РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2310/14.12.2023г.
гр. Пловдив,14.12.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Калоян Димитров, като
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД №2370 по описа на съда
за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
С.К.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, против
Решение № 1272 от 19.07.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено
по АНД №1532 по описа на същия съд за 2023г., с което е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба Серия К № 4603981, с който на С.К.Г., с ЕГН **********,
в качеството му на собственик, на който е било регистрирано МПС с рег. № ***, е
било наложено административно наказание –глоба в размер на 100лв. за извършено
нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и
незаконосъобразен. Представя и допълнение към касационната жалба, в която
цитира отразените факти в справката от ОПУ-Пловдив и смята, че не е бил
задължен да се движи с 60 км/ч.
Претендира се отмяна на решението на районния съд,
респективно отмяната на ЕФ.
Ответникът по касационната жалба в писмено
становище намира касационните оплаквания за неоснователни. Претендира
отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Касационната
инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях
правни изводи на районния съд.
Действително в описателната част на фиша
е отразено движение с установена скорост и превишаването на разрешената
скорост. Посочена е дата и часа на нарушението, вписани са показанията на
техническото средство, часа и мястото. Видно от представената по делото
разписка, Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 19.02.2023г., като
последният не се е възползвал от правото си на възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а е обжалвал фиша пред Районен съд- Пловдив.
Законосъобразно
въз основа на представените по делото писмени доказателства районният съд е
приел вмененото административно нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.21,
ал.1 от ЗДвП за доказано. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП въвежда забрана
за водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да
превишава определените стойности на скоростта в км/час.
Настоящата инстанция намира, че
нарушението е доказано от представените по делото писмени доказателства, както
и приложения снимков материал от заснет клип с техническо средство.
Превишаването на скоростта в случая е заснето с техническо средство и се
установява от снимковия материал, приложен към делото. Доказателства, които да
опровергават този извод не са посочени и ангажирани от жалбоподателя, а
събраните от съда писмени и веществени доказателства са достатъчни за да
обосноват извод за доказаност на нарушението.
Неоснователни са възраженията на касационния
жалбоподател, че в електронния фиш липсва място на извършване на нарушението и
посоката на движение на МПС и че ПРС не е събрал необходимите писмени
доказателства.
Безспорно
по делото е установено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено и заснето
с техническо средство. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДВП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен
за съответното нарушение. В случая електронният фиш е изготвен от видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, видно от Протокол за използване на АТСС от 13.03.2021г.,
проверена от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към Български
институт по метрология, установено от Протокол от проверка №
4-С-ИСИС/12.02.21г.
Следва да се отбележи, че електронният
фиш следва да бъде отличаван както от административните актове по смисъла на
АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла
на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано задължително
съдържание извън изброените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно
постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във
връзка с процедурата по съставянето им. В случая изискуемите реквизити са
налице, като процесният фиш съдържа посочени териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. С оглед горното, безспорно в случая са налице всички изискуеми
елементи от съдържанието на акта, в каквато насока са и изводите на районния
съд. Следва изрично да се отбележи, че ПРС е обсъдил и справката от ОПУ-Пловдив
и правилно е установил, че към датата на извършване на нарушението км49+800
попада в района на действие на знак В26, който е поставен на км.49+860,
непосредствено преди участъка от път, за който се отнася забраната и действието
му се изчерпва при км.49+736, където има кръстовище.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП,
собственикът или лицето, на което е предоставено МПС, отговаря за извършеното с
него нарушение. Изрично законодателят е приел, че собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. В случая е установено, а и не е било
спорно, че именно жалбоподателят е управлявал МПС, с което е извършено
процесното нарушение. Липсват доказателства в срока по чл. 189, ал. 5, изр. 2
от ЗДвП същият да е представил писмена декларация, в която да посочи, че не
той, а друго лице е управлявало собственото му МПС на посочената дата и час. По
тези съображения и с оглед въведената в чл. 189, ал. 5, във вр. с чл. 188, ал.
1 от ЗДвП презумпция, именно наказаното лице, като собственик на управляваното
с превишена скорост МПС се явява субект на процесното административно
нарушение.
След като в случая е безспорно, че
нарушението е констатирано с техническо средство, установяващо и заснемащо
нарушението, без намеса в работата на техниката от страна на контролните органи
и са налице достатъчно данни за техническата годност на автоматизираната система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, то приложимата
процедура е именно тази по издаване на електронен фиш. В случая в електронния
фиш е посочен номер на автоматизираното техническо средство, а от приетото като
доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и от
Протокол от проверка, се установява, че същото е в срока на валидност.
В заключение касационната инстанция
приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената
административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш
няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението,
авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба от 100лв. съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал.
2, т. 4 вр. ал.2, т.2 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното
превишение на скоростта за движение.
Като е потвърдил електронния фиш,
районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Делото
не е с фактическа и правна сложност, поради което, на основание чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от
касационния жалбоподател.
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1272 от 19.07.2023г. на Районен съд-Пловдив, постановено по АНД №1532/2023 г.
ОСЪЖДА С.К.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОД на МВР – Пловдив, съдебни
разноски по делото в размер на 80лв. /осемдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.