№ 72
гр. Свиленград , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200589 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 122/2021 от 19.03.2021
година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Южна морска
(сега Териториална дирекция Митница Бургас), с което на ИБР. Х. Т. (I.H.T.),
роден на ********** година в град Газиантеп, Република Т.ция от град
Газиантеп, кв.„Шахинбей Иштихлал”, махала 48, № 36, Република Т.ция, със
съдебен адрес: град Хасково, пл.„Свобода” № 2а, офис № 3, чрез адвокат
Т.Н., за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 30 466.57 лв. (пункт ІІ) и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата куфари, чанти,
портмонета, колани, шалове, дръжки за чанти, украса, стикери, токи за
колани, магнити и мъниста (пункт І).
Жалбоподателят ИБР. Х. Т. чрез пълномощника си – адвокат Т.Н., моли
1
за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за постановен при
допуснати съществени процесуални нарушения – Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) не бил преведен на разбираем за
жалбоподателя език, АУАН и НП не отговаряли на изискванията съответно на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и в противоречие със материалния закон – не било
посочено кой е собственик на товарния автомобил и на стоката, кой е
изпращач и кой получател на стоката, както и дали стоките са за износ или за
внос, липсвал субективният елемент от състава на нарушението, не била
изяснена фактическата обстановка относно поставената пломба, мястото,
самото нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и кога, липсвала
обосновка по чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че жалбоподателят не бил извършил
нарушението. Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно прИ.ан, жалбоподателят ИБР. Х. Т. не се
явява. За него се явява адвокат Н., който пледира за отмяна на обжалвания
акт на основанията, изложени в Жалбата и тъй като било налице неяснота
относно датата на нарушението съпоставена с датата на съставяне на АУАН,
не било ясно точно какъв свидетел е В. Д. Д., липсвал диспозитив на НП,
липсвал превод по време на проверката, както и такъв на НП. Не представен
Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства (направените
доказателствени искания са оставени без уважение).
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас (като
правоприемник на закритата Териториална дирекция Южна морска, редовно
прИ.ани на посочения съдебен адрес, изпращат представител – Главен
юрисконсулт Велина Стамова, която сочи че НП е издадено законосъобразно
и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли
същото да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски по делото под
формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на
разноските. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
2
Районна прокураТ.а – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно прИ.ана по реда на надзора за законност, не изпраща представител и
не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 23.01.2021 година, около 17.00 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи товарни
автомобили”, на път от Република България пред Република Т.ция за град
Багдад, Република Ирак, пристига товарна композиция, състояща се от влекач
марка „Мерцедес” с регистрационен номер 27LU112 и от полуремарке марка
„Тирсан” с регистрационен номер 27ABH662, управлявана от Т.ския
гражданин – жалбоподателя ИБР. Х. Т. и собственост на Т.ската фирма „Гази
Тугра”. За превозваната стока водачът (жалбоподателят ИБР. Х. Т.) представя
Декларация Т1 и други документи (ЧМР и ФакТ.а), с които декларира
превозвания товар 390 колета (кашона) с куфари, раници и тоалетни чанти.
Превозното средство е селектирано за пролъчване с ренгенова
апараТ.а, при което около 18.09 часа под № 4628/23.01.2021 година са
отбелязани 7 отметки с подозрение за проверка в областта на товарното
помещение (полуремаркето).
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗМ, митническият служител В. около 18.30 часа на дата 25.01.2021
година насочва товарната композиция за митническа проверка в халето на
трасе „Вход товарни автомобили”. Преди започване на физическата
митническа проверка водачът е поканен да декларира носените от него лични
вещи, стоки и валутни ценности от свидетеля В. М. В. на Т.ски език, който
владее говоримо. Водачът не декларира друго освен описаните в
представените документи стоки. Товарното помещение е разпломбирано като
премахнатата митническа пломба е с ненарушена цялост. Свидетелят В.
отваря няколко колета при което установява наличие на недекларирана стока.
Поради приключване на работното време полуремаркето е пломбирано с
временна пломба.
3
Митническата (физическата) проверка продължава на 26.01.2021 година
около 08.00 часа като се извършва от свидетелите В.В., Г.Н., Д.И., В.Д. и
С.М., при която установяват наличие на недекларирана стока като са
установени общо 552 колета (вместо декларираните само 390 колета). След
сваляне на недекларираната стока, товарното помещение е пломбирано.
На 29.01.2021 година митническите служители описват
недекларираната стока. Проверката приключва около 15.00 часа.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 226 от
29.01.2021 година.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, каквото и дава в
писмена форма жалбоподателят ИБР. Х. Т., ведно с превод на същото, сочи,
че други лица са натоварили стоката, а той само видял, че товарят като му
казали, че стоката представлява празни ръчни куфари.
При тези фактически обстоятелства, след разкриването на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деянието и
неговият извършител, В. М. В. на дата 29.01.2021 година пристъпва на
основание чл. 230 от ЗМ към съставянето на АУАН № 71/29.01.2021 година
против жалбоподателя ИБР. Х. Т.. След съставянето на АУАН,
жалбоподателят ИБР. Х. Т. е запознат със съдържанието му чрез извършване
на превод на Т.ски език и е връчен лично, като с подписа ИБР. Х. Т.
удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ, датирана от 29.01.2021 година, като
жалбоподателят сочи, че няма възражения срещу констатациите в Акта
(съгласно превода на писменото му изявление в съответната графа).
Недекларираните стоки са иззети с Разписки № 0193810, 0193811,
0193812, 0193813, 0193814, 0193815 и 0193816, всички от дата 29.01.2021
година.
С Приемателно–предавателен протокол от дата 29.01.2021 година,
процесните стоки са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална
дирекция Южна морска (сега Териториална дирекция Митница Бургас).
4
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
В Писмено разяснение актосъставителят посочва, че разминаването в
част от процесната стока в различните документи, се дължи на техническа
грешка.
Според даденото Становище с рег.№ 32-72834 от 04.03.2021 година на
митническите служители от комисията, извършила оценяването, стойността
на стоките – предмет на нарушението, е в общ размер на 30 466.57 лв.
С Молба, входирана на дата 19.02.2021 година е посочен съдебен адрес,
където да бъде изпратено НП, касаещо жалбоподателя, като е посочено, че
това е адресът на адвокат Т.Н..
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Южна морска (сега Териториална дирекция Митница Бургас) в
качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава процесното
НП № 122/2021 на 19.03.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.
233, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на
посочения съдебен адрес на 06.07.2021 година видно от Разписката,
приложена в Административнонаказателна преписка (АНП), надлежно
оформена и подписана, с отбелязване и че е получено лично от адвокат Т.Н..
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят ИБР. Х. Т. е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй
като е направил опит да превози през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи, стоки. Извършеното деяние не
представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от
ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 30 466.57 лв. (100 % от стойността на недекларираната стока) и на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
недекларираните стоки.
5
Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи
от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по
издаването му № 122/15.02.2021 година на Териториална дирекция Южна
морска (сега Териториална дирекция Митница Бургас), както и от
показанията на изслушаните в съдебното заседание, проведено на 01.09.2021
година свидетели В. М. В., Г. Д. Н., Димитър Константинов И., В. Д. Д. и Сл.
Д. М..
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 42/32 – 8714 от
07.01.2010 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната
компетентност на АНО по отношение на Заместник- Директора на
Териториална дирекция Южна морска. С цитирана Заповед, наказващият
орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията
да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на Териториалните
дирекции. Служебно известно на Съда е, че към дата 19.03.2021 година Васил
Стаматов Инджов е определен да изпълнява длъжността „Заместник-
Директор на Териториална дирекция Южна морска”. Т.е. Заместник-
Директорът на Териториална дирекция Южна морска се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция
„Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.
С приетата като доказателство по делото Заповед № ЗМФ-642 от
28.07.2021 година, считано от 00.00 часа на 31.07.2021 година, се изменя
Заповед № ЗМФ-1318/27.12.2018 година като думите „Териториална
дирекция Южна морска” се заменят с „Териториална дирекция Митница
Бургас”.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите В. М. В., Г. Д. Н., Димитър Константинов
И., В. Д. Д. и Сл. Д. М., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и
взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените
6
източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика
за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните
факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени
възприятия на свидетелите от случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и
достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се
опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени
доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от
същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на
свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност
на депозираните показания. Не се установява лицата В. М. В. и В. Д. Д. да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски
показания на В., Н., И., Д. и М. не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В
допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено,
че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето
на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД №
1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения
Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите В. М. В., Г. Д. Н.,
Димитър Константинов И., В. Д. Д. и Сл. Д. М., считайки ги обективни и
достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими
към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето
на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от
жалбоподателя ИБР. Х. Т., установявайки обективните факти на излизането
му от страната, отивайки за Република Ирак пред Република Т.ция, моторно
превозното средство, с което е пътувал, липсата на действия от негова страна
за митническото оформяне на носените процесни стоки, респ. тяхното
деклариране при редовния митнически контрол, още и резултатът от
митническата проверка - намирането на определено количество
недекларирана стока, така държането й, свързано с неговата личност. Поради
7
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Становището на
митническите органи относно стойността на процесните стоки, тъй като е
изготвено след извършване на необходимите проучвания и на базата на
събраните по делото доказателства. Становището е изготвено от митнически
органи, поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно
тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът приема
Становището за извършено от служители с необходимата квалификация и
знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното
писмено Становище обективира необходимите данни, ползвани за оценката и
фактическите констатации, поради което се явява обосновано и
аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и
останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения
за неговата правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите, обективирани в Становището, приложено в АНП, няма,
поради което Съдът намира за обосновано и правилно Становището (както
вече бе посочено) и ползва същото при формирането на фактическите и
правните си изводи. Въз основа на Становището се установява стойността на
стоките – предмет на нарушението към датата на деянието. Тази стойност не
се оспорва от страна на жалбоподателя.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и
относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните.
Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
8
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в РегистраТ.ата на Районен съд - Свиленград), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални
нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред
наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им. За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в ЗАНН не се
предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за прИ.аване и
9
връчване на ПрИ.ки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,
изчисляване на срокове, както и за производството пред Съда по разглеждане
на Жалби срещу НП, на Касационни жалби пред Административния съд и
Предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо
субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението
за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН,
тъй като са приложими за производството по обжалване на НП пред Съда.
Безспорно е, че при установяване на нарушението както българските
граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат
правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на
невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач.
Преценката дали липсата на превод на АУАН представлява съществено
процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава
единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане
правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в
чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на
Европейския съюз (ЕС), доколкото последната се явява приложима предвид
упражняването на правото на свободно движение на чужди граждани. Следва
да се има предвид че правото на лицето да бъде информирано за обвинението
срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от
правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на
защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес
пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство е предвидено, че при налагане на санкции за
леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след
пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд.
Разгледана в своята цялост, цитираната Директива установява безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова
10
задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на превод на АУАН, не
може да обуслови съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. Отделно от това по делото
жалбоподателят е представляван от адвокат. Т.е. лицето е организирало
адекватно защитата си срещу процесното НП. Съществени са само тези
нарушения, които ако не бяха допуснати, биха довели до друг резултат. В
случая дори и да се приеме, че липсата на превод на АУАН, е нарушение, то
поради факта, че наказаното лице е имало възможност да се защити, то тази
липса по никакъв начин не е довела до нарушаване на правата му и не се е
отразила на законосъобразността на НП.
В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен превод на АУАН,
тъй като съгласно показанията на свидетелите – митнически служители, които
както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие, АУАН е бил преведен
на Т.ски език на нарушителя. От показанията на свидетелите – митнически
служители, става ясно, че лицето, извършило превода е провело с
жалбоподателя смислен разговор на Т.ски език, от който за свидетелите В. и
Д. не са възникнали съмнения, че жалбоподателят разбира случващото се в
момента. Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и
дори да не е имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН,
респ. при връчването му, то от АУАН се установява, че жалбоподателят се е
запознал с АУАН, удостоверил е това с подписа си. В нито един момент
жалбоподателят не е заявил, че не разбира случващото се в момента.
Правилно НП не е преведено, тъй като е посочен съдебен адресат за
получаването му – българският адвокат Т.Н. (ето защо и това наведено в
пледоарията на адвокат Н. възражение е неоснователно). Неоснователно е и
другото наведено възражение, касаещо превод по време на самата проверка,
тъй като се установи, че през цялото време е имало лица, които са превеждали
на жалбоподателя, респ. са разяснявали извършваните от митническите
органи действия. Но дори и да е липсвал превод по време на самата проверка,
това обстоятелство е ирелевантно относно настоящия правен спор.
Отново за пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен и
изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, не
представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не
задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като
11
е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните
свидетели, че фактически е бил извършен превод от български на Т.ски език
на жалбоподателя и обратно и такъв реално е извършен, то спазено е
изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът приема, че в случая е
извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал.
1 от ЗАНН.
Настоящият въззивен състав счита, че не е задължително в
административното производство да бъде използван лицензиран, т.е. заклет,
преводач, тъй като подобно изискване липсва както в ЗАНН, така и в
субсидиарно приложимия НПК. Както е сторено и в конкретния случай. Не е
налице нарушаване правата на ИБР. Х. Т., тъй като актосъставителят В. е
разяснил на жалбоподателя чрез присъстващия преводач съдържанието на
Акта на говорим от него език, а именно Т.ски, с което е изпълнено
процесуалното действие по предявяване по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
Актът и е прочетен и предявен, като нарушителят ИБР. Х. Т. не е направил
изявления за неразбиране на съдържанието му, което е още едно
доказателство, че съдържанието на АУАН и нарушението за което и е
съставен му е станало ясно. При тези данни и след като актосъставителят се е
убедил, че жалбоподателят е разбрал съдържанието на предявения му Акт,
Съдът приема, че в случая не е нарушено правото му на защита в
административнонаказателния процес. С оглед изложеното, изводът на
настоящият Съдебен състав е че на жалбоподателя ИБР. Х. Т. е осигурена
възможност да разбере фактите и обстоятелствата от проверката, правните
последици от нея и правата си. Тези изводи на Съда не се променят и предвид
липсата на Декларация от страна на преводача относно верността на
извършения превод и относно отговорността по чл. 290, ал. 2 от НК, която се
носи при устен и писмен превод, предвид гореизложеното.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на
минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН (ето защо наведеното в тази насока възражение в Жалбата се
явява неоснователно). Самото нарушение е описано, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са
12
напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си, респ.
наведеното в пледоарията възражение, касаещо липса на диспозитив в НП е
неоснователно (в подкрепа на изложеното е и факта, че изискване в ЗАНН за
изричен дипспозитив липсва, т.е. трябва да е описано нарушението, което в
настоящия случай е сторено). Фактът, че при посочване на нарушената
правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не
засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е
извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като
нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба,
която е нарушена.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Д., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и местоработата, е налице пълно
индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. прИ.аването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. В
тази връзка следва да се отбележи, че правилно свидетелят Д. е посочена като
свидетел по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като тя е присъствала при
установяване на нарушението, т.е. при констатиране на количеството,
артикулите и марките на недекларираните стоки; но дори и да се приеме, че
тя не е свидетел по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, това не представлява
съществено процесуално нарушение предвид изложеното в предходното
изречение.
13
Отново за пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи, че
действително броя на артикулите в позиции 37 и 48, посочени в АУАН и в
НП са различава, но допуснатата в АУАН техническа грешка е разяснена от
актосъставителя, поради което се оценяват стоките според посочения им
коригиран брой, което е в интерес на жалбоподателя.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия
режим се съставя Акт от митническите органи (ето и заради това Съдът
остави без уважение искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за изискване на Работен график на свидетелите по делото –
митнически служители). В процесния казус е установено, а и не е спорно
между страните, че към 29.01.2021 година, както и преди това по време на
самата проверка, актосъставителят В.В. е заемал длъжността „Инспектор в
Териториална дирекция Южна морска към Агенция „Митници”” (в този
смисъл е и изявлението на свидетеля В., направено в открито съдебно
заседание на 01.09.2021 година), т.е. бил е митнически орган. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, чиято
материална компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от
приетата по делото № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на Директора
на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по
надлежния ред с административен акт - Заповед. Поради това същият се
легитимира като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ. Деянието е
извършено в зоната на отговорност на Териториална дирекция Южна морска
(сега Териториална дирекция Митница Бургас).
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
14
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед
приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация
– чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на
фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и
категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното
производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение, във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените процесни стоки лицето ИБР. Х. Т. не е обявило
пред митническите органи, поради което не е разполагал и не е представил
митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или
задействане на митнически режим за тях. Свидетелите са категорични
относно съпричастността на лицето към превозваните процесни стоки и
неговото лично отношение на държане на същите, както и относно вида и
15
естеството на носените стоки, представляващи куфари, чанти, портмонета,
колани, шалове, дръжки за чанти, украса, стикери, токи за колани, магнити и
мъниста и тяхното количество. С оглед посоченото същите, несъмнено
попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от
Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към
настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в
чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото
законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и недвижима вещ,
включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия
и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския
тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел
задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от
техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки
са и процесните куфари, чанти, портмонета, колани, шалове, дръжки за чанти,
украса, стикери, токи за колани, магнити и мъниста. Поради това, с оглед
събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по безспорен
начин, от обективна страна, че на 23.01.2021 година през МП „Капитан
Андреево” при излизането си извън страната за Република Ирак през
Република Т.ция, жалбоподателят ИБР. Х. Т. е направил опит да носи, т.е.
фактически е направил опит да превози през държавната граница и да изнесе
от страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и
разрешението на митническите органи (наведеното възражение, касаещо
неяснота относно датата на нарушението, съотнесено към датата на съставяне
на АУАН, е неоснователно, тъй като за извършването на физическата
проверка, респ. за преброяването и описването на недекларираните стоки е
било необходимо техническо време и няколко митнически служители с оглед
голямото им количество и разнообразие, поради което и АУАН е съставен
няколко дни след датата на нарушението). С това е осъществил състава на
митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал.
1 от ЗМ, в третата от предвидените изпълнителни форми - „направи опит да
превози” през държавната граница. За съставомерността на деянието
достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите
органи, конкретните стоки да напуснат митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като
проверка преди реалното напускане на страната. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от
16
ЗМ, който направи опит да превози през държавната граница стоки без
знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не
представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая
държавната граница на Република България съвпада с линията на
митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за
контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е
практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.
Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически контрол,
действащо е задължение за деклариране на изнасяните стоки, респ.
въвежданите от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1
от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране,
произтичащо Регламенти на ЕС, които имат директно действие за вътрешното
ни законодателство след присъединяването на България към ЕС. Според
текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена под
митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са
допустими при определени условия писмено или устно деклариране.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от страна на
жалбоподателя ИБР. Х. Т. на носените от него куфари, чанти, портмонета,
колани, шалове, дръжки за чанти, украса, стикери, токи за колани, магнити и
мъниста, в релевантния момент на извеждането им от митническата
територия на Република България, пряко се установява от показанията на
свидетелите – митнически служители, които са категорични, че той не е
декларирал процесните превозвани стоки. В конкретния случай, съобразно
видът и количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е
било писменото. Тъй като този им брой и множество артикули изключва
нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение, т.е.
процесните стоки не могат да бъдат определени като нетърговски такива.
Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер,
когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на
пътника и т.н. Именно това свое задължение за писмено деклариране не е
изпълнил жалбоподателят ИБР. Х. Т. при излизането си от страната за
Република Ирак през Република Т.ция, като той несъмнено е бил субект на
същото, възникнало за него в момента на започване на формалностите по
митническия контрол - първоначален. Доколкото не е направено деклариране
в дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация
17
(унифициран формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране.
Бездействието от негова страна по отношение на задължението за
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за изнасянето на стоките от територията
на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак
на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си
жалбоподателят ИБР. Х. Т. е консумирал от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки
опит за контрабанда на стоки с търговски характер и количество, тъй като не е
изпълнил задължението си да ги декларира при преминаването през
първоначалния митнически контрол, макар реално да е носил такива, като те
са били открити вече при последващата митническа проверка. Поради това
напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са
изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече
се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители, които
Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските
показания цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката,
обективният факт на откриването им в полуремаркето на управляваната от
него товарна композиция.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове и подлежат на деклариране.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение. Ето
защо Съдът не възприема наведеното в Жалбата възражение, касаещо
неизвършване на нарушението от страна на жалбоподателя.
Деянието, извършено от ИБР. Х. Т. е съставомерно и по субективен
признак. ИБР. Х. Т. е действал виновно при съзнаване задължението за
деклариране и несъответствието в количеството и артикулите
на превозваните стоки, както и в броя на колетите, което ако не му е било
известно е следвало да знае, предвид задължението си в качеството на
18
фактически превозвач, произтичащо от чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от Конвенция CMR
- да знае каква стока превозва, а в случай че не разполага с необходимите
средства за нейната проверка, следва да впише в Международната
товарителница (ЧМР) в клетка 18 мотивирани възражения относно
превозвания товар, включително и обстоятелството, че не е присъствал на
товаренето (което в настоящия случай не е налице, тъй като в Личното си
обяснение жалбоподателят е заявил, че е видял натоварването на стоката).
При липса на подобно възражение, което е видно от съдържанието на
приетата по делото Товарителница, с липсваща бележка в указаната графа -
клетка 18 от клишираната форма на документа, следва да се приеме, че
превозвачът отговаря за вида и количеството на превозвания от него товар.
Както вече бе посочено жалбоподателят е следвало да знае, както и е знаел
действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно
деклариране му е било известно. След като това е така, жалбоподателят е бил
наясно с общественоопасните последици от деянието и е предвиждал тяхното
настъпване. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за
друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
неговата административнонаказателната отговорност. С тези правни
съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на
материалния закон. Поради изложеното наведеното възражение, касаещо
липса на субективния елемент от състава на нарушението, е неоснователно.
За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи и следното:
известно е от правната теория, че субективната страна на деянието се извежда
от обективните данни за деянието и начина и средствата за извършването му.
Съгласно чл. 8 от Конвенция CMR, превозвачът е бил длъжен да провери
точността на данните в Товарителницата относно броя на колетите,
маркировката и номерата им. В случая шофьорът ИБР. Х. Т. не е превозвач, а
представител на същия, който физически представя стоката за проверка на
митническите органи и за него също важи цитираното задължение за
проверка. Т.е. като водач на товарен автомобил съгласно чл. 8, ал. 1 от
Конвенция CMR и Митническа конвенция относно международния превоз на
стоки под покритието на карнети ТИР, шофьорът носи отговорност за броя на
колетите и брутото тегло на стоките, натоварени в товарния автомобил, който
19
управлява. След като жалбоподателят не е направил възражение за наличието
на разлика между декларираното и наличното количество стока (колети,
кашони), респ. теглото им, не е освободен от отговорността да знае и да се
убеди в точното количество и вида на изнасяната от страната стока и за
съответствието й с отразеното в документите, които я придружават, тъй като
според Конвенция CMR се презюмира, че щом като превозвачът не е оспорил
писмено броя и вида на стоката, той отговаря за фактически превозената
стока, а не за вписаната в документите, ако вписаното в тях не съответства на
фактическите данни. Ето защо, има умисъл при извършване на деянието
(както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение). Още повече, че
разликата в настоящия случай не е няколко на брой колета (кашона), респ.
няколко килограма, а разликата е в размер на 162 броя колети (кашона) и
около 3 тона тегло, въпреки това, жалбоподателят не е уведомил
митническите служители за разликата в повече в бройката на колетите, респ.
в теглото. При обективно възпрепятстване да изпълни задълженията си при
товаренето на стоката, е трябвало да направи съответното възражение по чл.
8, ал. 2 от тази Конвенция CMR, което умишлено не е изпълнил.
Неизпълнението му ангажира и административнонаказателната му
отговорност. Т.е. в контекста на изложеното и съобразно конкретно
установеното по делото, жалбоподателят следва да бъде държан отговорен
относно верността и точността на данните в придружаващите стоката
документи, доколкото безспорно доказан е обективният факт на
количественото и артикулно разминаване – несъответствието в броя на
колетите (кашоните) и теглото на стоката, вписани и фактически наличните в
полуремаркето. Както вече бе посочено по време на приемането на стоките за
превоз, т.е. по време на товаренето, превозвачът, не е имал задължението да
отвори всички натоварени колети, да установи вида на пакетираните в тях
стоки и количеството им, но е бил длъжен да провери точността на данните
относно броят на колетите, маркировката, номерата им и видимото състояние
на стоката и опаковката. Изложеното се отнася и за жалбоподателя, като
водач на моторно превозно средство (МПС), с което се осъществява
международния транзитен превоз на стоката и който трябва да присъства на
товареното на стоката и който е присъствал. Следователно за него е
съществувала обективна възможност да узнае за наличието на повече стока в
товара, несъответстваща по брой на колетите и теглото на манифестираната.
20
Казано по друг начин като водач на товарен автомобил и фактически
представител на превозвача ИБР. Х. Т. е направил опит да изведе,
превозвайки през границата на страната ни стоки с търговски характер, без
знанието и разрешението на митниците, като е дал невярна информация и не е
уведомил митническите органи за цялото количество и вида на превозваната
стока. Според действащото митническо законодателство, митническите
задължения и формалности, включително и тези за представяне, деклариране
и обявяване са свързани и със субекта –фактически превозвач, т.е. шофьорът,
който е лицето, фактически направило опит да изведе стоките от
митническата територия на страната ни или Общността. По пряк аргумент от
чл. 96, § 2 от Митническия кодекс на Съюза и чл. 8 и чл. 9 от Конвенция
CMR, като фактически представител на превозвача той е носител на
задължението за представянето на товара, ведно с карнета ТИР и други
документи за натоварената стока, от тук и е отговорен за съответствието с
описаното в ТИР карнета и ЧМР-то. С неговото представяне, съответно
регистриране в митническата система „БИМИС”, при последвалото
откриване на по-голямо количество на товара и разлика в неговото
съдържание по видове стоки, всички с търговски характер, следва да се
приеме, че липсва надлежно деклариране в установената форма от страна
на жалбоподателя. В този ред на мисли следва да се посочи, че Съдът не
кредитира изложеното от жалбоподателя в Личното му обяснение, касаещо
факта, че знаел, че превозва празни ръчни куфари, тъй като звучи нелогично
при знание, че ще пресичаш много граници да не провериш съответствието на
стоките с тези, описани в придружаващите ги документи.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира
за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До
същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и
следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложените съображения,
необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните
форми на контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен
фактически състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство -
пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
21
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било
невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, респ.
намиране на стоки в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във
форма - превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е
така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида,
обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от
жалбоподателя ИБР. Х. Т. по обективните си характеристики, покрива
признаците на изпълнително деяние - превозил/превозва, следователно и
приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно
изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233,
ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет.
Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е
довършено изпълнителното деяние, а в случая изпълнителното деяние е
останало недовършено по независещи от него причини.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят ИБР. Х. Т. е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество и разнообразието на артикулите и марките
на контрабандирани стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко
пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално
нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от
същото, отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
22
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84
от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано преценката за липса на основания
и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на
издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя за
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
реквизити на НП, поради което наведеното в тази насока възражение в
Жалбата е неоснователно. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
Предвид изложеното по-горе Съдът не кредитира наведените в Жалбата
възражения, касаещи неизяснена фактическа обстановка, тъй като мястото
(МП „Капитан Андреево”), датата (23.01.2021 година, както вече бе посочено
по-горе) и обстоятелствата се посочени и изяснени точно и ясно; касаещи
непосочване на собственика на стоката и на МПС, изпращача и получателя,
тъй като тези факти са ирелевантни за състава на инкриминираното
нарушение, а отделно от това товарната композиция е върната на собственика
и не е предмет на настоящото дело и касаещи фактите кой, кога, къде и как е
пломбирал процесното МПС и е допуснал да тръгне при разминаване на
стоката по документи и в наличност, тъй като са ирилевантни и тъй като
отговорността относно това разминаване е на жалбоподателя (както вече бе
изяснено). Неоснователно е и другото наведено в Жалбата възражение,
касаещо непосочване дали стоките са за внос или износ, тъй като изрично,
23
точно и ясно е посочено, че нарушението е извършено на трасе „Изходящи
товарни автомобили”.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от стойността на
недекларираните стоки при износ; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от
същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда, се
отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните стоки. Така
проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна,
тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея
критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни
за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Като
очевидно отчетени са конкретното количество и разнообразие на артикулите
и марките на контрабандно превозваните стоки – значително, което
обстоятелство безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на
деянието. Като смекчаващи вината обстоятелства, извън това за превозването
на стоките да не е бил използван тайник или друг специален начин, се
установиха липсата на данни в кориците на делото за други нарушения и
обстоятелството, че жалбоподателят не е възпрепятствал или правил опити да
осуети проверката. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо
вината обстоятелство възрастта на нарушителя, доколкото възрастта от 45
години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да
направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като
достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината
обстоятелство. Не се констатира обществената опасност на деянието и на
дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за
отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно
24
относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива,
поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в
който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от стойността на
стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режимът на
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание. В този ред на мисли следва да се
отбележи, че посочването в диспозитива на НП - пункт І, че сумата от 30
466.57 лв. представлява митническа стойност вместо правилното само
стойност, не представлява съществено процесуално нарушение предвид
изложеното по-горе, касаещо съществено процесуално нарушение и предвид
факта, че правилно е определен размера на санкцията и обстоятелството, че
митническите органи са определили стойността на процесните стоки, а не
митническата такава. Възможност за намаляне размера на така определеното
наказание не съществува.
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно
с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани. Т.е. НП в частта му по пункт II
следва да бъде потвърдено.
НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане
в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението, т.е. по пункт I.
Подобно разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на
съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е
императивна и обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези
стоки, както правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като
друго различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 400 лв. (съобразно представения Договор за
25
правна защита и съдействие) и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокаТ.ата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че в
полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане
на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона
за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв.
до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и
представяне на писмени доказателства, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници” в качеството
й на юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на
Агенция „Митници” (в сила от 31.07.2021 година), в чиято струкТ.а се
намира издателят на потвърденото НП.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение с оглед изхода на делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
26
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 122/2021 от
19.03.2021 година на Заместник-Директора на Териториална дирекция Южна
морска (сега Териториална дирекция Митница Бургас), с което на ИБР. Х. Т.
(I.H.T.), роден на ********** година в град Газиантеп, Република Т.ция от
град Газиантеп, кв.„Шахинбей Иштихлал”, махала 48, № 36, Република Т.ция,
за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 30 466.57 лв. (пункт ІІ) и на основание чл. 233, ал. 6 от
ЗМ са отнети в полза на Държавата куфари, чанти, портмонета, колани,
шалове, дръжки за чанти, украса, стикери, токи за колани, магнити и мъниста
(пункт І).
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ИБР. Х. Т. (I.H.T.), роден
на ********** година в град Газиантеп, Република Т.ция от град Газиантеп,
кв.„Шахинбей Иштихлал”, махала 48, № 36, Република Т.ция, ДА ЗАПЛАТИ
на Агенция „Митници” с адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47,
сумата от 80 лв., представляваща направените разноските за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 589/2021 година на Районен съд - Свиленград.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя ИБР. Х. Т.
(I.H.T.), роден на ********** година в град Газиантеп, Република Т.ция от
град Газиантеп, кв.„Шахинбей Иштихлал”, махала 48, № 36, Република Т.ция,
за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
27