ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 252
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500029 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.419, ал.1, вр.
чл.418, ал.1 и ал.3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Плутон 1“ ЕООД със
седалище и адрес на управление град Пловдив, жк Тракия, блок 33, ап.14,
ЕИК *********, чрез адв. Б.Д., против разпореждане за незабавно изпълнение
на заповед за изпълнение от 09.08.2021 г., постановена по ч.гр.д. №12803/21 г.
по описа на РС Пловдив, VI гр. състав, с която е разпоредено длъжникът
„Плутон - 1“ ЕООД да предаде на Й. КР. КР. от град Б., ЕГН **********,
сумата от 23500 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 12.03.2020 г. от
длъжника в полза на кредитора, платим на падежа 17.05.2021 г., законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 02.08.2021 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото
– 470 лв. за държавна такса и 880 лв. адвокатско възнаграждение. Със
заповедта е постановено незабавно изпълнение и да се издаде изпълнителен
лист.
Частният жалбоподател твърди, че не дължи описаните в
заповедта суми, както и, че не са налице предвидените в чл.417 и чл.418 от
ГПК предпоставки за издаване на заповед за изпълнение, разпореждане за
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Заповедта е издадена
като заповед за изпълнение за предаване на вещи въз основа на документ,
1
като съдът е приел, че е сезиран със заявление по чл.410, ал.1, т.2 ГПК. Със
заповедта било разпоредено длъжникът да „предаде“ сумата от 23500 лв., а не
да се заплати същата. В издадения изпълнителен лист също има разпореждане
за „предаване“ на парична сума. Заявителят е поискал издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане, а е издадена заповед за изпълнение на
задължение за предаване на вещи – съдът се е произнесъл по искане, с което
не е сезиран. Издадената заповед за изпълнение е недопустима, следва да се
отмени, като изпълнителния лист се обезсили. Основанието за издаване на
заповедта е запис на заповед, като в него не се съдържа задължение за
предаване на вещи. Управителят на дружеството не познава лицето Й.К., не
са правили бизнес, не са имали отношения с него. Записът на заповед е с
невярно съдържание, неистински или преправен. Иска се отмяна на
разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на изпълнителния
лист.
От въззиваемата страна Й. КР. КР. в законоустановения срок е
постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че частната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Твърди се, че частният
жалбоподател няма интерес от обжалването. Частната жалба може да се
основава само на съображения, извлечени от акта по чл.417 ГПК.
Ирелевантно е какво е наименованието на един документ, тъй като за него се
съди от съдържанието му. От длъжника не се твърди нередовност на
документа, от който произтича вземането. Доводите не касаят и липса на
предпоставки за постановяване на незабавно изпълнение. Иска се частната
жалба да се остави без разглеждане, а ако не се възприеме това виждане, да се
остави без уважение като неоснователна. Иска се присъждане на разноски.
Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, след като обсъди
доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, едновременно с подаването на
възражение по чл.414 от ГПК, от легитимирана страна по чл.419 от ГПК,
против обжалваем съдебен акт, с оглед на направеното искане. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Не следва да се разглеждат доводите в частната жалба, касаещи
заповедта за изпълнение, тъй като същата не подлежи на обжалване. Предмет
2
на въззивното производство е единствено разпореждането за незабавно
изпълнение. Съдебната практика е категорична, че обжалване на незабавното
изпълнение по същество означава длъжникът да твърди, че документа по
чл.417 ГПК, въз основа на който е издадена заповедта, не е основание за
незабавно изпълнение; жалбата може да се основава единствено на
съображения, които са извлечени от актовете по чл.417 ГПК.
Единственото възражение, свързано с представения от кредитора
запис на заповед е, че не съдържа задължение за предаване на вещи и не може
да послужи като основание за издаване на заповед за изпълнение.
Производството обаче е образувано по заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на акт по чл.417
ГПК. Заявлението съдържа искане за осъждане на длъжника да заплати
посочената в документа сума. От първостепенния съд е допусната техническа
грешка при подбора на формуляра, който е следвало да попълни.
Съдържанието обаче на произнасянето е сходно. Единствената разлика е в
посочването на „предаде“ вместо „заплати“. Това обаче не прави заповедта за
изпълнение незаконосъобразна. Посочената техническа грешка следва да се
коригира след връщане на делото на първоинстанционния съд в съответствие
с т.7 от ТР №8/07.05.2014 г. по тълк.д. №8/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Обхватът на проверката на въззивния съд по чл. 419 ГПК е ясно
очертан в разпоредбата на чл.419, ал.3 ГПК. Тази проверка обхваща
предпоставките на чл.418, ал.2, изречение първо, и ал. 3 ГПК, както и дали
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. Тоест евентуалната неправилност на разпореждането следва да се
разглежда единствено от гледна точка на това, дали документът по чл. 417
ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане – надлежно индивидуализирано и изискуемо.
В настоящия случай е неприложима проверката относно
наличието на неравноправни клаузи, тъй като не е налице правоотношение,
включващо потребител – физическо лице, а от друга – физическо или
юридическо лице, действащо в рамките на своята търговска или
професионална дейност. Страните са в обратни позиции – заявлението е
подадено от физическо лице, което не се позовава на качеството потребител, а
длъжник е юридическото лице. Неприложима е и проверката по отношение на
3
чл. 418, ал. 3 ГПК, тъй като документа, въз основа на който е издадена
заповедта за изпълнение, е запис на заповед. В него не е предвидено насрещно
задължение. Посочен е падеж на плащане – 17.05.2021 г. до 17:00 ч., място на
плащане – община Столична, град Банкя, ул. Варна №107, както и
допълнителни клаузи „безусловно“ и „без протест“.
И теорията, и съдебната практика са категорични, че записът на
заповед е абстрактна сделка. За издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417, т.10 ГПК е необходимо представеният документ да е в
оригинал, валиден от външна страна и да удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане, което е изискуемо. В чл.486, ал.1 ТЗ са изчерпателно
посочени възможните начини за определяне на падежа, като една от
възможностите е на определен ден. В хипотези като настоящата – когато
падежът е на точно определен в документа ден - не е необходимо да се
доказва допълнително изискуемостта. Освен това съдебната практика приема,
че предявяването е несъвместимо с конкретното посочване на датата на
плащане. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
02.08.2021 г., като вземането по документа е било изискуемо.
С жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение не
може да се оспорва вземането, но, с оглед направените възражения, е даден
срок на заявителя и същият е предявил иск за установяване на вземането си.
С оглед на гореизложеното настоящата инстанция намира за
неоснователни направените в частната жалба възражения. Документът, въз
основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение, е редовен от
външна страна, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане – надлежно
индивидуализирано и изискуемо. Правилно е и разпореждането за незабавно
изпълнение, атакуваната част от заповедта, касаеща постановеното незабавно
изпълнение, следва да се потвърди.
Предвид гореизложеното, Пловдивски окръжен съд, пети въззивен
граждански състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение на
заповед за изпълнение от 09.08.2021 г., постановена по ч.гр.д. №12803/21 г. по
4
описа на РС Пловдив, VI гр. състав, с която е разпоредено длъжникът
„Плутон - 1“ ЕООД да предаде на Й. КР. КР. от град Б., ЕГН **********,
сумата от 23500 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 12.03.2020 г. от
длъжника в полза на кредитора, платим на падежа 17.05.2021 г., законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 02.08.2021 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото
– 470 лв. за държавна такса и 880 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5