Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../…………2022, гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Трети тричленен състав, в публично съдебно заседание на трети ноември
през две хиляди и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА НЕДЕВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Теодора Чавдарова и прокурора Александър
Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева КНАХД № 2212/2022г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Джорджо” ЕООД, със седалище гр. Варна,
депозирана чрез адв. Г.В., против решение № 1060 от 02.08.2022 г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20223110202028/2022г., по описа на ВРС, с което е
потвърдено НП № 03-012874/30.09.2020г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда”, с което на дружеството за нарушение
на чл.10 ал.1 от ЗТМТМ, на основание чл.78 ал.1 от ЗТМТМ е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2700 лева.
С решението са присъдени в полза на ДИТ-Варна, на
основание чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 /осемдесет/ лева.
В касационната жалба се излагат съображения, че постановеният съдебен акт е
неправилен, поради нарушение на материалния закон, поради което се претендира
неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се
отмени процесното НП. Сочи се, че дружеството не е целяло да нарушава
разпоредбите на ЗТМТМ. Лицето С. е била назначена на трудов договор, подадени
са били необходимите уведомления до ТД на НАП. Счита, че административното
нарушение, за което е наложена санкция на дружеството представлява маловажен
случай и са налице предпоставките за приложение на чл.28 б.”а” от ЗАНН.
Пред настоящата
инстанция касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа касационната
жалба на изложените в същата съображения и моли по същество съдът да отмени
решението на ВРС и процесното НП, в условията на евентуалност същото да бъде
изменено като се наложи предвиденото наказание в минималния размер.
Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н оспорва
касационната жалба. По съществото на спора счита, че нарушението е доказано.
Деянието, за което на дружеството е ангажирана отговорност, с оглед приложените
по делото доказателства е осъществено. Отправя искане решението на ВРС за бъде
оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
частична основателност на касационната жалба, по отношение на наведените
твърдения за прекомерност на наложената санкция, поради което моли да бъде
постановено решение, с което се намали наложената санкция. В останалата част,
счита че решението следва да бъде потвърдено.
Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след
като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за
обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно поради следните
съображения:
От фактическа страна по делото е установено, че на 25.08.2020 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията на
обект- снек-бар „Бийч бар”, находящ се в гр. Варна, к.к. „Зл. Пясъци“, на плаж
№6, стопанисван от „Джорджо” ЕООД. На място било установено от контролните
органи, че работи лице – гражданин на трета държава – А. С. с гражданство
Казахстан. На Сизко била дадена декларация, в която тя вписала, че работи за
дружеството от 10.07.2020г. с работно място хотел „Бийч бар“ – Варна и
изпълнява длъжност „сервитьор“. Вписала и установените почивки в работното
време и работната седмица, установения размер на трудово възнаграждение, както
и наличието на трудов договор и липса на заповед за командироване в РБългария. „Джорджо”
ЕООД, в законоустановения 7- дневен срок от датата на действително започване на
работа на Сизко не уведомило ТП на
ИА“ГИТ“, т.е. – в срок до 20.07.2020 г. На 24.09.2020г. бил съставен АУАН срещу
дружеството, в съдържанието на който подробно било описано установеното при
проверката. АУАН бил надлежно връчен на упълномощено лице, като срещу него не
били наведени възражения. Въз основа на АУАН административно наказващият орган
издал процесното НП възприемайки изцяло установената фактическа обстановка и
давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ. На
дружеството била наложена на основание чл.78 ал.1 от ЗТМТМ – имуществена
санкция малко над минималния размер.
При проверката на изложените в касационната
жалба възражения, настоящият състав на съда намира, че събраните по въззивното
дело доказателства както гласни, така и писмени, потвърждават по категоричен
начин наличието на нарушение на чл.10 ал.1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, който регламентира задължение в 7-дневен срок от датата на действителното
започване на работа на гражданина на трета държава работодателят да уведоми
писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Описаното
нарушение не се оспорва от касатора и последния като работодател е следвало да
уведоми писмено ИА „ГИТ” в определения в горепосочената норма срок.
Възраженията, че установеното нарушение е маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН
настоящият състав на съда намира за неоснователни. Конкретното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
интензитет на обществена опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид. В случая се касае за деяние, за
съставомерността на което е ирелевантно настъпването на вредоносни последици.
Ето защо липсата на такива последици не представлява основание конкретното
нарушение да бъде квалифицирано като маловажен случай. В този смисъл съдът
приема, че се касае за нарушение на норми, създадени да гарантират обществения
интерес при регулирането на
достъпа до пазара на труда на работници - граждани на трети държави, при
което тяхното неспазване засяга публичен интерес. С това обстоятелство следва
да бъде съобразявана преценката за маловажност при всеки конкретен случай,
както от съда, така и от административнонаказващия орган. В тази връзка следва
да се посочи и, че наказващият орган при налагането на санкции следва подробно
да аргументира наличието или липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, а не формално да сочи, „че е
неприложим чл. 28 от ЗАНН”. Последното не променя
извода, че в случая административното нарушение не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от други административни нарушения от същия вид, поради
което няма основание нарушителя да не бъде наказван, а само предупреден.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът
приема изводите на ВРС за правилни. Нарушението е подведено под правилната
санкционна норма на чл. 78, ал. 1 ЗТМТ, според която в случаите, когато за
нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се
налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. Безспорно е
налице нарушение на ЗТМТМ, а не е предвидена и специална санкция за този вид
нарушение, поради което е приложима санкцията на чл.78 ал.1 ЗТМТ. По делото не са представени доказателства за
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито за имущественото състояние на
дружеството и в този смисъл като е наложено наказание близо до предвидения
минимум, съдът намира, че същото е съобразено с чл. 12 ЗАНН и не следва да бъде
изменяно.
С оглед изхода на настоящия спор и своевременно
направеното искане от ответника по касация на основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 АПК,
Административен съд-Варна, Трети тричленен състав
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1060 от 02.08.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД №
20223110202028 по описа на ВРС за 2022г.
ОСЪЖДА „Джорджо” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. Генерал Колев №37, представлявано от Г. Д. Н. да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.