№ 3
гр. Варна, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20233000500397 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на Г.И.Д. от гр.Варна, срещу решение № 726/16.06.2023 г. по
гр.д.№ 302/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е уважен изцяло
предявеният от В. Г. В. осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1 от
ЗЗД, частично е уважена акцесорната претенцията на ищеца за лихва за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД и са присъдени разноските по делото. Оплакванията
са за неправилност поради нарушение на закона, незаконосъобразност и
необоснованост, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявения иск.
В подаден писмен отговор, пълномощникът на В. Г. В. оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението, с молба
същото да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
1
установено следното:
Предявени са искове от В. Г. В. с правно основание чл.240, ал.1 вр. ал.4
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на Г. И. Д., да заплати сумата 500 000 лева
- невърната главница по прекратен договор за заем от 11.11.2019 г., ведно със
законната лихва от предявяването на иска и сумата 9 027 лева - законна лихва
за забава върху невърнатата пълна главница за периода 08.12.2021 г. -
09.02.2022 г.
Оспорвайки изцяло исковете, ответницата твърди нищожност на
договора за заем поради: липса на съгласие; абсолютна симулация;
противоречие с добрите нрави и противоречие с чл.152 ЗЗД. При условията на
евентуалност твърди, че сумата от 500 000 лева изобщо не била предоставена
на ответницата и не подлежи на връщане; че предоставена в заем била сума от
200 000 лв., за която бил издаден запис на заповед от 12.11.2019 г.
По делото е приложен договор за паричен заем от 11.11.2019 г., по
силата на който ищецът - в качеството му на заемодател се е задължил да
предаде на ответницата в качеството й на заемател сумата от 500 000 лева, със
задължение на последната да върне същата при уговорени в договора
годишни вноски.
Приложени са платежни нареждания от 13.11.2019 г. и от 15.11.2019 г.
за сумите от 200000 лева и от 300000 лева, по които наредител е ищецът, а
получател ответницата, като посоченото основание е „заем по договор“.
С писмено уведомление от 12.01.2021 г. ищецът е уведомил ответницата
във връзка с изпълнението на задълженията по договора, на което е получен
отговор за потвърждаване намеренията й да изпълни задълженията си по
договора за заем.
С уведомление от 07.12.2021 г., получено на същата дата, ищецът е
уведомил ответницата, че прекратява сключения договор за заем, на осн. чл.6,
ал.1, б.“в“.
Приложената годишна данъчна декларация за данъчната 2019 г.
установява, че ищецът е декларирарал сумата от 500000 лева, като
предоставена в заем на ответницата.
Със запис на заповед от 12.11.2019 г. ответницата безусловно се е
задължила при представяне на записа на заповед на дата – 12.02.2020 г. да
2
заплати на ответника сумата от 200 000лева.
Свид. Д. И. – служител на ЕТ „В. В.“ установява, че от ищеца й е
известно, че той предоставил на ответницата безлихвен заем в размер на
500000 лева. Средствата били предоставени на ответницата с оглед договор,
който тя имала с ДФ „Земеделие“ с цел изпълнение на задълженията по
проекта. Свидетелката лично е присъствала на срещи на ответницата и
съпруга й с ищеца за предоставяне на парични средства в размер на 500 000
лева и изготвила договора за заем. През 2021 г., по нареждане на ищеца,
свидетелката написала писмо до ответницата с оглед допуснатото
неизпълнение на плащанията по договора. След получаването му, в офиса на
ищеца пристигнали ответницата и нейният съпруг и обяснили като причина
за забавяне на изпълнението обявената пандемия. Свидетелката установява,
че на 07.12.2021 г. по указания на ищеца е написала писмо за прекратяване на
договора за заем.
Свид.Е.М. научил от ищеца, че е взел решение да предостави на
ответницата сумата от 500000 лева; договорът за заем бил изготвен от
счетоводителката на ищеца, а свидетелят редактирал проекто – договора, като
не е присъствал на подписването му.
Писменият договор за паричен заем от 11.11.2019 г. за сумата от 500000
лева, съдържащ уговорка за предоставяне на сумата на 13.11.2019 г. и на
15.11.2019 г., платежните нареждания от същите дати установяващи, че
сумата от общо 500000 лева е преведена от банкова сметка на ищеца в
банкова сметка на ответницата са основание да се приеме, че между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен
заем, по силата на което ищецът е предоставил на ответницата парични
средства в размер на 500 000 лева.
Заключението на назначенана ССЕ на вещото лице Е.Т. установява, че
ответницата е титуляр на сметки в „Банка ДСК“ ЕАД в качеството си на
земеделски производител и в качеството си физическо лице. Сумата от 500
000 лева е преведена от ищеца по банкова сметка на ответницата в качеството
й на физическо лице. Експертизата установява, че след постъпване на
средствата, на 14.11.2019 г. и на 22.11.2019 г. ответнтицата е извършила
превод в общ размер на 500 000 лева към сметката си като земеделски
производител.
3
По възраженията на ответницата за нищожност на договора за заем
поради липса на съгласие:
Липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД е свързана със
съзнавана липса на воля. Представеният по делото договор за паричен заем е
подписан от ищеца и от ответницата. Подписите на страните по договора не
се оспорени, от което следва извод, че волеизявленията на страните по него
принадлежат на лицата, посочени в частния диапозитивен документ. Няма
данни по делото, че волеизявлението на ответницата е извършено при
съзнавана липса на воля за да бъде прието, че е изпълнен фактическия състав
на разпоредбата на чл. 26, ал.2 ЗЗД.
Показанията на свид.Д. И., която е присъствала на среща между ищеца,
ответницата и съпруга й, установяват направено от съпрузите искане за
предоставяне в заем на парични средства в размер на 500 000 лева за
изпълнение на задължение по европейски проект. Тези преддоговорни
разговори между страните обосноват извод, че е постигнато съгласие за
сключване на процесния договор за паричен заем за горната сума.
По възражението за нищожност на договора поради абсолютна
симулация, доколкото страните не са желаели настъпването на правните
последици на облигационната сделка:
Страната, която иска да разкрие симулацията на изхождащ от нея
документ, може да го направи с обратен документ, подписан от двете страни
или само от страната, на която той се противопоставя с цел да установи
действителните вътрешни отношения между страните по сделката.
Доказателства за наличието такъв документ не са представени, поради
което не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите на
ответницата – В.А. и Г.А., в частта им относно разкриване на действителните
намерения на страните по сделката. Свид.И. чрез лични впечатления
установява намеренията на ищеца и ответницата за обвързването като страни
по договор за паричен заем. Получените в банковата сметка на ответницата в
качеството й на физическо лице са прехвърлени в сметката й в качество на
земеделски производител, а извършените последващи плащания от нейна
страна са без отношение към договора за заем.
Възраженията на ответницата за наличието на пълна симулация, при
която е сключен договорът за заем, са недоказани.
4
Съобразно чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, нищожни са сделките, които
накърняват добрите нрави, включващи принципите на справедливостта и на
добросъвестността в гражданските взаимоотношения. Предмет на договора е
парична сума, която ищецът в изпълнение на задълженията си е предал на
ответницата срещу насрещно задължение за връщането й в уговорен срок. От
доказателствата по делото не следва извод, че договорът за паричен заем е
нищожен, като противоречащ на общоприетите правила и норми, поради
което възражението е неоснователно.
Ответницата поддържа възражения, че с процесния договор за паричен
заем се прикрива друго съглашение, с което се уговаря начин на
удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона.
При така релевираните в отговора на исковата молба възражения следва
да бъде прието. За да бъде предмет на изследване прикритото съглашение,
страната по него следва да разкрие симулацията, доколкото се позовава на
правоотношения, които са породени от прикритата сделка. Доказателствената
тежест при установяване относителната симулация на сделката е идентична с
тази при абсолютната симулация. Липсата по делото на начало на писмено
доказателство, което да произхожда от страната, обосновава недопустимостта
на свидетелски показания в тази насока. Възраженията на ответницата са
недоказани.
Евентуално се правят възражения, че сумата от 500 000 лева не е
получена, а единствено е придадена в заем сумата от 200 000 лева, за която
сума тя била издала запис на заповед, и която сума била върната от
ответницата. От доказателствата по делото - платежни нареждания от
13.11.2019 г. и 15.11.2019 г. на обща стойност от 500000 лева и от
заключението на ССЕ, следва да се приеме, че от банкова сметка на ищеца са
преведени в банкова сметка на ответницата в „Банка ДСК“ ЕАД, като титуляр
по сметка – физическо лице посочените парични средства, чието основание за
получаване е по договор за заем.
Ответницата представя запис на заповед от 12.11.2019 г., по силата на
която поема безусловно задължение да заплати на ищеца на представянето на
записа на заповед на 12.02.2020 г. сумата от 200 000 лева.
Свид.А. и свид.А. установяват, че на 12.11.2019 г. в офиса на „Иля
строй“ ЕООД ищецът е предал на ответницата в брой сумата от 100 000 евро,
5
за коята бил издаден запис на заповед.
От доказателствата по делото следва извод, че изпълнението на
задължението по договора за паричен заем за предаване на сумата от 500 000
лева, е уговорено да се извърши чрез банков превод, което е задължение е
изпълнено.
Срещата на 12.11.2019г. в офис на „Иля строй“ ЕООД и предадените в
брой парични средства от ищеца на ответницата нямат връзка с възникналото
заемно правоотношение. Преведените по банкова сметка на ответницата суми
са в уговорения размер, а не в размер, намален с разликата между
уговореното в договора и предаденото в брой на посочената дата.
Съдът приема, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за паричен заем, подписан от страните. Ищецът е
изпълнил задължението си, като е предал на ответницата сумата от 500 000
лева. Не са представени доказателства, че ответницата е изправна страна по
договора, поради за ищеца е възникнала възможността едностранно да го
развали. Доказано е, че изявлението за разваляне е достигнало до ответницата
на 07.12.2021 г., от който момент следва да бъде прието, че облигационното
правоотношение е прекратено, което поражда задължение на заемателя да
върне полученото по договора.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от
500 000 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска, до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 240, ал.1 ЗЗД.
Претенцията за присъждане на лихва за забава е основателна, считано от
8.12.2021 г., до депозиране на исковата молба.
Като е достигнал до същите правви изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемия се дължат съдебно –
деловодни разноски за въззивната инстанция.
По възражението за прекомерност: Пред първоинстанционния съд е
представен договор за правна защита и съдействие от 15.12.2021 г., включващ
действия по предявяване на иск срещу ответницата и процесуално
представителство по образуваното дело. В т. 2.1 от договора е предвидено
6
допълнително договаряне на възнаграждение за представителство пред
въззивна или касационна инстанция. Към списъка по чл.80 ГПК пред
въззивния съд е приложена фактура № **********/08.09.2023 г. за сумата от
15 000 лева и начислено ДДС от 3 000 лева /общо 18 000 лева/ и кредитен
превод от 11.09.2023 г. за сумата от 18 000 лева. С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция и представените доказателства за действително
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, въззивницата следва да
бъде осъдена да заплати разноските за заплащането му. Размерът на същите
следва да се определи при отчитане редакцията на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която е действала към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Съгласно
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ДВ бр.68/31.07.2020 г.) се дължи
възнаграждение в минимален размер от 11 530 лв. без ДДС или 13 836 лв. с
ДДС. Следователно, заплатената от В. В. сума от 18 000 лева адвокатско
възнаграждение с включено ДДС за процесуално представителство пред
въззивната инстанция е прекомерна с оглед обжалвания интерес,
фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъдат
присъдени разноски в предвидения в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ бр. 68/31.07.2020
г.) размер – 13 836 лв. с ДДС.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 726/16.06.2023 г. по гр. д. № 302/2022 г.
на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Шипка" № 6, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Г. В., ЕГН **********, гр.Варна, бул.„Владислав
Варненчик" № 106, ап.24 сумата от 13 836 /тринадесет хиляди осемстотин
тридесет и шест/ лева с ДДС – възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8