№ 1580
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110217464 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Хайри“ ООД, ЕИК *********,
представлявано от А.Г.Х. – управител чрез неговия упълномощен
процесуален представител – адв. В. И. от АК-Перник срещу наказателно
постановление № 536876-0347344/28.09.2020 г., издадено от Любомир
Пенков Христов – началник на отдел „Оперативни дейности“ в Централно
управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на
основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС,
обн. в ДВ бр. 63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ на търговското
дружество е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/
лева за неизпълнено правно задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС. В
депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на дружеството-въззивник, за несъответствие на
установените от административните органи фактически положения с
обективната действителност, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован,
представлява се от адв. В. И. от АК-Перник, с пълномощно по делото, който
поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Претендират се разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.
Виктория Йорданова, с пълномощно по делото, която пледира за
неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на твърдяното
административно нарушение. Моли за цялостно потвърждаване на
оспореното наказателно постановление. Релевирано е искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 08.05.2019 г., около 17:00 ч., свидетелите С. Ц. и И. Б. посетили
пицария „Ан-Мари“, находяща се в гр. /АДРЕС/ където били обслужени от
неустановено по делото лице от женски пол. Към посочения времеви момент
заведението е стопанисвано от дружеството-жалбоподател „Хайри“ ООД.
След като приключили консумацията, клиентите поискали да
заплатят сметката. Същият сервитьор им представил информационен бон за
сумата от 35,42 лева, отпечатан в 18:55 ч. от програмен продукт „Ресто“, като
не издал касов бон или бележка от кочан. Двамата заплатили процесната сума
2
и си тръгнали.
На 10.05.2019 г. свидетелят Ц. подал сигнал в електронната система
на НАП за това, че в пицарията не му издали касова бележка, прилагайки
копие на информационния бон.
Във връзка с постъпилия сигнал служителите на ЦУ на НАП О. Т. и
Ф.Р. извършили проверка в търговския обект на 02.06.2020 г. Длъжностните
лица констатирали, въз основа на отпечатан КЛЕН от монтирания ЕКАФП, че
на 08.05.2019 г. не е издаван фискален бон за сумата от 35,42 лева. След
отразения в информационния бон час „18:55“ са били издадени две касови
бележки на стойност 4,29 лева в 20:03 ч. и на стойност 18,97 лева в 20:44 ч.
Резултатите от проверката са обективирани в протокол №
0038848/02.06.2020 г., подписан от управителя на дружеството-жалбоподател
А.Х., на която е връчен препис.
С акт за установяване на административно нарушение №
0347344/02.06.2020 г., съставен от О. Л. Т. –инспектор по приходите при ЦУ
на НАП и в присъствието на Ф.В.Р. – свидетел при установяване на
нарушението е констатирано, че на 08.05.2019 г. в пицария „Ан-Мари“,
находяща се в гр. /АДРЕС/ жалбоподателят „Хайри“ ООД не е изпълнил
задължението си за издаване на фискален бон от ЕКАФП или от кочан с
касови бележки при извършена покупка /консумация/ от клиент на стойност
35,42 лева.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1
ЗДДС, като в деня на неговото съставяне е връчен препис на управителя на
търговското дружество.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 536876-0347344/28.09.2020 г. от Любомир
Пенков Христов – началник на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС, при цялостно възпроизвеждане на
фактическите констатации от акта, на търговско дружество „Хайри“ ООД е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Препис от НП е връчен на управителя на търговското дружество на
04.12.2021 г., видно инкорпорираната в санкционния акт разписка, като
3
жалбата, инициирала производство пред настоящата въззивна съдебна
инстанция, е депозирана чрез наказващия орган в законоустановения 7-
дневен срок на 10.12.2021 г., видно от поставения печат върху
същата.
При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не
констатира противоречия с установените в акта фактически положения.
Показанията на свидетеля О. Т. са подробни, задълбочени, вътрешно
балансирани и кореспондират по еднопосочен начин с приложените по делото
писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани без
резерви. В тази връзка се изяснява, че Т. и нейният колега Ф.Р. са извършили
проверка в търговския обект на 02.06.2020 г. относно постъпилия сигнал от
свидетеля С. Ц. и са констатирали, въз основа на отпечатания КЛЕН от
ЕКАФП, че на 08.05.2019 г. не е бил издаден касов бон за сумата от 35,42
лева, а единствено информационен такъв от внедрения програмен продукт
„Ресто“.
При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът
използва показанията на свидетелите-очевидци С. Ц. и И. Б., в това число и
предоставените от тях сведения при проведените на етапа на съдебното
следствие очни ставки. Установява се по еднопосочен начин от разказите на
двете лица, че на 08.05.2019 г., около 17:00 ч., са посетили пицария „Ан-
Мари“, находяща се в гр. /АДРЕС/ където били обслужени от неустановено
по делото лице от женски пол, както и че именно същият сервитьор им
представил информационен бон за сумата от 35,42 лева, като не издал касов
бон или бележка от кочан. Двамата не са влизали в конфликт със служители
на заведението, заплатили са процесната сума доброволно и си тръгнали, а
впоследствие Ц. подал сигнал в електронната система на НАП за това, че в
пицарията не му издали касова бележка.
От доказателствената съвкупност следва да бъдат изключени
показанията на свидетеля Н. М., в т.ч. предоставената от него информация
при проведените очни ставки, имайки предвид, че същите са опровергани от
останалите гласни и писмени доказателствени средства. Лансираната от М.
версия, че свидетелите Ц. и Б. не са били доволни от обслужването и са
влезли в конфликт с неговата колега са напълно изолирани. Недостоверни са
4
и твърденията, че М. е поел обслужването на двамата клиенти и им
предоставил процесния информационен бон по тяхно искане, за да ги
информира за временната стойност на сметката, а впоследствие ги
компенсирал с нейното намаляване, издавайки касов бон. Освен, че
свидетелите Ц. и Б. категорично отричат това да се е случило, неговите
показания са компрометирани от приложното на л. 61 от СП копие на
информационен бон, от който е видно, че същият е издаден в 18:55 ч., а
касовата бележка, за която в жалбата се твърди, че отразява намалената
стойност на сметката в размер на 18,97 лева е била издадена почти два часа
по-късно в 20:44 ч. Не на последно място – впечатление прави
обстоятелството, че както по време на разпита си, така и при проведените
очни ставни свидетелят Н. М. перманентно подчертава, че не е съхранил
спомените си за преобладаващата част от обстоятелствата от датата на
нарушението, а именно – броя на клиентите при процесната поръчка, дали
същите са поискали издаването на документ за удостоверяване на временна
сметка, различен от фискален бон, от кое лице е издаден информационният
бон, кой е предложил стойността на сметката да бъде редуцирана,
респективно с какъв размер и т.н. Всичко това мотивира съда да приеме, че
обсъдените гласни доказателствени средства са тенденциозни и
неубедителни, поради което не следва да се кредитират с доверие.
По отношение на останалите инкорпорирани по делото писмени
доказателства и писмени доказателствени средства съдът намира същите за
единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, а това обезпредметява
тяхното отделно обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго
формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка
съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
5
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление
/арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10
от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на
контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции –
констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приложените по делото писмени доказателства, относими към
назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма, авторството и обстоятелствата, при които е осъщественото
неизпълненото правно задължение, а с това правото на защита на
дружеството-жалбоподател е гарантирано в пълна степен.
Този съдебен състав не споделя възражението в жалбата за
неспазване на изискванията на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН от страна
на актосъставителя. Една от основните гаранции за законосъобразното
упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в
процесуалния административен закон, е изискването актът да бъде съставен в
присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал. 1, ал.
2 и ал. 3 ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на
актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното
отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено
твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни
доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от
наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП
пред съда.
Съгласно чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН актът за установяване на
6
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. При липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в
тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
като това изрично се отбелязва в него. Следователно двама свидетели са
необходими при съставянето на акта винаги, когато няма свидетели
присъствали лично при извършване, респективно установяване на
нарушението или пък тяхното участие е невъзможно, като от прочита на
констативния протокол от 02.06.2020 г. и АУАН е видно, че макар актът да е
подписан единствено от Ф.Р., това е било сторено в качеството му на
свидетел, присъствал при установяване на неизпълненото правно задължение.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от открИ.е на нарушителя, респективно 2-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок.
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от
формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника
„Хайри“ ООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 118, ал.
1 ЗДДС, като на основание чл. 185, ал. 1 ЗДДС на търговското дружество е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че на
08.05.2019 г. в пицария „Ан-Мари“, находяща се в гр. /АДРЕС/
жалбоподателят „Хайри“ ООД не е изпълнил задължението си за издаване на
фискален бон от ЕКАФП или от кочан с касови бележки при извършена
покупка /консумация/ от клиент на стойност 35,42 лева. С констатираното
7
бездействие търговското дружество е дерогирало нормативния регламент на
чл. 118, ал. 1 ЗДДС, съгласно който всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ.
В контекста на изложеното, съдът не споделя оплакванията в
жалбата за доказателствена необезпеченост на нарушението, имайки предвид,
че при анализа на събраните релевантни към предмета на делото източници
на информация се достига до несъмнен извод за противното. Некоректно е и
позоваването на съдебния акт на АССГ, с който е отменена наложената на
дружеството ПАМ, имайки предвид, че това решение не обвързва настоящия
съдебен състав, а освен това в административнонаказателното производство
решаващият орган е проявил активност при събирането на множеството
допустими и относими доказателства, в т.ч. гласни такива, което е
допринесло за разкрИ.е на обективната истина в пълнота.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 1 ЗДДС,
предвиждаща отговорност за физически и юридически лица, които не издадат
фискална касова бележка /фискален бон/. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и
касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената „имуществена санкция“ в размер на
500,00 /петстотин/ лева, настоящият съдебен състав намира, че същата е
индивидуализирана в предвидения от законодателя в разпоредбата на чл. 185,
ал. 1 ЗДДС минимум, поради което не съществува юридическа възможност за
8
нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.
Не са налице предпоставките за третиране на процесния случай
като маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на
чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д.
№ 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага И.а преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Безспорно визираният
нормативен регламент е относим и към неизпълнението на задълженията на
юридическите лица и едноличните търговци към държавата и общините при
осъществяване на дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за
неговото наличие е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки
отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране
са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление /административно
нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /административно нарушение, б.м./
от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно “други
смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена
вредност на нарушението съпоставима с нарушенията от същия вид. В тази
връзка, принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по чл. 118, ал.
1 ЗДДС не се изисква настъпването на вредни последици, извън
неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон, но макар и
формално по своята конструкция неизпълнението на посоченото правно
задължение не разкрива формална по степен обществена опасност, имайки
предвид липсата на обективни причини за проявеното бездействие. Сама по
9
себе си стойността на услугата, за която не е издаден касов бон също не може
да обоснове извод за маловажност. Поначало законодателят е предвидил по-
тежки санкции и по-дълги срокове за административнонаказателно
преследване на нарушенията, с които се засягат важни обществени
отношения, свързани с данъчното облагане, в частност с установения ред за
регистрация и отчетност. Административното нарушение е довършено с
факта на неиздаване на фискален бон, като визираното противоправно
бездействие при осъществяването на продажби в търговската мрежа е масово
явление при търговците в съвременните обществено-икономически условия,
което предполага ефективно му противодействие с оглед реализацията на
легитимните цели на санкцията по чл. 12 ЗАНН.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-въззивник е
ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе служебно по извършените от страните разноски, имайки
предвид отправеното искане в очертаната насока. Предвид изхода на делото,
отчитайки неговата фактическа сложност, броя на съдебните заседания, обема
на доказателствения материал и множеството релевирани възражения в
жалбата, наложили обсъждането им, както и осъщественото процесуално
представителство на въззиваемата страна пред СРС, на основание чл. 63д, ал.
4 ЗАНН, дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на
НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. /арг. от чл. 37 от
Закона за адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на
правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 536876-
0347344/28.09.2020 г., издадено от Любомир Пенков Христов – началник на
отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на Национална
агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което на основание чл. 185, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. в ДВ бр. 63 от
04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ на търговско дружество „Хайри“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от А.Г.Х. – управител е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА , на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН, търговско
дружество „Хайри“ ООД, ЕИК ********* да заплати на Национална агенция
за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00
/сто и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11