и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 400/04.07.2005 год., постановена по Н.О.Х.Дело № 435/2005 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Осман Мехмед Ахмед от с.Мъдрец, общ.Кърджали, за виновен в това, че на 08.02.2005 год. в с.Мъдрец, общ.Кърджали, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 72 бр. дъски от иглолистна дървесина с размери 400 см/8 см/1.5 см, с обща площ 23 кв.м., на стойност 174.80 лв., от владението на Реджеб Идриз Юсеин от с.Мъдрец, общ.Кърджали, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” и чл. 55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, като на основание чл. 47 от ЗИН е определил първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието. Осъдил е подсъдимия Ахмед да заплати по сметка на КРС направените по делото разноски, в размер на 50 лв. Постановил е след влизане на присъдата в сила веществените доказателства – 72 бр. дъски от иглолистна дървесина, да се върнат на Реджеб Идриз Юсеин от с.Мъдрец, общ.Кърджали. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Осман Мехмед Ахмед от с.Мъдрец, общ.Кърджали, който я обжалва, като счита, че наложеното му наказание е прекалено високо. В съдебно заседание поддържа жалбата си, като твърди, че не е виновен, тъй като дъските му били дадени от сестра му, която не ги била продавала на св.Юсеин. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли присъдата на първоинстанционния съд, като правилна, обоснована, законосъобразна и справедлива, да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите и възможни доказателства, поради което не се налага събирането на нови такива и извършването на други процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и съда. Така, по несъмнен и категоричен начин е установено от събраните по делото доказателства, че през лятото на 2004 год. св.Реджеб Юсеин закупил от сестрата на подс.Ахмед и нейният съпруг /св.Зеки Йълдъз/ 12 бр. връзки с иглолистни дъски, с по 10 бр. дъски във всяка връзка, с размери 400 см/8 см/1.5 см, както и 10 бр. греди, които пренесъл с помощта на св.Йълдъз до дома си в с.Мъдрец, общ.Кърджали и складирал под навес, находящ се в двора на къщата. През м.декември 2004 год. св.Юсеин заминал при сина си в Република Турция, като дал на св.Ферад – негов шурей, ключовете от къщата си, за да я наглежда през време на отсъствието му. На 08.02.2005 год. около обяд подс.Ахмед помогнал на св.Зюлкер Сейдали да изчисти снега пред къщата си, след което се почерпили. Подсъдимият попитал свидетеля дали не му трябват дъски, тъй като имал такива за продаване, на което свидетелят Сейдали отговорил утвърдително.Около 21 часа подс.Ахмед прескочил телената ограда около двора на къщата на св.Юсеин, като взел и изнесъл 72 бр.от складираните под навеса иглолистни дъски – 7 връзки с по 10 бр. дъски всяка, както и 2 бр.счупени дъски, които отнесъл в дома на св.Сейдали. При пренасянето на дъските подс.Ахмед бил забелязан от намиращите се в близко заведение св.Касим, Юсуф, Азис Юсеин и Селяхтин Юсуф. Дъските подсъдимият оставил пред гаража на св.Сейдали, от когото поискал сумата в размер на 70 лв. за дъските. Св.Сейдали отказал да даде на подс.Ахмед цялата сума веднага, като му дал 10 лв. и обещал да му даде останалите пари през следващите дни. На 09.02.2005 год. св.Ферад минал покрай къщата на св.Юсеин, за да я нагледа, като видял, че е счупено стъклото на прозорец вляво от входната врата. Свидетелят влязъл в къщата и видял, че липсват вещи от покъщината, а така също констатирал, че липсват и част от складираните под навеса в двора иглолистни дъски. Незабавно уведомил св.Юсеин по телефона и подал съобщенÞе за кражбата в полицията. След разкриване на извършителя, в хода на досъдебното производство св.Сейдали предал с протокол за доброволно предаване 72 бр. иглолистни дъски с размери 400 см/8 см/ 1.5 см, с обща площ от 23 кв.м., като в протокола отбелязал, че дъските са му докарани от подс.Осман Ахмед, който ги оставил на улицата пред гаража му. Също в хода на досъдебното производство е назначена съдебно-оценителна експертиза, съгласно писменото заключение на вещото лице Димитров по която, стойността на 72 бр. дъски от иглолистна дървесина с размери 400 см/8 см/1.5 см възлиза на сумата 174.80 лв. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимия - частично, от показанията на разпитаните по делото свидетели, от писменото заключение на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза, прието в съдебно заседание по реда на чл.280 ал.4 от НПК; както и от останалите писмени доказателства по делото – протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на местопроизшествие и др., приети от съда. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Ахмед е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 196 ал.1 т.1, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК. С оглед така установената фактическа обстановка – отнемането от подсъдимия на чужди движими вещи – дъски от иглолистна дървесина, от владението на св.Реджеб Юсеин, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои /като установяването на своя трайна фактическа власт върху отнетите вещи, с намерение да ги свои, е видно от последващото поведение на подсъдимия – отнасянето им до дома на св.Сейдали и разпореждането с тях – продаването им на същия свидетел/, направените въз основа на нея правни изводи от първоинстанционния съд за осъществяване на деянието от подсъдимия Ахмед от обективна и субективна страна - относно авторството на деянието и формата на вината, са обосновани и законосъобразни. За да направи тези изводи, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, като е изложил убедителни съображения в тази връзка, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Правилно съдът не е кредитирал обясненията на подс.Ахмед в частта им, с която установява, че дъските му били оставени от сестра му, а не били продадени на св.Юсеин /каквато защитна теза подсъдимия поддържа и пред настоящата инстанция/, тъй като обясненията на подсъдимия в тази им част се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Юсеин и Йълмаз, удостоверяващи сключената сделка по покупко-продажба на дъските, вкл. и пренасянето им от двамата свидетели в двора на св.Юсеин; както и от факта на складиране на дъските под навеса в двора на св.Юсеин /т.е. същите са били във владение на свидетеля/, като същевременно липсва логично обяснение от подсъдимия относно този факт – защо след като дъските са му били дадени от сестра му, същите са се намирали в двора на св.Юсеин, като обосновано първоинстанционният съд е приел, че обясненията на подсъдимия в тази им част представляват защитна негова позиция, целяща да го оневини. Обоснован и законосъобразен е и извода на съда относно квалифициращото деянието обстоятелство – за извършване на кражбата от подсъдимия при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”б” НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан повече от два пъти /пет пъти/, с влезли в сила присъди на наказание “лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, по четири от които изпълнението на наложените му наказания не е било отлагано по реда на чл. 66 от НК, като не е изтекъл срока по чл. 30 от НК за тези осъждания. При налагане на наказанието на жалбодателя съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства – степента на обществена опасност на деянието - ниска, с оглед осъществения престъпен резултат, и на дееца /завишена, с оглед миналите му многобройни осъждания и лоши характеристични данни/; тежкото семейно и материално състояние на дееца – същият не притежава движимо и недвижимо имущество и не реализира никакви доходи за преживяване; младостта му; изразеното съжаление за извършеното; направените частични самопризнания и съдействието му за разкриване на обективната истина. Въз основа на тях и съгласно разпоредбите на чл. 54 от НК съдът обосновано е приел, че в конкретният случай са налице многобройни смекчаващи отговорността на подс. Ахмед обстоятелства, при които и най-ниския размер на предвиденото в закона наказание за това престъпление би се оказал несъразмерно тежък, поради което е счел, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК – под минималния размер, предвиден в закона за такова престъпление, а именно: наказание “лишаване от свобода” за срок от 7 месеца, което да изтърпи ефективно/с оглед пречките за приложение на института на условното осъждане по чл. 66 ал.1 от НК/ при първоначален “строг” режим, съгласно чл.47 от ЗИН. Настоящата инстанция намира, че с така наложеното наказание по вид и размер напълно биха били постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 ал.1 от НК, поради което наложеното на подсъдимия Ахмед наказание не е явно несправедливо. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че доводите и оплакванията на жалбодателя, изложени в жалбата му, са неоснователни, както и че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като наложеното наказание на подсъдимия не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл. 332 т.6, във вр. с чл. 336 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 400/04.07.2005 год. по Н.о.х.дело № 435/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред Върховния касационен съд на Република България в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |