Решение по дело №12651/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /05.08.2019г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Районен съд - Варна, 10-и състав, на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                                                Районен съдия:  ***

 

               при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 12651 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 92 ЗЗД.

               Образувано е по предявен от „Т.Т.“ ООД, ЕИК ***, срещу В.Г.А., ЕГН **********, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1600,00 евро, представляваща неустойка по договор за предоставяне на парични средства във връзка със започване на работа в чужбина, сключен на 19.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

        Твърди се в исковата молба следното: Ищцовото дружество се намира в облигационни правоотношения с ответника по силата на сключени два броя договори от 18.10.2016г., съответно за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина и от 19.10.2016г. за отпускане на парични средства във връзка с обучението и подготовката на лицето за работа в чужбина. По силата на договор за отпускане на парични средства, наименуван просто Договор от 19.10.2016г. ищцовото дружество е отпуснало на ответника сумата от 800,00 евро, която съгласно условията по договора е заплатена на две равни вноски. Сумата е отпусната в изпълнение на втория договор за посредничество и служи за покриване на разходите на ответника в периода на обучението, предхождащ пътуването му до ***. Срещу така отпуснатата сума и след обучението ответникът е следвало да работи поне една година за осигурения от ищеца работодател. Съгласно чл. 3 от Договора ответникът дължи дадената му сума в двоен размер, с оглед неизпълнението на договора. След завършване на курса си ответникът получил потвърждение за назначаване от работодателя си в ***. Връчен му е трудов договор, включително с превод на български език. След изпращането в ***, ответникът се явил на новата си работа, но напуснал самоволно и не се явил повече.

         В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника, в която е обективирано следното: Искът е допустим, но неоснователен. Не се сочи на какво основание се дължи претендираната сума. Липсват данни, че издадените два броя записи на заповед са предявени на ответника. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Не е ясно дали вземането се претендира на основание издадените записи на заповед или поради неизпълнение на договорно задължение.

        Ищецът в открито съдебно заседание сочи, че записите на заповеди по делото нямат характер на ценна книга, а имат роля на РКО за получените от ответника суми. Излага, че претенцията се основава на неизпълнение на договорно задължение.

                С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                От представения по делото договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 18.10.2016г. се установява, че страните В.Г.А. и „Т.Т.“ ООД, ЕИК ***, се споразумели ищцовото дружество да насочи и подпомага ответника за започване на работа и сключване на трудов договор в ***. Уговорено е още, че разходите за всички курсове за придобиване на свидетелство за управление на МПС, категория „C“ и „CE”, както и за обучението по немски език и настаняване в хотел по избор в гр. Варна, са за сметка на посредника – ищец. Установява се, че в договора е включена и клауза в следния смисъл: „в случай че възложителят не отпътува за *** в указания срок и неоснователно откаже да сключи договор, за който посредникът е посредничил, възложителят дължи двойния размер на платените за него суми (разходи).

               Видно от представения Договор от 19.10.2016г. страните се уговорили ищцовото дружество да отпусне на ответника сумата от 800,00 евро, необходима за покриване на разходите на А. по време на обучението му. Установява се, че сумата е уредено да бъде отпусната на две равни вноски от по 400,00 евро. Ответникът се задължил след приключване на обучението си да замине за *** в рамките на 10 дни и да работи за работодателя си не по - малко от една година. Уговорена е неустойка в двоен размер на заплатеното на ответника за обучение, ако последният не изпълни своето задължение.

               Видно от приложените по делото записи на заповеди, подписани от издателя си – В.А., последният се е задължил да плати на ищеца сумата от общо 800,00 евро.

               По делото е представено потвърждение за назначаване на В.А. при работодател в ***.

               Представена е декларация от В.А., с която същият удостоверява, че е получил от ***информация относно действащото законодателство в ***, работодателя в ***, бита, културата и обичаите, медицинска застраховка и индивидуалния договор за наемане на работа, подписан от немски работодател. По делото е представен трудовият договор, подписан от работодателя и работника.

                Установява се от представеното по делото изявление от ответника, че със същото А. е прекратил съществуващите трудови отношения с ***, считано от 13.05.2017г.

               От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

               Съгласно чл. 92, ал. 1, пр. I от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В своя доклад съдът е разпределил доказателствената тежест в настоящия случай, като в тежест на ищеца бе да установи фактите, от които е възникнало вземането му – облигационната връзка и собствената си изправност по договора. В тежест на ответника бе да докаже, че се явява изправна страна по главното договорно задължение.

               От приетата по делото фактическа обстановка се установи, че между страните са възникнали действителни облигационни правоотношения по силата на сключените между тях Договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина и Договор от 19.10.2016г. В изпълнение на поетите със същите задължения, „Т.Т.“ ООД е заплатил на В.Г.А. сумата от 800,00 евро. Това заплащане се установи от представените по делото записи на заповед, които служат като РКО, подписан от ответника.

                С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът успя да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответника, както и изправността си по тази връзка. Ответникът обаче не успя да установи, че е изпълнил своите задължения, поети със сключване на двата договора. Още повече, че по делото се представиха доказателства, че именно по инициатива на ответника, сключеният между него и работодателя в *** трудов договор е бил прекратен преди да е изминала една година от назначението му.

         Поемането на задължение за полагане на труд при работодател за определен срок по трудово или нетрудово правоотношение не нарушава правото на труд и свободен избор на професия и място на работа, провъзгласени в чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на РБ, а напротив, съставлява упражняване на това право и личен избор.

         Уговорената между страните неустойка не е нищожна предвид характера на задължението, за неизпълнение на което се претендира. В случая за неизпълнение на задължението по чл. 2, пр. 3 от Договор от 19.10.2016г. страните, съгласно чл. 3 от същия, валидно уговорили, че ответникът дължи на посредника двойния размер на получената сума. Това съглашение има характер на неустойка, доколкото й е предадена обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции от страните по договора и е израз на признатата им в чл. 9 от ЗЗД свобода на договарянето. Клаузата за неустойка не е нищожна и поради накърняване на добрите нрави, преценена съобразно критериите по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ВКС, ОСTK.

           Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, доколкото двойният размер на заплатената на ответника сума от 800,00 евро се явява 1600,00 евро.

                По разноските:

                Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, а именно сума в размер на 575,16 лв.

 

                  Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Г.А., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Т.Т.“ ООД, ЕИК ***, сумата от 1600,00 евро /хиляда и шестстотин евро/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорни задължение по Договор за предоставяне на парични средства във връзка със започване на работа в чужбина, сключен на 19.10.2016г. (Договор от 19.10.2016г.), ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 10.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

 

                   ОСЪЖДА В.Г.А., ЕГН **********, да заплати на „Т.Т.“ ООД, ЕИК ***, сумата от 575,16 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

 

 

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................