№ 3
гр. Тополовград, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело №
20212320100381 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от М. Й. Р. от с.******* на основание чл.8 ал.1 от
ЗЗДН, вр.чл.18 ал.1 от ЗЗДН в която се сочи, че спрямо нея е извършен акт на
домашно насилие от пастрока й КР. Р. П. с ЕГН ********** и се претендира
за издаването на заповед за защита с налагане на съответните мерки.
В съдебно заседание молителката се явява лично, като поддържа изцяло
молбата, а в съдебното заседание по същество не се явява без да е посочила
уважителни причини за това.
За изложените в молбата обстоятелства молителката е подписала
писмена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Ответникът – редовно призован, явява се лично в съдебно заседание
като чрез своя процесуален представител адв.С. от АК-Ямбол оспорва изцяло
обстоятелствата изложени в молбата и претендира за отхвърлянето й като
неоснователна и недоказана.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Ответника по молбата, видно от свидетелските показания на
свидетелката К., живее във фактическо брачно съжителство с майката на
1
молителката в продължение на 22 години. Последния не е осъждан, видно от
приложените към делото справки за съдимост, а молителката е осъждана три
пъти за умишлени престъпления от общ характер - извършени кражби. В
молбата до съда и в първото по делото съдебно заседание, молителката
посочва следните факти и обстоятелства: тя твърди, че на 15.11.2021 г. в
с.*******, пред Кметството, на улицата е била заплашвана с пистолет от
пастрока й – ответника по делото, като сблъсквайки се с него, той и е посягал
да я удря на улицата, но свекърва й М.Я.. я е защитавала от него. Молителката
твърди в молбата, че той два или три пъти е идвал в дома на свекърва й и пак
е отправял заплахи и закани. В молбата посочва и обстоятелства от миналото,
че като дете е била пребивана от този човек и има белези от изгаряне от
цигара и пирони по тялото. Към делото е приложена само декларация по чл.9
ал.3 от ЗЗДН, с която молителката декларира, че спрямо нея е извършен акт
на домашно насилие. В съдебно заседание, изрично на въпросите дали е
подписала тя молбата и декларацията заявява, че подписите и на двата
документа са нейни.
В първото по делото съдебно заседание са разпитани по искане на
молителката свидетелката М.Я.. – свекърва и по искане на ответника
свидетелката И. К. – майка на молителката. Свидетелката Я. посочва, че
молителката живее на съпружески начала със сина й Д.Я.. Тя установява, че
са били с молителката в центъра на селото, когато приближавайки към тях
пастрока й и се е развикал и я обиждал с обидни думи „мръсница“, „парцал“,
като към нея самата е отправил упрек, че именно тя е виновна, тъй като я
надумвала снаха си. Изрично тази свидетелка посочва, че ответника не е имал
пистолет в него и в нейния дом не е идвал с пистолет, нито пък тя е виждала
такъв. Единствено се е заканвал, че щял да стреля с пистолет.
Свидетелката К. посочва, че също е очевидец на случая, тъй като е била
с ответника на мястото, но той не е казвал на дъщеря й – молителката по
делото, че е „мръсница“, нито че я е заплашвал с пистолет. Тази свидетелка
потвърждава факта, че ответника има пистолет, незнае какъв, но той е бил в
дома им, т.е. той не го е носил по време на инцидента. Тази свидетелка също
посочва, че ответника не е ходил никога в дома на свекървата на молителката.
Тази свидетелка уточнява, че дъщеря й много малко време е живеела с тях, не
е имала добри отношения, като е крадяла и лъжела и за това ответника й се е
ядосвал и се е отнасял остро с нея.
2
След приключване на съдебното заседание, но в срока за произнасяне
на съда с решение е постъпила в РС – Тополовград молба от М.М. Я. –
горепосочената свидетелка, молбата е с вх. № 51/18.01.2022 г. , и в нея е
посочено, че тази свидетелка оттегля изцяло показанията си които е дала в
съдебно заседание, като е приложила собственоръчни обяснения до
прокурора и твърди, че е дала показанията в съдебно заседание такива
каквито са, тъй като е била принудена и заплашена от молителката. Лицето
Я., твърди в молбата, че не е могла да се яви в съдебно заседание по
същество, тъй като е имала уважителни причини – липса на транспорт от
селото където живее до гр.Тополовград.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
писмени доказателства по делото, които съдът кредитира изцяло, тъй като са
документи издадени в съответния ред и форма, неоспорени от страните, както
и от свидетелските показания на свидетелите Я. и К.. По отношение на
свидетелските показания на свидетелката Я., съдът счита, че не следва да се
кредитират изцяло, тъй като макар и след приключване на съдебното дирене,
тази свидетелка е оттеглила показанията си и твърди, че е дала тези показания
под заплаха и принуда от самата молителка. Тези факти и обстоятелства не са
установени и доказани по безспорен начин, тъй като собственоръчните
обяснения от това лице са адресирани и изпратени до прокурора по
компетентност, но самия факт, че тази свидетелка е заявила оттегляне на тези
показания/като оттеглянето не е направено своевременно в хода на съдебното
заседание поради наличието на обективни уважителни причини за
неявяването на това лице в него/, но следва да се има в предвид и това
оттегляне поставя под въпрос тяхната достоверност, истинност и
обективност. Именно поради наличието на такова съмнение в достоверността
на тези показания, те не следва да се кредитират като безспорно и
категорично доказателство за извършен акт. Още повече, че тези показания
не потвърждават изцяло посочените в молбата факти и обстоятелства и са в
известно противоречие с тях.
По отношение на показанията на свидетелката К., която е майка на
молителката, съдът счита, че те следва да се кредитират изцяло, въпреки
близката родствена връзка на тази свидетелка – рождена майка на
молителката, тъй като нейните показания в по-голямата си част опровергават
твърденията на молителката, което навява на извода, че са достоверни,
3
имайки предвид, че майките по-принцип, в никоя житейска ситуация не биха
тръгнали срещу децата си, напротив, всяка една майка би защитила и
подкрепила своето дете, освен, ако не са налице изключителни и важни
причини за обратното. Още повече, че нейните показания са в съответствие
със събраните по делото писмени доказателства, а именно: справка за
съдимост на М.Р., от която е видно, че последната е осъждана няколкократно
за кражби, а в своите показания майката посочва, че именно факта, че М.Р. е
крадяла и лъжела е причина за изостряне на отношенията между нея и
ответника с оглед осигуряването на по-доброто възпитание на М..
Въз основа на така установеното и като прецени събраните
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата на М. Й. Р. за издаване на заповед за защита по чл.5 от ЗЗДН е
неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в
настоящото производство не е доказано по безспорен и категоричен на начин
от молителката, че е осъществен спрямо нея акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Съгласно този текст домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права.
В случая, в молбата си молителката твърди, че е била блъскана на
улицата от своя пастрок, че той е посягал да я удря, и я е заплашвал с
пистолет. Тези твърдения не бяха подкрепени от свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели-очевидци, напротив те бяха опровергани от
тях. И двете разпитани по делото свидетелки не посочват, че е имало такова
блъскане, посягане да я удари или заплашване с пистолет от страна на
ответника спрямо молителката. Напротив те посочват, че той не е имал
пистолет в себе си и не са виждали такъв. Нито пък посочват да е блъскал
молителката или да посяга да я удря. Единствено свидетелката Я. посочва, че
ответника е отправял обидни думи по отношение на молителката, като я е
наричал „мръсница“, „парцал“, но такива твърдения от страна на молителката
в молбата няма. Не се установява и твърдението на молителката, че пастрока
й е ходил в дома на свекърва й два или три пъти за да я заплашва и да се
4
заканва. Нито свидетелката К., нито самата свекърва твърдят това в разпита
си в съдебно заседание. Другите твърдения в молбата касаят събития от
далечното минало/когато молителката е била дете/. Те не могат да бъдат взети
в предвид, тъй като в ЗЗДН е посочен срок в който могат да бъдат подадени
молби от пострадали лица, този срок е едномесечен и за посочените случаи на
насилие от далечното минало отдавна е изтекъл, още повече, че самите те не
са конкретизирани нито по време, нито по място, нито по детайли относно
извършването им.
С оглед разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, приложената от
молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, не може да бъде единствено
основание за издаване на заповед за защита, тъй като този текст се прилага
само в случаите когато няма други доказателства. В конкретния казус са
налице други доказателства, които опровергават твърденията на молителката
в молбата и поставят под съмнение тяхната истинност и достоверност. А и с
оглед съдебното минало на молителката не следва да се кредитира и следва да
се постави под съмнение и съдържащото се изявление в самата декларация и
съответно съзнанието за наказателна отговорност при посочване на неверни
данни.
С оглед на изложеното съдът намира, че в производството не са
доказани по безспорен и категоричен начин от молителката обстоятелства,
извършени действия и съответно поведение на ответника сочещи на акт на
домашно насилие. Поради което молбата следва да се остави без уважение,
следва да се откаже издаване на заповед за защита и издадената заповед за
незабавна защита да се отмени.
При този изход на делото с оглед разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗЗДН,
следва да се заплати по сметка на ТгРС държавна такса от молителката в
размер на 25,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.15, ал.1 и 2 от ЗЗДН съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Й. Р. от с.*******,
ул.“**************** с ЕГН ********** против КР. Р. П. с ЕГН **********
от с.*******, общ.Т., ул.************* и ОТКАЗВА издаване на заповед за
защита и налагане на мерки за защита предвидени в чл.5 от ЗЗДН.
5
ОТМЕНЯ издадената заповед за незабавна защита № 2/22.11.2021 г.,
считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА М. Й. Р. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по сметка на ТгРС в
размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
6