РЕШЕНИЕ №39
гр.В.
30.октомври 2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Видинският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Г. Й.
при секретаря ...................................... и в присъствието на прокурора ................................................
като разгледа докладваното от съдия Г. Й.
търговско дело № 66 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по исковата молба на „Г. 25" ЕООД, ЕИК: . със седалище и адрес
на управление в гр.В.,представлявано от управителя И. М. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** чрез адв.Л.И. И., личен номер … на ВАК, с адрес на адвокатска
кантора: гр.В. тел.. и съдебен адрес:***, тел. .. адв.Л.И. И. на основание чл. 625 от Търговския закон за
откриване на производство по несъстоятелност .
В молбата се
поддържа ,че „Г. 25" ЕООД е създадено през 2013 година с основен предмет
на дейност покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален,
преработен или обработен вид; продажба на стоки и услуги; продажба на стоки от
собствено производство; търговско представителство и посредничество. От
създаването си през 2013 г. до 2016 г. дружеството осъществявало дейност, като след посочената
година преустановило временно дейността.
Към 2016 г. дружеството не разполагало с активи и не е имало текущи задължения
към кредитори.
През 2019 година
дружеството провело процес на преговори
с чуждестранни производители на стоки и инвеститори с цел създаване на мрежа от
търговски обекти в цялата страна за продажба на специфичен вид стоки. Предвид
одобрен от бъдещите партньори бизнес план и за неговото реализиране дружеството
поело ангажимент да предложи
правноорганизационната форма, чрез която да се осигури самостоятелност във
всеки един търговски обект в страната и да осигури необходимата кадрова
обезпеченост на бъдещата търговската дейност. Предвид поставените кратки
срокове било решено да се търси възможност за партньорство или придобиване на
действащи търговци, които разполагат с необходимия ресурс. В тази връзка бил
осъществен контакт с търговци, осъществяващи дейност по продажба на стоки и
разполагащи с регистрирани по съответния ред и действащи дружества, създадени
по реда на ЗЗД. От извършен анализ на тяхната дотогавашна дейност било
установено, че същите разполагат с достатъчен брой работници и служители,
наличните активи покриват задълженията към доставчици и разполагат с парични
средства за покриване на краткосрочните и текущите задължения към него момент.
След проведени преговори било постигнато съгласие за прехвърляне на цялата
дейност на така създадените дружества, ведно с притежаваните към момента права
и задължения и работници и служители, като било решено същото да стане чрез
прехвърляне правото на участие на „Г. 25" ЕООД и чрез придобиване на
дяловете на другия съдружник в създадените ДЗЗД.
По посочения по -горе
начин към м.март 2020 г. „Г. 25" ЕООД
осигурило необходимата правноорганизационна форма и кадрови ресурс за
започване на търговска дейност с партньорите, приели предложения бизнес план и
изразили готовност да участват чрез инвестиране на стоки и средства, поради
което очаквало последните да предприемат
необходимите действия за осигуряване на необходимия ресурс за организиране
производството и доставката на стоките, с цел бъдещата им реализация в страната
от дружествата.
След посочената
дата и във връзка с настъпилата икономическа обстановка на територията на
страната и Европейския съюз ,свързана с обявяването на извънредна епидемична
обстановка поради разпространение на Ковид 19 и наложените ограничения и нарушено нормалното функциониране на
доставките и продажбите на стоки и услуги, бъдещата дейност била отложена
първоначално за няколко месеца, а поради липса на яснота за продължителността
на създалата се обстановка, за неопределено време.
Поради горното,
от датата на придобиване м.март 2020 година до м.юли.2020г. всички дружества по
ЗДДС, в които участва "Г.25" ЕООД запазили числеността на назначените
в тях работници и служители с посочената по-горе цел, като през посочения
период предвид липса на започване на дейност, се прилагали различни варианти работниците
да продължат да получават работните си заплати ,за да не се стига го
прекратяване на трудовите правоотношения предвид очакваната реализация на
намеренията на дружеството. През цялото това време дружеството търпяло
единствено разходи предвид посочената
липса на възможност да извършва търговска дейност, очаквайки нейното
стартиране, зависещо изцяло от изпълнението на поетите ангажименти от бъдещите
партньори.
Предвид липсата
на търговски обекти и складова база, както и за неизвършване на разходи за
съхранение на стоки, след придобиване на дружествата наличните към датата на
придобиване стоки били продадени на трети лица, като към настоящия момент
последните не са изпълнили задължението си за плащане.
Поради
изчерпване на паричните средства и за покриване на текущите разходи през м.юни
дружеството било привлякло средства от трети лица, във връзка с което бил
издаден запис на заповед от 15.06.2020г., чийто падеж към настоящия момент бил
настъпил, но дружеството не било в състояние да ги изпълни поради липса на
парични средства и активи.
Дружеството
предприело действия по прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и
служителите, поради липса на възможност да заплаща трудовите им възнаграждения.
В резултат на
посоченото по - горе към настоящия момент дружеството не било в състояние да
развива търговска дейност, не притежавало парични средства и активи и било
невъзможно продължаването на дейността му.
По силата на чл.
357 и сл. ЗЗД гражданското дружество представлява договорно обединение на две
или повече лица за осъществяване на съвместна стопанска дейност , при което не
възниквал нов правен субект, организационно и имуществено обособен от
участващите в него лица. Поради това придобитите права и вземания, образуващи
актива на имуществото на обединението не принадлежали на отделен правен субект,
юридическо лице, а на съдружниците.
По силата на
фикцията в чл. 9, ал.2,изр. ДОПК,неперсонифицираните дружества притежавали правосубектност на юридически лица, но само за производствата
по ДОПК. Нормата на чл. 9, ал.2, изр. 2 ДОПК изрично изключва от така
признатата правосубектност принудителното изпълнение, като предвиждала, че то
се осъществява срещу участващите в неперсонифицираните дружества лица,
съобразно тяхното участие. Следователно в гражданския оборот и в принудителното
изпълнение, включително и по реда на ДОПК, дружеството по ЗЗД не било
правосубектно, а правата и задълженията възниквали за лицата, които участват в
него.
Поради горното
следвало да се приеме, че „Г. 25" ЕООД имал публичноправни задължения към
държавата, свързано с търговската му дейност, осъществявана чрез участие в
дружества по реда на ЗЗД, на основание дължими от последните данъци и
осигурителни вноски. При извършена от „Г. 25" ЕООД годишна инвентаризация
на разчети, активи и пасиви се установило, че към 14.09.2020 г. дружеството има
задължения към кредитори в общ размер на 833 000 лева, от които публични
задължения в общ размер на 51 000 лв. и задължения по търговски сделки в размер
на 476 000 лева. Към посочената дата дружеството не разполагало с дълготрайни
материални активи (ДМА), не притежавало налични недвижими имоти, не разполагало
с парични средства или други ликвидни краткосрочни активи, като финансовото му
положение е тежко.
Поради горното
се твърди ,че „Г. 25" ЕООД е в
обективното състояние на неплатежоспособност, а именно невъзможност да изпълни
задължение по търговска сделка с настъпил падеж, възникналите публичноправни
задължения към държавата, включително задължения за заплащане на трудови
възнаграждения на назначените в ДЗЗД работници и служители, без възможност за
дългосрочно подобрение на финансовото му състояние.
Освен това
Дружеството било спряло плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ,
доколкото повече не разполага с текущи средства да заплаща задълженията си към
кредитори, работници и служители и държавата.
Последното
извършено от дружеството плащане е на 20.08.2020г., на основание трудово
възнаграждение на работници и служители в дружества по ЗЗД.
Дори да не се
приеме, че дружеството е неплатежоспособно, то било и свръхзадължено по смисъла
на чл. 742 от ТЗ.
Последният
изготвен годишен финансов отчет на дружеството бил за 2016г.
Твърди се ,че обективното
икономическо състояние на дружеството не позволявало неговото оздравяване и
удовлетворяване на кредиторите, поради което отлагане на фазата на осребряване
на масата на несъстоятелността само щяло да доведе до калкулиране на излишни разходи,
увеличаване на задлъжнялостта и намаляване степента на удовлетворяване на
кредиторите.
С оглед на
гореизложеното се поддържа,че са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на Дружеството,
както и за обявяването му в несъстоятелност, поради което се иска от съда да
открие производство по несъстоятелност и
поради невъзможността от продължаване на дейността на дружеството да увреди
масата на несъстоятелността да се обяви длъжника в несъстоятелност със
следващите се от това последици.
Към молбата са
приложени :годишен финансов отчет за 2016 година;ОПР и Баланс към 14.09.2020
година; Запис на заповед с падеж 15.08.2020г.; Списък на кредиторите; Списък дружества
по ЗЗД със съдружник Г. 25 ЕООД; Документ за изпълнение на изискванията на чл.
78 от ДОПК.
В с.з.
дружеството е направило искане за приложението на разпоредбата на Чл.632 ТЗ.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства Съдът прие за установено следното :
„Г. 25” ЕООД е вписано през 2013 г. в Търговския
регистър с предмет на дейност: покупка на стоки или други вещи с цел продажба в
първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки и услуги;
продажба на стоки от собствено производство; търговско представителство и
посредничество; транспорт на пътници и товари в страната и чужбина; комисионни,
спедиционни и превозни сделки; сделки с интелектуална собственост; хотелиерски,
туристически, ресторантьорски, рекламни, информационни, програмни, импресарски,
лизингови и други услуги; покупка, строеж, обзавеждане и посредничество с
недвижими имоти с цел отдаване под наем и продажба и всички други дейности,
незабранени със закон, след надлежни разрешения, регистрации и лицензи за
дейностите, за които се изискват такива.
От извършена
справка в Търговския регистър назначеното по делото вещо лице Р.К. установява, че „Г. 25” ЕООД е публикувало в
Търговския регистър Годишните си финансови отчети за 2013 г., 2014 г., 2015 г.
и 2016 г., като за последните три години до завеждането на молбата за откриване
производство по несъстоятелност на дружеството в съда на 21.09.2020 г.същото не
е публикувало годишни отчети.По делото са приложени Отчети за приходите и
разходите и Счетоводни баланси с данни за 2016 г. и към 14.09.2020 г. От
счетоводните отчети се установяват активите, пасивите и задължения на ищеца към
кредиторите към 14.09.2020 г., когато е изготвен последният счетоводен отчет, като
резултатите са отразени в таблица /л.41 от делото/.От същата е видно ,че
задълженията на дружеството са 833 000 лв.
Кредиторите на
дружеството са държавата за задължения за данъци и осигурителни вноски ,както и
множество търговски дружества и работници и служители .Резултатите са посочени
от вещото лице в изготвена таблица /л.42-44 от делото/,като в таблицата са посочени кредиторите
,правноорганизационната им форма ,основанието на задължението и неговият
размер.
Поради
преустановяване на дейността от дружеството същото не е в състояние да обслужва
текущите си задължения. По счетоводни данни на „Г.25” ЕООД последното извършено
плащане от дружеството е от 20.08.2020 г., когато с Разходен касов ордер № 154
е изплатена сумата 83.80 лева трудово възнаграждение, което е осчетоводено по
сметка № 421 „Персонал”.
Според вещото
лице текущите задължения на „.Г. 25” ЕООД към 14.09.2020 г. от 833 х.лв. не
могат да бъдат покрити от приходите на длъжника от 116 х.лв. за периода от
01.01.2020 г. до 14.09.2020 г., както и от бързоликвидно имущество, с каквото
дружеството не разполага. Единствената възможност за частично покриване на
задълженията е събиране на вземанията от 807 х.лв. от дружеството, които са
единственият актив на „Г. 25” ЕООД към същата дата 14.09.2020 г.
От
счетоводните отчети на „Г. 25” ЕООД се установява, че към 14.09.2020
дружеството се е декапитализирало и капиталът е отрицателна величина от - 26
х.лв.Капиталовата адекватност на дружеството показва, че дружеството е изцяло
зависимо от външни средства - привлечени средства от 833 х.лв.
Въз основа на
счетоводните данни към 31.12.2015 г.,
31.12.2016 г. и 14.09.2020 г. вещото лице е установило коефициентите на бърза, незабавна и обща
ликвидност:
Коефициентът на
обща ликвидност на дружеството е 0,9688 и показва ,че дружеството не разполага с достатъчно
краткотрайни активи, при реализацията на които дружеството да може да покрие
краткотрайните си задължения. За норматив на общата ликвидност се приема
коефициент 1.00.
Коефициентът на
бърза ликвидност на дружеството е 0.9688 и показва ,че при събиране на
краткотрайните си вземания дружеството ще бъде в състояние да покрие 96,88% от
краткотрайните си задължения .
Коефициентът на
незабавна ликвидност на дружеството е 0,9688 .Този коефициент би трябвало да
клони към 1. При условие, че той е 0, това е доказателство, че дружеството
изпитва големи затруднения на паричните средства.
Коефициентът на
абсолютна ликвидност на дружеството е нула.Този коефициент би трябвало да клони
към 1. При условие, че той е 0, това е доказателство, че дружеството изпитва
големи затруднения на паричните средства.
Коефициентът на
финансова автономност на дружеството е
минус 0.0312.Собственият капитал на дружеството би следвало да бъде
минимум една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за
разплащане за дълъг период от време.За общ норматив на финансова автономност се
приема коефициент 0.33.Отрицателната стойност на коефициента показва, че
дружеството е зависимо изцяло от външни финансови ресурси.
Коефициентът на
задлъжнялост на дружеството е минус 32,0385 .Отрицателната стойност на
коефициента говори за голяма задлъжнялост и невъзможност на дружеството да
обслужва изискуемите си задължения.
Финансовите
резултати на дружеството по счетоводни данни към 14.09.2020 г. с натрупване са
загуба 26 000.00 лв. поради намаляване на приходите от продажби и
преустановяване на извършваната стопанска дейност.
Според вещото
лице липсата на обороти от стопанска дейност и липсата на краткотрайни активи
от дружеството спрямо задълженията му показва, че финансовите му затруднения не
са с временен характер, а имат траен и необратим характер и че дружеството не е било в състояние да покрива
краткосрочните си задължения за посочения период.
Видът и размерът
на всички задължения за период до 5 години назад и към момента са посочени от
вещо лице в таблица /л.46 от делото/ и възлизат общо на 833 000 лв.
През целият
период от 01.01.2015 г. до 14.09.2020 г. по счетоводни данни дружество „Г. 25”
ЕООД не притежава дълготрайни материални активи.
Единствените
активи, които дружеството притежава, са вземания до 1 година, чиито размер по
счетоводни данни е 807 х.лв. към 14.09.2020 г.
От счетоводните
документи, предоставени на вещото лице ,същото не установява налично имущество на дружеството, с
което биха се покрили паричните му задължения.
Счетоводството
на „Г. 25“ ЕООД гр.В. според вещото лице е водено редовно, като е спазвана
хронологията при осъществяването на текущото счетоводно отчитане на основата на
документална обоснованост на стопанските операции при спазване изискванията за
съставянето на документи съгласно Закона за счетоводството .
При така установената фактическа обстановка съдът
намира за установено от правна страна следното :
За да бъде
открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на
кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в
разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742
от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от
лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.
742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е
налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално
да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
Налице е
трайноустановена практика на ВКС, че неплатежоспособността е обективно
финансово състояние на длъжника и състоянието на неплатежоспособност следва да
се прецени от съда въз основа на цялостен анализ на доказателствата за
икономическото състояние и възможността длъжникът да изпълнява паричните си
задължения спрямо всички кредитори към момента на постановяване на решението.
От значение за икономическото състояние са показателите за ликвидност, които
представляват количествени характеристики на способността на длъжника да
изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, т. е. релевантно за
определяне икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е
бързоликвидно, като освен показателите за ликвидност, съдът може да обсъди и
други, обуславящи финансовото състояние на търговеца - коефициентите на
финансова автономност и на задлъжнялост. След анализ на показателите следва да
се определи каква е тенденцията в дейността на дружеството - за влошаване или
за подобряване, съобразно балансите за съответните години. Началната дата на
неплатежоспособността съдът следва да определи, като съобрази общото
икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии, и момента на
спиране на обслужване на задълженията, като от значение е не само най-старото
непогасено задължение, а общото икономическо състояние на длъжника и момента,
когато е спрял плащанията към кредиторите си, а не към отделен кредитор. В този
смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за
долустоящите съдебни инстанции: Р. № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на
I т. о.; Р. № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на II т. о.; Р. №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на I т. о.; Р. № 54/08.09.2014 г. по
т. д. № 3035/2013 г. на II т. о.; Р. № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г.
на I т. о.; Р. № 25/21.03.2014 г. по т. д. № 4356/2013 г. на II т. о.
В настоящия случай са налице предвидените
от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището
на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ писмена молба до съда за откриване на
производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно
ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция
за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано
с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане. В
конкретния случай, съдът е сезиран с молба от търговеца -длъжник , който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за
откриване на производството - длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2,
т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда
следващите описани по-горе предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност,
като посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се
до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.В
конкретния случай паричните задължения на длъжника произтичат от задължения към
НАП и физически лица за извършени от тях услуги. Неплатежоспособността съгласно
чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на
длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории
кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност
на длъжника.
Търговски са сделките, сключени от
търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и
абсолютните търговски сделки, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от
качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на
търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички
случаи, независимо от това дали се касае за задължение по търговска сделка, или
за такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително
и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на гражданското
право.
В разглеждания случай безспорно се
установява от събраните доказателства, че ответникът има изискуеми парични
задължения към кредитори /държавата
,търговски дружества и работници и служители/, които не е платил. Тъй като
производството е образувано по молба на търговеца-длъжник ,то в негова тежест е
да докаже, че е спрял плащанията към
кредитори, което е сторено в
производството. Дружеството –ищец , което носи доказателствената тежест за
това, ангажира в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за
извършване на плащанията не са временни и че не разполага с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на
кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
По делото не се установява плащане на
изискуеми задължения на ищцовото дружество на кредиторите.
По изложените съображения, съдът намира за
доказано, че ищцовото дружество е в
състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ, тъй като не е в
състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения по търговски сделки.
Следва да се приложи в случая презумпцията
на чл. 608, ал. 2 от ТЗ, по силата на която
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията.
След съвкупен анализ на посочените по-горе
доказателства съдът прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на
ответното дружество. Съобразявайки посочените от вещото лице коефициенти на
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съдът приема, че ответното дружество е в нестабилно финансово
състояние, силно зависимо от кредиторите си, с текущи задължения, които не са
обезпечени с краткотрайни активи и съответно не биха могли да бъдат погасени в
срок. Установените неплатени задължения на дружеството ,свързани с търговската
му дейност, съдът намира, че водят до обективното състояние на ответното
дружество да не може да погасява задълженията си, и то вече с необратим
характер.
До този извод
води анализът на заключението на вещото
лице.
Показателите за
ликвидност изразяват способността на предприятието да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи, в които не се включват разходите за
бъдещи периоди. Показателите за ликвидност се определят като коефициенти, при
изчислението на които се съпоставят активи и задължения.Базовата величина,
ползвана за намиране на отделните коефициенти, е различна -краткосрочни
задължения и текущи задължения.Показателите за ликвидност отразяват възможностите
на предприятието да покрие задълженията си в даден момент, обикновено балансова
дата. Особено показателен от тази гледна точка е коефициентът за абсолютна
ликвидност, който характеризира платежоспособността на предприятието, при
положение че падежите на текущите задължения са близки до балансовата дата.
Коефициентите на обща и бърза ликвидност за този момент дават твърде условна
оценка за платежоспособността на предприятието, защото в техните елементи има
вероятност да са включени много бавноликвидни или даже трудноликвидни активи
.При съпоставянето на определени активи с краткосрочните или текущите
задължения е нормално да се получи коефициент около единица. Желателно е коефициентите за ликвидност да
превишават единица, което означава, че предприятието разполага с повече
краткотрайни активи от задълженията му към балансовата дата. При тези условия,
степента на риска предприятието да изпадне в състояние на невъзможност за
посрещане на задълженията си, е твърде малка. От заключението на вещото лице е видно, че предприятието има краткосрочни
вземания ,които обаче не са обезпечени ,а в същото време не разполага с налични парични средства, с които да покрие
задълженията си към кредиторите затова и коефициентите за ликвидност са под
единица.
Свързани с
показателите за ликвидност са и показателите за финансова автономност. Те
характеризират степента на финансовата независимост на предприятието от
кредиторите, т.е. степента на използване на привлечения капитал. В счетоводния
баланс задълженията към кредиторите са посочени като дългосрочни и краткосрочни
пасиви, които обхващат неуредените разчети към доставчиците, към банките
кредитори, към клиентите, предоставили аванси срещу бъдещи продажби, към
персонала, към държавния и общинските бюджети за начислени и невнесени данъци,
към осигурителните фондове за начислени, но невнесени социални и здравни
осигурителни вноски, приходите за бъдещи периоди и други. В случаите, когато
коефициентът на финансова автономност е под единица,както е в настоящия случай,
е налице превишение на задълженията
спрямо собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно
обезпечени с имуществото на предприятието и обратно.Дружеството няма материални запаси,като в същото време
дружеството не извършва стопанска дейност и финансовите му затруднения имат не
временен ,а постоянен и необратим характер съгласно заключението на вещото лице
.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
НАЧАЛНАТА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
Ищецът не сочи
конкретна начална дата на неплатежоспособността.Непосочването на конкретна
начална датата на неплатежоспособността на търговеца - длъжник от страна на
молителя не води до неяснота на претендираното искане. Затова и липсата му не
се явява порок, релевантен за редовността на молбата по чл. 625 ТЗ, нито сама
по себе си се отразява на допустимостта на заявено за първи път искане на
надлежна страна в процеса за
определяне на друга конкретна начална дата /Решение № 56 от 10.09.2014 г. на
ВКС по т. д. № 3057/2013 г., II т. о., ТК, докладчик председателят В. А./. Несъстоятелността,
уредена по действащото законодателство като производство за универсално
принудително изпълнение е преди всичко граждански процес, в частност
-изпълнителен процес и по силата на изричната разпоредба на чл. 621 ТЗ
субсидиарно приложими в производството по несъстоятелност, при липса на
специални правила, са нормите на ГПК.Следователно, при отсъствието на специални
разпоредби в гл. IV "Несъстоятелност" относно необходимото
съдържанието на молбата по чл. 625 ТЗ, извън въведените с чл. 628, ал. 2 и ал.
3 ТЗ задължителни изисквания, вкл. с оглед предвидените в специалната норма на
чл. 621а ТЗ, за съответно приложими следва да се приемат процесуалните
разпоредби на общото исково производство, включващи и чл. 127, ал. 1, т. 4 и т.
5 ГПК на р. I, гл. ХIII ГПК.Това означава, че преценката за редовността на
молбата по чл. 625 ТЗ, следва да се извърши с оглед на визираните реквизити по
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, но при отчитане на особения и предмет и на
обстоятелството, че начална дата на неплатежоспособността на длъжника е
задължителен елемент от решението за откриване на производство по
несъстоятелност. Поради това, при констатирано наличие на състояние на
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост по см. на чл. 742, ал. 1 ТЗ, съдът
всякога е задължен да определи същата въз основа на анализ на цялостното
финансово и икономическо състояние на търговеца, независимо от заявената или
твърдяната от страните в хода на производството дата. Съобразено
обстоятелството, че именно върху определената от съда начална датата на
неплатежоспособност, настъпват и правните последици на влязлото в сила решение,
с което искането е уважено и формираната от него сила на пресъдено нещо се
разпростира спрямо всички, вкл. неучаствалите в производството кредитори, дава
основание да се приеме, че непосочването на конкретна начална датата на
неплатежоспособността на търговеца - длъжник от страна на молителя не води до
неяснота на претендираното искане.
Съгласно
задължителната практика на ВКС, изразена в
решения: № 64 от 23.03.2010 г., по т. д. № 959/2009 г. на II т. о., №
115/25. 06.2010 г., по т. д. № 169/2010 г. на II т. о., № 90/20.07.2012 г., по
т. д. № 115/2011 г. на I т. о. и др. началната дата на неплатежоспособност се
определя с оглед на цялото икономическо състояние на длъжника към момента на
постановяване на съдебното решение, а не само с оглед на последното извършено
плащане от същия към определен кредитор или кредитори.
След анализ на
събраните по делото доказателства на
съдът намира ,че като начална дата на неплатежоспособността следва да се
определи 20.08.2020 г.-датата ,на която е извършено последното плащане.
От заключението
на вещото лице е видно също така ,че дружеството е и свръхзадължено по смисъла
на Чл.742 ТЗ,тъй като неговото имущество не е достатъчно ,за да покрие
паричните му задължения.
От заключението
на вещото лице е видно ,че ищецът не разполага с налично имущество ,като в същото време разноските не са
предплатени по реда на Чл.629б ТЗ .
При
така установената фактическа обстановка Съдът прие за установено от правна
страна следното :
Съгласно
разпоредбата на Чл. 632 ал.1 ГПК когато
наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и ако
разноските не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ , съдът обявява
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя началната й дата,
открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение чрез налагане на
запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява прекратяване
дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и спира
производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от
търговския регистър.
Поради всичко
изложено, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение
по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Налице е неплатежоспособност и свръхзадълженост на длъжника, тъй като той е
спрял плащане на задълженията си, като началната дата на това съгласно
представените с молбата приложения по чл. 628 ТЗ
следва да бъде 20.08.2020 г.
Длъжникът не
разполага с имущество ,което да е ликвидно
и да покрие разноските по несъстоятелността ,а финансовите му затруднения имат траен и
необратим характер.Поради това и следва да се обяви ответното дружество в неплатежоспособност с начална дата 20.08.2020 г., да се открие производство по
несъстоятелност, да се допусне обезпечение чрез налагане на запор върху цялото
движимо имущество и вземанията на длъжника, както и обща възбрана върху
недвижимите имоти, да се прекрати дейността на предприятието на длъжника, да се
обяви длъжника в несъстоятелност и да се спре производството,като диспозитивът
на решението се съобрази и с разпоредбата на Чл.711 ал.1 ТЗ във връзка с Чл.710 ТЗ.
С цел защита на
правата на кредиторите съдът намира ,че
на основание Чл.635 ал.2 длъжникът следва да бъде лишен от правото да управлява
и да се разпорежда с имуществото на дружеството.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ :
Разноски не
следва да се присъждат ,тъй като същите са за сметка на дружеството-ищец.
Водим от горното
и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ във
връзка с Чл.711 ал.1 ТЗ във връзка с Чл.710 ТЗ и Чл.635 ал.2 ТЗ съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „Г. 25" ЕООД, ЕИК: . със
седалище и адрес на управление в гр.В.,представлявано от управителя И. М. М.
ЕГН ******, с постоянен адрес: ***,като определя началната и дата 20.08.2020 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на„ГИП 25" ЕООД, ЕИК:.. със седалище и
адрес на управление в гр.В. ул,представлявано от управителя И. М. М., ЕГН ******,
с постоянен адрес: *** .
ДОПУСКА
ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез налагане на запор на цялото движимо имущество и сметки на„Г. 25" ЕООД, ЕИК:. със
седалище и адрес на управление в гр.В.,представлявано от управителя И. М. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,както и обща възбрана върху недвижимите
имоти на„ГИП 25" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.В.,представлявано от управителя И. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***.
ПРЕКРАТЯВА
правомощията на органите на „Г. със
седалище и адрес на управление в гр.В.,представлявано от управителя И. М. М.
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
ЛИШАВА длъжника „Г.
25" ЕООД, ЕИК:. със седалище и адрес на управление в гр.В.,представлявано
от управителя И. М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: *** от правото да
управлява и да се разпорежда с имуществото,включено в масата на
несъстоятелността.
ПРЕКРАТЯВА
дейността на предприятието на„Г. 25" ЕООД, ЕИК: със седалище и адрес на
управление в гр.В.представлявано от управителя И. М. М. ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ„ГИП 25" ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр.В.,представлявано от
управителя И. М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: *** .
СПИРА производството
по несъстоятелност по т.д. №66 год. по описа на Видински окръжен съд за 2020 г.
срок от една година от вписване на решението в Търговския регистър.
УКАЗВА на„Г.
25" ЕООД, ЕИК:. със седалище и адрес на управление в гр.В.,представлявано
от управителя И. М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и неговите кредитори, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването
на решението, по молба на длъжника или
на кредитор, ако те удостоверят, че е налице достатъчно имущество или ако
депозират необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ в размер на 5000 лева.
УКАЗВА на
длъжника „Г. 25" ЕООД, ЕИК:..със седалище и адрес на управление в гр.В.,представлявано
от управителя И. М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и неговите
кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано
възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, производството ще
бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника „Г. 25" ЕООД,
ЕИК: със седалище и адрес на управление в гр.В.,представлявано от управителя И.
М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** от търговския регистър.
Указанията да се
съобщят на кредиторите чрез вписване в книгата по чл. 634в от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 7 -дневен срок от датата на вписването му в Търговския
регистър пред Софийски апелативен съд .
Препис от
решението да се изпрати незабавно на Агенция по вписванията -Търговски регистър
съгласно чл.622 от ТЗ за вписване.
Делото да се
докладва след изтичане на едногодишен срок от вписване на решението в
търговския регистър.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :