№ 90
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Врачева
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора и Р. Г. С.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600028 по описа за 2025 година
Производството е образувано по реда на гл. 33 от НПК, по искане от осъдения Р.
Н. И. за възобновяване на ВНОХД № 100/2024 г. на ОС Монтана и отмяна на присъда
постановена по НОХД № 104/2022 г. на РС Берковица, с която е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 3 , б. „а”, пр. 1 и 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което на основание чл. 54, ал.1 НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години. На основание
чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК съдът e лишил Р. Н. И. от право да управлява МПС за
срок от дванадесет месеца, като на основание чл. 59, ал.4 НК е зачел времето, през
което е бил лишен от тава право по административен ред.
В искането са релевирани доводи по основанията на закона, визирани в чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК (за неправилно приложение на материалния закон и за
допуснато съществено процесуално нарушение). Поддържа се, че процесуалният закон
е бил приложен неправилно, тъй като съдът е ограничил правото на защита на
подсъдимия и неговия защитник, оставяйки без уважение направените от тях
доказателствени искания. По идентичен начин се интерпретира и дейността на двете
съдебни инстанции по изготвяне на мотивите към присъдата и решението, които
според осъденото лице не изясняват начина, по който е било формирано вътрешното
им убеждение по въпросите има ли извършено престъпление и кой е неговият автор.
Излагат се съображения за неправилно приложение на материалния закон, доколкото
при положение, че И. се е движел по път, който не е бил обозначен с пътни знаци, то
за него е важало правилото на дясностоящия. Твърди се още, че като не са дали
отговор на ключови въпроси, съдебните инстанции на практика са постановили
1
немотивирани съдебни актове, с което са препятствали възможността на И. да разбере
защо е осъден.
В съдебно заседание упълномощеният защитник – адв. Я. С. поддържа искането
на посочените в него основания. Акцентира на факта, че осъденият е признат за
виновен за нарушение на чл. 49 от Закон за движение по пътищата, въпреки че по
делото безспорно е било установено, че пътят, по който се е движил макар да не е бил
с добра асфалтова настилка, е бил асфалтов път. Аргументира тезата си със
заключението на допълнителната автотехническа експертиза, допусната в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в която макар вещото лице да
твърди, че осъденото лице е излязъл от черен път, то по-нататък сочи, че пътната
настилка е със силно разрушено асфалтово покритие и значителни неравности,
покрито с пясък, чакъл и пръст. Това обстоятелство според защитата се установява и
от цветните снимки на пътя, по който се е движел подсъдимия. Твърди, че по неговото
платно не е имало вертикални пътни знаци, а пътните знаци, поставени на главния път
не са указвали, че е с предимство. При това положение следва да се приеме, че
относимо е било правилото на дясностоящия и именно управляваният от подсъдимия
автомобил е бил с предимство.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането.
Приема, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
от материалите по делото се установява, че пътят, по който се е движел подсъдимият,
е общинска собственост и не е част от републиканската пътна мрежа. Безспорно е по
делото и че на него не е имало поставен знак „Стоп“, поради което и в тази част няма
нарушение в процесуалната дейност на съда. Различният прочит на доказателствата,
направен от страна на защитата, не представлява основание за възобновяване на
делото, поради което предлага искането да бъде оставено без уважение.
В лична защита и при предоставената му последна дума искателят заявява, че
подържа становището на защитника си.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и
материалите по делото, намира, че искането за възобновяване е процесуално
допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419
от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена
с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред.
Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
Развитите от защитата и искателя доводи по релевираните основания не са нови,
били са поставяни пред двете инстанции по същество и са получили правилно
разрешение в изготвените мотиви. При събиране, проверка и оценка на
доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен обем процесуалните си
задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по
делото. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е
или не престъпление от Р. И., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в
която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, подробно
изброени в мотивите и приложените писмени доказателства и доказателствени
средства. В тази връзка следва да се отбележи, че решаващите две инстанции са
положили всички усилия и са събрали доказателствена маса в пълния й възможен
обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност,
2
съдилищата са извели своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.
13 и 14 от НПК. Въззивната инстанция изцяло е инкорпорирала фактологията, приета
от първия съд. Освен това, отговаряйки на възраженията, наведени с въззивната жалба,
окръжният съд е дал и своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че са
спорни. По несъмнен начин е установено, че подсъдимият е осъществил състава на
инкриминираното престъпление и правилно е бил осъден за това.
Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е отказал да приобщи в
цветен формат снимки, изготвени на местопроизшествието и е изградил фактическите
си изводи единствено въз основа на изготвения констативен протокол от ПТП, с което
е допуснал процесуално нарушение, довело до погрешно установяване на фактите по
делото и до нарушено право на защита на осъдения. Първоинстанционният съд е
маркирал, че кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото всички те
възпроизвеждат обстоятелствата, които са им известни по възприетия от тях начин.
Окръжният съд се е съгласил с този извод, като по въпроса за състоянието и характера
на пътя, по който се е движел искателят Р. И., очевидно е възприел протокола за оглед
на местопроизшествие, ведно с изготвения към него фотоалбум, както и заключенията
на изготвените по делото автотехнически експертизи. Доколкото вещите лица са
посочили, че са изготвили експертизите след оглед на мястото на настъпване на ПТП,
то обстоятелството, че снимки от мястото в цветен формат (извън изготвените при
огледа) не са били приобщени към доказателствения материал по делото, не се е
отразило върху изводите на съдебните инстанции относно състоянието на пътя, по
който се е движел И.. За пълнота следва да се отбележи, че съдилищата
законосъобразно са отказали да приобщят към доказателствения материал по делото
Доклад-Анализ „Независима целенасочена инспекция на пътните условия на път ІІІ-
815 при пресичането му с общински път към с. Гагница и към яз. Огоста при км
6+300“, изготвен от Европейски център за транспортна политика в качеството им на
независима неправителствена организация по искане на Р. И.. Вярно е, че докладът и
направените при изготвянето му снимки в цветен формат не са годно доказателствено
средство, доколкото не са събрани по предвидения в НПК ред. Същият може да бъде
приет единствено като писмено доказателство за това, че такъв доклад е бил изготвен
по искане на осъденото лице, което обстоятелство не е било игнорирано от съда.
Съдържанието му обаче не може да послужи като база за изграждане на изводите по
фактите. Ето защо и като не е приобщил към доказателствения материал по делото
обсъждания доклад, съдът не е ограничил правото на защита на осъдения, нито е
допуснал процесуално нарушение, което да е довело до непълнота и неяснота на
фактите по делото.
Основното възражение в искането на осъдения е във връзка с неправилна
интерпретация на пътния участък, по който се е движел И. преди да излезе на пътя от
републиканската пътна мрежа, където в крайна сметка е настъпило ПТП, като „земен“.
Този извод е ключов, доколкото при липса на вертикална пътна маркировка това
обстоятелство има решаващ характер за това кое от участвалите в ПТП превозни
средства е имало предимство и била ли е нарушена нормата на чл. 49 от ЗДвП,
вменяваща задължение за водачите на пътни превозни средства, които излизат от
земен път на път с настилка, да пропуснат движещите се по пътя с настилка пътни
превозни средства и пешеходци. Тези твърдения са неоснователни. Освен, че не са
игнорирани, съдилищата са ги обсъдили наред с останалите доказателства и
доказателствени източници. Давайки своята оценка, те са приели, че пътят, по който се
е движел осъденият е бил със силно разрушено асфалтово покритие, с наличие на
3
значителни неравности и е бил покрит с пясък, чакъл и пръст. Доверявайки се на
писмените доказателства и експертните заключения са аргументирали, че той
представлява общинска публична собственост, използва се като земеделски път, който
не е част от републиканската пътна мрежа и в оценъчната си дейност са достигнали до
извод, че движещият се по републикански път товарен автомобил е бил с предимство.
Възраженията на защитата, че понеже по пътя, по който се е движел осъденият е
имало остатъци от асфалт, го прави равнозначен на този, по който се е движел
управляваният от св. И. К. товарен автомобил, са неоснователни. Същите не могат да
бъдат противопоставени по убедителен начин на съвкупността от останалите писмени
доказателства и заключенията на изготвените по делото автотехнически експертизи,
установяващи по несъмнен начин състоянието и предназначението на общинския
земеделски път, а обстоятелството, че по него е имало остатъци от асфалтова настилка
не променя неговия статут.
В мотивите на въззивното решение ОС Монтана е осъществил нужната оценка
на доказателствения материал - изследвал е достоверността на всяко доказателство
поотделно и в съпоставка с останалите. Ясно е отграничил спорните моменти и
подробно ги е анализирал. Съставът на ОС Монтана обосновано и без логически
грешки е обсъдил заключенията на изготвените по делото експертизи и писмените
доказателства, като е откроил всички противоречия и несъответствия и е изложил
убедителни и пълни съображения за възприемането на обвинителната теза за това, че
осъденият е нарушил правилата за движение въпреки липсата на пътни знаци, тъй като
правилото за предимство на дясностоящия, е било неприложимо. Обосновал е
неговата валидност само при равнозначни пътища и липса на пътни знаци, указващи
нечие предимство на кръстовището. Изяснил е и по какви причини в конкретния
случай не се касае за кръстовище на равнозначни пътища, тъй като единият /по който
се е движел товарният автомобил/ е републикански път, а този, по който се е движел
лекият автомобил, управляван от осъденото лице не е част от републиканската пътна
мрежа, а е земен /земеделски, черен / път.
При установените факти, прилагането на правото също е в съответствие със
закона. Установени са всички съставомерни елементи на състава на престъплението
по чл. 343, ал. 3 НК, за което е осъден Р. И.. Налице са нарушенията на чл. 48 и чл. 49
от ЗДвП, които запълват бланкетния състав на чл. 343 НК. При установената
фактическа обстановка, приета от инстанционните съдилища в съответствие със
събраните по делото доказателства, обсъдени в пълнота и без тяхното превратно или
неправилно тълкуване, ударът за осъдения И. се явява предотвратим при изпълнение
на задължението му да пропусне движещия се по път с предимство товарен
автомобил.
С оглед изложените съображения може да се обобщи, че при разкрИ.ето на
фактическата обстановка по делото не са допуснати съществени непълноти, нито се
констатират основания, които да опорочават приетите от въззивния съд факти.
Задълженията на районния и окръжния съд по установяване на обективната истина са
изпълнени отговорно, като картината на деянието е разкрита в обем, необходим и
достатъчен за правилното решаване на делото. Щом относимите към предмета на
доказване обстоятелства са установени съобразно процесуалните правила, вътрешното
убеждение на предходните инстанции е правилно формирано и САС не разполага с
процесуална възможност да го променя или замества.
Доколкото искателят не релевира касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 3
НПК, САС не следва да изследва въпроса за справедливостта на наложеното на
4
осъдения наказание, тъй като съдът по възобновяването е обвързан от посоченото в
искането, а не извършва цялостна и пълна проверка на законосъобразността на
влязлото в сила въззивно решение.
Посочените доводи обуславят неоснователност на искането на осъдения Р. И.
за възобновяване на посоченото наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 425 НПК Софийският
апелативен съд, наказателно отделение, І състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. Н. И. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 100/2024г. на ОС Монтана, на
основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране, а за
постановявавето му да се уведомят искателят Р. Н. И. и САП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5