№ 198
гр. П., 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20211720102447 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ЗД “БУЛ ИНС” АД срещу ВЛ. ИЛ. ИЛ. с правна квалификация чл.
500, ал.1, т.3 КЗ за заплащане общо на сумата от 120,04 лв., включваща заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 95,04 лв. и ликвидационни разноски в размер на
25,00 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска- 30.03.2021г. до
окончателното й изплащане. С исковата молба проц. представител на ищеца е поискал да се
приложи чл. 238, ал. 1 ГПК и бъде постановено неприсъствено решение.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, като на страната
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание. Ответникът е редовно призован като му е връчено и определение по
чл. 140 ГПК. Ответникът не се е явил в проведеното на 29.09.2021 г. съдебно заседание и не
е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Пернишкият районен съд, след като прецени доказателствата по делото и
процесуалното поведение на страните, намира че са налице установените в чл. 238 и чл. 239
ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, при следните съображения:
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ
1
Посочената разпоредба урежда правото на регрес на застрахователя, по силата на което
същият може да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно
с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина. За основателността на иска е необходимо да са настъпили в
обективната действителност следните материални предпоставки: 1) да е налице сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност" за лек автомобил марка „*****“, модел
„******“ с рег. № ** **** ** към момента на настъпване на ПТП; 2) в срока на
застрахователно покритие по договора за застраховка, в резултат на виновно и
противоправно поведение на ответника, да е настъпило непозволено увреждане по смисъла
на чл. 45 ЗЗД, за което ищецът носи риска, а именно - управлявайки автомобила, ответникът
е реализирал ПТП, при което е причинил имуществени вреди; 3) в изпълнение на
задължението си по договора за застраховка ищецът да е изплатил на пострадалото лице
застрахователно обезщетение в размер на 95,04 лева и да е сторил ликвидационни разноски;
4) след настъпване на ПТП ответникът да е напуснал местопроизшествието, без да е било
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Основателността на иска е обоснована с представените от ищеца писмени
доказателства във връзка с твърденията си и приобщената по делото административна
преписка – свидетелство за управление на МПС, контролен талон, свидетелство за
регистрация на МПС, застрахователна полица „Гражданска отговорност“ № ****, протокол
за ПТП № ******* от **** г., уведомление за щета, доклад по щета № ***********, опис на
щета № 2, калкулация на щета, удостоверение за банкова сметка, платежно нареждане за
кредитен превод от 09.05.2019 г. От същите се установява, че за лек автомобил марка
„*****“, модел „******“ с рег. № ** **** ** е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност" с дружеството-ищец, със срок на покритие от 18.08.2018 г. до 17.08.2019 г.; че
в срока на застрахователно покритие – на **** г. е настъпило ПТП с участието на
застрахованото МПС, управлявано от ответника, по механизма описан в констативния
протокол № *******; като причина за настъпване на същото е поведението на ВЛ. ИЛ. ИЛ.,
който при управление на автомобила не е спазил дистанция и е реализирал ПТП с лек
автомобил марка „****“, модел ** с ДК № ** **** **, вследствие на което на втория
автомобил били нанесени материални щети – „задна броня и десен панел под стоп“.
Протоколът е подписан от ответника, поради което се ползва с обвързваща съда сила
относно отразените в него обстоятелства, при които е настъпило ПТП и причинените от него
вреди, доколкото с поставянето на подписа си ответникът признава неизгодни за него факти.
От представената калкулация на щета се вижда стойността на труда за ремонта и подмяната
на увредените части в размер на 95,04 лева. Размерът на щетите е определен от
застрахователя с използването на експерт (видно от приложения доклад по щета) и възлиза
на претендираната стойност. Съдът приема, че тази сума представлява размера на щетата
2
под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от
увреждането. В обобщение горепосочените документи, приети и приложени като
доказателство по делото доказват както противоправното деяние, така и причинната връзка
между противоправното поведение на ответника и вредоносния резултат – настъпилото
ПТП с посочените вече материални щети. По въпроса за вината важи законовата презумпция
по чл.45, ал.2 от ЗЗД, съгласно която вината се предполага до доказване на противното, като
оборването ѝ е в тежест на ответника.
От представеното платежно нареждане от 09.05.2019 г. се формира извод, че в
изпълнение на задължението си по договора за застраховка ищецът да е изплатил на Р. З.
ЕСТ., собственик на увредения автомобил /свидетелство за регистрация – л. 12/
застрахователно обезщетение в размер на 95,04 лева. Установява се и последния елемент от
фактическия състав на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ – виновният водач да
е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е било задължително по закон.
Случаите, когато службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, като според посочената
законова разпоредба, то е задължително тогава, когато има съмнение, че участник в
произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за
управление на моторно превозно средство– арг. от чл. 125, т. 5 от ЗДвП. В случая в
представения констативен протокол е записано, че виновният водач управлява МПС след
употреба на наркотични вещества. На следващо място, съобразно нормата на чл. 4 от
Наредба № Iз- 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при допуснато
ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП, което предпоставя задължително
посещение на произшествието от органите на „Пътна полиция”. Единствено в случай на
съгласие за вина между двамата участници се съставя двустранен протокол, за което не е
необходимо присъствието и участието на органите на „Пътна полиция”. В случая съгласие
за вина за настъпилото произшествие не е била постигната поради напускане на ПТП- то от
страна на ответника. Следователно посещаването на процесното местопроизшествие от
службите за контрол на МВР е било задължително по закон. От отразеното в същия
констативен протокол, подписан от ответника, виновният водач е напуснал мястото на
ПТП. В съставените АУАН № № ****** и ******/**** г., подписани без възражения от
ответника също е отразено, че след реализиране на процесното ПТП водачът не е изпълнил
задължението си да спре, да установи последиците от произшествието, а продължил
движението си и изоставил автомобила пред бл. 27 на ул. Юр.Гагарин, поради което се
формира извод, че в полза на ищеца– застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, се е породило право на регрес срещу ответника В.И., чиято
3
деликтна отговорност е била обезпечена при него. Ответникът дължи на ищеца сума в общ
размер на 120, 04 лв., която включва и обезщетение за сторените разходи –ликвидационни
разходи в размер на 25 лева. По делото няма представени доказателства това задължение да
е погасено от ответника. Това прави предявеният иск основателен по основание и размер,
поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът претендира и доказва разноски общо 100 лв., от които 50 лв.. – държавна
такса и 50 лв. – депозит за свидетели, които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло от
ответника.
По изложените съображения, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ВЛ. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Ю.Г.“, бл.
7, вх. А, ет.2, ап. 6 да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“АД ЕИК *********, гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, на осн. чл. 500, ал. 1, т.3 КЗ сумата от 120,04 лева /сто и двадесет
лева и четири стотинки/, включваща заплатено застрахователно обезщетение в размер на
95,04 лв. и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска - 30.03.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ВЛ. ИЛ. ИЛ., ЕГН **********, гр. П., ул. „Ю.Г.“, бл. 7, вх. А, ет.2, ап. 6
да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“АД ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 /сто/ лева - разноски за първоинстанцинното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 240, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4