№ 20341
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110106573 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1,
т.1-3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Ищецът М. Х. М. моли съдът да постанови решение срещу ответника
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, с което на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ да
признае за незаконно и да отмени уволнението й със заповед по чл.71, ал.1 КТ
№209/16.12.2022 г. в рамките на изпитателния срок по трудовия й договор от
1.3.1988 г. с последно изменение от 14.6.2022 г. №22000452/14.6.2022 г.,
възстановяването й на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ на предишната работа –
„специалист, обслужване на клиенти“ и на осн. чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225,
ал.1 КТ – за осъждане на ответника да й плати сумата от 8976,00 лв.,
претендирана като обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението й с със заповед по чл.71, ал.1 КТ №209/16.12.2022 г. за периода
16.12.2022 – 16.5.2022 г.
Твърди, че работодателят няма право по чл.71, ал.1 КТ да прекрати
едностранно трудовия договор, тъй като трудовите функции по изпълняваната
длъжност са упражнявани при предходни изменения на трудовия договор,
изпълняването на задълженията по който са надхвърлили шестмесечния срок
по чл.71, ал.1 КТ. Твърди, че е била принудена да изяви съгласие за сключване
1
на последното изменение на трудовия договор, който е при крайно неизгодни
условия за нея като работник. Твърди, че работодателят е извършил
злоупотреба с право си да прекрати трудовия договор и оспорва надлежното
вземане на решение от работодателя за прекратяване на трудовия договор.
Ответникът ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД моли за отхвърляне на
иска. Настоява, че уволнителната заповед е законна, заеманата от ищцата
длъжност след посоченото изменение на трудовия договор е с различни
трудови функции от изпълняваните до тогава. Отрича да е упражнявал
принуда или договорът да е крайно неизгоден за ищцата, както и да е
опорочена волята му при едностранното прекратяване на трудовия договор.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Безспорно е по делото, че страните са сключили трудов договор от
1.3.1988 г., който е изменян с допълнителни споразумения – последно на
14.06.2022 г. С него ищцата се съгласява да изпълнява длъжността
„Специалист, обслужване на клиенти“.
От приетата по делото длъжностна характеристика за длъжността
„Специалист, обслужване на клиенти“ задълженията на ищцата са свързани с
приема на място на клиенти на дружеството, даване на точна и изчерпателна
информация по поставените въпроси, материално-отговорна дейност по
извършване и документиране на парични операции и осъществяване на
телефонни разговори с битови длъжници на дружеството, сключване на
споразумения за разсрочено изплащане на просрочени задължения на
клиенти, извършване на касови операции по приемане, съхраняване и
предаване на парични средства, инкасиране на суми за топлинна енергия,
дялово разпределение, съдебни вземания и за предоставени услуги по
утвърден ценоразпис на битови и стопански клиенти, работа със
специализиран софтуер и с технически средства за обслужване на клиенти –
касов апарат с фискална памет, ПОС терминал за разплащане с дебитни и
кредитни карти, устройство за разпознаване на фалшиви банкноти,
банкнотоброячна машина, принтер, телефон и др., осъществяване на връзка по
телефон с битови длъжници на ответника, с цел изясняване на причините за
просрочие на плащанията, администриране на получената информация в
2
базата данни и регистриране на контакт за резултата от разговора с клиента,
обслужване на минимум 50 броя клиенти на ден, вкл. дейности по инкасиране
на суми, предоставяне на информация и изходящи обаждания за извънсъдебно
събиране на просрочени вземания.
От протоколи за проведено обучение на служители от Отдел
„Обслужване на клиенти“ и присъствени списъци за всяко едно обучение в
периода април 2022 г. – октомври 2022 г., с цел служителите на старата
длъжност „Специалист информация“ да придобият нови умения за
осъществяване на дейности по инкасиране на суми и извършване на директни
телефонни разговори към длъжници на дружеството.
От препис-извлечение от Решение по т. 3 от Протокол 27/26.05.2022 г. се
установява, че на заседание на управителния съвет на ответното дружество
във връзка с оптимизиране на дейността на служителите и структурата на
отдел "Обслужване на клиенти", дирекция ОКУВ по т. 3.3 е взето решение да
се съкратят 15 щ. бр. за длъжност "Специалист информация" с код по НКПД
42251002, отдел "Обслужване на клиенти", дирекция ОКУВ и по т. 3.6 да се
разкрият 38 щ. бр. за длъжността "Специалист обслужване на клиенти" с код
по НКПД 33413008, отдел "Обслужване на клиенти", дирекция ОКУВ, по т.
3.8 във връзка с промяна на длъжността и значително изменение на
изпълняваните основни задължения, в допълнителни споразумения да се
предвиди срок за изпитване 6 месеца в полза на работодателя.
От молба от ищцата от 12.7.2022 г. до работодателя за разрешаване
ползването на 10 дни платен годишен отпуск в периода 25.7.2022 – 5.8.2022 г.
и от последвалата я заповед №22007827/14.7.2022 г. се установява, че в
искания период ищцата е ползвала платен годишен отпуск.
По делото е представен доклад на директора на дирекция „Управление
на човешките ресурси“ до изпълнителния директор на ответното дружество с
предложение за прекратяване на трудовите правоотношения на основание чл.
71, ал. 1 КТ на служители в срок за изпитване от Дирекция „Обслужване на
клиенти и управление на вземанията“ на девет броя служители, в т.ч. и
ищцата, и за стартиране на процедура за външен подбор и назначаване на
други лица за длъжност "Специалист, обслужване на клиенти".
Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитания по
делото свидетел Д.Н.К., която е служител на ответното дружество на
3
длъжност „Ръководител Обслужване на клиенти“, от показанията на която се
установява, че в дружеството-работодател е извършена структурна
реорганизация през 2022 г.
От показанията на свид.Д.Б.П. се изяснява, че бивш ръководител на
ищцата – Т., че в ответното дружество нямало да работят лелки с ТЕЛК-ове,
което било казано на всеослушание. Свидетелят прави аналогия на проведен с
нея разговор, за който й е споделила ищцата, че е проведен по същия начин –
че който не подпише спорното споразумение за изменение на трудовия
договор, няма да работи в Топлофикация. Свидетелят не заявява да е чула, че
такива реплики са адресирани към ищцата, а че последната й е споделила, а от
показанията и се изяснява, че прави оценка за фактите, въз основа на
обстоятелства, които са й споделени на нея относно собственото й трудово
правоотношение. Отсъствието на лично възприети от свидетеля фактически
обстоятелства, кореспондира с няколко пъти дадения от нея отговор, че не е
чула някакви от оценените като заплашителни реплики да са отправени лично
към ищцата. Ето защо, съдът не може да се довери на оценката за свидетеля за
обстоятелства, които не се установяват по делото.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице М. М., на което съдът дава вяра като компетентно и
безпристрастно, се установява, че размерът на последното получено брутно
трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец (ноември 2022 г.),
състоящо се от елементите с постоянен характер е в размер на 2546,13 лв.
От трудовата книжка на ищцата се установява, че е в нея не е отбелязано
да е започнала работа при друг работодател. По делото не се събраха
доказателства в обратния смисъл.
Останалите писмени доказателства по делото, съдът намира за
неотносими към предмета на правния спор, поради което не дължи
обсъждането им.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
Съгласно чл.71, ал.1 КТ, на хипотезата на който се основава претенцията
4
на работодателя-ответник за правото му да прекрати едностранно трудовия
договор до изтичане на срока за изпитване, страната в чиято полза е уговорен
може да прекрати договора без предизвестие.
Ето защо, правото на работодателя да прекрати договора на това
основание се основава на клаузата за изпитване в трудовия договор и
упражняване на това потестативно право в рамките на уговорения срок, който
може да е до шест месеца (чл.70, ал.1 КТ). В този срок не се включва времето,
през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск (чл.70,
ал.4 КТ), а клаузата за изпитване може да се сключва само веднъж за една и
съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие.
Но, ако работникът приеме да изпълнява различна работа, съгласно
константната съдебна практика няма пречка да се въведе срок за изпитване
във връзка с изпълняването на различни трудови функции от упражняваните
до момента на изменението на трудовия договор.
Ето защо, ищецът носи тежестта да докаже твърденията си, че с
ответника са обвързани от трудовия договор, злоупотребата на работодателя с
правото му по чл.71, ал.1 КТ, принудата да сключи допълнителното
споразумение при крайно неизгодни условия. Ответникът носи тежестта да
докаже клаузата за изпитване, различното съдържанието на трудовите
функции на ищцата по допълнителното споразумение в сравнение с
предходните трудови функции, които са изпълнявани от нея, упражняването
на правото да прекрати трудовия договор в уговорения срок, компетентността
на лицата, чрез които е упражнено това право да представляват дружеството
или потвърждаване на действията които са извършени без представителна
власт, както и възраженията си срещу твърденията на ищеца.
В случая е безспорно, че страните са сключили допълнително трудово
споразумение. От приетите по делото доказателства се установява, че
трудовите функции, които са възложени на ищцата се различават от
изпълняваните до този момент, поради което съдът приема, че клаузата за
изпитване не противоречи на закона и не е нищожна. От показанията на
свидетелите не личи ищцата да е принуждавана да сключи допълнителното
споразумение, поради което поради липса на други факти в подкрепа на това
твърдение, същото следва да се приеме за недоказано. Ищецът е упражнил
правото си в рамките на изпитателния срок, който е продължен с посочения
5
период на ползвания платен годишен отпуск от ищцата.
От събраните по делото писмени доказателствени средства се
установява, че в предприятието на ответника-работодател са предприети
структурни промени, които са икономически обосновани и са в синхрон с
контекста на необходимите и модерни софтуерни, мениджърски и технически
промени, които обективно се съпътстват с техническите нововъведения и
прогрес. Стремежът на работодателя не е да злоупотреби с правото си и да
уволни определен брой служители, а да оптимизира работата си в полза на
клиентите си с обслужването им на едно гише, което е наложило
необходимостта да се съвместят множество функции в длъжността
"Специалист, обслужване на клиенти" и съкращаване на други съществуващи
до този момент, като "Специалист информация, с контролни функции",
"Специалист, касиер с контролни функции", "Специалист информация",
"Касиер", решението за което се вижда от приетия по делото протокол
№28/26.05.2022 г. от заседание на управителния съвет на ответното дружество
за вземане на решение за преструктуриране на предприятието му.
Съдържанието на трудовите функции на ищцата до процесното
изменение на трудовия договор не е идентично или сходно с възприетите от
нея с това споразумение. Налице е обединяване на длъжностите Служител
информация и Касиер, включвала за изпълнявалите преди това длъжност
служител информация, работа с парични средства и инкасиране на суми – т. 7
и т. 8 от длъжностната характеристика. Длъжността „Специалист, обслужване
на клиенти” включва и задължението за извършване на изходящи обаждания
към клиенти, която преди се изпълнявала от отдел събиране на вземания,
докато специалист обслужване на клиенти провеждал само изходящи
обаждания за напомняния на клиенти – т. 12 от длъжностната характеристика.
Включено е и задължение за обслужване на минимум 50 броя клиенти на ден,
вкл. дейности по инкасиране на суми, предоставяне на информация и
изходящи обаждания за извънсъдебно събиране на суми.
Ето защо, следва да се приеме, че за работодателят е възникнало
потестативното право по чл.71, ал.1 КТ, което се основава на валидна клауза
за изпитване, което е надлежно упражнено в рамките на срока по чл.70, ал.1
КТ отвъд пречките по ал.5 от същата разпоредба, поради което искът по
чл.344, ал.1, т.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
6
Същото се отнася и за исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, тъй като са
обусловени от главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, основателността на който е
предпоставка за уважаването им, съответно – неоснователността му довежда и
до тяхната неоснователност.
На осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 КТ ищецът е задължен да плати на ответника
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените искодве –
юрк.възнаграждение в минимален размер – 100 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. Х. М. с ЕГН ********** с адрес в гр.София,
кв.Г., ж.к.Е., бл.42, вх.А, ап.13 и съдебен адрес в гр.София, бул.В. ***, вх.Б,
ет.6, чрез адв.С.на Р. С. срещу ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК
********* и адрес в гр.София, ул.Ястребец 23Б, както следва:
по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението й със заповед по чл.71, ал.1 КТ №209/16.12.2022 г. в рамките на
изпитателния срок по трудовия й договор от 1.3.1988 г. с последно изменение
от 14.6.2022 г. №22000452/14.6.2022 г.,
по чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяването й на предишната работа по
трудовия й договор от 1.3.1988 г. с последно изменение от 14.6.2022 г.
№22000452/14.6.2022 г., който е прекратен едностранно от работодателя със
заповед по чл.71, ал.1 КТ №209/16.12.2022 г. – „специалист, обслужване на
клиенти“ и
по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ – за осъждане на ответника да й
плати сумата от 8976,00 лв., претендирана като обезщетение за оставането й
без работа през периода 16.12.2022 – 16.5.2022 г. поради уволнението й със
заповед по чл.71, ал.1 КТ №209/16.12.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК ответника М. Х. М. с ЕГН **********
да плати на ответника ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК *********
сумата от 100,00 лв., представляваща обезщетение за направените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
- с въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8