№ 988
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501081 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 420, ал. 3
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от П. Д. СТ., ЕГН:
**********,чрез пълномощника адв.А., против Определение № 735 от
20.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 16806 по описа на РС – Пловдив за
2021 г., с което е отхвърлено искането на длъжника за спиране на
изпълнението по изп. дело № 1516/2021г. по описа на ЧСИ М.С.-Ц В жалбата
се поддържа, че обжалваното определението е неправилно и
необосновано.Твърди се от жалбоподателката , че не е подписвала договор за
кредит с банката-заявител, поради което моли въззивния съд за отмяна на
обжалваното определение и спиране на незабавното изпълнение по
издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: *********, в който се взема становище за
нейната неоснователност и се отправя молба за потвърждаване на
обжалваното определение.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните
и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
1
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , поради което същата е
допустима. Разгледана по същество, подадената частна жалба се явява
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по заявление на
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД ЕИК: *********, за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от
счетоводните книги на банката и изпълнителен лист, против длъжника П. Д.
СТ., ЕГН: **********, за вземания по договор за потребителски кредит
№********** от 02.03.2021г. Така подаденото заявление е уважено и против
длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, допуснато е нейното незабавно
изпълнение и в полза на заявителя е издаден изпълнителен лист за сумите по
заповедта. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело
№ 1516/2021г. по описа на ЧСИ М.С.-Ц В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от
страна на длъжника е подадено възражение срещу заповедта, като в него е
обективирано и искане за спиране на изпълнението, поради неподписване на
договора от кредитополучателя.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил
искането на длъжника без уважение, като е приел, че твърдението й за
недължимост на сумите по заповедта не е подкрепено с никакви писмени
доказателства, както и че от негова страна не е представено надлежно
обезпечение по реда чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.
Така постановеното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по
чл. 417, т. 1 - 9, сред които попада и настоящия, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД.
Ал. 2 на същия член предвижда възможността съдът, постановил незабавното
изпълнение, да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато
искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не
се дължи, че същото се основава на неравноправна клауза на договор,
сключен с потребител, или че неправилно е изчислен размерът на вземането
по договор, сключен с потребител. Представянето от страна на длъжника на
обезпечение не се твърди, а и не се установява по делото. Не са налице
2
основанията за спиране и по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК. Обективираното в
подаденото от него възражение нарочно искане за спиране не е подкрепено с
каквито и да било доказателства, а излагането на твърдение за недължимост
на вземанията по заповедта, поради неподписване на договора, само по себе
си не е достатъчно за постановяване спиране на принудителното изпълнение.
С частната жалба е представено и заявление от длъжника до трето за правния
спор лице-„Велмакс Лукс“ЕООД, за това , че се отказва от сключени
договори за покупка на стоки.Така представеният документ не съставлява
писмено доказателство по смисъла на чл.420 , ал.2,т.1 от ГПК, което да
обоснове извод, че вземането не се дължи.Обективираният в документа
„отказ“ на длъжника от договори за покупка на стоки не се отнася до
процесния договор за кредит, по който сумата е отпусната в заем на длъжника
за закупуване на движима вещ-сокоизтисквачка , а и отказът от закупуване
стоки не рефлектира върху задължението на кредитополучателя за връщане
на предадената в заем сума.
Предвид горното, правилна се явява преценката на първоинстанционния
съд за неоснователност на искането за спиране на изпълнението. По
изложените съображения подадената частна жалба подлежи на отхвърляне
като неоснователна, а обжалваното определение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 735 от 20.01.2022 г., постановено по
ч.гр.д. № 16806 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., Х гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3