М О Т
И В И
КЪМ ПРИСЪДА №7 , ПОСТАНОВЕНА НА 04.03.2013Г. ПО НОХД №6/2013Г. ПО ОПИСА НА КЮСТЕНДИЛСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД
Производството е при усл. на чл.373,ал.2 и
3 във вр. с чл.371,т.2 и чл.372,ал.4 от НПК.
Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил е предявила обвинение
против З.А.Ч. за това, че „на 27.01.2012г.около 12.30- 13.00ч. в землището на
с. П., обл. Кюстендил по пътя за с.П. след разклона от път II- 62, в съучастие
като извършител с Н.А.В., с постоянен адрес ***- в качеството му на помагач,
умишлено е умъртвила В. Г.П.,***»***» №*, като деянието е извършено
предумишлено чрез използване на огнестрелно оръжие /газов пистолет марка
"EKOL SPESIAL 99" кал. 9мм. със сер №EU 11100184-преработен така, че
да може да изхвърля при изстрел проектил/ простреляла го е в областта на тила,
като преди самото деяние обвиняемата З.А.Ч. е взела решение да го извърши,
подсигурила е средството за извършването на деянието като е взела в себе си
газов пистолет марка "EKOL SPESIAL 99" кал. 9мм. със сер. №EU
11100184- собственост на Н.А.В., преработен така, че да може да изхвърля при
изстрел проектил, съставила е план как да заблуди В. Г.П. да дойде на
отдалечено място и си е подсигурила съучастник /помагач/, а именно Н.А.В.,
който да й помогне да осъществи деянието и да прикрие следите от извършеното
деяние, като след това са натоварили в лек автомобил марка «Фолксваген голф-3» с ДК№ **** и са закарали трупа на лицето
В. Г.П. в землището на с.Г.- престъпление по чл.116, ал.1, т.9 във вр. с чл.115
във вр. с чл.20, ал.2 от НК”.
Със същия обвинителен акт прокурорът е повдигнал и
обвинение срещу Н.А.В., който е обвинен в извършването на две престъпления,
осъществени при условията на реална съвкупност, както следва:
„За това, че на 27.01.2012г.около 12.30- 13.00ч. в
землището на с. П., обл.Кюстендил по пътя за с.П. след разклона от път II- 62 в
съучастие като помагач със З.А.Ч. -в качеството й на извършител, е помогнал
като е улеснил да бъде умишлено умъртвен В. Г.П., като деянието е извършено
предумишлено /подготвил е средството за извършване на престъплението- газов
пистолет марка "EKOL SPESIAL 99" кал. 9мм. със сер. №EU 11100184-
преработен от него така , че да може да изхвърля при изстрел проектил,
подготвил е 2бр. боеприпаси като им е поставил винтове в предната част, заедно
с обвиняемата З.А.Ч. са съставили план как да заблудят В. Г.П. да дойде на
отдалечено място, обещал е да даде помощ след деянието, като след извършване на
деянието е помогнал трупът да бъде натоварен в лек автомобил марка «Фолксваген Голф-3»
с ДК№ *** и е закарал трупа на лицето В. Г.П. в землището на с.Г., след което е
запалил автомобила заедно с трупа в него и е изхвърлил средството на
престъплението - а именно газов пистолет марка "EKOL SPESIAL 99" кал.
9мм. със сер №EU 11100184 в реката минаваща през с.Б. - престъпление по чл.116, ал.1, т.9 във вр. с чл.115 във вр. с
чл.20 , ал.4 от НК;
Както и за това, че „на 27.01.2012г. в землището на
с.Г., обл.Кюстендил умишлено е запалил имущество със значителна стойност: МПС,
лек автомобил марка «Фолксваген голф-3» с ДК№ *** на стойност 2 434лв.,
собственост на А.Д.С. ***- престъпление по чл.330, ал.1 от НК”.
В хода на съдебното производство прокурорът поддържа обвиненията против
двамата подсъдими като моли за престъплението по чл.116 НК на двамата да се
наложат наказания „около 20г. лишаване от свобода”. За престъплението по
чл.330,ал.1 НК, в извършването на което е обвинен В., не се изразява становище
за наказанието.
Като частен обвинител в съдебното производство е конституирана А.Д.С. ***
/фактическа съпруга на починалия В. Г.П./, действуваща лично за себе си и като
майка и законен представител на малолетното им дете Д.В.П.. Повереникът на
същата моли на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода” в
размера, предложен от прокурора.
Подсъдимите З.А.Ч. и Н.А. ***, в момента- в затворите респ. в гр.Сливен и в
гр.Бобов дол/ се признават за виновни в осъществяването на горепосочените
престъпления, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са съгласни да не се събират доказателства за тези факти при
усл. на чл.371,т.2 от НПК.Защитникът им моли за престъплението по чл.116 НК да
се определи наказание в минималния размер, регламентиран от закона за такова
престъпление /15г. „лишаване от свобода”/, което след редукцията по чл.58а,ал.1 НК се наложи в размер на по 10г. За престъплението по чл.330,ал.1 НК, в
извършването на което е обвинен подс.В., не изразява становище.
Окръжният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Подсъдимата З.А.Ч. е родена на ***г***. Има завършено основно
образование. Не е осъждана. До момента на процесното престъпно деяние е
работила като общ работник в „****”ООД в с.М..
Подсъдимият Н.А. е роден на ***г***. Има завършено начално
образование. Не е осъждан. Към момента на процесните деяния е работил като общ
работник във фирма „***” в гр.Д..
Характеристичните данни за двамата подсъдими по местоживеене ***/ са много
добри.
Подсъдимите З.Ч. и Н.А. са брат и сестра.
Отраснали са в незаможно семейство в с.П.,общ.Д.а, където от ранна детска
възраст са помагали на родителите си в селскостопанската дейност, от която
семейството се препитавало. Донякъде по тези причини не могли да завършат и
образованието си. А. останал да живее при родителите си в с.П., а Ч. в
последния курс от средното си образование заживяла на съпружески начала с
лицето С.Д. ***,„***”,като през 2008г.родила от него дете-А.С.С. Пострадалият В.
П. с фактическата си съпруга- свид.А.С. и децата им, също живеели в тази махала
в гр.Д.. В началото двете семейства били приятелски и си помагали взаимно.
На 08.03.2011г. пострадалият П. заедно със свид.А.С.
и децата отишли в дома на подс. Ч. *** и заедно решили да отидат в с. П.,
където живеели майката и бащата на подс. Ч.- свидетелите Л.Ч. и А.Ч.. Там
престояли около 1 - 2 часа, след което си тръгнали за гр. Д., като подс. Ч.
останала в дома си, а пострадалият П. се прибрал със семейството си в неговия
дом. Същата вечер П. сам отишъл в дома на подс. Ч. като бил видимо пиян и
против волята й осъществил полов акт с нея. За случая Ч. не посмяла да сподели
с никой. След случилото се тя се скарала със семейството на пострадалия П. и не
желаела повече същите да идват в дома й. Въпреки това интимната връзка между
двамата продължила като пострадалият П. започнал да изнудва Ч. за пари, като я
заплашвал, че ако не удовлетворява неговите желания, ще каже на фактическия й
съпруг за тяхната връзка. П. много често се обаждал по телефона на Ч., като й
отправял закани, че ще разкаже за връзката им на нейните близки. Междувременно,
тя се разделила с фактическия си съпруг, който заминал за чужбина ,а тя и
малолетното им дете заживели в дома на родителите й в с.П..
Подс. Ч. виждайки, че не може да се справи с
проблемите, които й създавал пострадалият П., решила да му отмъсти. За
проблемите с П. споделила с брат си- подс. Н.В. и майка си- свид. Л.Ч.. В края
на ноември- началото на декември 2011г. Ч. закупила газов пистолет 8 мм марка „EKOL”, регистриран на нейно име, а В. закупил 9 мм газов пистолет марка
"EKOL SPESIAL 99" със сер. № EU 11100184,регистриран на негово име.
След като закупил газовия пистолет, подс. В. преработил 2 броя патрони, които
били предназначени за стрелба с газово оръжие, като в предната част на същите
навил метални винтове, след което извършил конструктивно изменение на механизма
на пистолета, като демонтирал муфата (дифузьора) на същия, при които измененият
пистолетът вече представлявал огнестрелно оръжие съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ, а боеприпасите- пригодени за огнестрелно оръжие съгласно чл.7, ал.1 от
същия закон. Пистолетите братът и сестрата съхранявали върху гардероб в една от
стаите на къщата в с. П..
На
27.01.2012г. сутринта подс.Ч. взела преработения пистолет на брат си -марка
"EKOL SPESIAL 99" със сер. № EU 11100184, поставила го в дамската си
чанта и заедно с майка си заминала за
гр. Д.. В града двете с майка й се разделили, като последната отишла по работа до
НОИ. Около 10.15ч. Ч. се срещнала с брат си на пазара в гр. Дупница и седнали
да пият кафе в заведението „Пирамидата”. В разговора помежду си двамата
обсъдили и взели решение да убият П.. За
целта се разбрали да го извикат да дойде при тях в кафето и под предлог, че подс.
В. искал да ходи да гледа някаква кола в с. Б., да го изведат извън Дупница.
След това, като излязат извън гр.
Дупница, следвало да го накарат да отбие и да спре колата под предлог, че в полето
имало скрит чувал с метални отпадъци, който да вземат и да предадат на вторични
суровини срещу заплащане, като през това време подс. Ч. да може да го подмами
да излезе от колата и да го застреля с преработения газов пистолет. В
изпълнение на взетото решение подс. В. се обадил по мобилния си телефон с № ***
на мобилния телефон на пострадалия П. с № *** и му казал, че той и сестра му се
намират на пазара в гр. Дупница, да дойде при тях с колата си, за да ходят да огледат
друг автомобил в с.Б..
Около 11.00ч.пострадалият П.дошъл с лекия си
автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ–3„с ДК № № /собственост „де юре” на фактическата му
съпруга- свид.А.С./***, където го чакали двамата подсъдими. В. се качил в
автомобила, като седнал на предната седалка до шофьора, а Ч. седнала на задната
седалка и потеглили в посока с. Б.. След
като завили по посока за с. П., подс. В.
казал на П. да отбие и да спре автомобила, тъй като в храстите имало един чувал
с медни отпадъци, за да го вземе. Всички слезли от автомобила и подс. В.
тръгнал към близките лозя. Тогава подс. Ч. казала на пострадалия П., че задната
лява гума на автомобила е мека, при което П. извадил от багажника помпа и се
навел да постави писника на маркуча на помпата с цел да я напомпа. Тогава подс.
Ч. извадила пистолета от дамската си чанта, който предварително бил зареден
и поставен на предпазител, свалила
предпазителя и простреляла П. *** главата. Веднага след изстрела П. се свлякъл
безжизнен върху снега. Тогава двамата подсъдими взели решение да запалят
автомобила и трупа, след което качили трупа на П. на задната седалка на
автомобила, прибрали помпата и потеглили
в посока с. Г., като автомобила управлявал подс. В.. По време на пътя Ч. му
дала пистолета като му казала след това да го изхвърли някъде. Когато стигнали
местността „Бинека”, подс. В. спрял колата и подс. Ч. отишла до находящата се
наблизо бензиностанцията да купи бензин, с помощта на който да изпълнят
намерението си да запалят автомобила с оглед унищожаване на следи и веществени
доказателства, които евентуално биха ги уличили като извършители на
престъплението. Около 12.30ч. подс. Ч. закупила от свид. Г.Х. бензин, който бил
налят в пластмасова бутилка от три литра с надпис „Пепси кола”. Свид. Х., който
я познавал, я попитал защо й е бензин при положение, че семейството й притежава
дизелови автомобили, на което Ч. отговорила, че е закъсала с автомобила си,
след което си тръгнала. С автомобила на пострадалия братът и сестрата
продължили по посока с. Г.. Преди самото село В. отбил по черен път и на около
20м спрял. Тогава Ч. поляла с бензин седалките в купето на автомобила и го
запалила със запалка. Без да изчакат, за да проверят дали колата ще изгори, двамата
подсъдими пеша отишли на спирката в с. Г.. По мобилния си телефон подс. Ч. повикала
такси на фирма „Мега”. На спирката пристигнал свид. К.В., водач на л.а. „ЛАДА”
с фирмен № ***, който качил двамата подсъдими. В. му казал да ги закара до
рампата в гр. Дупница. На рампата заплатили сметката и около 14.50ч. се
прехвърлили в друг таксиметров автомобил
на „МЕГА ТАКСИ” под фирмен № ***- л.а. „Хюндай Атос” с рег. № ***,
управляван от свид. А.С.. Ч. казала на шофьора на таксиметровия автомобил С. да
кара за с. М. пред фирма „***” ООД – гр. Б. – клон с. М. /където този ден била
на работа 2-ра смяна/. Към 15ч. в с. М. Ч. слязла и отишла на работа, а В.
казал на шофьора да го закара до с. П.. След като пристигнали в с. П., свид. С.
оставил подс. В. на кръстовището след стопанския двор. По това време Ч. се
обадила по телефона на В., като му казала да се върне и да провери дали колата
е изгоряла. В. взел една пластмасова бутилка от „Кока кола” от два литра с червен етикет и пеша тръгнал към
бензиностанцията в м. „Бинека”. На бензиностанцията пристигнал около 16.30ч., а
свид. Х. му напълнил бензин като В. му казал, че му трябва за машинка за рязане
на дърва. Около 17,00ч. на спирката при бензиностанцията В. се качил в автобуса
за гр. Дупница и слязъл на спирката в с.Б. и оттам пеша се върнал на мястото,
където бил изоставен лекия автомобил. В., виждайки, че същият е загаснал,
отново залял купето с бензин и го запалил и след като се уверил, че автомобилът
гори, тръгнал да се прибира, като при
моста на разклона между селата Б. и К. изхвърлил пистолета м. "EKOL SPESIAL 99" със
сер. № EU 11100184, след което тръгнал в посока с. Б. и след това да се прибере вкъщи.
Междувременно свид.Б.М., който пътувал с
личния си автомобил от с.К. към с.Б., забелязал горящата кола, при което не
спрял ,а само намалил скоростта и по мобилния си телефон се обадил на телефон
112 и съобщил за пожара. Свид. М. не видял хора около колата и продължил за с.
Б.. Точно на входа на с. Б. застигнал мъж, който вървял пеша към селото. Когато
се изравнил с колата с него, се обърнал и разпознал подс.В., с чийто баща преди
години били колеги. М. спрял колата и
попитал В. накъде е тръгнал, като му казал и, че е видял една кола да гори и го
попитал дали не е неговата , но
отговорът на В. бил, че се движи пеша.
На
мястото на пожара пристигнал екип на РСПБЗН-
Дупница, който потушил пожара. След потушаване на пожара служителите
установили, че в изгорелия автомобил се намира човешки труп, за което незабавно
било подадено съобщение до РУП – гр.Дупница и мястото на произшествието било
посетено от дежурен разследващ полицай и дежурна оперативна група.
В хода на разследването били установени
извършителите на деянието- В. и Ч., които
признали за стореното и дали подробни обяснения за начина на
осъществяването му, като посочили и мястото, където е бил прострелян
пострадалият /откъдето са иззети редица веществени доказателства/ и мястото,
където впоследствие е изхвърлен от В. пистолета /същият действително е намерен
там и е иззет/.
Видно от съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Д., при
извършената аутопсия на трупа на пострадалия П. са констатирани: Входна огнестрелна рана
отзад на главата, описан раневи канал, изваден проектил от кости на черепна
основа- винтче, забито вдясно от турското седло, като за изваждането му е
използвано длето. Огнестрелната рана е получена прежизнено, с послесмъртно
изгаряне от суха /пламъкова/ топлина IIв-III степен, обхващащо
20-22% от повърхността на тялото, а именно: гърба, седалището, горните
крайници, като най-тежки са пораженията на китките, гърба и бедрата. Освен
непосредственото действие на пламък няма категорични признаци за инхалация на
токсични газове и сажди, продукт на горенето, в това число въглероден диоксид. Непосредствена
причина за смъртта е изстрел в главата от атипично огнестрелно оръжие,
настъпила във фаза на мозъчна контузия от огнестрелно нараняване.
Констатираните мозъчен оток и кръвоизлив са съпътствуващи смъртта от
прострелване в главата явления, а не причини за нея. Направен е опит за
изгаряне на трупа, като пострадалият по това време е бил вече мъртъв. Смъртта е
била бърза и мъчителна, болезнена. Липсва пръстен на обгаряне на косата и
отпечатък от дулото на пистолета, което говори ,че изстрелът е произведен от
близко разстояние, но не от упор.
От извършената балистична експертиза се установява, че
представеният за изследване пистолет е сигнално-газов ,м."EKOL Special
99", кал. 9 мм
с № EU 11100184, предназначен
за стрелба със сигнални и газови патрони кал. 9 мм. Изследваният пистолет е
годен да произведе изстрели. В това състояние на пистолета (без завит в цевта
компенсатор -муфа/дифузьор), при стрелба с патрони от вида на представения за
изследване, или патрони, снарядени със сачми, изстреляният снаряд може да
причини механично поразяване на целта. Съгласно чл. 4 (2) от ЗОБВВПИ същият
представлява огнестрелно оръжие в това си състояние. Представеният за
изследване 1 бр. патрон е саморъчно снаряден с твърд снаряд (винт), като е
използван сигнален (шумов) патрон кал. 9 мм Р.А.К. Така снаряденият патрон може да се
изстреля със сигнално-газови пистолети кал. 9 мм, на които са демонтирани
компенсаторите (муфа/дифузьор) и/или преградната планка, включително и с
представения за изследване пистолет. Патронът е бил годен за употреба по
предназначение, като при изстрелването му се нанася поражение върху мишена и
същия представлява боеприпас за огнестрелно оръжие съгласно чл. 7 (1) от ЗОБВВПИ. Представената за изследване 1 бр. гилза е част от сигнален (шумов)
патрон кал. 9 мм
Р.А.К, предназначен за стрелба със сигнално-газови пистолети кал. 9 мм, вкл. и представения за
изследване. Поради липсата на капсула на гилзата - обект, както и на годни
следи, експертизата не може да проведе
категорично идентификационно изследване и да установи дали представената
гилза е била изстреляна с представения за изследване пистолет. Представеният за
изследване 1 бр. метален винт, изваден при извършената аутопсия от черепа на В.Г.П., се различава по размер на главата с металния
винт, завит на представения патрон. Винтовете са с еднаква дължина на стеблата
с резбите и са със скъсени върхове. Възможно е винтът да е бил снаряден в представената за изследване 1 бр. гилза по
идентичен начин, както е при представения за изследване 1 бр. патрон с
винт.
От осъществената физикохимична експертиза се установява,
че в пробата от отривката на цевта на газовия пистолет "EKOL SPECIAL
99" с № ЕU 11100184 са регистрирани
много капсулни микроследи от изстрел със състав: Ва, Sb, Pb. От горното следва, че /независимо от
наличието на корозия/ с пистолета е стреляно след последното му почистване, но на въпроса "Кога?" не може
да се отговори. В пробата от гилзата кал. 9 мм от газов патрон са
регистрирани капсулни микроследи от изстрел
със състав: Ва, Sb, Pb, които съответстват на тези от пистолета. В пробата от отривките на ръцете на З.А.Ч. не са
регистрирани капсулни микроследи от изстрел. В пробата от отривките на ръцете на Н.А.В. са регистрирани 2 капсулни микрочастици от изстрел със състав: Ва,
Sb, Pb, който съответства на състава на следите по гилзата и пистолета.
В хода на досъдебното производство
е назначена допълнителна физикохимическа експертиза, чието заключение дава
отговор на въпросите възможно ли е при произвеждане на изстрела с газов
пистолет да не останат капсулни микрочастици от изстрела върху ръката на лицето,
което е произвело изстрела, както и върху дланите и ръцете на лице, държало
оръжие след произвеждане на изстрела, да се отложат капсулни микрочастици от
изстрела. При допълнителното изследване и изготвеното заключение се установява,
че капсулните микроследи по ръцете на стрелящия се отлагат при изстрел от реверсивния
газов поток, изтласкващ затвора назад и зареждащ отново оръжието, както е при
автоматичните и полуавтоматични оръжия. При някои оръжия с неподвижен затвор /ловджийски
пушки и др./ следи по ръцете на стрелящия практически не се отлагат, поради
отсъствието на реверсивен газов поток. Подобен е случаят и с някои преправяни
оръжия или нестандартни изстрели. От горното следва, че е възможно да не се
отложат капсулни микрочастици от изстрел върху ръката на лицето,
което е произвело изстрела. Друга причина за отсъствието на следи може да бъде
отстраняването им при третиране на ръцете /бърсане, миене и т.н./. След произвеждането на изстрел по някои детайли от оръжието се отлагат капсулни микроследи от изстрел. Логично е, ако
някое лице се докосне до тези детайли, да се отложат върху ръцете му капсулни
микроследи от изстрел, без лицето да е стреляло.
При извършен оглед на
местопроизшествието /в землището на с.Г./ са открити и иззети гипсови отливки
от оставени следи върху снега от обувки, обозначени в огледния протокол от
28.01.2012г. като обекти № 9 и № 10. От заключението на назначената по делото
трасологическа експертиза се установява, че обект № 9 е идентичен с подметката
на ляв ботуш от чифт дамски ботуши, предадени с протокол за доброволно
предаване от подс. З.Ч., а обект №10- гипсова отливка на обемна следа от обут
човешки крак, е идентичен с подметката на лява обувка от чифт мъжки обувки,
предадени с протокол за доброволно предаване на подс. Н.В..
В хода на разследването подс. В. е посочил мястото, където е изхвърлил
пистолета м."EKOL SPESIAL 99" със сер. № EU 11100184, където при
извършения оглед на местопроизшествие на 28.01.2012г.- на моста на разклона
между с. Б. и с.К., същият е бил открит и приобщен като веществено
доказателство по досъдебното производство.
Съгласно изготвената в хода на досъдебното производство пожаротехническа
експертиза, пожарът
в лек автомобил "Фолксваген голф- 3"- тъмно син металик с ДК № ***
, е възникнал вследствие на умишлен палеж.
От заключението на оценителна експертиза се установява,
че пазарната стойност на посочения лек автомобил /производство 1992г./ към
момента на извършване на деянието- 27.01.2012г., е 2 434 лв. След опожаряването
стойността на автомобила, изчислена като скрап, е 542, 80 лв.
Видно от изготвената съдебно- психиатрична експертиза, подс. Ч. не страда от душевно заболяване,
като липсват данни и за понесено в миналото такова. Същата притежава интелект в
ниските граници на средната норма. Не е открита съществена динамика в
личностовата структура, няма и данни за
психична патология, която би нарушила психичните й годности- т.е. Ч. е
била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от нея и да
ръководи постъпките си.
Подс. Н.В. е с нормален интелект, съответен на възрастта
и социалния опит. Не страда от душевно заболяване. Липсват данни и за понесено в миналото такова. В
личностовата структура на същия се маркират особености, изразени до степен на
акцентуация. В. е бил в състояние да
разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките
си.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от самопризнанието на подсъдимите, дадено
при условията на чл.371,т.2 във вр. с чл.372,ал.4 НПК, както и от
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които са
безпротиворечиви и напълно го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите А.С.,
К.В., Ц.Д., А.Х., Л.К., Б.М., Л.Ч., А.Ч., А.М., А.П., Г.Х., А.С., Е. В., Н.К., В.М.,
М.Д., Т.Б. и С.К.; от обясненията на подс.З.Ч., дадени на 28.01.2012г. и на
подс.Н.В., дадени на същата дата; от
заключенията на вещите лица д-р Д., инж.Щ., Р.Ч., Ц.М., Н.А., Г.М., П.П., д-р П.;
от протоколи за оглед на местопроизшествие от 27.01.2012г. и 28.01.2012г.,
протоколи за изземване на обтривки от ръцете на подсъдимите, протоколи за
доброволно предаване на дрехи, обувки и телефон от подсъдимите, протокол за
претърсване и изземване от дома на подсъдимите в с.П. /одобрен от съдия/,
заверено копие от журнал за повиквания на „Мега такси”-Дупница, договор за
покупко-продажба на МПС от 18.10.2011г., разпечатки от проведените разговори от
мобилните телефони на В. П., А.Ч. и Н.В.,*** относно регистрацията на двата
газови пистолета, присъствена форма 76 за 27.01.2012г. на цеха на „***”ООД в
с.М., свидетелства за съдимост на двамата подсъдими, акт за смърт и
удостоверение за наследници на пострадалия П.; от веществените доказателства по
делото; както и от представените в хода на съдебното следствие писмени
доказателства: характеристики на двамата подсъдими, издадени от кметския
наместник на с.П., общ.Дупница и заверени преписи от заповед №ЗД-ЗД04/002/31.01.2012г.,
изд. от директора на ДСП-Дупница и от влязлото в сила съдебно решение,
постановено на 23.03.2012г. по ч.гр.д.№505/2012г. по описа на ДРС.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимите /извън горепосочените/, в които двамата обявяват, че
убийството на П. е извършено само от подс.В. и то при условията на
непредпазливост, доколкото не кореспондират с останалите доказателства по
делото. Следва да се има предвид, че в първоначалните си обяснения двамата
подсъдими детайлно обясняват начина на осъществяване на престъпното деяние,
мястото на извършването му и местата, където впоследствие е опожарен автомобила
с трупа на пострадалия в него и е изхвърлен пистолета, с който е извършено
убийството, които обяснения напълно се подкрепят от извършените въз основа на
тези обяснения впоследствие от органите на ДП огледи, претъсвания и изземвания
и доброволни предавания на веществени доказателства, както и от самите
веществени доказателства, иззети при тези следствени действия. Визираните- дадени
месеци след това обяснения от подсъдимите, явно целят пълно оневиняване на
подс.Ч. и поемане на нейната наказателна отговорност от брат й /който е
несемеен и няма деца, за които да полага грижи/. Тези обяснения противоречат и
на показанията на техния баща- свид.А.Ч., пред когото подс.В. веднага след
деянието е признал за извършеното от него и от сестра му. Впрочем, след
направеното от двамата подсъдими в хода на съдебното производство пълно
самопризнание, същите обяснения вече нямат самостоятелно значение и не следва
да се обсъждат.
Съобразявайки изложеното, съдът прие, че подс.З.Ч. на 27.01.2012г. около обяд в
землището на с.П., обл.Кюстендил, по пътя за с.П., след разклона от път ІІ-62,
в съучастие като извършител с подсъдимия Н.А.В. /в качеството му на помагач/,
умишлено е умъртвила В. Г.П., като убийството е извършено предумишлено- престъпление по чл. 116, ал.1, т.9 във връзка с чл. 115 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК, а подс.Н.В. по същото време и на същото място, в съучастие като помагач с подсъдимата З.А.Ч. /в качеството й на
извършител/, умишлено е умъртвил В. Г.П., като убийството е извършено предумишлено- престъпление по чл. 116, ал.1, т.9 във връзка с чл. 115 във
връзка с чл. 20, ал.4 от НК.
От обективна страна е налице противоправно лишаване от живот на пострадалия В. П.. Чрез произвеждане на изстрел от близко разстояние в областта на тила на П. с
горепосочения газов пистолет, преработен като огнестрелно оръжие така, че да
може да изхвърля при изстрел проектил, подсъдимата Ч. е въздействала върху организма на пострадалия така, че е предизвикала неговата биологична смърт почти незабавно.
При осъществяването на престъпното деяние двамата подсъдими са действували
при условията на съучастие: Ч.- като извършител по см. на чл.20,ал.2 НК, а В.-
като помагач по см. на чл.20,ал.4 НК. Чрез произвеждането на изстрела Ч. е
участвала пряко в изпълнителното деяние на престъплението- умъртвяването на
пострадалия. От своя страна В. в изключителна степен е улеснил осъществяването
на престъплението като предварително е преработил собствения си газов пистолет
като огнестрелно оръжие и поставил метални винтове на два от патроните, с които
пистолетът бил зареден. Освен това същия ден В. чрез обаждане по мобилния си
телефон на П. е примамил последния да
дойде с колата си при тях, след което тримата да се отправят извън гр.Дупница, на
безлюдно място. Той е излъгал пострадалия да спре, под предлог, че трябва да
вземе укрити метални отпадъци от това място. След убийството на П. е помогнал
трупът на последния да бъде натоварен в лекия автомобил и го е закарал в
землището на с.Г., след което е запалил автомобила и е изхвърлил средството на
престъплението- горепосочения пистолет. Всички тези действия безспорно
квалифицират съучастието му като „помагач” по см. на чл.20,ал.4 НК.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимите при условията на пряк умисъл- те са
съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и са целели тяхното настъпване. Ч. и В. са съзнавали,
че Ч., произвеждайки изстрел с пистолет от близко разстояние в областта на тила
на П. /където се намира жизненоважен човешки орган- мозъкът/, ще причини неговата
смърт,като са целели настъпването именно на този вредоносен резултат.Подсъдимите
от субективна страна не само са извършила престъплението умишлено, а и “предумишлено” по см. на чл.116,ал.1,т.9 от НК. Те са взели решението си да умъртвят П. предварително и това е станало в
сравнително спокойно и хладнокръвно състояние /в кафенето в гр.Дупница/, като в
такова състояние са привели в изпълнение престъпните си намерения. За това
говорят обстоятелствата, че няма някакъв конкретен повод непосредствено преди
извършване на деянието, който да е предизвикал Ч. и В. да извършат убийството
на пострадалия. Намерението им да умъртвят П. се е дължало на почти едногодишното
поведение на пострадалия спрямо Ч., при което той я е изнудвал да поддържа
интимни контакти с него, заплашвайки я, че в противен случай ще разкаже на
близките й връзката им. Смятайки, че сама не може да се справи с това, Ч. е
споделила за проблемите си с брат си и последният, солидаризирайки се с нея, се
е съгласил с намерението й да бъде умъртвен П.. В деня на убийството
/27.01.2012г./ братът и сестрата са преценил обстоятелствата и хладнокръвно са следвали набелязания от тях план. Разполагайки със
средството на престъплението – преработения като огнестрелно
оръжие газов пистолет и преработените патрони по гореописания начин, двамата са предприели конкретни действия по умъртвяването на П.. Ползването на посоченото огнестрелно
оръжие и най-вече насочеността на изстрела от близко разстояние към жизненоважни части
от тялото на жертвата сочат, че подсъдимите пряко са целели леталния изход. С оглед гореизложените съображения, налице
е и общност на умисъла на двамата за умъртвяването на пострадалия.
Съобразявайки изложеното, съдът прие, че подсъдимите Ч. и В. от обективна и
от субективна страна са осъществили елементите от фактическия състав на
престъплението по чл.116,ал.1,т.9 във вр. с чл.20,ал.2 /по отношение на Ч./,
респ. по чл.116,ал.1,т.9 във вр. с чл.20,ал.4 /по отношение на В./.
Съдът прие, че с деянието си подс.В. не е осъществил от обективна и от
субективна страна елементите от състава на престъплението по чл.330,ал.1 НК /за
това, че на 27.01.2012г. в землището на с.Г., обл.Кюстендил умишлено е запалил
имущество със значителна стойност: МПС- лек автомобил марка «Фолксваген голф-3»
с ДК№ ****, на стойност 2 434лв., собственост на А.Д.С. ***/ и го оправда по
това обвинение. Съображенията за това са следните: Действително, на посочените
в обвинителния акт място и време В. с помощта на предварително набавена
запалителна течност /бензин/ е запалил лекия автомобил, в който е бил трупът на
пострадалия, с цел да заличи следите от престъплението по чл.116 НК. Не е
налице обаче от обективна страна съществен елемент за съставомерността на
деянието, а именно- запаленото имущество да е на значителна стойност. При
анализа на диспозицията на нормата по чл.330,ал.1 НК може да бъде направен
извод, че „значителна стойност” по смисъла на този текст има имуществен
критерий, кореспондиращ със съставомерното обстоятелство „значителни вреди”,
посочено от законодателя в нормата по чл.343,ал.1,б.”а” НК. Съгласно
константната практика на ВКС, имущественият критерий за тези съставомерни
признаци е свързан с размера на минималната работна заплата в страната и е
равен на стойността на 14 минимални работни заплати- или към момента на
деянието /27.01.2012г./- 3780лв. /14 минимални работни заплати по 270лв./. В
този смисъл са Р №312 от 27.06.2008г., постановено по НД №273/2008г. на
ІІІн.о., Р №45 от 11.02.2009г., постановено по НД №658/2008г. на ІІ н.о., Р
№273 от 02.07.2012г. по НД №691/2012. на І н.о. и др. От обстоятелствената част
на обвинителния акт, напълно кореспондираща със заключението на вещото лице инж.Щ.,
е видно , че стойността на запаленото имущество /горепосочения лек автомобил/ е
2434лв. /т.е. стойност, значително под минималния критерий за стойността на
предмета на престъплението по см. на чл.330,ал.1 НК/. При това положение
осъщественото от В. деяние, макар и противоправно, не е съставомерно като
престъпление по чл.330,ал.1 НК, за което му е било повдигнато обвинение от
прокурора с обвинителния акт.
При определяне размера на наказанието на двамата подсъдими съдът взе
предвид степента на обществената опасност на деянието, на личността на
подсъдимите, причините за извършване на престъплението и всички останали
отегчаващи и смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства.
Степента на обществената опасност на извършеното от Ч. и В. деяние е
относително завишена. Увредени са обществени отношения, свързани със защитата
на най-ценното човешко благо-живота, като следва да се имат предвид конкретните
обстоятелства, при които е извършено деянието- двамата не са се поколебали да
използват дори лекия автомобил на пострадалия, за да осъществят престъплението
по чл.116,ал.1,т.9 НК /с цел да го ситуират на безлюдно място/, а впоследствие
чрез него и да прикрият следите от престъплението /превозвайки трупа на
пострадалия с автомобила му и опожарявайки последния на друго място/. Тези
обстоятелства отегчават наказателната им отговорност.
От друга страна, степента на обществената опасност на самите подсъдими е ниска.Същите се ползват с добро име в селото,
досега не са осъждани за други престъпления и
по делото няма данни за осъществени от тях други противообществени прояви. Признават се за виновни, признават всички факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което съдебното производство
е проведено при условията на глава 27-ма от НПК. В тази връзка, следва да се има предвид и
обстоятелството, че Ч. и В. са се признали за виновни още във фазата на
досъдебното производство, дали са подробни обяснения за начина за осъществяване
на престъпното деяние, посочили са местата, където е извършено убийството и е
опожарен лекият автомобил на пострадалия и където е изхвърлен пистолетът,доброволно
са предали дрехите и обувките си, с които са били облечени тогава, с което в
изключително значима степен са допринесли за по-пълното изясняване на
фактическата обстановка по делото. Именно въз основа на техните обяснения
органите на досъдебното производство са събрали веществените доказателства,
подкрепящи обвинението. Като смекчаващо отговорността на подсъдимите
обстоятелство следва да се прецени и противоправното поведение на пострадалия,
който на 08.03.2011г. е изнасилил подс.Ч., а впоследствие я е изнудвал,
заплашвайки я, че ако не удовлетворява желанията му, ще разкаже на близките
й. Действително, това поведение на П. в
никакъв случай не предпоставя осъществяването на престъплението спрямо него, но
не може да не се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като
такова съдът отчете и тежкото семейно положение на Ч. /майка с малолетно дете,
за което само тя полага грижи/, както и трудовата заетост на двамата подсъдими.
Действително, Ч. е извършител на престъпното деяние, а В.- само помагач, но с
оглед горепосочените смекчаващи вината обстоятелства спрямо нея, съдът прецени,
че на двамата следва да се определи еднакво по размер наказание, а именно- 15г.
„лишаване от свобода”- т.е. минималното, предвидено от законодателя за престъпление по чл.116 НК.
Съгласно императивната
разпоредба на чл.373,ал.2 НПК във вр. с чл.58а,ал.1 НК, съдът редуцира размера
на така определените наказания на двамата подсъдими с 1/3 и постанови същите да изтърпят наказания
„лишаване от свобода” в размер на по 10г. На осн. чл.60,ал.1 и чл.61,т.2 ЗИНЗС
съдът постанови така наложените наказания „лишаване от свобода” да се изтърпят
при първоначален режим „строг” в затвор.
На осн. чл.59,ал.1 НК
съдът приспадна при изтърпяване на така наложените наказания „лишаване от
свобода” времето, през което двамата подсъдими са били задържани по настоящото
дело, а именно: считано от 27.01.2012г. до влизане на присъдата в сила /срвн.
находящите се с досъдебното производство заповеди за задържането им,
постановления на КОП и определения на КОС/.
След влизане на присъдата в сила съдът постанови веществените
доказателства: мобилни телефони; газов пистолет и боеприпаси към него -на подс.Ч.;
боеприпаси /сачми/, обувки и дрехи /нямащи отношение към извършеното
престъпление/, да се върнат на собствениците им- респ.подсъдимите Ч. и В. и
частния обвинител С., а останалите веществени доказателства /които нямат
никаква имуществена стойност/- да се унищожат /включително и преработеният
газов пистолет на подс. В., доколкото по него са извършени конструктивни
изменения/. Лекият автомобил, собственост на частния обвинител С., не е иззет
като веществено доказателство, поради което съдът не следва да се произнася за
него.
С оглед изхода на делото,съдът осъди подсъдимите Ч. и В. да заплатят
направените по делото разноски, както следва: по сметка на РУП-Дупница- общо
1952,10лв. и по сметка на ОС-Кюстендил-общо 193лв. Разноски в полза на частния
обвинител С. не следва да се присъждат, тъй като по делото няма данни такива да
са сторени от нея.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН- СЪДИЯ: