№ 136
гр. Червен бряг , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Частно наказателно дело
№ 20204440200332 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 155 от Закона за здравето
Плевенска районна прокуратура е сезирала Районния съд град Червен бряг с искане
по чл. 157 от Закона за здравето при наличие на обстоятелства по чл. 155 от същия закон да
бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза на Д. Д. И. от гр. Червен бряг обл.
Плевен, с ЕГН **********, след което при констатиране на основания по чл. 155 от ЗЗ
същата да бъде настанена на задължително лечение в здравно заведение от типа на
визираните в чл. 156 ал. 2 от Закона за здравето.
В хода на съдебното следствие представителят на Районната прокуратура Светла
Христова, поддържа искането.
В производството пред съда освидетелстваната хххххххххххх се представлява от
адвокат Николай Найденов от ПлАК - служебен защитник, назначен на основание чл.94 ал.
1 т. 2 от НПК. Адвокат Найденов пледира, че предвид заключението на експерта психиатър
д-р Василев, интересът на освидетелстваната изисква да бъде настанена на задължително
лечение за срока посочен в заключението.
Освидетелстваната взема становище, че вече се чувства по-добре и по възможност да
бъде освободена по-скоро.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид заключението
на вещото лице д-р Василев, психиатър при ДПБ Карлуково поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установени следните фактически обстоятелства:
1
Освидетелстваната страда от параноидна шизофрения, епизодично протичане с
прогресиращ дефицит. Параноидно - халюцинаторен синдром. Началото е от 2001 г., като
променила поведението си, направила опит за самоубийство, твърдяла че съпругът и е лошо
настроен към нея и иска да я убие. Била затворена в себе си. Не се справяла със
задълженията си, не можела да се грижи за децата си, говорела че околните били враждебно
настроени към нея. Провела лечение през 2002 г. на 4-ти км в София. Диагностично
уточнена в посока шизофрения. След изписването не следвала поддържащо лечение. Била
затворена себе си, необщителна, епизодично работела като чистачка и помощник възпитател
по програма на социални грижи. Работила е неквалифициран труд, но освобождавана, тъй
като не можела да се справя. През 2009 г. е приета за лечение много напрегната,
неорганизирана, конфликтна с близките си. През 2012 г. загубила работата си, тъй като
трудно се справяла с трудовите си ангажименти и „имало хора, които я наблюдавали как си
върши задълженията“.
При проведено в здравното психиатрично заведение интервю с освидетелстваната
във връзка с покриване на критериите за първоначална оценка на риска от агресия и
автоагресия, общият сбор на точките бил 25. Съгласно експерта според медицински
стандарт „Психиатрия“, рискът за опасни прояви при нея е висок, при което са налице
медицинските критерии за настаняването и на задължително лечение в психиатрично
заведение по чл. 162 ал. 2 от ЗЗ и във връзка с чл. 146 ал. 1 т. 1, чл. 155 и чл. 156 от ЗЗ.
Съгласно заключението на експерта д-р Василев освидетелстваната е в ясно
съзнание, в домашни условия не приема поддържащата терапия, проявява агресия към
близките си.
Съгласно експертното заключение в неин интерес и в интерес на обществото е да
бъде настанена на задължително лечение при стационарни условия за срок от три месеца в
ДПБ – гара Карлуково.
Заключението на експерта е, че при освидетелстваната не е налице способност за
изразяване на информирано съгласие.
Съдът придоби и непосредствени, лични впечатления за състоянието на
освидетелстваната; изслуша и възприе показания на свидетел от близкия и роднински кръг –
нейната майка. При обсъждането им се установи, че в поведението на хххххххххххх има
прояви, сочещи към опасност от извършване на автоагресия спрямо собствената си личност,
поради това че в домашни условия не продължава терапията и коренно променя
поведението си.
При така установеното на база обсъдените доказателства и като взе предвид
заключението на експерта психиатър съдът прие, че направеното от прокуратурата искане е
основателно и следва да бъде уважено. Налице са законовите предпоставки за настаняване
на ххххххххххххх хххххххххххх на задължително лечение, при стационарни условия в
2
здравно психиатрично заведение: заболяването и е от кръга на визираните в чл. 146 от ЗЗ
заболявания; в момента е в поредна психиатрична криза, поради непровеждане на
поддържаща терапия, при което в момента рискът от извършване на опасни прояви е от
висока степен, има опасност от извършване на такива както спрямо околните, така и
увреждащи собственото и здраве, както и извършване на престъпления.
С оглед становището на експерта съдът прие, че това настаняване и лечение следва
да бъде в рамките на посочения в заключението срок от три месеца, считано от
хоспитализацията.
Като отчете становището на експерта, че освидетелстваната не може сама да дава
информирано съгласие за лечение, съдът предвид правомощията си по чл.162 ал.3 от Закона
за здравето определи за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението и
служебно такова от община Луковит.
Като взе предвид степента на обостреност на заболяването на освидетелстваната
съдът прие, че евентуалното обжалване на настоящото решение не следва да спира неговото
изпълнение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА Д. Д. И. от гр. Червен бряг, обл. Плевен с ЕГН ********** на
задължително лечение, при стационарни условия в ДПБ гара Карлуково, обл. Ловеч за срок
от три месеца, считано от 26.11.2020г
НАЗНАЧАВА на основание чл. 162 ал. 3 от Закона за здравето за лице, което да
изразява информирано съгласие за лечението на Д. Д. И. с ЕГН ********** служебно
такова, а именно хххххххххххххххх, служител в община Луковит.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от днес пред ПлОС.
Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3