Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1491
18.04.2019
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5458 по
описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e установителeн иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на В. Т. срещу Т.Т., с
която е предявен установителен иск за собственост на
апартамент № …, идентичен с апартамент № … на ет. …, в
жилищна сграда блок № …, вх. …, с адрес гр. С., ул. Ц. С. № …. Ищцата твърди,
че ответникът оспорва правата й, снабдил се е с констативен нотариален акт за
1/2 ид.ч. от имота и е прехвърлил същата на сина си Д.
Т. Т.. Твърди, че имотът е придобит с покупко-продажба по време на брака им, но
предвид сключения между тях брачен договор от …г. собствеността принадлежала
единствено на нея, включително след развода. Иска да се установи, че е
единствен собственик на имота. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва
претенцията. Излагат се подробни твърдения за развитието на взаимоотношенията
между страните и сключването на брачния договор. Възразява, че договорът е
преустановил действието си след прекратяването на брака между страните. Намира,
че притежава правото на собственост върху ½ ид.ч.
от апартамента. Иска се отхвърляне на претенцията. Не се претендират разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
От представения по
делото нотариален акт от …г. се установява, че страните по време на брака си са
придобили правото на собственост върху процесния
апартамент. Въпреки записването, че прехвърлянето се извършва на двамата
съпрузи при равни права, собствеността е възникнала в режим на СИО, съгласно
чл. 22, ал. 1 СК, приложим в настоящия случай, съгласно параграф 4 от ПЗР на
СК.
По време на брака
си- на …г., страните са сключили брачен договор, с който уговарят, че
придобитият по време на брака имот ще премине в режим на разделна собственост
като ищцата получава правото на собственост върху целия обект, а правото на
ползване остава за ответника. С договора страните са уговорили и режима на
придобиване на бъдещо движимо и недвижимо имущество.
Бракът между
страните е прекратен с решение от …г. по бр.д. № …/…г. като дълбоко и непоправимо
разстроен, като ползването на семейното жилище е предоставено на ищцата.
С подписването на
брачния договор се е прекратила СИО, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 СК.
В Семейният
кодекс не се съдържа определение за брачен договор. Съдържащите се в
него специалните норми са за съдържанието на брачния договор /чл. 38/,
неговата форма и сключване /чл. 39/, действие /чл. 40/,
изменение /чл. 41/,
прекратяване и разваляне /чл. 42/ и недействителност /чл. 43/.
Тъй като представлява двустранна правна сделка, с която лицата, за които
предстои да сключат брак или съпрузите уреждат своите имуществени права и
задължения, за брачният договор са приложими всички общи правила на ЗЗД, доколкото
в СК
не е посочено друго и доколкото субсидиарното
прилагане на ЗЗД не влиза в противоречие с принципите за уреждане на семейните
отношения. Както е посочено в чл. 39, ал. 3 СК брачния договор, с който се
прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право
върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър
в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака.
Предвид посочената разпоредба със сключването на самия договор е настъпил ефектът
на постигнатите уговорки- режимът на общност между страните е бил прекратен,
ищцата е придобила правото на собственост върху целия имот, а ответникът е
получил правото на ползване върху него.
Предвид
обстоятелството, че основанието, целта, предназначението и съдържанието на
брачния договор са свързани с брака, след неговото прекратяване, автоматично се
прекратява и брачния договор. Продължават да действат, съгласно чл. 42, ал.
1, т. 3 СК, само онези клаузи от брачния договор, които уреждат
последиците от прекратяване на брака и са предназначени да действат след него
/например клаузите за издръжка между съпрузите, за издръжка на децата/.
Брачният договор обаче е правоотношение с продължително изпълнение. Съгласно
чл. 40, ал. 1 СК той поражда действие от сключването му (в настоящия случай) до
момента на прекратяването му- чл. 42 СК. Поради това прекратяването на брачния
договор няма обратно действие. Брачният договор урежда имуществените отношение между
съпрузите по време на брака и придобитите съобразно неговите клаузи права не
отпадат, когато настъпи прекратяването. Прекратява се действието на договора занапред,
но той продължава да е относим към имуществените
отношения до прекратяването, защото до тогава е съществувало брачното
правоотношение, което също не се заличава. Формален аргумент в подкрепа на това
становище е и разпоредбата на чл. 42, ал. 2 изр. последно СК, която предвижда,
че дори развалянето на брачния договор има действие за в бъдеще.
В действителност в
мотивите на Решение № … по в.гр.д. № …/…г.
на ПОС е застъпено различно становище по отношение на правата на страните в
имота. По този въпрос съдът се е произнесъл преюдициално
в мотивите на съдебния акт и изложеното не обвързва страните със сила на пресъдено нещо.
Ето защо претенцията
се явява основателна и следва да бъде уважена.
Признаването на
правата на ищцата, не засяга правата на ответника, за когото в настоящото
производство се удостоверява, че притежава право на ползване върху същия обект.
На основание чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК
издаденият нотариален акт следва да бъде отменен.
Предвид изхода на
делото в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените разноски
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д.Т.,
ЕГН **********, адрес: ***, че В.М.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е
единствен собственик на следния имот: Апартамент № … (идентичен с
апартамент № …), на етаж …,
в жилищна сграда- блок № …, вх. …, в гр. С., о. С., ул. Ц. С. № …, със
застроена площ от 57.75 кв.м., ведно с избено помещение № …, с площ от 7.14
кв.м., ведно с 2.352% ид.ч. от общите части, при
съседи на апартамента: апартамент № …, апартамент № … и апартамент № ….
ОТМЕНЯ на
основание чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК н. а. за право на собственост върху
недвижим имот от …г. с № …, том …, рег. № …, дело № … от …г. на н. Р. Т. с рег.
№ … от регистъра на Н. к., вписан в СВ с вх. рег. № … от …г., акт № …, том …,
дело …/…г, с който Т.Д.Т., ЕГН **********, адрес: ***
е признат за собственик на 1/2 ид.ч. от описания
по-горе недвижим имот.
ОСЪЖДА Т.Д.Т., ЕГН **********, да заплати на В.М.Т., ЕГН **********,
сумата от 763.54 лева разноски в
производството по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ