Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр.
Габрово 13.07. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд колегия в открито
заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : В. Генжова
при секретаря Б.Бобчева
като разгледа
докладваното от съдията Генжова т.д.
№ 93
по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство e по реда на глава тридесет и втора
ГПК.
При условията на евентуалност са предявени да
иска: - с правно основание чл. 22 КЗ/отм/ спрямо първия ответник и с правно
основание чл. 663,ал.3 от ТЗ спрямо втория ответник.
Ищеца
твърди в исковата молба, че с решение от 18.11.2010г. постановено по
т.д. № 162/2010г. на ПлОС е открито производство по несъстоятелност на „Мира
2000” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в ТР на
25.11.2010г. С решението било допуснато обезпечение, чрез налагане на възбрана
и запор на активите на дружеството и е назначен за временен синдик втората
ответница А.С.. Ищецът в качеството си
на универсален правоприемник на „Юнионбанк”ЕАД е кредитор на несъстоятелността,
като вземането му било обезпечено с
договорна ипотека учредена с нот.акт № 166,т.V, рег. № 10434,нот.д. №
873/2008г. на нотариус П.К., с рег. № 100 на НК, върху недвижим имот находящ се
в гр. Казанлък и представляващ : -
сграда, парцел – І за ОЖС, площ по док. – 184.800 кв.м. в гр. Казанлък,кв.-
360, ул.Вожели,сладкарница „Орлово гнездо”, находяща се в подблоковото
пространство/ първи етаж/ от жилищната сграда – блок, който представлява част
от УПИ-ХІ , ведно с 11.60 ид.ч. от общите части на сградата, с административен
адрес - обл. Ст.Загора, гр. Казанлък , ул.”Вожели” ,№10.
С влязло в сила определение
№ 58/28.05.2011г. постановено по реда на чл. 692 ТЗ съдът по несъстоятелността
е одобрил списъка на кредиторите с приети вземания, като приел вземането на ищеца под условие- до
приключване на т.д. № 102/2011г. по описа на ОС-Плевен. Производството по това
делото е приключило, като постановеното решение на въззивната инстанция е било
обезсилено от ВКС и е прекратено производството. При този изход на спора ищецът
твърди, че е привилегирован кредитор, с вписана в негова полза договорна
ипотека.
След направена справка в ТР
ищецът установил, че на 19.04.2013г. ипотекираният в полза на банката имот е
продаден от синдика за сумата от 22 800 лв. На 20.01.2015г. била
публикувана частична сметка за разпределение
от осребреното имущество, включено в масата на несъстоятелността. По
реда на обжалваемостта, това определение е отменено от ПОС, като изрично било
указано, че обезпеченото вземане е от първи ред, а вземането за възнаграждение
на синдика от трети ред по чл. 722 ТЗ.
Твърди, че синдикът допуснал
сериозни нарушения при осъществяване на дейността си в производството по
несъстоятелност на „Мира 2000” ЕООД, едно от които е това, че не запазил сумата
от продажбата на ипотекираното в полза на ищеца имущество до разрешаване на
спора по отношение на привилегията, като в конкретния случай е следвало с тази
сума да се удовлетвори ищеца. Твърди, че според доклада на синдика цялата
наличност от осребреното имущество в масата на несъстоятелността била в размер
на 100 382,19 лв., които според този доклад са разходени нецелесъобразно
за водени отменителни искове и възнаграждение на синдика, вместо да бъдат
покрити вземанията на кредиторите. От тази сума били разходвани 69 695,65
лв. за разноски в производството по несъстоятелност и въпреки, че първата сума
от осребрено имущество в размер на 47 014,67 лв. постъпила на
16.06.2011г., то до м. ноември 2014г. не
било извършено разпределение в полза на кредиторите.
Нормата на чл. 722 ТЗ
изрично посочвала реда за разпределение на постъпилите от осребряване на
имуществото суми. Синдикът е този, който съставя списъците и извършва
разпределенията, като носи отговорност при нарушение или неизпълнение. Твърди,
че ответниката А.С. в качеството си на синдик на „Мира 2000” ЕООД със своите
действия и бездействия е увредила ищеца, в качеството му на привилегирован
кредитор в производството понесъстоятелност, поради което били налице
предпоставките по чл. 663, ал.3 ТЗ за ангажиране имуществената отговорност на синдика
С..Вината на синдика по ТЗ била безвиновна, а и вината не била част от
фактическия състав за възникване правото на обезщетение за увреденото лице.
С влязло в сила определение
на АС-В.Търново частичната сметка за разпределение била изменена, като на ищеца
била определена и изплатена сума в размер на 13 200 лв. Тъй като сумата
постъпила от продажбата на обезпечението в негова полза е в размер на
22 800 лв. , то счита, че със сумата от 9 600 лв. е ощетен и в този размер е обезщетението,
което му се следва. Производството по несъстоятелност е прекратено поради
изчерпване масата на несъстоятелността и посочената сума ищецът няма как да
получи.
Твърди, че синдикът А.С. има
сключена задължителна застраховка – „професионална отговорност на синдика”, с
предмет – вреди, причинени на длъжника и кредиторите в производството по
несъстоятелност от виновно неизпълнение на задълженията на синдика. На това
основание смята, че следва да бъде отгажирана отговорността на първия ответник.
Смята, че върху исковата
сума му се дължи и законната лихва считано от15.01.2015г.- датата на
публикуване на първата частична сметка за разпределение, до окончателното
изплащане на сумата, ако бъде уважен евентуалният иск против А.С..
Моли първият ответник на
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 9 600 лв., представляващи
обезщетение за извършено непозволено
увреждане от синдика в производство по несъстоятелност, представляващо
застрахователно събитие по застрахователен договор, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от предявяване на иска и до окончателното й изплащане
.
При условията на
евентуалност моли да бъде осъден вторият ответник А.Б.С. да заплати сумата от
9 600 лв., представляваща обезщетение за извършен деликт по чл. 663, ал.3 ТЗ, ведно със законната лихва смитано от 15.01.2015г. и до окончателното й
изплащане.
Претендира и разноски.
В законния срок са постъпили
отговори от ответниците.
В отговора на „ХДИ
Застраховане” АД – София се оспорва основателността на иска. Твърди, че ищецът
не е представил доказатества установяващи наличието на сключен договор за
ипотека между него и „Мира 2000” ЕООД. Не били ангажирани и доказателства за
установяване противозаконно и виновно извършени от синдика действия, с които да
е причинил вреда на ищеца в соченият от него размер.Твърди, че даването на
съгласие от страна на съда за действията на синдика, автоматично изключвало
отговорността на синдика. Ако все пак се установи непозволено увреждане от
страна на синдика твърди, че „ХДИ Застраховане” АД не носи отговорност, в
случай, че деянията са: - продажба на ипотекиран имот,преди приключване на
делото, с което ипотеката е оспорена; продажба на имот на занижени цени;
незаделяне на сумата от извършената продажба и неразпределянето й на банката; разходване
на средства постъпили от продажби за разноски по несъстоятелността; изготвяне
на частична сметка за разпределение през 2015г., като излага подробни
съображения по всяка от хипотезите.
По отношение размера на иска
е заявил, че искането не е подкрепено с доказателства.
В отговора си ответницата А.С.
е оспорила иска. Твърди, че ищецът не е доказал виновно да са
му причинени вреди, по смисъла на чл. 663, ал.3 ТЗ Твърди, че за да е налице
виновно и неправомерно разходване на средства следва да се установи, че
синдикът се е разпоредил с такива без разрешението на съда. Излага подробни
съображения в подкрепа на тезата си. Счита, че не следва да се вменява във вина
на синдика задължението му за попълване масата на несъстоятелността, което е
извършила, чрез предявяване на отменителни искове. Всички действия по
разпореждане на синдика с имущество и средства от масата на несъстоятелността
са извършени след надлежно уведомление до съда и след необходимото разрешение.
С допълнителна искова молба
ищецът твърди, че в исковата молба е
посочил противоправните действия на синдика , в резултат от които са претърпели
вредите в посочения размер. Твърди, че по особената сметка открита в
производството по несъстоятелност са постъпили достатъчно средства още на 16.06.2011г.,
а синдикът е изготвил първата частична сметка за разпределение едва на
20.01.2015г. и то без да съобрази разпределението с чл. 722 ТЗ. Твърди, че дори
законосъобразно да не е изготвяна сметка за разпределение в посоченият
продължителен срок от време, то синдикът незаконосъобразно се е разпоредил със
средствата събрани от продажбата на имотите, обезпечаващи вземанията на
кредиторите,приети с първа по ред привилегия. Счита, че увреждащи на него се
явяват действията на синдика, с които не е заделил изцяло средствата, получени
от продажбата на имотите предоставени като обезпечение ,а се е разпореждал с тях.
В подаденият допълнителен
отговор на „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД/ предишно наименование „ХДИ
Застраховане” АД, се твърди, че поддържат изцяло първоначалния отговор. Взема
становище по всеки един от въпросите поставени в допълнителната искова молба.
Счита, че не са налице противоправни действия извършени от страна на синдика.
Сочи, че твърдението на ищеца, че вината на синдика е безвиновна е невярно по
арг. от чл. 663,ал.3 ТЗ. Абсурдно било и твърдението, че застраховятелят носи
отговорност за действията на синдика извършени извън срокът на действие на
застрахователният договор. Не възразява по новите доказателствени искания на
ищеца .
Направил е възражение за
изтекла давност. Твърди, че исковете са предявени след изтичане на
тригодишната погасителна давност по чл.
197 от КЗ/отм/.
В допълнителният отговор на
А.С. са направени възражения по чл. 129, ал.2 ГПК . Твърди, че и двата предявени
иска : - по чл. 226, ал.2 КЗ срещу първия ответник и по чл. 663,ал.3 от ТЗ
са с неясен петитум, тъй като не ставало
ясно какво точно е искането. Счита, че ищецът не е внесъл изцяло и дължимата се
държавна такса, като е останал задължен за такава в размер на 4 лв., поради
което и ход на исковата молба неправилно е бил даден.
Заявила е,че
поддържа становището в първоначалния отговор, като излага и допълнителни
подробни съображения в подкрепа на вече изложените такива.
В хода по
същество навежда още един довод за неоснователност на предявеният срещу
нея иск по чл. 663,ал.3 ТЗ. Твърди, че
ищецът, като правоприемник на „Юнионбанк” ЕАД, последният включен в списъка на
кредиторите на „Мира 2000” ЕООД с поредност на вземането по чл. 722, ал.1,т.1 ТЗ – обезпечен кредитор със сключена в негова полза договорна ипотека, не е изпълнил
изискването по чл. 263и от ТЗ и не е вписал в имотния регистър настъпилото
правоприемство, с което да извести на третите лица, каквото е и несъстоятелното
дружество длъжник , за настъпилото правоприемство. Счита, че ищецът не може да
черпи права от своето неизпълнение на законово задължение. В тази връзка цитира
становището залегнало в решението постановено по ТД №7/2012г.
Съдът, като
взе предвид изложеното от страните и събраните по делото писмени доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От служебната справка в ТР по партидата на “Мира
2000”ЕООД- Плевен , както и от приложените по делото и неоспорени писмени
доказателства се установява, че с
решение № 137/18.11.2010г., по т.д.
№162/2010г. на Плевенски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на „Мира
200” ЕООД, с начална дата 01.01.2008г., открито е производство по
несъстоятелност на дружеството и е назначен за временен синдик А.С.. С определение
от 07.12.2010г. по цитираното дело А.С.
е назначена ва постоянен синдик в производството по несъстоятелност.С решение от
25.07.2011г. по същото дело длъжникът е обявен в несъстоятелност на осн. чл.
710 ТЗ, с произтичащите от това последици, включително е постановено започване
осребряване имуществото на длъжника.
С Определение
от 28.05.2011г., съдът по несъстоятелността на осн. чл. 692,ал.3 във вр. с ал.4
,във вр. с чл. 690 ТЗ е одобрил
изготвените от синдика А.С. списъци в производството по несъстоятелност на длъжника
„Мира 2000” ЕООД-Плевен, по търг.д. 162/2010г. на ПлОС на приетите предявени
вземания от кредитори в срока по чл. 685, ал.1,във вр. с чл. 686,ал.1,т.1 от ТЗ
и списък на предявени неприети вземания, като е приел под условие, като обезпечено с поредност по чл. 722, ал.1,т.1 ТЗ прието вземане на кредитора „МКБ Юнионбанк” АД – София и включено в списъка
на приетите вземания под № 3 в общ размер на 200 556,09 лв. по договор за
предоставяне на кредит „Развитие” от 08.09.2008г. и анекс към него и обезпечено
с договорна ипотека по отношение на недвижим имот в масата на
несъстоятелността, отразена в нот. акт № 166,томV,нот.д. № 873/2008г. на
нотариус К. в района на РС-Казанлък, до
приключване с влязло в сила съдебно решение
по т.д. № 102/2011г. по описа на Пл.ОС./ стр.99-102 от д./
На
07.09.2011г. е проведено събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал.8 ТЗ, на което е било взето решение за реда и начина за осребряване на
имуществото на длъжника – на обособени части, и са определени условията и
метода за оценка на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
Не е спорно по
делото, а и от приложените писмени доказателства- нот. акт за учредяване на
дог. ипотека / стр. 128-129 от д../ , както и от доклада на синдика по реда на чл.
733 ТЗ се установява, че в масата на несъстоятелността на длъжника са били
включени недвижими имоти: - апартамент и сладкарница”Орлово гнездо”, последният
ипотекиран в полза на „МКБ Юнионбанк” АД – София, с нот. акт № 166,томV,нот.д. № 873/2008г. на
нотариус К. в района на РС-Казанлък .
Не е спорно по
делото, че в хода на производството по несъстоятелност, поради настъпило
преобразуване „П.и.б.” АД е станала
универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк” АД – София, поради което
автоматично е придобила , както материалните права и задължения, така
процесуалните такива, без да е било необходимо някакво допълнително
волеизявление. Съдът е длъжен служебно да конституира универсалния
правоприемник на мястото на заличения такъв, като по силата на универсалното
правоприемство „ПИБ” АД е придобила процесуалните права и е станала надлежна
страна в производството като кредитор с прието обезпечено вземане.
На
19.04.2013г. ипотекираният в полза на банката недвижим имот е бил продаден на
цена от 22800 лв.
Не е било
спорно между страните, а и от приложените писмени доказателства се установява,
че от продажбата на ипотекирания в полза на ищеца – „ПИБ”АД” /като
правоприемник на „МКБ Юнионбанк” АД – София/ недвижим имот, представляващ
кафе-сладкарница „Орлово гнездо”, находящ се в гр. Казанлък, по особената
сметка на синдика, открита в производството по несъстоятелност е постъпила сума
в размер на 22 800 лв./доклад на синдика за периода 18.11.2010г. –
30.01.2015г.- л.5 от приложеното гр.д.
/. Видно от същия доклад, за целия период
на производството по несъстоятелност е постъпила общо сума в размер на
100 382,10 лв.
От приложените
по делото съдебни актове се установява, че производството по т.д. № 102/2011г.
по описа на Пл.ОС. е приключило на 23.12.2014г. с Решение № 175, постановено по
т.д. № 546/2012г. на ВКС, с което са обезсилени решение № 43/16.02.2012г., по
т.д. № 322/2011г. на ВТАС и потвърденото с него решение №
85/12.07.2011г. по т.д. № 102/2011г. на Плевенски окръжен съд и е прекратено
производството по предявеният от синдика на „Мира 200” ЕООД против „МКБ
Юнионбанк” АД – София иск/ л. 26-32 от т.д./,т.е. производството по т.д.
102//2011г. на Пл.ОС е влязло в сила на 23.12.2014г.
От приложеното
по делото Определение № 70/16.04.2015г.,
постановено по в.ч.т.д. № 103/2015г. на ВТАС се установява, че по повод
обжалване сметката за разпределение на ищеца „ПИБ”АД , като обезпечен кредитор
с вземане по чл. 722, ал.1,т.1 е разпределена сума в размер на 13 200 лв.,
поради липса на средства в особената сметка на синдика, за да бъде допълнена
сумата, до размера на получената от ипотекирания в полза на този кредитор имот,
от 22 800 лв.
Не е спорно по
делото, а и от доклад на синдика по чл. 659 ТЗ за периода 18.11.2010 – 30.01.2015г./л5-
от гр.д./, както и от представените разрешения за плащане на суми и пл. нареждания се установява, че в
производството по несъстоятелност са направени разноски в общ размер
69 695,65 лв., подробно изброени и в доклада приложен на стр.5 и 6 от гр.д. 29244/15 г. на
СРС.
От приложените
и неоспорени застрахователни полици, се установява, че синдикът А.С. е сключила
в периода 23.08.2013г.-22.08.2014г и 23.08.2014г. – 22.08.2015г. договор за
застраховане с ответника „ХДИ Застраховане” АД, с предмет на застраховката:”
Регламентираната в ТЗ професионална отговорност на синдика за вредите, които
могат да настъпят в следствие на виновно неизпълнение на неговите задължения в
конкретно производство по несъстоятелност, за които са предявени искове/
претенции/ за обезщетение през застрахователния период”, като изрично е
записано, че застраховката важи за производството по несъстоятелност на „Мира
2000” ЕООД – Плевен и са посочени лимити на отговорността: - за едно събитие
10 000 лв. и агрегатен лимит – 25 000 лв. Приложени са и общи условия
на „ХДИ Застраховане”, за застраховка”Професионална отговорност на синдика”
При така
установените факти, съдът намира следното от правна страна:
По иска с
правно основание чл. 226 от КЗ/отм/,във вр. с §22 от КЗ, във вр. с чл.663, ал.3 ТЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.)приложим на осн. §22 от КЗ/ 2016г/ пострадалия, спрямо когото
е отговорен застрахованият, може да поиска
обезщетение непосредствено от застрахователя.Съобразно нормата на чл. 663а от ТЗ синдикът задължително се застрахова за вредите, които могат да настъпят в
следствие на виновно неизпълнение на неговите задължения, за времето на
конкретното производство по несъстоятелност. Ето защо и твърдяното вземане
предполага, да бъде установено в процеса виновно поведение на застраховано при
ответника лице, възникнала вреда в патримониума на ищеца, пряка и
непосредствена последица от осъщественото действие или бездействие в рамките на
действие на договора за застраховка.
От данните по
делото се установява, че синдикът А.С. е застрахована по валиден
застрахователен договор в периода 23.08.2013г.- 22.08.2015г. по два
последователни застрахователни договора с предмет подробно посочен в тях, при
общи условия”Професионална отговорност на синдика”.
За да бъде
уважен искът по чл. 226 от КЗ/Отм/, следва да се установят всички елементи на
фактическия състав – наличие на вреди, които са причинени на лице, което има
качествата на кредитор в производството по несъстоятелност спрямо длъжника и
които вреди са причинени виновно от синдика, при осъществяване на неговите
правомощия.
От
данните по делото се установява, че в производството по несъстоятелност на
„Мира 2000” ЕООД-Плевен е било прието под условие – до влизане в сила на
решението по т.д. № 102/2011г. на Пл.ОС , вземане на ищеца „ПИБ”АД- София, по
чл. 722,ал.1,т.1 ТЗ – обезпечено с ипотека.
Установява
се, че производството по цитиранато т.д. № 102/2011г. на ПлОС е било прекратено с влязло в сила решение на
ВКС на 23.12.2014г.,т.е. към тази дата е възникнало правото на ищеца да бъде
удовлетворен от продажбата на ипотекирания в негова полза имот.
Установено е, че
синдикът в А.С. е изготвила частични
сметки за разпределение, обявени в ТР на
20.10.2015г. и на 06.02.2015г., с които е разпределила на ищеца, в качеството
му на кредитор суми от масата на несъстоятелността. Тези сметки са били
обжалвани от кредиторите . С Определение № 70/16.04.2015г. , по в.ч.т.д.
№103/2015г. тези сметки са били изменени, като на основание чл. 722, ал.1,т.1
на ищеца „ПИБ” е определена сума за получаване в размер на 13 200 лв.
Не е спорно, че от
продажбата на ипотекирания в полза на ищеца недвижим имот в сметката на
синдика, открита в производството по несъстоятелност е постъпила сума в размер
на 22 800лв.
Съдът намира, че
синдикът е изготвил сметките за разпределение своевременно, след отпадане на
условието, под което е било прието вземането на ищеца. Отпадането на условието е станало в края на м. декември 2014г. , а първото разпределение е
извършено от синдика и публикувано в ТР на 20.02.2015г.,т.е. не е налице
забавяне от страна на синдика, доколкото и в чл. 720 ТЗ не е предвиден
конкретен срок за изготвяне на
разпределението.
Настоящият състав
на съда намира, че синдикът е нарушил разпоредбата на чл. 726, ал.2 ТЗ.
Безспорно е установено, че от обезпеченото в полза на ищеца имущество по сметката
на синдика е постъпила сума в размер на 22 800 лв. Съобразно чл. 726, ал.2 ТЗ синдикът е следвало да задели сумата получена от продажбата на обезпеченото
имущество, до разрешаване на спора т.д. № 102/2011г. на Пл.ОС. В случая е ,този
спор е разрешен на 24.12.2014г. в полза на ищеца,т.е. обезпечението е останало.
Към този момент обаче, синдикът е разходил част от постъпилите от продажба на
обезпеченото имущество средства за разноски, които са предвидени в последващ
ред на чл. 722, ал.1,т.е. след вземането на ищеца.
При тези
констатации, съдът намира, че е налице противоправно поведение от страна на
синдика – нарушение на чл. 726,ал.2 ТЗ. Поведението на синдика е и виновно,
доколкото той в качеството си на такъв е бил длъжен да знае закона и да го
прилага точно. Налице е и вреда за ищеца, тъй като, ако сумата от продажбата на
ипотекираният в негова полза недвижим имот бе заделена от синдика, той щеше да
получи пълната продажна цена – 22 800 лв. Конкретната щета за ищеца се
явява разликата между полученото от него по сметката за разпределение
13 200 и пълната продажна цена 22 800 или 9 600 лв. Налице е и
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на синдика и
настъпилата на ищеца вреда.
Съдът намира, че
деликта е осъществен на 22.04.2013г.
–датата на внасяне продажната цена от купувача на ипотекирания в полза на ищеца
имот, по особената сметка открита в производството по несъстоятелност.
При тези
констатации, съдът счита, че са установени всички елементи на непозволеното
увреждане .
Синдикът А.С. е била застрахована при ответника” ХДИ
Застраховане” АД в периода 23.08.2013г.- 22.08.2015г. , т.е. извън периода на осъществяване на деликта, поради
което и отговорността на първия ответник не може да бъде ангажирана и спрямо
него искът следва да бъде отхвърлен.
По прекия иск с
правно основание чл. 663, ал.3 от ТЗ спрямо А.С., в качеството й на синдик на
„Мира 2000” ЕООД – Плевен.
Съдът намира, че с
оглед обсъдените по-горе обстоятелства, досежно наличието на установен в
поведението на синдика С. в производството по несъстоятелност фактически състав
на чл. 663 ТЗ за излишно да преповтаря приетите за установени от фактическа и
правна страна обстоятелства и изводи.
Съобразно
разпоредбата на чл. 663, ал.3 ТЗ синдикът дължи на кредиторите обезщетение за
виновно причинените щети. С действията си – неизпълнение на разпоредбата с
императивен характер на чл. 726, ал.2 ТЗ, да задели получената от продажбата на
ипотекирана в полза на ищеца вещ, синдикът е нанесъл вреда на ищеца в
качеството му на кредитор, в резултат на което, той е претърпял щета в размер
на исковата сума 9600 лв., като разпределените му суми в резултат от виновното
неправомерно поведение на синдика са били намалени в посочения размер. При тези
констатации са налице предпоставките по чл. 663, ал.3 ТЗ за ангажиране
отговорността на ответника А.С. в качеството й на синдик в производството по
несъстоятелност на „Мира 2000” ЕООД – Плевен.
Неоснователно е
възражението на синдика, че всички плащания, които е извършила са с разрешение
на съда по несъстоятелността и това изключва вината й. Съдът по несъстоятелността
е в невъзможност да следи в подробности действията на синдика и той осъществява
само общ контрол върху действията му, конкретно по разпореждане със средства
постъпили от осребряване на имуществото до толкова, доколкото те се разходват
във връзка с производството по несъстоятелност. Именно синдикът е този, който с
грижата на добър стопанин е следвало да води работите на обявеното в
несъстоятелност дружество и в подкрепа на този извод, може да се приеме
залегналата в чл. 663, ал.3 ТЗ лична отговорност на синдика, както и
задължението му по 660 ТЗ.
Неоснователно е и
възражението на синдика, че обезпечението в полза на ищеца не е било вписано по
реда на чл. 263и ТЗ, поради което и не е произвело действие спрямо третото лице
– несъстоятелното дружество. Вписването има само оповестителен характер, а по
делото не е спорно, че за възникналото универсално правоприемство синдикът А.С.
е била своевременно уведомена, тъй като е включила правоприемника в списъка на
кредиторите и то с вземане по реда на чл. 722, ал.1,т.1 ТЗ, макар и под
отлагателно условие.
На основание
изложеното и чл. 663, ал.3 ТЗ предявеният спрямо ответницата А.Б.С. иск за
сумата от 9 600 лв. следва да бъде уважен.
Ищецът е
претендирал и законната лихва върху тази сума считано от 15.01.2015г.
Лихва за забава в
резултат от делик се дължи от деня на увреждането и без покана.
Настоящият състав
на съда намира, че лихвата за забава
следва да бъде присъдена така, както е заявена, тъй като щетата, съобразно
изложеното по-горе съдът намира, че е настъпила преди датата посочена от ищеца.
По разноските:
На ищеца – „ПИБ-АД
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1294 лв.,
на осн. чл. 78 ГПС съобразно приложения по делото списък на разноските.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „П.И.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** против „ЕИГ РЕ ЕАД” / предишно наименование/„ХДИ ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, гр. София, ул.”Христофор Колумб” № 43 иск за заплащане сумата от 9 600
лв. на осн. чл. 226 КЗ/ отм/ във вр. с чл. 663, ал.3 ТЗ,като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Б.С. ЕГН **********,***, офис 14 да заплати на „П.И.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 9600 лв./ девет
хиляди и шестстотин лева/,представляващи щета, на осн. чл. 663, ал.3 ТЗ, ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 15.01.2015г. и до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА А.Б.С. ЕГН **********,***, офис 14 да заплати на „П.И.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1294 лв./ хиляда
двеста деветдесет и четири лева/ разноски по делото на осн. чл. 78 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Председател
: