерно дружество, което извършва
публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за
предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен
риск", за които се изисква такова разрешение по закон, съгласно:
- чл.
1, ал. 4, т. 1 от Закона за банките /отм. ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г./
„Сделките по ал. 1 и 2, т.З, 6, 10 и 12, наричани по-нататък банкова дейност,
може да извършва само лице, което е получило разрешение /лицензия/ за банка от Б.''\
- чл.
11, ал. 1 от Закона за банките /отм. ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г./: „За
извършване на банкова дейност се изисква писмено разрешение /лицензия/,
издадено от Ц. б./,
като е предоставил кредити за
своя сметка и на собствен риск на различни лица при 10% и 20% месечна лихва до
издължаване на цялата сума, както следва:
1. На неустановена дата през 2000 г. в гр. Е. е предоставил
кредит на Б.Д.Й. в размер на 4000 /четири хиляди/ лева при 10% месечна лихва до
издължаване на цялата сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в
размер на 12 000 лева;
2. На неустановена дата през 2000 г. в гр. Е. е предоставил
кредит на В.А.Д. в размер на 700 /седемстотин/ лева при 20% месечна лихва до
издължаване на цялата сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в
размер на 300 лева;
3. На неустановена дата в средата на 2001 г. в гр. Е. е
предоставил кредит на Н.Г.Г. в размер на 6000 /шест
хиляди/ лева при 10% месечна лихва до издължаване на цялата сума, вследствие на
което е получил неправомерен доход в размер на 31 400 лева;
4. На неустановена дата през пролетта на 2004 г. в гр. Е. е
предоставил кредит на Г.Н.М. в размер на 11000 /единадесет хиляди/ лева при 10%
месечна лихва до издължаване на цялата сума, в следствие на което е получил
неправомерен доход в размер на 10 650 лева;
5. На 18.03.2002 г. в гр. Е. е предоставил кредит на Ц.С.И. в
размер на 200 /двеста/ лева при 10% месечна лихва до издължаване на цялата
сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в размер на 40 лева;
6. На неустановена дата през 2005 г. в гр. Е. е предоставил
кредит на С.Д.С. в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева при 10% месечна лихва до
издължаване на цялата сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в
размер на 2 300 лева;
7. На неустановена дата през 2005 г. в гр. Е. е предоставил
кредит на Г.П.Г. в размер на 800 /осемстотин/ лева при 10% месечна лихва до
издължаване на цялата сума, в резултат на което е получил неправомерен доход в
размер на 80 лева, като с дейността си е получил значителни неправомерни доходи
в размер общо на 56 770 /петдесет и шест хиляди седемстотин и седемдесет/ лева
И СЪОТВЕТНО БЪДЕ
ОПРАВДАН в частта, че: - На неустановена
дата през месец септември 2000 г. в гр. Е. е предоставил кредит на В.К.Н. в
размер на 2000 /две хиляди/ лева при 10% месечна лихва до издължаване на цялата
сума, в следствие на което е получил неправомерен доход в размер на 200 лева; -
На неустановена дата през 2004 г. в гр. Е. е предоставил кредит на С.Д.С. в
размер на 800 /осемстотин/ лева при 10% месечна лихва до издължаване на цялата
сума, както и че вследствие на предоставените на това лице кредити е получил
неправомерен доход в размер над сумата от 2 300 лева /до сумата от 2 530 лева
по обвинение/; Че е получил неправомерен доход над сумата от 80 лева /до сумата
от 5 200 лева по обвинението/, при предоставяне на кредит, на неустановена дата
през 2005 г. в гр. Е., на Г.П.Г. в размер на 800 /осемстотин/ лева при 10%
месечна лихва до издължаване на цялата сума, както и съответно в частта, в
която е повдигнато обвинение за получаване на неправомерен доход над сумата от 56 770 /до сумата от
62320 лева по обвинение/.
При определяне на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия П. съдът отчита наличие както на
отегчаващи вината обстоятелства, така и на смекчаващи такива, но наказанието
следва да бъде определено при значителен превес на смекчаващите такива, преди
всичко заради изминалото време от извършване на деянието до осъществяване на
отговорността, което следва да се тълкува като значително по своята тежест
смекчаващо вината обстоятелство и според съда налагащо приложение на
разпоредбата на чл. 55 от НК. Извън това като отегчаващ факт следва да бъде
отчетено, че в част от периода на осъществяване на деянието, подсъдимият е
заемал длъжност в МВР, при което макар и да е имал за основна задача противодействие
на престъпността е извършвал противоправна дейност,
изразяваща се в извършване на банкови сделки по занятие, съответно деянието
разкрива по-висока степен на обществена опасност от обичайната такава за този
вид престъпна дейност. Като смекчаващо следва да бъде отчетено чистото съдебно
минало на подсъдимия, и както бе посочено значителното забавяне в осъществяване
на отговорността му, обуславящо приложението на чл. 55 от НК.
Поради това
съдът наложи наказанието „лишаване от свобода“ в размер от три години, тоест
под минимума, определен в разпоредбата на чл. 252, ал. 2 от НК, като според
съда цитираното основно смекчаващо вината обстоятелство, както и липсата на
предходни осъждания дават основание за извод, че за постигане на целите по чл.
36 от НК не е необходимо да бъда изтърпяно ефективно определеното наказание.
Според съда е налице възможност за постигане на личната превенция чрез
осигуряване на подходящ срок, през който чрез угрозата на условното наказание
да бъде оказано достатъчно силно въздействие в положителна насока спрямо подс. П., без да бъде ограничено правото му на свободно
придвижване. Именно тази цел определя и решението на съда да наложи максималния
размер на изпитателния срок, предвиден в чл. 66, ал. 1 от НК, което ще даде
възможност за максимално дълго предупредително въздействие спрямо подсъдимия.
По отношение
на кумулативно предвидените наказания „глоба“ и „конфискация“ съдът намира, че
характера на престъплението, за което а ангажирана отговорността на подсъдимия,
а именно реализирането на неправомерни доходи, значителни по своя размер в
конкретния случай, дава основание на съда да счита, че по отношение на този вид
наказания не следва да се прилага разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК.
Цитираната разпоредба дава възможност да не бъдат налагани този вид наказания
/по отношение на наказанието „глоба“ има искане в тази насока от прокурора/, но
съдът намира, че справедливостта изисква в конкретния случай да бъде наложено и
имуществено наказание заради специфичната цел на осъществената престъпна
дейност.
Поради това
съдът намира, че наказанието „глоба“ в размер на три хиляди лева е справедлива
санкция, а по отношение на конфискацията то този размер следва да бъде една
четвърт от имуществото на подсъдимия.
По отношение
на конфискацията съдът намира, че такава следва да бъде постановена по
отношение само на част от имуществото, лична собственост на подсъдимия, с
аргумента, че това наказание не следва да засяга права на други лица. Изложените
аргументи за приложение на чл. 55 от НК и преди всичко необходимостта от
справедливост и съразмерност на наложеното наказание дават основание на съда да
счита, че чрез този вид наказание следва да бъде ограничено до имущество със
стойност близо до общия размер на придобитите неправомерни доходи, поради което
и съобразявайки пазарната стойност на придобитите от подсъдимия недвижими имот
бе постановена конфискация на:
- ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим имот
- апартамент № 6 с площ 119.58кв.м в сгР.та на ЖСК „Л.
Б.", . на ул. "П. Е." № в гр. Б., заедно с гараж № 7 с площ
21.85 кв.м, склад № 4 с площ 8.10 кв.м, мазе № 7 с площ 16.95 кв.м, таван № 7 с
площ 19.89 кв.м и 12.98% ид.части от общите части на сгР.та и правото на строеж, придобит с договор за продажба
от 12.10.2004 г., описан в нотариален акт № 055, т. 3, рег. № 3548, дело №
434/04 г.; :
- ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим имот
- апартамент № 9 с площ 61.19 кв.м, .в гр.П., заедно с избено помещение № 9 с
площ 20.65 кв.м и 3,290% ид.части от общите части на сгР.та и толкова от правото на строеж, придобит с договор
за продажба от 23.09.2003 г., описан в нотариален акт № 165, т. ІІІ, рег. №
2356, дело № 192/03 г.;
- ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим имот -
апартамент № 20 с площ 64.45 кв.м в .в гр. Е., ул.
"С." № 1, заедно с прилежащото му избено помещение № 8 с площ 9.1
2кв.м, както и 3.28% ид.ч. от общите части на сгР.та и толкова правото на строеж, придобит с договор за продажба
от 23.05.2003 г., описан в нотариален акт № 70, т. І, рег. № 109, дело № 83/03
г.;
- ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим имот
– урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХІІІ 1485, с площ от 329 кв.м /празен/ в кв.
129 на гр. Е., С. обл., придобит с договор за
продажба от 20.04.2004 г., описан в
нотариален акт № 13, т.IV, рег. № 741, дело № 662/09 г.;
- ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим имот
- таванско помещение № 1 с площ 11.08 кв.м и таванско помещение № 1-прим с площ
21.60 кв.м, находящи се в ЖСК "Е.", кв. 102
в гр. Е., заедно с прилежащите ид.части от общите
части на сгР.та, придобит с договор за продажба
от 23.05.2002 г., описан в нотариален
акт № 62, т. I, рег. № 108, дело № 81/02 г.;
- ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим имот
- нива от 6.001 дка в местн. „Я.", имот № . в
землището на гр. Е., придобит с договор за продажба от 23.07.2008 г., описан в
нотариален акт № 128, т. 2, рег. № 2655, дело № 328/08 г.;
- ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим имот
- апартамент № 8, в гр. Е., ., с площ 51.59 кв.м, ведно с прилежащото избено
помещение № 8 с площ 20.06 кв.м, таванско помещение № 8, с площ 25.16 кв.м и
съответните 5.44% ид.части от общите части на сгР.та и право на строеж, придобит с договор за продажба от
22.02.2007 г., описан в нотариален акт № 34, т. 1, рег. № 580, дело № 32/07 г.;
- ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим имот
- поземлен имот с площ 3498,46 кв.м в землището на с. Д., мах.
"Г.", община П., заедно с построените в него жилищна сгР. с площ 75 кв.м и двуетажна паянтова стопанска сгР. с площ 53 кв.м, придобит с договор за продажба от
23.04.2009 г., описан в нотариален акт № 106, т. 1, рег. № 1116, дело № 93/09
г.;
- ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим имот
- северен близнак от двуетажна жилищна сгР. в гр. Е.,
ул. „М. Б." № 4, с площ 626 кв.м, придобит с договор за продажба от
26.02.2002 г., описан в нотариален акт № 14, т. 1, рег. № 33, дело № 25/02 г.;
- ¼ /една четвърт/ идеална част от недвижим имот
- нива от 6.001 дка в местн. „Я.", имот № . в
землището на гр. Е., придобит с договор за продажба от 23.07.2008 г., описан в
нотариален акт № 128, т. 2, рег. № 2655, дело № 328/08 г.
По въпроса за
разноските, на основание чл. 189, ал. 3, с оглед признаване на подсъдимия за
виновни по повдигнатото обвинение, следва да му бъде възложено заплащането на
направените такива в хода на ДП, съответно сумата от 1 720 лева, която следва
да бъде присъдена в полза на ОП С., а сумата от 1 585.96 лева, за направените
разноски в хода на съдебното следствие, следва да бъде присъдена в полза на
съда.
По изложените
съображения съдът единодушно постанови присъдата си и изготви мотивите към нея.
Мотивите са
изготвени на 09.03.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
С.
Стойков