Определение по дело №11956/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 октомври 2024 г.
Съдия: Диана Кирилова Ангелова
Дело: 20241110111956
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43350
гр. С., 24.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20241110111956 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от В. Ж. Т., ЕГН ********** и
М. В. М., роден на **********г., гражданин на В., с ЕИК по Булстат **************
двамата с адрес: гр. С., ул. „**********, чрез адвокат адв. М. Д. М. – пълномощник, със
съдебен адрес - гр. С., ул. ********* против „ХИДРОЛОК“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., СО- район „О.“, бул. *********, представлявано от
В. М. Ж..
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, който е депозирал отговор на
исковата молба в указания срок, с който оспорва заявените искови претенции.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима като заявена от
лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния
проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищците твърдят, че са собственици по приращение на следния недвижим имот:
едноетажна жилищна сграда в С., на ул. ************** , състояща се от сутерен, приземен
и тавански етаж, застроена на 88,80 кв.м., разположена в дворното място с площ 1064 кв.м.,
съставляващо имот № 15 от кв. 536 по плана на С., м. Центъра, като сградата, съгласно
КККР, одобрени със Заповед №РД-18-45/09.07.2010г. на ИД на АГКК, е с идентификатор
1
68134.407.6.2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.407.6, със застроена
площ от 91 кв.м. и с предназначение: За здравно заведение, при следните квоти: 45,375/100
ид. части за В. Т., 45,375/ 100 ид. части за М. В. М.. Сочи се, че останалата 9,25 /100 идеални
части от имота са собственост на А. М. Х..
Твърди се, че ищците са придобили собствеността върху посочената сграда чрез
приращение като съсобственици в поземления имот, в който същата е изградена, и
наследствено правоприемство, както следва: В. Т. е наследник на Г. В.ев Г., починал през
1981 г. и Е. В.ева Г.а Т. починала на 12.12.2005г., а М. В. М. е наследник на С. В.ева Г.а М.,
починала на 01.12.2006г. и на нейния съпруг Л. ДЖ. М. М., починал на 06.05.2022 г.
Сочи се, че юридическият факт на приращението в полза на ищците е потвърден с
Решение № 58 от 12.05.2014 по гр. дело №7025/2013 г. на ВКС, II ГО, с което е признато за
установено по отношение на В. М. Ж., че последният не е собственик на посочената сграда,
а същата е собственост по приращение на собствениците на съответните идеални части от
поземления имот, върху който е построена.
Твърди се, че с решението В. Ж. е осъден да предаде владението върху сградата.
Описва се, че страни по посоченото производство са В. Ж. и другият съсобственик на имота
А. М. Х., а В. Ж. Т. е трето лице - помагач в процеса.
Твърди се, че по време на производството по гражданското дело, приключило с
решение № 58 от 12.05.2014 по гр. дело №7025/2013 г. на ВКС, II ГО, В. М. Ж. на 01.11.2007
г. с нотариален акт №62, т. IV, per. 5062, н.д.№ 650/2007 година е продал процесния имот на
ответника „ХИДРОЛОГ“ ЕООД , ЕИК *********.
Сочи се, че делото е образувано на 29.08.2006г., като исковата молба е вписана на
25.10.2006г. в Службата по вписванията при Агенцията по вписванията. Твърди се, че
съгласно чл.226, ал.З ГПК постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено
нещо и спрямо приобретателя, който е ответник по настоящия иск.
Твърди се, че ответникът няма права върху процесната сграда, а същата е собственост
на ищците е установено и в хода на производство по съдебна делба с Решение №
169709/12.07.2017г., постановено по гр.д. № 31927/2016г. по описа на СРС, 141 състав.
Сочи се, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по силата на цитираното по-горе
решение № 58 от 12.05.2014 по гр. дело №7025/2013 г. на ВКС е образувано изпълнително
дело № 5091/2016 г. по описа на ЧСИ М. Б. за извършване на въвод във владение в полза на
А. М. Х..
Твърди се, че в хода на изпълнителното производство ответникът „ХИДРОЛОК“ ЕООД
е заявил, че е трето лице със самостоятелни права върху имота. Сочи се, че това твърдение е
отхвърлено с Определение на СГС по в.ч.гр.д. № 2398 /2017г., с мотива, че молбата е
неоснователна и че не са налице предпоставките на чл.523 ГПК, като въззивният съд е
отменил определение, постановено на 14.11.2016 г. по гр.д. № 55037/2016 г. по описа на
СРС, 151 – ви състав за спиране на изпълнението по изпълнителното дело.
Твърди се, че е образувано ново изпълнително дело 20188510402454 /2018г. по описа
2
на ЧСИ М. П.. Описва се, че съдебният изпълнител е извършил въвод във владение на
процесния недвижим имот на 11.07.2019г., за което е съставен надлежния протокол, като на
тази дата ответникът е преустановил ползването на имота.
Твърди се, че до деня на въвода - 11.07.2019 г. ответникът е ползвал процесния имот
като е отдавал под наем същия на трето лице - „Грей България“ ЕООД като по този начин е
придобил доход от вещта, и едновременно с това е лишил ищците от възможността да
упражняват правото си на собственост върху своите идеални части, като съответно те не са
могли да реализират доходи от имота.
Твърди се, че по този начин ответникът неоснователна се е обогатил за сметка на
ищците. Твърди се, че ищците не са могли да реализират доходи, които биха получил при
отдаването под наем на имота. Твърди се, че размерът на обедняването, следва да се
определи съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот.
Твърди се, че съобразно идеалните части на ищците, „Хидролок“ ЕООД дължи както
следва: на В. Ж. Т. - 45,375 % и на М. В. М. - 45,375 % от всяка месечна наемна цена заедно
със законна лихва от деня на забавата считано от 12.05.2014 година, когато е влязло в сила
съдебното решение, което отрича правото на собственост на ответника в имота. Сочи се, че
размерът на дължимата от „ХИДРОЛОК“ ЕООД, сума ищците определят в общ размер на
1500 лева за всеки месец, от които 680,55 лева/месечно за В. Т. и 680,55 лева/месечно за М.
В. М..
Твърди се, че за период от 26.02.2019 г.(пет години назад от датата на завеждане на
настоящата искова молба) до датата на въвода във владение 11.07.2019г. главницата е в
размер на 6806,25 лева, от които 3403,13 лева за В. Т. и 3403,13 лева за М. В. М. .
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
„ХИДРОЛОК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., СО-
район „О.“, бул. *********, представлявано от В. М. Ж. да заплати на В. Ж. Т., ЕГН
********** и М. В. М., роден на **********г., гражданин на В., с ЕИК по Булстат
**************, двамата с адрес: гр. С., ул. „**********, за периода от датата на завеждане
на исковата молба – 01.3.2024 година до дата на въвода във владение - 11.07.2019г. лева
сумите както следва: главницата в размер на 6806,25 лева, от които 3403,13 лева за В. Ж. Т.,
ЕГН ********** и 3403,13 лева за М. В. М., роден на **********г., гражданин на В., с ЕИК
по Булстат **************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 1.3.20254 година до окончателното й изплащане.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените искове.
С отговора на исковата молба ответникът възразява срещу редовността на исковата
молба, като твърди, че не е конкретизиран периода, за който се заявява претенцията за
неоснователно обогатяване.
Това възражение е основателно и следва да се укаже на ищеца не по-късно от първото
3
по делото съдебно заседание да конкретизира периода на претенцията си.
С отговора на исковата молба, ответникът оспорва исковата претенция като твърди, че
ищците не са собственици на процесния недвижим имот.
Твърди се, че ищците не са съсобственици на сграда с идентификатор 68134.407.6.2 на
заявеното от тях правно основание.
Сочи се, че „.ХИДРОЛОК“ ЕООД е собственик сградата с идентификатор
68134.407.6.2, находяща се в гр. С., ул. ********* на основание Нотариален акт № 40, том
CCVIII, дело № 56706/ 2007 г. и Нотариален акт № 72, том XI, дело № 3396/ 2016 г. за 90,75/
100 идеални части от жилищната сграда (издаден след влизане в сила на Решение № 58 от
12.05.2014 г. по гр. дело № 7025/ 2013 г. на ВКС, с което А. Х. е признат за собственик на
9,25/ 100 идеални части от нея) и е получавал месечен наем в качеството му на наемодател
на собствения си недвижим имот.
Ответникът оспорва твърденията на ищците, че В. Ж. Т. има право да получи 680,55 лв.
и М. В. М. има право да получи 680,55 лв. от всяка месечна наемна цена, съобразно квотите
им на съсобственост по приращение в размер на 45,375 % за всеки един от тях от сграда с
идентификатор 68134.407.6.2, находяща се в гр. С., ул. *********** за посочения в исковата
молба период.
Твърди се, че Решение № 58 от 12.05.2014 г. по гр. дело № 7025/ 2013 г. на ВКС не
легитимира ищците като собственици на посочената сграда, тъй като същите не са били
страни по посоченото дело. Оспорва се и се сочи, че в исковата молба неоснователно се
твърди, че В. Т. е била трето лице - помагач в процеса. Твърди се, че страни в
производството са били единствено В. М. Ж. (праводател на ответника ни) и А. М. Х., а
предмет на делото са 9,25/ 100 идеални части от сградата.
Твърди се, че не легитимира ищците като съсобственици на 45,375 % за всеки един от
тях от сградата и Решение № 169709/ 12.07.2017 г. по гр. дело № 31927/ 2016 г. на СРС. Сочи
се, че посоченото решение е обжалвано от ответника и към настоящия момент не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт. Сочи се, че понастоящем по въззивни жалби на
ищеца и Столична община пред СГС, е образувано възз. гр. дело № 16684/ 2017 г., което е
спряно до приключването на гр. дело № 14398/ 2016 г. на СГС.
Твърди се, че за установяване на правото на собственост върху сградата по отношение
на ищците по настоящото дело (В. Ж. Т. и М. В. М.) и Столична община, ответникът е
предявил иск срещу тях. Сочи се, че делото не е приключило с влязъл в сила съдебен акт,
като понастоящем пред Софийски апелативен съд е висящо възз. гр. дело № 1919/ 2023 г.
Твърди се, че с оглед изясняване на обстоятелството дали и в какво качество ищците по
настоящото дело (ответници в производството пред САС по възз. гр. дело № 1919/ 2023 г.) са
участвали в производството, завършило с Решение № 58 от 12.05.2014 г. по гр. дело № 7025/
2013 г. на ВКС, на което се позовават в исковата молба, понастоящем гр. дело № 18084/ 2006
г. на СРС ведно с въззивното и касационното производство по него са приобщени към възз.
гр. дело № 1919/2023 г. на САС.
4
Твърди се, че доколкото ищците не са съсобственици на сградата при посочените от тях
квоти, ответникът не ги е лишил от възможност да реализират доходи чрез отдаването му
под наем.
Ответникът заявява и прави възражение за погасяване по давност на претендираните
суми - месечни наеми и законната лихва върху тях за периода от 26.02.2019 г. до 11.07.2019
година. Сочи се, че предвид обстоятелството, че ответникът не владее сградата от 11.07.2019
година - погасителната давност е изтекла на 11.07.2022 г. - повече от година и половина
преди предявяване на иска.
С оглед горното се иска от съда да отхвърли като неоснователен предявения от В. Ж. Т.
и М. В. М. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, както и да присъди на ответника разноските
по делото.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.59 от
Закона за задълженията и договорите.
Заявеното възражение за погасяване на претенцията по давност е с правна
квалификация чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
За ищеца е тежестта да докаже:
Да установи в условията на пълно главно доказване твърденията си за принадлежност
на правото на собственост с оглед възраженията на ответника – по основание и размер.
Пак за ищеца е тежестта да докаже фактите относно: лишаването от възможността да
ползва вещта и получава доходи от същата, периода и размер на претендираното
обезщетение.
За ответника е тежестта да докаже фактите, от които черпи права, в това число
твърденията си относно принадлежността на правото на собственост.
По доказателствените искания
По заявените от страните доказателствени искания за допускане като доказателства, на
представените писмени такива – съдът счита, че същите са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат допуснати от съда. По отношение на представените с исковата
молба съдебни решения, следва да се укаже на ищеца, че следва да бъдат представени като
заверени преписи с отбелязване на датата на влизане в сила, в противен случай, ще бъдат
изключени от доказателствата по делото.
По исканията на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-техническа експертиза
5
– съдът приема, че следва да се произнесе в първото по делото съдебно заседание, след като
се конкретизира периода на претенцията.
По искането на ищеца и на ответника за събиране на гласни доказателства – съдът
приема, че следва да се произнесе в първото по делото съдено заседание, след като се
конкретизира периода на претенцията.
По искането на ответника за издаване на съдени удостоверения – следва да бъдат
издадени такива след представяне на проект и заплащане на дължимата се държавна такса за
издаването им.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба, като указва на ищеца по отношение на представените
с исковата молба съдебни решения, следва да бъдат представени като заверени преписи с
отбелязване на датата на влизане в сила, в противен случай, ще бъдат изключени от
доказателствата по делото.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ по искането за допускане и назначаване на съдебно-
техническа и събиране на гласни доказателства – съдът ще се произнесе в първото по делото
съдебно заседание след конкретизиране на периода на исковата претенция.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, не по-късно от първото по делото съдебно заседание – да
конкретизира периода на претенцията с нарочна молба с препис за съда и за
ответника.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната
им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не
по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като
просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.
ДАВА възможност на страните да изложат становище по проекта за доклад и да
предприемат съответните процесуални действия.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
6
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не
изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в негово
отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът предяви отново същия
иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в новото дело ищецът може да
ползва събраните доказателства само ако за тяхното повторно събиране има трудно
преодолима пречка.
٧ Страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато посочените лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени
/чл.40 ГПК/.
٧ Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото
и се смята за връчени /чл.41 от ГПК/. При неизпълнение на задължението по чл.41, ал. 1 от
ГПК, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила,
без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази
процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба
ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса -
чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че
медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях.
7
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни
книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на
определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС
електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда.
УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани
преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите
произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да
посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по
делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен
адрес: ************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: единния портал за електронно
правосъдие - на адрес - https://ecase.justice.bg/; квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014". Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но
страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия. Съгласно чл.38, ал.6 от
ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето
лице, задължено да представи намиращ се у него документ. Съгласно чл. 38, ал. 7 от ГПК -
когато страната е орган на изпълнителната власт, не може да се извърши връчване чрез
системата по ал. 2, т. 3.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
8
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето
не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: електронен запис от информационната система на портала, подпечатан
с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат - при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; електронен запис на
връчването от квалифицирания доставчик на електронни удостоверителни услуги - при
връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; потвърждение, че съобщението е получено - при
връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
В ЕИСС да се отбележи ел. адрес за връчване, посочен от страните и техните
процесуални представители и връчването да се извърша на посочените ел. адреси, като
в случай на връчване на адвокат - същото след 2.2.2023 година да се извършва по
правилата на чл.51, ал.1, ал.2 и ал. 3 от ГПК.
Указва на страните, че: когато електронните изявления до съда се подават от
пълномощник, към изявлението се представя електронен образ на пълномощното, снет по
реда на чл. 360ж от Закона за съдебната власт във вид и по начин, позволяващи
възпроизвеждането му, освен ако упълномощаването не се извършва от страната по
електронен път. В случай, че упълномощаването е извършено по електронен път,
пълномощното следва да е подписано с квалифициран електронен подпис и по начин,
позволяващ удостоверяване на времето на подписване на пълномощното с точност до
година, дата, час, минута и секунда с квалифициран електронен времеви печат.
Документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, ако
са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в
9
информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за
плащането.
Към електронни изявления преписи за страните не се представят. Съдът възпроизвежда
изявленията и приложенията към тях в необходимия брой преписи на хартиен носител и
след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в производството, които не са
заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да
получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна
форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал.
3 ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 05.02.2025 година
от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на исковата
молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10