МОТИВИ
ЯРП
е предявила обвинение против Х.И. *** за престъпление по чл.196,ал.1,т.1,вр. чл.194,ал.1 ,вр. чл.29,ал.1,бук.“а“
и „б“ от НК
В
с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимият,
като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Държавният
обвинител пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и наказанието му, с оглед
диференцираната процедура ,по която се разглежда делото да се
определи при условията на чл.55,ал.1 ,т.1
от НК от минималния към средния размер лишаване от свобода.
Подсъдимият
И.признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се е съгласил съдът да не събира доказателства за тези факти, поради
което съдебното следствие по делото е протекло при условията на диференцираната
процедура, уредена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК. Лично и чрез своя
защитник моли съда да му наложи наказание лишаване от свобода, при условията на
чл.55,ал.1,т.1 от НК,ориентирано към минимума.
За
да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
основание чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните
обстоятелства изложени от прокурора в обвинителния акт.
Подсъдимият
Х.И. ***, решил да извърши кражба на вещи каквито намери в двора на къща, находяща се в *** В периода от около 18.00 часа на
23.04.2018 г. до около 18.00 часа на 24.04.2018г., ***,
подс.И. се срещнал със свидетелите И. А. Х.от *** и Д.
К.С. от с***, които били с каруца и отивали да косят трева. Подс.
И. предложил на двамата да ги отведе до място, където имало хубава трева.
Свидетелите се съгласили, след което подсъдимият се качил при тях на каруцата и
ги отвел на място, намиращо се в близост до горепосочената къща. Х. и С.започнали
да косят трева. Същевременно, за времето от около 18.00 часа на 23.04.2018 г.
до около 18.00 часа на 24.04.2018 г., подс. И. отишъл
до имот, находящ се в с***, на ул***.
Прескочил сравнително невисоката оградна мрежа и по
този начин проникнал в двора. Отишъл до навес, под който намерил и взел
следните вещи: 1 бр. двигател за фреза с неустановена марка, работещ; 1 бр.
двигател за фреза, с неустановена марка, разглобен; 4 бр. джанти за гуми за лек
автомобил; 2 бр. джанти с гуми за лек автомобил, 6 метра оградна
мрежа и 1 бр. плътен метален прът, които били собственост на И.И.И. ***. На няколко пъти изнесъл посочените вещи от двора
през оградата и ги натоварил на каруцата. Подсъдимият обяснил на Х. и С.че тези
вещи са му били дадени, като заплащане за свършена работа. След това по молба
на подсъдимия, с каруцата тримата отишли до с.Желю войвода обл.Сливен
до пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Собственикът на пункта отказал
да купи отнетите вещи, тъй като подсъдимия нямал лична карта. След това тримата
се върнали в *** обл.Ямбол, където оставили
подсъдимия до дома му заедно с отнетите вещи. След това подс.
И. отнесъл отнетите вещи до дома на М. К. М., находящ
се в същото село и му предложил да ги купи, като му казал, че са му били
дадени, като заплащане за свършена работа. М. купил вещите, като платил на
подсъдимия сумата от 5 лв.
След
като установил липсата на вещите И.И. подал сигнал в
полицията.
По
случая били извършени оперативно-издирвателни
мероприятия от И.Т.Г. - полицай при РУ-Тунджа, в резултат на които било
установено, че извършител на престъплението е подс. И..
При проведена беседа И. Х.разказал на полицейския служител възприятията си
относно механизма на извършеното от подсъдимия деяние.
На
25.01.2019 г. за времето 10:30 ч. - 10:45 лв., бил извършен следствен
експеримент с участието на свидетеля И. А.Х., който посочил имота от който
подсъдимият отнел вещите.
Видно
от заключенията на изготвените по делото оценителни експертизи, всички отнети
вещи, предмет на гореописаното престъпление собственост на И.И.И. *** са на обща стойност 279 лв.,
От
справката за съдимост на подс. И. се установява
,че е многократно осъждан за
тежки умишлен престъпления,за които са му налагани наказания лишаване от
свобода.
Според
преценката на съда наличните по делото доказателствени
материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет
на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и
начин на извършване, както и авторството, като самопризнанията на подсъдимия,
извършени при условията на чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка, съдът
приема за безспорно установена от самопризнанията на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание, от показанията на разпитаните в хода на проведеното
досъдебно производство преценени за нуждите на настоящото производство на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК, а също така и събраните по делото писмените доказателствени
средства , приложени сред материалите по досъдебното производство: протокол за следствен
експеримент,ведно с фотоалбум, оценителна експертиза и писмени доказателства- справка за съдимост.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, както и самопризнанието в СЗ на
подсъдимия, като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал, като няма
противоречие по главния факт от предмета на доказване /престъпното деяние
извършено от страна на подсъдимия/ , което да наложи самостоятелния им анализ.
Съдът
възприема и кредитира в присъдата си депозираното заключение като изготвено
обстойно и с необходимите професионални знания и опит в съответната област,
неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна
страна фактическия състав на престъплението по чл.196,ал.1 ,вр.чл.194, ал.1 ,вр. чл.29.,ал.1,бук.“а“
и „б“ от НК, тъй като за времето от
около 18.00 часа на 23.04.2018 г. до около 18.00 часа на 24.04.2018 г. в с. ***,
от двор на къща, находяща се на ул. „***, действайки
в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи -1 бр. двигател за
фреза с неустановена марка, работещ, на ст. 85 лв.;1 бр. двигател за фреза, с
неустановена марка, разглобен, на ст. 50 лв.;4 бр. джанти за гуми за лек
автомобил, 1 бр.х 10 лв., обща ст. 40 лева.;2 бр. джанти с гуми за лек
автомобил, 1 бр.х 30 лв., на обща ст. 60 лв.;6 метра оградна
мрежа, 1 м.х 2 лв., общо на стойност 12 лв.;1 бр. плътен метален прът на
стойност 32 лв.;на обща стойност 279 лева, от владението на собственика им И.И.И. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои
От
обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на
престъплението кражба, визирани в чл.194, ал.1 от НК.В случая е налице е отнемане на чужди движима вещ от
владението на собственика им ,липсата на съгласие, обективирано
е намерение и цел- противозаконно присвояване ,установена е промяна и трайна
фактическа власт върху предмета на престъпление.
При
осъществяване на деянието подсъдимият е
действал при условията на „опасен
рецидив“, по смисъла на чл.29, ал. 1,бук“а“ и „б“ от НК, тъй като преди това е
бил осъждан за същото по вид престъпление : с Присъда № *** г. по НОХД № *** г. на PC-Ямбол влязла в законна сила на
01.04.2011 г. за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр.
чл.195 ал.1 т.3, вр. чл.194 ал.1. вр.
чл.29 ал.1 б.“Б“, вр. чл.26 ал.1 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ за деяние извършено в
периода 29.07.2010 г. - 03.08.2010 г. Наказанието изтърпяно на 07.02.2014 г. и със
Споразумение
одобрено с Определение № *** г. по НОХД № *** г. на
PC-Ямбол, влязла в законна сила на 10.12.2014 г. за извършено престъпление по
престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.З
и т.4, вр. чл.194 ал.1, вр.
чл.29 ал.1б. ..А“ и б.“Б“ от НК, му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от ТРИ МЕСЕЦА, за деяние извършено в периода 27.05.2014 г. - 03.06.2014
г. Наказанието изтърпяно на 19.03.2015 г., преди да е изтекъл срокът по чл.30
от НК г.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимият с пряк умисъл.Той е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението, и че лишава от фактическа власт върху веща нейния собственик,
предвиждал е преминаването й в своя
фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерението противозаконно да я присвои,като
е разбирал противоправния
характер на извършеното.
Относно наложеното на подсъдимия наказание.
Съдебното
следствие се проведе по реда на
чл.373,ал.2 от НПК, при което съдът определя наказанието лишаване от свобода
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета, а когато се налице условията и по чл.55 от НК,съдът прилага чл.55 от НК, ако е по благоприятен за дееца.При определяне
размера на наказанието съдът се съобрази
и с разпоредбите на чл. 36 от НК –
относно целите и на чл. 54 и следващите от НК – за неговата индивидуализация.
За
да определи наказанието бе отчетена високата степен на обществена опасност на
деянието – кражбата е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; и невъзстановяване на инкриминираните вещи.Като отегчаващи вината обстоятелства отчете и криминалното минало на
подсъдимия-осъждан многократно за
извършени престъпления против
собствеността.,включително и търпял наказания лишаване от свобода,с които обаче
явно не са постигнати целите на чл.36 от НК.
Като смекчаващо вината обстоятелство се отчете
ниската стойност на предмета на
престъплението ,която стойност е
под средната минимална заплата за
страната.
Съдът
не приложи разпоредбата на чл.55 от НК при определяна на наказанията ,в каквато
насока са исканията на защитата,т.к. счита ,че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия.Освен
ниската стойност на предмета на престъплението , което съдът отчете като
смекчаващо вината обстоятелство , други
по делото не са налице.Подсъдимият не е направил и самопризнания на ДП,с
които да спомогне за установяването
на фактическата обстановка, такава
,каквато е описана в обвинителния акт, поради което и формалното му волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което
признава фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително
като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно
изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 55 НК.
С
оглед на гореизложеното съдът счете ,че налагането на наказание
при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК на подсъдимия е неоправдано и не
съответства на извършеното от него, поради което му наложи наказание от две години лишаване от свобода .
Съобразявайки
се с разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК
съдът намали размера на
наказанието с една трета,а именно от две години на една година и четири
месеца лишаване от свобода .
Предвид предходните осъждания на подс.И. са налице
законови пречки за прилагане института на условното осъждане.Затова и на
основание чл.57,ал.1,т.2. от ЗИНЗС, съдът определи наказанието
да изтърпи при строг режим.
В
тежест на подсъдимият бяха присъдени и направените от ОД на
МВР- Ямбол разноски в размер на 129,03
лв. в приход на Републиканския бюджет по
сметката на ОД на МВР-Ямбол.
По
тези съображения съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: