Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и втори май
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 437 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.186,
ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба
на „Топтек“ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление – гр.Варна,
бул.“Вл.Варненчик“ №115, бл.43, вх.Б, ап.49, представлявано от управителя Т.Н.К.,
подадена чрез адв.Е.,*** против заповед №50-ФК/24.01.20г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна,
ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на
търговски обект- магазин за електроника, находящ се в гр.Варна,
ул.“Баба Тонка“№12 и
забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и
чл.187 ал.1 ЗДДС.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваната заповед е незаконосъобразна и необоснована, налице е липса на
материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна
мярка, същата не е съобразена с целите по чл.22 ЗАНН и е налице
непропорционалност на определения срок за запечатване на търговския обект и
забрана на достъпа до него, като липсват конкретни фактически основания за
определяне на срока за запечатване на обекта, което представлява нарушение на
изискванията за форма на административния акт. Твърди, че посоченият в
оспорената заповед протокол за извърщена проверка не му е известен, тъй като му
е връчен протокол с друг номер и дата, където са описани същите факти и
обстоятелства, посочени в заповедта за налагане на ПАМ, което обстоятелство има
значение към твърдението му, че мотивите в заповедта са бланкетни. Твърди, че
мотивите относно определеният срок за запечатване са изключително лаконични и
не покриват изискванията за мотивиране на административен акт. Независимо, че
при определяне срока на мярката административният орган действа при условията
на оперативна самостоятелност, той е следвало да изложи мотиви относно срока,
който е определил. В случая може да се приеме и че е нарушени принципа на
съразмерност. Счита, че процедурата по налагане на ПАМ винаги допълва мерките
по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, извършило
административно нарушение, поради което изисква да е налице влязло в сила
наказателно постановление, което в случая не е спазено. Твърди и че заповедта е
в противоречие с която и да е от преследваните от закона цели. Затварянето на
обекта за 14 дни ще засегне интересите на търговеца, т.е. нарушава се принципа на
съразмерност по чл.6 АПК. Твърди и че с оглед разпоредбата на чл.187 ал.4 ЗДДС,
издаването на ПАМ е недопустимо без нарушителят да има качеството на
административнонаказано лице, т.е. преди издаване на НП, което представлява
съществено процесуално нарушение и лишава жалбоподателят от възможността да се
възползва от привилегията по чл.187 ал.4 ЗДДС. Моли да бъде отменена
обжалваната заповед, а в условията на евентуалност да бъде намален срокът на
мярката, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – началник
на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Г., в писмена молба поддържа
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се заповед №50-ФК/24.01.20г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект- магазин за електроника, находящ се в гр.Варна, ул.“Баба Тонка“№12 и забрана на достъпа до него за срок от 14
дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
От протокол за
извършена проверка № 0354353/23.01.20г. се установява, че на 23.01.20г. при
извършена проверка в магазин за електроника, находящ се в
гр.Варна, ул.“Баба Тонка“№12 е извършена
контролна покупка на 1 бр. слушалки на стойност от 24 лв., заплатени в брой от
проверяващия Атанасов с две банкноти от 10лв. и една от 5лв., като сумата е
приета от М О -продавач, върнато е ресто от 1 лв., като не е издаден фискален касов
бон от въведеното в експлоатация ФУ в обекта, нито нито ръчна касова бележка от
кочан. Констатирано е, че разчетената касова наличност от ФУ е 45лв.,
фактическа наличност-69.40лв., сума на паричните средства в началото на работния
ден- 0лв., въвеждане на пари в касата- 20лв., извеждане на пари от касата-
0лв., разлика-24.40 лв. Към протокола е приложен и изведения при проверката отчет
от ФУ, видно от който не е регистрирана продажбата, извършена при проверката.
Приложен и опис на паричните средства, върху който Овчаров е написал обяснения,
че в момента на продажбата едновременно обслужвал друг клиент и този, който
купил слушалките не го е изчакал, а заминал, върнал му ресто от 1 лв. и си
тръгнал без да изчака да му даде касов бон. От АУАН № F
535570/27.01.20г.
се установява, че е съставен на търговеца за това, че не регистрира и отчита
извършена продажба на стоки чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с което е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1 вр. чл.3
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на Министъра на финансите вр. чл.118 ал.1 ЗДДС.
От заповед № 50-ФК/24.01.20г.
се установява, че началникът отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“ФК“ при ЦУ
на НАП е приел, че от събраните доказателства се установява извършването на
нарушение, което изпълнява състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС и основание
чл.186 ЗДДС е наложил принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – магазин за електроника, находящ се в гр.Варна,
ул.“Баба Тонка“№12 и
забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и
чл.187 ал.1 ЗДДС. Относно
размера на срока за запечатване на търговския обект в заповедта са посочени
мотиви, че определеният от законодателя размер на срока за запечатване на
търговския обект указва значимостта на охраняваното обществено отношение, като
в конкретния случай са взети предвид тежестта на извършеното нарушение, а
именно неотчетената продажба при извършената проверка на 23.01.20г. в размер на
24 лв., установената положителна разлика между фактическата наличност и
разчетената касова наличност в немалък размер, а именно от 24.40лв., неточното
деклариране на облагаемия оборот, местонахождението на обекта- в близост до
колхозен пазар на гр.Варна, на улица с голям клиентопоток, както и за да се
осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати изврършването на
нови нарушения. Органът, издал оспорения акт е посочил и че следва да се отчете
фактът, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните
обороти, като издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието
на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи
в търговския обект издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на
данни по чл.118 ЗДДС са нормативно установени задължения на субектите,
стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват
при определени предпоставки, като извършеното деяние показва поведение на
лицето, насочено срещу установената финансова дисциплина и показва организация
в обекта, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочил е,
че с оглед целта на ПАМ ако не бъде наложена мярката съществува възможност от
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и
труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, поради неотразяване
на реално извършените продажби водещо до неправилно определяне на дължимите
данъци. При определяне на срока е съобразен и принципа на съразмерност, като
срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Заповедта е
издадена от компетентен орган, съгласно заповед №ЗЦУ-ОПР-16/17.05.18г.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването
пред съда е допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установи, че с АУАН № F
535570/27.01.20г.
е установено, че е извършено от жалбоподателя нарушение на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно
не е издаден фискален касов бон от наличното в обекта фискално устройство за
извършена от него продажба, за което в чл.185, ал.1 ЗДДС е предвидено налагане
на наказание-глоба или имуществена санкция.
Съгласно чл.186 ал.1
т.1 б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. В конкретния случай дружеството не е изпълнило задължението
за издаване на касова бележка - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС.
Безспорно
неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба
- фискален бон е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка по чл.186 от ЗДДС. В тежест на административнонаказващият
орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане
на ПАМ.
Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази
произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с
целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка
една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски
обект в случаите по чл. 186, ал. 1, б „а” ЗДДС има превантивно действие, а
именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност следва да е
мотивиран и обоснован, за да се направи извод, че нарушителят може да извърши
друго административно нарушение. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания
за издаването му. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган, отговаря на
изискванията за форма на административния акт по чл.59 от АПК, издадена е в
съответствие с материалния закон, както и с целта на закона. Съдържа пълно и
точно описание на фактическите основания, обуславящи налагането на мярката,
като са посочени и нарушените правни норми, основание за издаването й.
За да е осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от
него да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. В случая,
както бе посочено, безспорно е установено, че при извършена продажба и плащане
в брой не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо ФУ в
обекта. Обясненията на продавача Овчаров, че проверяващите не са го изчакали да
обслужи друг клиент не променят горния извод. Касов бон не е издаден и
впоследствие, т.е. продажбата не е документирана по съответния ред. Освен това
плащането е прието и е върнато ресто от 1лв. Изрично в протокола за извършената
проверка е посочено, че плащането е получено от продавач М О . Не са налице други
доказателства. Неиздаването на надлежен документ за получено плащане при
осъществена продажба е предпоставка за налагане на принудителната административна
мярка по чл. 186 от ЗДДС.
Изрично в заповедта административният орган е изложил мотиви относно необходимостта
за налагане на ПАМ и определяне на срока за запечатване на търговския обект,
като същият е определен с оглед установената фактическа обстановка, тежестта на нарушението и целите на закона,
които са защита на обществените интереси и с оглед постигане
целите на закона относно превъзпитанието на нарушителя. Отчетена е и
констатираната положителна разлика от 24.40лв. между фактическата наличност и
разчетената касова наличност.
Наложената ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях- чл.22 ЗАНН. Разпоредбата на чл.186 ЗДДС урежда хипотезите, при които се
налага ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, сред
които е и неиздаването на съответен документ за продажба по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ ЗДДС. В този
смисъл неоснователни са твърденията за допуснати процесуални нарушения при
издаване на ЗПАМ преди идаване на НП за констатираното нарушение. По принцип
принудителната мярка „запечатване на обект“ е с превантивна цел, която в случая
е налице, тъй като към момента на постановяването й дружеството не е било
преустановило дейността си, т.е. съществува възможност за извършването и на
друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. Срокът
на наложената ПАМ е съобразен от административния орган при издаване на
оспорения акт, което изрично е посочено в него. Срокът е съобразен и с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и с
необходимото време за създаване на организация за отчитане на дейността от
търговеца.
Твърденията в жалбата относно приложението на чл.187 ал.4 ЗДДС са
неоснователни. Цитирана разпоредба предвижда прекратяване на мярката от органа,
който я е наложил, при заплащане на наложената за нарушението глоба или
имуществена санкция. Издаването на наказателно постановление за налагане на
административно наказание е релевантно за действието на наложената принудителна
мярка, като заплащането на наложената административна санкция представлява
правопрекратяващ юридически факт, настъпил след налагането й, т.е. издаването
на наказателното постановление и изпълнението на наложената административна
санкция, не са част от материалноправните предпоставки за прилагане на мярката
по чл. 186, ал.1 ЗДДС, която мярка се прилага независимо от наложените глоби и
имуществени санкции.
Предвид горното заповедта за налагане
на ПАМ е законосъобразна.
Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта
или обектите, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта
се налага кумулативно с принудителната административна мярка запечатване на
обекта, поради което предпоставките за налагането й са тези за налагането на
ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл.186 ал.1 ЗДДС, то са налице и тези за налагане на мярката по чл.187 ал.1 ЗДДС.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен и
правилен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143, ал.4 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсутско възнаграждение в размер на
100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„Топтек“ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление – гр.Варна,
бул.“Вл.Варненчик“ №115, бл.43, вх.Б, ап.49, представлявано от управителя Т.Н.К.,
подадена чрез адв.Е.,*** против заповед №50-ФК/24.01.20г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна,
ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на
търговски обект- магазин за електроника, находящ се в гр.Варна,
ул.“Баба Тонка“№12 и
забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и
чл.187 ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Топтек“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление – гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №115, бл.43, вх.Б, ап.49, представлявано от
управителя Т.Н.К.
да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: