Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 02.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „Д” въззивен
състав, в публичното заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гражданско въззивно
дело № 15982 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от
ГПК.
С решение №
156805 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 63318/2017 г. по описа на СРС, ГО, 37
състав, съдът е осъдил З.
„Л.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** Д, да заплати на П.В.Т., ЕГН **********, сумата от 10 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП на 13.07.2014 г., ведно със законната
лихва, считано от 13.07.2014 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска
за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 15 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 13.07.2014 г.,като неоснователен.
С решението З.
„Л.И.“ АД, ЕИК******** е осъдено да заплати на П.В.Т., ЕГН **********, сумата
от 1 433,32 лева - разноски, съразмерно на уважената част от иска, а П.В.Т.,
ЕГН ********** е осъден да заплати З. „Л.И.“ АД, ЕИК******** сумата от 33,33 лева
- разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Недоволен от
решението в ЧАСТТА, с която искът с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ е
отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. е
останал ищецът П.В.Т., който чрез
пълномощника си, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения, че
решението е необосновано, неправилно в обжалваната част и постановено в
нарушение на материалния закон – разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Искането към съда
е да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и уважи искът до
пълния предявен размер. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна ЗД „Л.И.” АД депозира становище вх.№ 270389 от 28.01.2021 г., с което
прави искане съда да даде ход на делото, заявява, че оспорва въззивната жалба,
няма доказателствени искания, изразява съображения по съществото на спора. Моли
въззивният състав да потвърди решението в обжалваната част. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззивника.
Съдебното
решение в ЧАСТТА, в която искът при квалификацията на чл. 226, ал. 1 от КЗ по
отношение на ответника ЗД „Л.И.” АД е уважен - за сумата от 10 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, като необжалвано от ответника, е влязло в
сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен
съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл.
269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Поради частичната основателност на предявения иск и
липса на жалба от ответника ЗД „Л.И.” АД в тази осъдителна за него част,
първоинстанционното решение формира СПН по фактите, които пораждат вземането
при квалификацията по чл. 226 от КЗ, а именно - ПТП от 13.07.2014
г. е застрахователно събитие, покрит риск по договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, виновен за настъпването му е водачът на
лек автомобил „Рено Меган” с рег.№ ******ВХ, П.В.В.който при управлението му
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - да
контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, поради което
същият се е отклонил от траекторията на движението си и е напуснал платното си
за движение, навлязъл е в крайпътния банкет, канавката и се е преобърнал. На 14.07.2014
г. е изготвен протокол за ПТП № 1406962, в който е отразено, че
процесното произшествие се е осъществило на 13.07.2014 г., с един участник – П.В.В.,
който управлявал лек автомобил Рено Меган, с peг. № ******, с
посочена застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Л.И.", валидна до
16.07.2014 г. Приложено е ДП № 206/2014 г. по описа на РУП Тунджа, гр. Ямбол,
от същото се установява, че на 13.07.2014 г., около 13:00 часа, на
автомагистрала „Тракия“, км. 279 е
реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с
peг. № ******ВХ, управляван от П.В.В., в който пътувал ищецът П.В.Т.. Досъдебното
производство е прекратено с Постановление от 18.09.2014 г. на ЯРП, поради липса
на значителни имуществени вреди на МПС.
Поради
спецификата на въззивното производство въззивната инстанция е длъжна да
възприеме и мотивите, при които първоинстанционният съд приема, че към датата
на настъпване на процесното ПТП лекият автомобил „Рено Меган” с peг. № ******ВХ
има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, която ангажира
договорната отговорност на ответника ЗД „Л.И.” АД, валидна за периода от 17.07.2013
г. до 16.07.2014 г. и че претенцията на ищеца не надхвърля нейния лимит.
В резултат
на настъпилото ПТП на ищеца П.В.Т. са
причинени телесни увреждания.
При съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства - писмени – Епикризи и
амбулаторни листи от извършени прегледи, както и от приетата от
първоинстанционния съд и неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът е получил травматични
увреждания, изразяващи се разкъсно-контузна рана на долния клепач на лявото
око с дължина 2.5 см. Сама по себе си тази рана реализирала признака „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“ на пострадалия. Между тази рана и
процесното ПТП съществувала пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
Раната е била лекувана оперативно - била е зашита. След получаване на
увреждането пострадалият е ползвал първоначално 16 дни болничен лист. Срокът на
болничния е продължен, без да има данни с колко дни. При получаване на
увреждането и в следващите две седмици пострадалият е изпитвал болки и
страдания и е носел мека превръзка на окото, което го е затруднявало в
ежедневието му. В амбулаторен лист 2379/01.11.2018 г. от консултативен преглед
със специалист по очни болести е отразено, че при преглед на П.Т. е установено:
сълзене от лявото око, канта на слъзния канал е описан на разстояние от очната
ябълка („дезинсерция“ - прекъснат от залавното място) и не може в тази
анатомична позиция да осъществява дрениращата си функция. Описано е частично
обръщане на клепача навън („ектропиум“). Зрителната острота и за двете очи е
описана, че е 1.0 (нормална). Всичките тези остатъчни явления (описани в амб.лист
от 01.11.18 г.) след травмата с оглед давността на увреждането ще останат за
цял живот. Те реализират медикобиологичния показател „Постоянно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, което представлява средна телесна повреда. Освен
това раната е зараснала с образуване на ръбец (белег), който има траен,
постоянен характер и ще остане за цял живот, като с времето само ще избледнее.
От приетата
по делото епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Пантелеймон“, се установява, че
ищецът при ПТП е получил и фрактура на 8 - 9 ребро. В съдебно заседание вещо
лице заявило, че подобна фрактура заздравява за 20 - 25 дни.
Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД както това изрично е прието и в ППВС №
4/68 г. означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и
страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
същите. Настоящият въззивен състав приема, че прилагайки разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД районният съд е отчел в достатъчна степен вида и характера на
претърпените от ищеца болки и страдания от причинените му телесни повреди — фрактура
на 8 - 9 ребро; разкъсно-контузна рана на долния клепач на лявото око с дължина
2.5 см, сълзене от лявото око, канта на слъзния канал, частично обръщане на
клепача навън („ектропиум“), образуване на ръбец (белег), който има траен,
постоянен характер и ще остане за цял живот, като с времето само ще избледнее, както
и преживяните от него негативни емоции причинени в резултат на процесното
ПТП, поради което е изградил обоснован правен извод, че с
присъденото обезщетение ще бъдат максимално репарирани последиците от същото,
съобразно въведеният от законодателя критерий за справедливост, намиращ
приложение и в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ. Поради това и изхождайки от
понятието "неимуществени вреди", в което според последователната
практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалите и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто
израз е нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане
на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава, настоящият
въззивен състав намира, че дължимото на ищеца обезщетение правилно е определено
от първоинстанционния съд да е в размер на сумата от 10 000 лв. До този размер
искът при квалификацията на чл. 226, ал. 1 от КЗ е основателен и следва да бъде
уважен, като за разликата до предявения размер от 15 000 лв. - отхвърлен като
неоснователен.
В упражнение
на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението
в обжалваната част.
На основание
чл. 78, ал. 3 вр.ал. 8 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата
страна разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 156805
от 02.07.2019 г. по гр.д. № 63318/2017 г. по описа на CPC, ГО, 37
състав в ЧАСТТА, с която искът при квалификацията на чл. 226, ал. 1 от КЗ
предявен от П.В.Т., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. П.Д.
срещу ЗД „Л.И.” АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** е отхвърлен
за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.
ОСЪЖДА П.В.Т., с
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. П.Д. да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК на ЗД „Л.И.” АД, с ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:*** разноски пред въззивната инстанция в размер на 100 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението в ЧАСТТА, в която искът при
квалификацията на чл. 226, ал. 1 от КЗ по отношение на ответника ЗД „Л.И.” АД е
уважен - за сумата от 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, като
необжалвано от ответника, е влязло в сила.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.