РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. София , 25.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000266 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26 юли 2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, трети
състав, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ
1
СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ
при секретаря Елеонора Михайлова, като разгледа докладваното от
съдия Кръстева т.д. № 266 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Областна дирекция по безопасност
на храните – Бургас“, чрез адв. Г. срещу решение № 260 555/14.12.2020 г. по
т. д. № 2376/ 2019 г. по описа на СГС, ТО, 4 състав, с което въззивникът е
осъден да заплати на „Екарисаж – Варна“ ЕООД на основание чл. 266 ал.1
ЗЗД сумата от 434 559, 62 лв., представляваща стойност на извършени работи
през периода 01.02.2017 г. – 16.08.2017 г. по допълнително споразумение от
16.02.2017 г. към договор N 23/17.08.2016 г., по което са издадени фактури
с № №: 63774/01.02.2017 г., 64269/28.02.2017 г., 64286/01.03.2017 г.,
64857/31.03.2017 г., 64870/03.04.2017 г., 65386/30.04.2017 г., 65408/02.05.2017
г., 65997/31.05.2017 г., 66020/01.06.2017 г., 66641/30.06.2017 г.,
66665/03.07.2017 г., 67250/31.07.2017 г. и 67619/17.08.2017 г., ведно със
законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното плащане и на основание
чл. 86 ЗЗД сумата от 105 064,29 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 07.03.2017 г. – 30.10.2019 г.
С жалбата въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност
на решението.
Мотивира съображенията си за недопустимост с поддържаното пред
първоинстанционния съд, че ответникът не притежава пасивна легитимация
да отговаря за предявените искове, тъй като не е страна по процесния
договор N 23/17.08.2016 г., а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗД всеки един договор
поражда действие само между страните, които са го сключили, спрямо трети
лица – само в предвидените от закона случаи. Доколкото ответникът бил
страна по споразумението от 05.08.2016 г., то този факт бил ирелевантен за
спора, тъй като задълженията поети по силата на споразумението били
отношения между ответника и трети страни, възникнали по силата на отделно
2
правоотношение, различно от процесния договор. По тази причина счита за
неотносими съдържащите се в споразумението уговорки, каквото е
задължението на ответника да обезпечи плащанията. Отговорността на
ответника, не можела да бъде ангажирана и поради това, че тези клаузи не се
съдържали в договора. Твърди, че решението е неправилно, поради
нищожност на клаузите на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от договора, резултат от липсата
на съгласие от страна на ответника.
Навежда, че по делото липсвали каквито и да било доказателства, че
ищецът е извършил услугите по процесния договор или поне в обема, който
претендира за плащане. Всички представени по делото документи, били
частни, издадени от самия ищец, поради което и не следвало да бъдат
кредитирани. Позицията на ответника е, че от значение за доказване на
изпълнението са само предвидените в договора документи като изготвянето
на график и дневниците водени на входа и изхода на екарисажа. Твърди, че е
бил лишен от възможността да контролира етапите и качеството на
изпълнение, както и от правото си да възрази при наличието на констатирано
неизпълнение. Поддържа, че липсва приемане на изпълнението, тъй като на
ОБДХ – Бургас не са предявявани представените от ищеца писмени
доказателства, постъпвали в друго юридическо лице – ОБДХ – София.
Излага и тезата, че ищецът сам е увредил собствения си имуществен
интерес, като не бил изпълнил добросъвестно задълженията си по договора.
Застъпва, че на приетите по делото съдебни експертизи не следва да
бъде давана вяра, защото въпросите на които e отговорено, не
кореспондирали на възраженията на ответника, както и заключенията били
изготвени само въз основа на данните от представените от ищеца документи.
Противопоставя се на възприетото от съда, че процесните плащания не
са периодични. Твърди, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.
111, б. „в“, предл. 3 ЗЗД, поради което и вземанията, предмет на иска били
погасени по давност.
Лансира разбирането, че осчетоводяването на процесните фактури по
които се претендират вземанията от възложителя, не представляват
„признание на вземането“ и не прекъсвали давността.
3
Въззиваемата страна „Екарисаж Варна“ ЕООД оспорва жалбата и моли
решенето да бъде потвърдено.
Поддържа, че в случая се касае за специална норма на ЗОП за
делегиране на правомощия в производствата за възлагане на обществени
поръчки и в този смисъл е упълномощаването на директора на ОДБХ,
съгласно чл. 3 от споразумението, да сключи процесния договор. В
хипотезата на съвместно възлагане, отговорността за изпълнението на
договора се понасяла от всяка една от страните по него, на базата на
установеното в споразумението и това обуславяло материалноправната
легитимация на ОДБХ - Бургас, да бъде ответник по иска.
Противопоставя се на твърденията, че не е доказана основателността на
иска, позовавайки се на приетите по делото две експертизи, които са
установили, че всяка една от претендираните суми е калкулирана правилно,
въз основа на процентното участие на съответното ОДБХ в обществената
поръчка, както и че проверените документи – пътни листове и потвърдителни
бележки, доказват изпълнението на задълженията на ищеца по договора.
Излага становище, че са неоснователни твърденията относно липсата за
ответника на информация и доказателства за реално изпълнение на договора.
Заявява, че в договора е налице ясно разписан ред за проверка и приемане на
работата, според който /чл. 9, т. 4/ възложителят следва да определи лице,
което да проверява и заверява в предприятието на изпълнителя документите
по изпълнение на услугата. С писмо с изх. № 307 – 1495/ 24.08.2016 г. като
отговорно лице за проверка на документите бил определен д - р Д. Б. Д.,
главен инспектор в ОДБХ – Варна и всички стойностни сметки са били
проверени и заверени от това лице, а ответната страна не била направила нито
едно възражение по отношение на придружителните писма, съдържащи
съответната стойностна сметка за фактурирания период.
В подкрепа на твърдението за изпълнение на договора сочи и факта на
осчетоводяване на фактурите, което съобразно установеното със съдебната
практика е индиция за прието изпълнение на услугите по договора.
Оспорва възражението, че за вземанията е изтекла предвидената в
закона погасителна давност, тъй като тя не е тригодишна, а пет, но дори в
4
обратния случай, давността не била изтекла.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащо на инстанционен
контрол решение, в установения от закона срок, от легитимирана да обжалва
страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Решението е валидно и допустимо.
За да уважи предявените искове, първоинстанционният съд е изложил
мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС напълно
споделя и към които препраща, съгласно дадената му за това възможност по
чл. 272 ГПК. По правилността на решението, съдът е обвързан от наведените
с жалбата възражения, а те са неоснователни.
Недопустимо е решение постановено при липсата на положителна или
наличието на отрицателна процесуална предпоставка, каквато хипотеза по
делото не е налице. Недопустимо е и решение постановено срещу лице, което
не е надлежен ответник, според посочените в исковата молба обстоятелства.
Според поддържаните от ищеца твърдения, иска е насочен срещу задължено
лице по силата на сключеното на 05.08.2016 г. споразумение, на основание чл.
8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 1 ЗОП във връзка със спешната необходимост от
осигуряване на предприятие, което да събира, транспортира и обезврежда
умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на
животни на територията на цялата страна. В случая, това е Областна дирекция
по безопасност на храните – Бургас, съобразно територията на
административна област, където са извършени услугите и процентното
съотношение от общата прогнозна стойност за извършените разходи. Ето
защо, решението не е недопустимо, тъй като същото е постановено срещу
лицето, за което в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че е
отговорно за заплащане на процесните възнаграждения за услуги. Наведените
с жалбата възражения за недопустимост на решението, по същество касаят
материално правната легитимация на ответника, но доколко такава е налице е
въпрос по основателността на иска, не и по допустимостта му.
Разпоредбата на чл. 8 от ЗОП изрично регламентира възможността за
съвместно възлагане от двама или повече възложители на обществена
5
поръчка, чрез сключването на споразумение, в което да се уредят всички
организационни, технически и финансови въпроси, свързани с провеждането
на процедурата, сключването на договорите, и разпределението на услугите,
които са предмет на поръчката. Така е и по делото. Със споразумението от
05.08.2016 г. директорът на ОДБХ – София е упълномощен да организира и
проведе процедурата по сключването на процесния договор, като взима
всички необходими решения във връзка с провеждането й до нейното
завършване, включително като сключи договор от името и за сметка на
останалите възложители. С т. 5 от споразумението са определени в проценти
разходите по заплащане на използваните услуги от съответната
администрация, спрямо общата прогнозна стойност на обществената поръчка.
С т. 6 е определено, че заплащането на услугата, ще се извършва към
изпълнителя от съответната ОДБХ, съгласно посоченото в т. 5 процентно
разпределение, като сключеният на 17.08.2016 г. договор е изцяло съобразно
така уредения в споразумението начин на плащане.
Ето защо, разбирането на ответника, че по процесния договор,
отговорността му не може да бъде ангажирана е неправилно, след като
същият е сключен от директора на ОДБХ - София при условието на делегиран
мандат от директорите на всички областни дирекции по безопасност на
храните, съобразно нормативните разпоредби за съвместно възлагане на
обществена поръчка.
Неоснователно е и възражението за нищожност на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от
договора, поради липсата на съгласие. В доктрината и практиката се приема,
че липса на съгласие има при договори, сключени от малолетни или
поставени под пълно запрещение, тъй като не са способни да разбират в
достатъчна степен свойството и значението на постъпките си, също, когато
договорът е сключен чрез физическо насилие срещу лицето, което го
извършва, когато е налице мислена уговорка /reservatio mentalis/ и
контрахентите ясно осъзнават, че договорът не поражда правни последици,
защото, въпреки че се извършват формални волеизявления, едната страна
казва едно /съгласява се с договора/, но мислено цели друго /налице е
несъгласие с договора/, както и когато едното волеизявление е направено на
шега или като учебен пример, в очакване, че липсата на сериозност ще бъде
разбрана. Нито една от очертаните хипотези, не намира място към фактите по
6
делото, поради което и довода за нищожност на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от
договора, не следва да бъде разискван.
Неоснователно е възражението, че решението е постановено при липсата
на доказателства за извършени от ищеца услуги, съответни на
претендираното възнаграждение.
В приетата по делото и неоспорена от ответника експертиза, подробно са
анализирани представените по делото доказателства – стойностни сметки,
пътни листове и описи към тях, потвърдителни бележки, подписани надлежно
от определения по реда на чл. 9, ал. 4 от договора, с писмо изх. № 307 – 1495/
24.08.2016 г. на ОДБХ – Варна служител, д-р Д. Д., който следва да
контактува с „Екарисаж Варна“ и да заверява необходимите документи.
Вещото лице е посочило, че на всяко място на произход на СЖП
шофьорът е издавал потвърдителни бележки по образец в 3 екземпляра:
единият – оригинала е оставял в собственика, вторият екземпляр е за
съответното ОДБХ и третият екземпляр е за документацията на ищеца.
Водачите на автомобилите са попълвали пътни листа на транспортния курс,
издадени от служител на ищеца. В пътния лист водачът е попълвал посетения
обект, населено място и изминати километри. Ищецът е попълвал стойности
сметки за извършени разходи, които са проверявани от отдел „Финансово –
стопанска дейност“ към ОДБХ – Варна и заверени от директора на ОДБХ –
София. На база стойностните сметки за извършени разходи са издавани
данъчни документи – фактури за плащане към съответното ОДБХ.
Вещото лице е посетило на място ОДБХ – Варна и е проверило всички
съхранявани там документи, като копия на потвърдителни бележки и пътни
листа. Констатирало е, че потвърдителните бележки отговарят на описаните
документи в „Опис - потвърдителни бележки“. Количествата са идентични и
не се различават. Общите сборове в описите на потвърдителните бележки са
верни.
Чрез програмата GoogleMaps, вещото лице е извършило проверка и на
километрите по пътните листа, като не е установило надписани такива.
След обобщение на стойностните сметки за извършените по месеци
разходи и на описите по потвърдителните бележки, вещото лице е изчислило
7
на колко възлизат възнагражденията за реално изпълнени дейности и е
достигнало до извода, че тези суми напълно кореспондират с количествените
сметки, въз основа на които са издадени и фактурите с получател „ОДБХ –
Бургас“.
Изложеното убедително доказва факта на претендираното от ищеца
изпълнение. Доколкото липсват представени графици по чл. 8, т. 1 и
дневници по чл. 8, т. 4 и т. 5 от договора, то тези документи, съобразно
описаното им в договора съдържание, САС намира, че не включват данни,
които съпоставени с проверените от вещото лице документи, биха поставили
под съмнение крайния извод в заключението, за документална обоснованост
на изпълнението, поради което и така поддържаното с жалбата възражение е
неоснователно.
Контрола по изпълнението на договора е уреден в чл. 9, т 4, чрез
определено лице, което да се произнася в срок от 5 работни дни по
представените от изпълнителя документи и именно такъв е посочения с изх.
№ 307 – 1495/ 24.08.2016 г. на ОДБХ – Варна, служител, д-р Д. Д.. В случай,
че ответника е имал възражения по качеството или количеството на
извършената работата, то той е разполагал с правата по чл. 27 от договора, на
свой ред да изпрати до изпълнителя т. нар. „съобщение за неизпълнение“ при
открити пропуски и да поиска съставянето на съответните констативни
протоколи, съобразно разписаните в раздел V от договора, права и
задължения на възложителя, но доказателства за тази цел, не са представени.
По изложените съображения, възражението на ответника, че е лишен от
възможността да контролира етапите и качеството на изпълнение, както и от
правото си да възрази при наличието на констатирано неизпълнение не
съответства на разписаното в договора и е неоснователно.
В допълнение, отразяването на процесните фактури в търговските книги
на ответника, е още един аргумент, съобразно трайно установеното разбиране
в съдебната практика за доказателствената стойност на вписванията на
фактурите в счетоводните разчети, че ответника е приел изпълнението,
съобразно описаната в тях стойност.
Несъстоятелно и неразбираемо е поддържаното с жалбата възражение,
за недобросъвестно изпълнение на задълженията на ищеца, увредил сам
8
собствения си имуществен интерес по договора, за което пред първата
инстанция от една страна не са наведени никакви съображения, а от друга, по
делото няма каквито и да било доказателствата, в подкрепа на такива факти.
Неоснователно е и възражението, че вземанията са погасени по давност.
Поначало, възражението е преклудирано, тъй като не е направено в срока за
отговор на исковата молба. Но дори и в обратната хипотеза, възражението е
неоснователно, тъй като процесните вземания, първо нямат белезите на
периодични плащания съгласно чл. 111б „в“ ЗЗД и ТР № 3/ 18.05.2012 г по т.
д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, а и само хипотетично, ако допуснем, че са
такива, то към датата на предявяване на иска, давността за тях, не е изтекла.
В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение
следва да бъде потвърдено.
По направените по делото разноски:
При този изход на спора, въззивникът дължат сторените от въззиваемия
разноски пред САС в размер на 14 715, 23 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 555/14.12.2020 г. по т. д. № 2376/
2019 г. по описа на СГС, ТО, 4 състав.
9
ОСЪЖДА „Областна дирекция по безопасност на храните –
Бургас“, Булстат ********* да заплати на „Екарисаж – Варна“ ЕООД, ЕИК
********* сумата в размер на 14 715, 23 лв. с ДДС разноски пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10