Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на седми март две
хиляди двадесет и втора година, в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 2429 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 99 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът О.Ф.
ЕООД, ЕИК:******** твърди, че с ответниците М.Б. ЕООД
като доставчик и ответниците МКМ –Т.ЕООД и МКМ – БГ
ЕООД /като съдлъжници/ е сключил договор за
факторинг на 17.05.2016 година, по силата на който доставчикът прехвърля
всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане
срещу платците, описани в договора, срещу заплащане на уговорена цена. Твърди,
че за прехвърлянето на вземанията е необходимо и факторът да приеме
прехвърлянето /вкл. чрез извършване на авансово плащане по фактурата/ и
доставчикът да представи фактурите и документите, от които произтича неговото
вземане. Твърди, че доставчикът е поел солидарна отговорност с платците за
прехвърлените вземания, а МКМ –Т.ЕООД и МКМ – БГ ЕООД са солидарни длъжници на
основание чл. 101, вр. чл. 121 и сл. от ЗЗД, както и ответникът Т.Р.И. ЕООД,
който е встъпил в дълга по силата на подписано допълнително споразумение към
договора. Твърди, че ответникът Е.Ф. АД е сред платците, посочени в
приложенията към договора и по отношение на него доставчикът е изпълнил
задълженията по договора, свързани с уведомяване и представяне на съответните
документи и фактури. Твърди, че по отношение на този платец са възникнали
вземания по фактури с отложено плащане, издадени в периода 06.10.2017 година –
21.12.2017 година, като в изпълнение задълженията си по договора ищецът е
направил авансови плащания по тези фактури в максимален размер от 85 % от
вземанията. Според ищеца, всички фактури и др. документи, представени от
доставчика са подписани от упълномощените изрично лица. Твърди и настъпило
неизпълнение на задълженията на платеца по всички, изброени в исковата молба фактури,
на обща стойност от 1349012,35 лева, за което било подписано и споразумение
между фактора и платеца. Претендира осъждане на ответниците за тази сума, както
и за законната лихва върху дължимата сума по всяка фактура от падежа й до
датата на предявяване на иска, в общ размер от 211 539,06 лева. Претендира
и законна лихва от предявяване на иска и разноски.
В
допълнителната искова молба допълва, че между доставчика и платеца са
съществували трайни търговски отношения още преди процесните доставки, поддържа,
че всички фактури и стокови разписки са подписани от името на получателя и
доставчика и са осчетоводени. Намира извършеното сторниране за лишено от
основание, тъй като стоките са били вече доставени и за злоупотреба с права,
поради което и непротивопоставимо на ищеца. Намира, че неплащането по фактурите
и липсата на транспортни документи не обосновават извод за недължимост на
цената за доставените стоки. Счита, че Ч. е било упълномощено да подписва
фактури и стокови разписки лице /съответно – да удостоверява получаване на
стоките/, в който смисъл длъжностната й характеристика е без значение. Счита,
че бъдещите конкретизирани съобразно платеца вземания са именно предмет на
сключения договор за факторинг. Допълва, че след прехвърляне на вземания, цедентът
не може да се разпорежда с тях /вкл. чрез сторниране на фактури и издаване на
кредитни известия/, поради което такива действия са непротивопоставими на ищеца
на основание чл. 289 ТЗ. Твърди също така, че преди сторнирането е видно, че
същи по вид и количество стоки са оставени при платеца за отговорно пазене, а
след сторниране на процесните фактури са издадени нови за същите по вид и
количество стоки, които са предадени на платеца. Тези факти намира, че доказват
получаване на стоките от платеца по фактурите. Намира за неотносимо и
неприложимо възражението по чл. 40 ЗЗД, доколкото страните по договорите са
търговци и отговорността може да се търси на плоскостта на вътрешните отношения
в дружествата.
Ответникът Е.Ф.
АД оспорва исковете. Твърди, че не са налице възникнали търговски отношения по
договори за търговска продажба с ответника М.Б. ЕООД по процесните
фактури. Тоест, оспорва възникването на правоотношения по договори за търговска
продажба на стоки и наличието на действителен договор за факторинг. Оспорва
стоките реално да са доставени на ответника. Сочи, че фактурите и стоковите
разписки не установяват такива отношения, нито предаване на стоките, а и
доказателства за извършен транспорт няма. Намира договорите за нищожни поради
липса на постигнато съгласие. Намира, че доколкото са сторнирани /в периода
01.08.2018 година – 29.08.2018 година/ 70 фактури и разписки към тях е видно,
че стоките не са доставени. Оспорва наличието на представителна власт на лицето
Ч. за сключване на договори и приемане на стоки от името на ответника.
Възразява на основание чл. 301 ТЗ извършените без представителна власт действия
от това лице спрямо дружеството. Предвид посоченото намира и че договорът за
цесия е лишен от предмет, поради което и недействителен. Отделно сочи
недействителност на договорите за продажба и на основание чл. 40 ЗЗД, тъй като
е било налице договаряне във вреда на представлявания, в който смисъл
обосновава икономическата необоснованост на сделките, като със сходни мотиви
намира и подписаното от В.Споразумение от 18.01.2019 година за недействително,
както и твърди същото да е антидатирано и подписано, когато В.вече не е
представляващ ответника, а не на посочената в документа дата. И по отношение на
споразумението възразява на основание чл. 301 ТЗ и намира, че е налице
упражняване права по търговска сделка с единствена цел за увреждане на
дружеството /в която връзка излага твърдения за свързаност на представляващите
първия и втория ответник лица/.
Във връзка с
твърденията, че стоката не е доставена заявява, че такава стока не е
заскладена, не е вложена в производството, няма съответни заявки, не е
препродадена от ответника или използвана, липсват транпортни и документи за
спазване изискванията на нормативните актове в областта на околната среда. Поддържа,
че ищецът като финансова институция е действал като недобросъвестен търговец
при сключване на договора.
Поради
изложеното намира главницата, а и акцесорните претенции за недължими.
Претендира разноски.
Другите
ответници не изразяват становище по предявените искове.
Ищецът носи
тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответниците по посочения
договор и споразумения, неразделна част от същия, с изложеното в ИМ съдържание;
наличието на действителни договори за търговска покупко- продажба между
доставчика и платеца /като последният е сред предвидените в договора за
факторинг лица, вземанията по издадените от който фактури с отложено плащане са
прехвърлени на ищеца, съобразно уговореното в договора за факторинг/, обективирани
в представените счетоводни документи, предаване на ответника на процесните
стоки, уговорената цена; носи тежест да докаже начална дата на забавата и
размер на обезщетението за забава.
Ответникът -
платец носи тежест да докаже незабавно противопоставяне на извършените без
представителна власт действия по смисъла на чл. 301 ТЗ, плащане по фактурите и
своите възражения. Останалите ответници носят тежест да докажат плащане.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от
представения договор от 17.05.2016 година при Общи условия, страните са
постигнали съгласие, че доставчикът /определен по дефиниция в договора/
прехвърля на фактора при условията на чл. 99 и сл. ЗЗД и тези на договора,
всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане,
издадени срещу платците, посочени в приложенията, неразделна част от договора
/какъвто е първият ответник, видно от Приложение на л. 37 от делото. Видно от
клаузите по договора, вземанията се считат приети и след представяне копие от
фактурата, документите, удостоверяващи възникването и правата на доставчика
върху всяко вземане, както и неговото основание и размер и др. установяващи
вземането документи. Според чл. 1, ал. 4 от договора, извършването на авансово
плащане от фактора е приемане на прехвърляне на вземанията, а при неплащане – е
необходимо изрично писмено неприемане от фактора до доставчика. Според
чл. 2, факторът авансира по своя преценка до 85% от стойността на всяко
прехвърлено вземане. Първоначалният срок на договора е продължен до 31.10.2018
година, както и е променяна общата сума на лимита авансови плащания с
допълнителни споразумения, част от договора. В чл. 6 е предвидено и
възнаграждението за фактора под формата на годишна възнаградителна лихва върху
авансираните суми и комисионна и такси. Според чл. 8 доставчикът е солидарен
длъжник с платците за прехвърлените вземания до пълното им събиране. Солидарни
длъжници по договора са втори, трети и четвърти ответник, които отговарят за
всички задължения на първия ответник във връзка с процесното правоотношение.
Солидарно задължен е и последният посочен в исковата молба ответник по силата
на допълнително споразумение от 25.08.2016 година, с което е встъпил в дълга на
М.Б. ЕООД по процесния договор.
Видно от
писмени уведомления на л. 107 – 109, доставчикът е уведомил за прехвърляне на
настоящите и бъдещи вземания към платеца – първи ответник по делото в полза на
фактора, както последния, така и платеца, при уточнение, че същите касаят
фактура № 2000000 от 17.05.2016 година и всички последващи. С пълномощно на л.
116 от 08.06.2016 година изпълнителният директор на Е.ф. АД е упълномощил А.Ч.да
подписва всички писма – уведомления, които имат характер на такива по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД относно прехвърляне на фактора на вземания на М.Б. ЕООД по издадени
конкретни фактури за надлежно извършени доставки във връзка с процесния договор
от 17.05.2016 година, както и да извършва всички правни и фактически действия
във връзка с горното.
В случая са
прехвърлени вземания за продажна цена по описаните в исковата молба фактури от 2017
година и по-конкретно – в периода 06.10.2017 година – 21.12.2017 година в
общ размер от 1 349 012.36 лева.
От
представените и приети писмени доказателства на л. 118 и сл. от делото се
установява, че при съобразяване всички условия по договора, описани по-горе
/вкл. изискванията по чл. 3 от Общите условия/, в каквато посока са и
показанията на св. Г., по искания на доставчика факторът е приел и заплатил
авансово вземанията по описаните в исковата молба фактури, издадени в периода 06.10.2017
година – 21.12.2017 година и на обща стойност 1 349 012,36 лева,
посочена в исковата молба, вземанията по които при договорените условия и при
съобразяване на изискването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са прехвърлени на ищеца. Между
страните няма спор, че авансовите суми в посочения в исковата молба общ размер
са получени от доставчика М.Б. ЕООД, което се установява и от неоспорените
платежни документи на л. 323 – 329 от делото и заключението на вещото лице по
съдебно – счетоводната експертиза.
От показанията
на свидетеля В.се установява, че същият, макар и да е изпълнявал функциите на
склададжия в Е.Ф. АД няма преки впечатления относно постъпилото количество флейк или млянка в склада на
търговското дружество, в който е работел, като сочи и че е имало друго
материалноотговорно лице, отговаряло за тази дейност. Според свидетеля, по-голяма
част от заприходената в склада суровина се е
продавала, а не е влагана в производството. СпоредВ.,
след 2015 година въвеждането на данните на получените стоки и суровини в
склада, става ръчно, като след измерване на кантара данните се въвеждат в
експедиционни бележки или приходни разпискии след
този период няма връзка между софтуер и хардуер на кантара.
От
показанията на св.
Г. се установява, че при сключване и изпълнение на процесния договор са
спазвани всички изисквания относно представяне на необходимите за извършване на
авансовите плащания документи. Свидетелят сочи и за наличието на трайни
отношения между страните, вкл. платецът и доставчикът, вкл. и преди сключване
на процесния договор от 2016 година.
От показанията
на свидетелката Ч., се установява също, че платецът и доставчикът са били в
трайни търговски отношения от 2016 година. Според свидетелката, ответникът Е.Ф.
АД е бил уведомен за договора, с който са прехвърлени бъдещите вземания, както и
всички фактури, по които е следвало да се извърши плащане и са издадени от М.Б.
ЕООД са подписвани и подпечатвани от платеца, както и стоковите разписки, като
по този начин търговецът е изразявал съгласие с възникналото основание за
плащане по фактурата. Свидетелката потвърждава, че всички финансови документи,
вкл. фактури и разписки са подписвани от нея, като преди това винаги е
извършвала документална проверка по кантарните
бележки от склада относно приемането на стоката в завода и нейния вид и
количество и съвпадението на данните с тези отразени във фактурата. Според
свидетелката, фактурите са водени в отделни партиди с оглед цвета на млянката, както и са спазвани особените изисквания с оглед
характера на отпадък на стоките и в съответствие с разпоредбите на ЗО, както и
е водена специална книга, свързана със специалните разрешителни за сделките с
отпадък.
Съгласно § 1,
т. 12 от ДР на ЗПКО, факторингът е сделка по
прехвърляне на еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от
доставка на стоки или предоставяне на услуги, независимо дали лицето, придобило
вземанията (фактор), поема риска от събирането на тези вземания срещу
възнаграждение. Според чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ, факторингът
представлява придобиване на вземания по кредити. С оглед на спецификите на
договора, съдебната практика е приела, че по аналогия са приложими правилата за
цесия на осн. чл. 99 ЗЗД с единствена отлика - характерът на прехвърлените
вземания. А именно- тези на доставчика за цената на предоставяните от него на
трети лица стоки или услуги, които вземания за разлика от цесията са бъдещи
или с бъдещ, ненастъпил падеж. В конкретния случай, сключеният договор е
именно договор за факторинг и поради посоченото, неоснователни са
възраженията за неговата нищожност поради липса на предмет на цесията.
От
установените по – горе факти е видно и че факторът /ищецът/ е изпълнил своето
задължение по договора за факторинг за авансиране на суми по представените от
доставчика искания, и това не се спори от страните. Същевременно, от датата на
сключването на договора ищецът е придобил всички настоящи и бъдещи вземания на втория
ответник по договори за доставки на стоки с първия ответник и съответно от
датата на уведомлението за извършената цесия последният дължи плащане директно
и единствено на ищеца, както изрично е отразено и в издадените и представени по
делото фактури.
Видно от
Уведомление на л. 109, платецът се е съгласил и е признал съобщаването на
цесията на фактора – цесионер на 17.05.2016 година. Съобщение от М.Б. ЕООД по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е получено от платеца на същата дата. Както в
договора, така и в уведомленията ясно са индивидуализирани вземанията предмет
на възмездната цесия и няма спор, че реализираните договори за продажба в
процесния период между страните попадат в предметния обхват.
Съобразно
предоставените й правомощия, което се установява от съдържанието на
пълномощното на л. 116 от делото лицето Ч. е подписала потвържденията,
необходими по чл. 3 от ОУ, относно издадените от доставчика индивидуални писма
– уведомления за прехвърляне на конкретните вземания по всички процесни фактури
за извършени доставки. Изрично следва да се посочи, че вземанията са описвани
по конкретни фактури и стойности във всяко писмено потвърждение. Тези документи
са необходимо условие за извършване на авансовите плащания от фактора и
удостоверяват достигане до знанието на платеца, доставчика и фактора за
издадените фактури – по основание и стойност и падеж на плащане, както и
възникване на задълженията по тях, поради доставяне на стоките.
Щом договорът
за цесия е действителен и съобщен по реда на чл. 99 ЗЗД, както и доставките по
фактурите, с оглед вида на сделките и страните по тях, попадат в неговия
предметен обхват и са извършени в срока му на действие, следва да бъде
отговорено на въпроса дали за платеца е възникнало задължението за плащане на
цената на описаните във фактурите стоки, за които се твърди да са му доставени
от втория ответник.
Плащането на
всяка от доставките следва да става по правилата на чл. 327 ТЗ и приетия от
страните начин в договора и чл. 3 от Общите условия, след получаването на всяка
доставка със стокова разписка или приемо-предавателен протокол, на падежа,
посочен в съответната фактура, който определя момента на настъпване
изискуемостта на вземането на продавача по договора за търговска продажба.
Основният
спорен по делото въпрос е сключени ли са неформални договори за търговски
продажби и доставени и получени ли са от първия ответник стоките,
представляващи отпадък – млянка по смисъла на ЗУО и
подчинени, съответно, на специален режим, които са предмет на осчетоводените от
двете дружества процесни фактори.
За отговор на
този въпрос съдът анализира всички доказателства по делото в съвкупност и по
отделно.
На първо
място, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 182 ГПК, която гласи, че вписвания
в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на
другите обстоятелства по делото. По делото е прието основно заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната и стокова експертиза, което съдът кредитира
като пълно, ясно и мотивирано, съответстващо и изготвено по представените по
делото доказателства и счетоводни документи, както и проверка в счетоводството
на дружеството – платец, се установява. Съдът възприема заключението във
варианта, в който вещото лице е приело за редовно воден счетоводният /а не
складовият/ софтуер на ответното дружество /тъй като е налице разминаване на
въведените данни в тях/, доколкото съответства на останалите доказателства по
делото. Основно, на показанията на св. Ч. и св.В.за практиката при платеца ръчно
да се отразяват количествата постъпила в склада стока- млянка,
сортирането й при измерването по цвят, както и за това, че главният
счетоводител Ч. е извършвала съпоставяне и е подписвала стоковите разписки и
фактури /вкл. процесните/ след проверка на кантарните
бележки, а не на отразеното в складовия софтуер. Св.В.също потвърждава, че към
процесния период не е имало автоматична връзка на кантар и заприходена
в склада стока със складовия софтуер, а количествата млянка
по цвят са отразявани най-често ръчно, с издаване на кантарни
бележки. Поради това, показанията на тези свидетели /които са логични и взаимно
се допълват/ съответстват на заключението на вещото лице, което е констатирало
разминаване в данните на складовия и счетоводен софтуер.
От друга
страна, вещото лице сочи, че процесните 70 броя фактури са отразени съобразно
изискванията на ЗСч и ЗДДС / Е.Ф. АД е издало и протокол по чл. 163а ЗДДС – при
сделки с отпадъци/ при двете дружества, в съответните данъчни периоди - като
продажби на РЕТ млянка, при спазване на всички нормативни
изисквания. Общата стойност по фактурите е 1 349 012.36 лева. Това дава основание на съда да приеме, че
счетоводните записвания са редовно заведени и от счетоводните документи –
двустранно подписаните фактури може да се установят всички съществени елементи
на обективираните в тях договори за търговска продажба- конкретни по вид и
количество стоки, единична цена и обща стойност, дължим или не ДДС за
съответната доставка; начина, адресат на плащане и падеж. Или, подписаните от
представители на двете страни фактури обективират
валидно сключени договори за търговска продажба и получаване на стоките по тях.
Неотразяването
на заприходените стоки в складовия софтуер
/констатирано от вещото лице/, при установения начин на ръчно приемане на суровините, не опровергава горните изводи по
посочените вече мотиви. Следва само да се добави, че св.В.е категоричен, че
след 2015 година постъпващите количества стоки и суровини не се отразяват
автоматично в софтуера, св. Ч. сочи, че саматя тя
лично е проверявала съответствието при осчетоводяване и подписване на
фактурите. Следователно, именно отразеното във фактурите, съдът приема да е
постъпилото действително количество стоки /вкл. по процесните фактури от 2017
година/ в завода на ответника, а последният не представи по делото и ръчно/автоматично
попълнените кантарни бележки /които се доказа, че са съществували
според св. Ч./, от които да се установи нещо различно. Отделно, няма нормативни
или други изисквания относно складовия софтуер и доказателствена стойност в
случая има само фактът на установената от другите събрани доказателства
обичайна практика при заприходяване на стоките от
първия ответник. Или, в обобщение, несъответствията на складовия софтуер и и
начина на водене на складовата отчетност при първия ответник налагат извод за
неговата недостоверност и не може да послужат като доказателство за
установяване на изгодни за ответника Е.Ф. АД факти.
В посока на
горните изводи – сключени договори за продажба, получаването и наличието на
стоките по фактурите от първия ответник- косвено свидетелстват и констатациите
на вещото лице, че М.Б. ЕООД за м. 10. и м. 12. 2017 година е получило и
изписало сходно количество стока като отразеното по процесните фактури /тоест,
констатира се движение на стоките, в идентични количества и вид/. Също косвено
доказателство в тази насока е и почти пълното, констатирано от вещото лице,
съответствие на количеството доставени стоки и отразеното в специалната отчетна
книга за получено количество отпадък по Наредба 1 от 04.06.2014 година за реда
и образците, по които се предоставя информация за дейността по отпадъците,
както и реда за водене на публични регистри при всяко от дружествата. С оглед
начина на водене на книгите и ръчното им попълване, съдът приема, че несъответствията
се дължат на допуснати технически грешки и пропуски, предвид и абсолютното
съвпадение при софтуерното счетоводно отразяване.
Съдът намира и
че не може да бъде дадено правно значение на факта на сторниране на фактурите /
операция по отмяна на грешно въведена счетоводна транзакция/, с издадените в
периода 01.08.2018 година – 29.08.2018 година в хронологичен ред кредитни
известия. /л. 996 и л. 997/, въпреки, че анулирането е отразено и в двете
счетоводства. От една страна, не е посочена причината за сторниране на
фактурите, а според вещото лице такова би могло да бъде – неполучаване на
стоките или пък връщането им, но в тази насока ответникът не посочи и събра
други доказателства, от които да се установи редовността на това счетоводно
отразяване и основанието за същото. Житейски и стопански нелогичен е изводът за
сторниране поради неполучаване на стоките, близо година след издаване на
фактурите и повече от четири месеца след отложения падеж, посочен във всяка от
тях, при положение, че същите редовно са осчетоводени и при двата стопански
субекта. И свидетелските показания и допълнителното заключение сочат на извод
за наличието на трайни търговски отношения между дружествата платец и доставчик,
както и с фактора /ответникът Е.Ф. АД е извършвал
плащания в полза на ищеца с основание процесния договор в периода от 2016
година до м. 01.2019 година, а ищецът е извършил авансови плащания по
процесните фактури и съответните искания общо в размер на 1 149832 лева за
периода 23.10.2017 година – 22.12.2017 година/, които също дават основание да
се заключи, че доставчикът е изпълнил задълженията си по предаване на стоките
по фактурите.
За пълнота
следва да се добави и че при направените от съда изводи за получаване на
стоките от платеца по представените стокови разписки, по аргумент от чл. 99,
ал. 4 ЗЗД, няма възможност за анулиране на стопанската операция и погасяване
задълженията на получателя на стоките, без съгласието на фактора, заплатил
аванс по процесните доставки и е непротивопоставимо
на ищеца.
Във връзка с
горните изводи за изпълнение задълженията на доставчика и получаване стоките от
платеца следва да се има предвид и следното. Всички представени по делото
фактури, установяващи вземанията на втория ответник за цената на продадени и
доставени стоки, както беше посочено, са подписани двустранно /от името на
платеца от упълномощеното лице Ч./. Тоест, са противопоставими
на ответника относно удостоверените в тях неизгодни за ответника факти –
сключени търговски договори, с обективираното във фактурите съдържание и
получаване на стоките от купувача. Неоснователни са възраженията на ответника
във връзка с липса на представителна власт и неприложимост на разпоредбата на
чл. 301 ТЗ. Предвид изричното писмено уведомление за узнаване за прехвърляне на
всяко конкретно вземане, с детайлно описание на основанието и стойността,
подписано от упълномощено за това лице /в обема на представителство, което е
безспорно/, следва да се приеме и че именно това е най-късният моментът на
узнаване от ответното дружество за търговските продажби, техния предмет и
цена, като няма доказателства за незабавното противопоставяне от страна на
купувача по тях, още повече предвид установените вече трайни отношения между
страните, вкл. и по процесния договор за факторинг. Ето защо, без значение е
дали лицето Ч. е подписала или не фактурите и стоковите разписки /които са и
бланкови, с оглед възраженията на ответника, че не са подписани от предалото
стоките лице или извършило транспорта такова/ в рамките на дадените пълномощия, щом в надлежно изготвените
потвърждения за получени уведомления за прехвърляне на вземания изрично е
възпроизведено, че вземанията са за закупени и доставени стоки. Не
случайно, тези документи са свързани с проверката за изпълнение на доставките,
която осъществява фактора и изготвянето и представянето им е основание за
извършване на авансово плащане. Следователно, всички възражения на ответника в
тази връзка /вкл. за тълкуване последиците от неплащане и липсата на превозни документи/
са неоснователни.
В хипотезата
на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 301 ТЗ целените с договорите за продажба правни
последици, дори да се приеме, че са сключени от лице без представителна
власт, са настъпили при липсата на доказателства за незабавното
противопоставяне на ответника след узнаване. В тази насока са задължителните за
съда указания, дадени в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от
07.03.2019 г., постановено по тълк.д. № 1/2018 г. на
ОСТК на ВКС, за това при какви факти порокът на един договор е липса на
съгласие и води до абсолютна нищожност и при какви факти порокът представлява
основание за недействителност по чл. 42 ЗЗД, вкл. в хипотезата на чл. 301 ТЗ.
Тук е мястото
да се посочи, обаче, че съдът намира, че лицето Ч. е притежавала
представителна власт да подписва издадените фактури, вкл. и да удостоверява
получаване на стоките, чиято цена е дължима съобразно посоченото в счетоводния
документ. Този извод се налага предвид изричния текст по т. 2 от пълномощното
на л. 116 – а именно - правомощията за лицето да извършва всички правни и
фактически действия, свързани с индивидуализиране и потвърждаване на извършените
доставки по конкретни фактури във връзка с уговореното по процесния договор. Това,
според настоящия състав включва и възможността лицето да приема стоки и сключва
търговски сделки във връзка с издадените от М.Б. ЕООД фактури, във връзка с
процесния договор, чието удостоверяване е възложено единствено на нея и в
какъвто смисъл следва да се извърши разширителното тълкуване, съобразно
приетото по делото доказателство – пълномощно. Наличието на пълномощно, от своя
страна, прави безпредметни възраженията на ответника относно заеманата от Ч.
длъжност и нейното съдържание като функции. Но още повече, качеството на главен
счетоводител и основен фактор при удостоверяване на заприходяване и изписване
на стоки, дава основание за тълкуване на пълномощното в горния смисъл. Още
повече, при установения начин за подписване на фактурите и стоковите разписки
след извършена проверка за получаване на стоките по неформалните договори за
продажба.
Във връзка с
възраженията на ответника следва да се допълни и следното. В разпоредбата на
чл. 40 ЗЗД е установен случай на недействителност на договор, който е сключен
от представител, от името и за сметка на представлявания. Тази недействителност
е уредена единствено и изключително в интерес на представляваното лице, което е
увреденият от договора правен субект, в случая – платецът. В тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г., постановено по тълк.д.
№ 5/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС, са дадени задължителни за съда указания
по тълкуване на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, като е прието, че фактическият
състав, пораждащ недействителността, предвидена в тази норма, се състои от два
елемента: 1) първият елемент е обективен и се изразява в това, че сключеният от
представителя договор уврежда представлявания, като е посочено, че увреждането
на интересите на представлявания може да има най-различни проявни
форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му
е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни
бъдещи и/или условни задължения, нетипични за конкретния тип договори; предоставените
на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната му власт, както и най-различни други хипотези; 2) вторият
елемент е субективен и се изразява в наличие на споразумяване между
представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания
и се свежда до недобросъвестност на представителя и третото лице относно
увреждането на представлявания - и двамата, знаят /съзнават/, че сключеният
договор обективно уврежда представлявания, като тази недобросъвестност не се
предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания. Доказателства
за втория, субективния елемент, липсват, поради което безпредметно е
обсъждането на доводите и доказателствата относно икономическата обоснованост
на извършените доставки и закупени стоки- дали същите са вложени или не в
производство, тяхното предназначение, необходимостта от закупуването им в
конкретния момент, целесъобразността на доставките и т.н. По отношение на МКМ
БГ ООД въобще няма и твърдения за наличието на такава недобросъвестност. За
третото лице О.Ф. ЕООД не съществува задължение, видно от договореното, да
проверява реални ли са доставките, във връзка с които осъществява авансовите
плащания по договора за факторинг, именно с тази цел в договора, като условия
за плащане е представяне на документите по чл. 3 от ОУ, именно от които и
доколкото част от тях изхождащ от платеца, се установява доставката на
закупените стоки.
За
установяване наличието на вземания по процесните фактури съдът взима предвид и
Споразумение от 18.01.2019 година на л. 320 от делото, което съдържа
извънсъдебно писмено признание на ответника – платец с доказателствена стойност
за дължимост на сумите по процесните фактури. Същото
е подписано от законния представител на платеца към посочената в него дата. Неоснователни
са възраженията на ответника по приложимостта на чл. 181 ГПК и за антидатиране
на документа. Съдът споделя становището, че търговското дружество не може да
бъде трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК по отношение на частния документ, създаден
при участието и подписан от законния му представител, който е формирал и изразил
волята на юридическото лице пред трети лица /така напр. Определение №
909/20.12.2018 г. по гр. д. № 3543/2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ Г.О., решение №
167/03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о./. Следователно,
не е необходимо достоверността на датата на частния документ да се установява
по посочения в чл. 181 ГПК начин. Същевременно ищецът доказа, че документът е
подписан преди 06.02.2019 година, когато В.е продал акциите си в ответното
дружество и е престанал да бъде негов законен представител. За да достигне до
този извод, съдът кредитира представените в изпълнение на разпореждането по чл.
192 ГПК документи от третото неучастващо
по делото лице. Видно от договора за покупко-продажба на акции от 06.02.2019
година, като задължение на ответното дружество по баланс и към
01.02.2019 година е отразена сумата от 1 339 012,36 лева като
задължение към М.Б. ЕООД и съответно - към О.Ф. ЕООД /като е отчетена и
заплатената сума от 10 000 лева/. Действително, задълженията са отразени
по фактури от 2018 година, но съдът приема, че се касае до същите вземания и
продадени стоки по процесните 70 броя фактури. От една страна, предвид
недоказано основание за извършените сторно счетоводни операции, от друга страна
– предвид констатираната от вещото лице идентичност на стоките по вид,
количества и стойност по процесните 70 фактури и тези 70 броя от 2018 година
/при липса на доказателства за обратно изкупуване/. Тези факти обосновават
извод, че задълженията са възникнали по процесните фактури от 2017 година, за
които се съдържа признание в споразумението, а не по идентичните, издадени и
осчетоводени през 2018 година. Тоест, договорът от 06.02.2019 година е
доказателство за това, че споразумението от 18.01.2019 година е съществувало
като документ преди тази дата и съответно е подписано от В.като законен
представител на ответника и е противопоставимо на
ответника.
Щом датата,
посочена на документа не е опровергана, то възраженията по чл. 42, ал. 2 ЗЗД са
неоснователни и лицето, подписало споразумението от името на ответника е
действало в рамките на своята законна представителна власт.
Същевременно,
при уточнените вече елементи от фактическия състав на нормата на чл. 40 ЗЗД,
споразумението не е недействително, тъй като доказателства за недобросъвестност
при подписването му от страна на ищеца няма, а и такива твърдения не са
изложени. От друга страна, твърдяната предполагаема заинтересованост и недобросъвестност
и на лицето, представлявало ответника следваше да бъде доказана от ответника с
пълно и главно доказване, което, обаче, в процеса не е сторено. Не се
установяват и реални вреди за дружеството-ответник, тъй като според
заключението на вещото лице, по – голямо количество от стоките са реализирани
на пазара с последващи договори за продажба, а и не се признават различни
задължения за дружеството от вече възникналите такива. Не се констатира
споразумението да попада и в ограничителните хипотези на чл. 236 ТЗ, но и
предвид разпоредбата на ал. 4, това не би довело до неговата недействителност.
Недобросъвестност не произтича и в хипотезата на чл. 289 ТЗ, тъй като
споразумението е въз основа на издадени и приети вече за плащане фактури, както
и предвид изводите за идентичност на стоките, отразени като предмет на
фактурите от 2017 година и тези от 2018 година и липсата на основание за сторниране.
По
възраженията на ответника и за пълнота на изложението следва да се добави и
следното. Неотносими към предмета на доказване са
възраженията за липса на производствена необходимост от доставените стоки, тъй
като основанието на сключените договори за покупко – продажба е размяната
на блага и съответно не е относимо към действителността и наличието на
облигационните отношения, а причините за закупуване на стоките биха били
относими във вътрешните отношения на дружеството, неговите представляващи и
т.н. Отделно, от представените от самия ответник доказателства е видно, че са
закупувани стоки от вида на използваните в производствените процеси от
ответника Е.ф. АД, както и се установява и беше посочено по-горе, че същите по
вид и количество стоки са предмет на търговски продажби и издадени във връзка с
тях фактури след 29.10.2017 година.
Всъщност,
издадените през 2018 година фактури, както и приемо
-предавателни протоколи от 31.07.2018 година на л. 611 и сл. /преди извършване
на сторнирането на процесните фактури от 01.08.2018 година/ и 31.10.2018 година
на л. 754 и сл. за същите стоки, в
същите количества, също косвено сочат на извод, че такива стоки вече са били в
държане на платеца – Е.Ф. АД.
Съдът
намира също така и че липсата на заявки /както се сочи в писмената защита на
ответника/ или транспортни документи не опровергава изводите за осъщественото
предаване на стоките, доколкото за последното свидетелстват двустранно
подписаните и осчетоводени фактури, стоковите разписки, уведомленията по чл.
99, ал. 3 ЗЗД и удостоверенията за приемане на уведомленията от страна на
платеца без възражения, а в договора от друга страна, или в отношенията между
доставчика и платеца не се установиха конкретни уговорки или обичайна практика,
свързани с транспортиране на стоките и придружаването им със специфичен
документ /нито за процесните, нито за предходни търговски продажби/, нито
необходимостта от писмени заявки за сключване на договорите. Всъщност, не може
да бъде подминато обстоятелството, че въпреки непрестанната комуникация и
търговски отношения между ответниците – доставчик и платец, едва близо година
от издаване на фактурите е налице възражение във връзка с процесните доставки,
заявено с отговора на исковата молба /няма отразена причина за издаване на
кредитните известия/, още повече с оглед стойността на доставените отпадъци.
Или, от
анализа на горните доказателства и по изложените мотиви, се установи, че
платецът е обвързан в облигационни отношения с втория ответник по множество
договори за търговска продажба, чиито основни елементи са доказани от
представените по делото доказателства – фактури, стокови разписки, заключенията
на вещото лице, вкл. е установено и получаване на стоките, предмет на
издадените фактури. За него е възникнало задължението за заплащане на
уговорената цена, в срока, посочен във всяка от фактурите. Вещото лице е
констатирало, че плащане от страна на платеца по фактурите въобще не е
извършено, като единствената сума от 10 000 лева не е заплатена за
погасяване на процесните вземания.
Главният иск,
съответно, следва да се уважи в пълен предявен размер, а ответниците по делото
са солидарно задължени за вземането.
За всяко едно
от задълженията си по обсъдените фактури, ответникът е изпадал в забава след
изтичане на уговорените във фактурите срокове. Ответникът във връзка с носената
от него и указана му от съда доказателствена тежест не установи изпълнение на
падежите, поради и което предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява
основателен за исковия период и в размер на исковата сума, съобразно
заключението на назначената по делото ССЕ /според което лихвата за забава за
периода надхвърля претендирания размер/.
По разноските.
С оглед изхода
на производството и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, по направеното искане и
съобразно представен списък и доказателства, на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 99 758 лева – за държавна такса, адвокат и
разноски за вещо лице.
Така мотивиран
Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, Е.Ф. АД, ЕИК:
*******, М.Б. ЕООД, ЕИК:*******, М. ЕООД, ЕИК: *******, МКМ- БГ Г. ЕООД,
ЕИК:*******и Т.Р.И. ЕООД, ЕИК: ******** да заплатят солидарно на О.Ф. ЕООД,
ЕИК: ******** сумите, както следва:
-
на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 99 ЗЗД сумата от 1 349 012,36 лева, дължима по Договор за факторинг №
А00196/17.05.2016 година и допълнителни споразумения към него за прехвърлени на
основание чл. 99 и сл. ЗЗД вземания на М.Б. ЕООД, ЕИК:******* от Е.Ф. АД, ЕИК: *******
за общо дължима цена на продадени и доставени стоки по 70 броя фактури,
издадени в периода 06.10.2017 година – 21.12.2017 година от № 304 до № 375,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2019 година и до
окончателното й погасяване;
-
на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 211 539,06
лева – общо дължим размер на обезщетение за забавено плащане, считано от
падежа на всяка фактура и до 29.09.2019 година;
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД – сумата от 99 758 лева – съдебни
разноски в производството пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: