Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.243 ал.6 - 7 НПК. С определение № 203 от 22.08.2012 година, постановено по ЧНД № 392/2012 година Горнооряховският районен съд отменил Постановлението на ГОРП от 19.03.2012г., с което е било прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ – 1147/2009г. по описа на РУ”Полиция” гр. Горна Оряховица и върнал делото на прокуратурата за продължаване разследването чрез извършване на допълнителни процесуално следствени действия. Недоволни от определението останали както обвиняемата С. И. Г. от гр. Г., която го обжалва чрез процесуалният си представител и защитник, адв. Д. Д. П. от ВТАК, така и Районната прокуратура, чийто акт бил отменен. В жалбата се твърди, че определението е неправилно и необосновано, съдържащо в себе си съществени пороци понеже не е точна нито възприета от съда фактология нито пък са били обсъдени обективно събраните по делото доказателства. Излага съображения за това, че разследването е водено задълбочено, всестранно, а решилия делото прокурор правилно е възприел, че механизмът на престъплението не е изяснен и средството с което се вменявало на обвиняемата, че е причинила телесните увреди не било индивидуализирано. Медицинската експертиза била необоснована и не давала безспорни отговори на поставените и въпроси. Само в правомощията на прокурора е да преценява какво обвинение и при каква квалификация да повдига и съответно да поддържа обвинение. Това правело незаконосъобразни и дадените от ГОРС указания свързани с определянето на състава и субективната страна на деянието. По този начин П. моли Въззивният съд да отмени съдебният акт на ГОРС и потвърди Постановлението за прекратяване на ДП. Постъпил е и протест против Определението подаден от прокурор Т. Б. като представител на ГОРП. В него също се твърди за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. И според прокурора обвинението на Г. било недоказано не само от субективна страна но и откъм фактология. Съдът не бил обсъдил обстоятелството относно индивидуализацията на средството, с което са били нанесени ударите на пострадалия К. – дали е дървена сопа, пръчка или нещо друго и от там възможно ли е с него да се причини телесната повреда от естеството на тази, която се разследвала по делото. Заключението по допуснатата СМЕ било необосновано и неточно. Великотърновският окръжен съд, в настоящият си състав след като провери определението по повод протеста и жалбата, взе предвид исканията и доводите, намери за установено следното: ДП № ЗМ - 1147/2009г. по описа на РУ „Полиция” гр. Г. О. е започнало на основание чл.212 ал.1 от НПК с Постановление за образуване от 02.12.2009 г. на прокурора в ГОРП, С. Ц. Тогава прокурорът се и разпоредил да се проведе разследване срещу С. И. Г., с ЕГН * за това, че на 11.06.2009 г. в гр. Г. О., причинила на А. С. К. от с.гр. средна телесна повреда – фрактура на пета метакарпална кост на лявата длан, довела до трайното затрудняване движението на горен ляв крайник, с оглед престъпление по чл.129, ал.1 от НК. На 02.02.2010 г. с постановление Г. била привлечена в качеството на обвиняем за причиняване средна телесна повреда на К. но по непредпазливост поради , което и разследващия полицай и вменил извършването на деяние по чл.133 ал.1 от НК. При предявяването на материалите били направени възражения и искания за допускане нови процесуално следствени действия - тройна СМЕ. На 21.06.2010г., прокурорът Ц. внесъл в Районния съд ДП № ЗМ - 1147/2009г. по описа на РУ „Полиция” гр. Г. О. ведно с предложение по чл.78а от НК за освобождаване на Г. от наказателна отговорност и с налагане на административно наказание за извършено от нея престъпление по чл.133 НК. От своя страна с определение от 13.07.2010г. ГОРС прекратил съдебното производство по НАХД № 662/2010г. и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемата. Това са били липсата на произнасяне на прокурора по реда на чл.229, ал.3 от НПК по направени от обвиняемата и защитата доказателствени искания, вписани в протокола за предявяване на разследването, по - конкретно липса на произнасяне по искането за назначаване на тройна съдебномедицинска експертиза. Вместо да извърши допълнително разследване и отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения по реда на чл.242 от НПК, с ново постановление от 07.12.2011г. делото е внесено в ГОРС с предложение по чл.78а от НК. Логично отново с определение от 09.01.2012г. ГОРС върнал делото обратно на прокурора поради неотстранените процесуални нарушения със същите мотиви. Без никакви действия в изпълнение на съдебния акт, с постановление от 19.03.2012г. наблюдаващия прокурор при ГОРП, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, недоказаност на обвинението прекратил наказателно производство по ДП № ЗМ - 1147/2009г. по описа на РУ „Полиция” гр. Г. О. Едва тук в прекратителното постановление прокурорът е коментирал направеното искане за изготвянето на повторна тройна експертиза, отразено в протокола от 02.02.2010 г. при предявяване на разследването на обвиняемата Г.. С оглед на гореизложеното, както по отношение хронологията по разследването на делото така и откъм цялостното отношение на ГОРП към него, настоящата инстанция споделя изводите не само на разследвалия ДП полицай, но и на районния съд, макар и последният да се е произнесъл доста пестеливо откъм мотиви. От самото си начало с постановяване започване на разследването прокуратурата се е дистанцирала от него. Оставено е било единствено на разследващия полицай да преценява какво да извърши процесуално, като наблюдаващия прокурор освен абстрактните първоначални указания и пожелания за изясняване на фактическа обстановка и разпит на необходими свидетели не е помогнал с нищо да се постигне именно това. Липсата на този контрол и помощ са допринесли за настъпилото опорочаване в заключението на назначеното вещо лице по допуснатата СМЕ от 23.01.2010 г. Правилно в тази насока и обвиняемата е поискала при предявяването на материалите по делото да се изслуша и нова повторна тройна СМЕ. Недопустимо е било да се назначава като вещо лице лекар, който е извършил първоначалното освидетелстване и е изготвил съответните първични книжа и давал тогава заключения по тях. Това поставя обективно под съмнение заключенията по извършената по – късно експертиза по обясними причини. Не са налице и причини, които да обяснят защо един и същ решаващ прокурор се произнася по делото по различни и изключващи се помежду им начини, без да са настъпили каквито и да било промени във фактологията или доказателствата. В мотивите си за прекратяване на делото наблюдаващия прокурор заключава с няколко думи само, че не било доказано по безспорен начин противоправното телесно увреждане да е извършено именно от обвиняемата Г. както и , че заключението по СМЕ било необосновано с липса на обяснение механизма на причиняване процесната телесна повреда. Тези констатации дори и да са верни са отстраними в хода на разследването и то под ръководството и надзора на наблюдаващия прокурор. Той е задължен да осигури провеждането на едно обективно и пълно разследване, което явно в случая с ДП № ЗМ - 1147/2009г. по описа на РУ „Полиция” гр. Горна Оряховица не е станало. Дали първоинстанционния съд произнесъл атакуваното определение е упражнил съдебния контрол по съществото, а не като контрол, в хода на който се проверява само обосноваността и законосъобразността на постановлението, в този случай, когато нищо не е било изяснено както трябва - не е толкова важно. Важното е, че съдът следва да отмени обжалваното постановление и да върне делото на прокурора, именно защото той се е произнесъл не въз основа на едно обективно, пълно и безпристрастно разследване. Задължителните указания които се дават трябва да са свързани единствено с правилното приложение на закона - ( НК и НПК), а то не може да се случи ако не се съберат достатъчно доказателства и проверят всички факти и обстоятелства. Жалбата и протестът са процесуално допустими но разгледани по същество се явяват неоснователни. Формата на съдебен контрол по чл.243 ал.3 и следващите от НПК е специфична защото допуска намеса в правомощията на прокуратурата да повдига обвинения по дела от общ характер, когато намери че са налице предпоставките за това. Така е направил и ГОРС като е посочил и дал конкретни указания свързани извършване на процесуални действия по разследването. Наложително е да се назначи повторна тройна и комплексна съдебно медицинска експертиза, при която да се изследват всички първични медицински книжа и се съобразят показанията на свидетелите по делото. Тя следва да включи задължително съдебен лекар освен тесен специалист ортопед. На тези вещи лица може вече да се постави и въпросът за механизмът на причиняване телесните увреди и възможността с конкретно оръдие да бъдат те причинени. Нужно е преди това да се разпитат свидетелите възприели така наречената и определена от прокуратурата като пръчка или тояга, вещ използвана от обвиняемата и по този начин се достигне до конкретиката. Непровеждането на разпити на основни свидетели действително не води до пълнота на разследването. В този смисъл и следва да се потвърди определението на ГОРС в неговата цялост по отношение необходимостта от провеждане на задълбочено и качествено разследване. С оглед изложеното съдът намира обжалваното определение за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното Великотърновски окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция и на основание чл.243 ал.7 НПК О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 203 от 22.08.2012 година, постановено по ЧНД № 392/2012 година на Горнооряховския районен съд , като правилно и законосъобразно. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |