Решение по дело №73/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 322
Дата: 28 февруари 2020 г.
Съдия: Станимир Христов Христов
Дело: 20207040700073
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 322                 от 28.02.2020 г.             град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на тридесети януари две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря Сийка Хардалова и прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 73 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Бургас чрез началник група „АНД, ОПТП, профилактика и ПОВ“ против Решение № 1396/14.11.2019 г., постановено по НАХД № 3847/2019 г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 18-0769-002927/16.07.2018 г., издадено от Началника на група в Сектор „ПП” при ОД МВР - Бургас, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на Х.В.Б. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен – постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон и да потвърди издаденото наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касатора, редовно уведомен,  не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – Х.В.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, пл. „Хаджи Димитър“ № 6, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на жалбата, като иска от съда да отмени обжалваното решение и потвърди процесното наказателно постановление.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на Х.В.Б. против Наказателно постановление № 18-0769-002927/16.07.2018 г., издадено от Началника на група в Сектор „ПП” при ОД МВР - Бургас, с което за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на същия е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.  За да отмени оспореното наказателно постановление първоинстанционния съд е приел, че то е издадено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като автомобилът е собственост на малолетно лице и не е ясно кой точно е шофирал същия.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на БРС само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав. Обсъдени са всички приложени по делото доказателства.

Атакуваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, мотивирано е и по тази причина не е налице касационното основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Заявените в касационната жалба оплаквания, че административнонаказващият орган не е в състояние да установи кое лице е управлявало автомобила, собственост на малолетно дете, са несъстоятелни. Следвало от законните представители на малолетната А.Х.да се изиска информация кои лица са управлявали автомобила и едва след това тези лица да бъдат проверени. Като не е сторил това, административнонаказващият орган е постановил наказателно постановление при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Извън горното следва да се отчете и обстоятелството, че съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. С оглед така цитираната правна регламентация, за да се ангажира отговорността на родителите, следва административното нарушение да е извършено от малолетен или непълнолетен. В случая от събраните по делото доказателства не се установява кое точно е лицето осъществило административното нарушение.

С оглед горното и предвид факта, че малолетния собственик на МПС има двама родители както санкционирания Х.Б., така и майка Е.В.Б.(видно от данните за собственик на МПС), правилни и обосновани се явяват изводите на първоинстанционния районен съд, че липсват обективни данни и причини относно ангажиране на административнонаказателната отговорност на единия родител.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1396/14.11.2019 г., постановено по НАХД № 3847/2019 г. на Районен съд - Бургас.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                            

 

                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                               2.