Решение по дело №123/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260015
Дата: 2 февруари 2021 г.
Съдия: Лилия Маркова Руневска
Дело: 20191800900123
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 02.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година в състав: 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 123 по описа за 2019 г. на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Н.С.Д. и С.Н.Д. са предявили срещу „Е“ АД обективно и субективно съединени искове, както следва: обективно съединени искове, предявени от ищеца Н.С.Д., за плащане на сумата от 104000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на съпругата му Е.Г.Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на ПТП до окончателното плащане; обективно съединени искове, предявени от ищцата С.Н.Д., за плащане на следните суми: сумата от 111000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на майка ѝ Е.Г.Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане; сумата от 96480 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, търпени в резултат на причинени при същото ПТП телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане; сумата от 861.45 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, търпени в резултат на причинени при същото ПТП телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: На 25.05.2017 г. около 06:00 ч. на път II-16, км. 54+480, свързващ гр. С. с гр. С., настъпило ПТП между л. а. „Тойота Корола“ с peг. № С09699АК, управляван от Д.Н.Д., и л. а. „Лендровър Дискавъри“ с peг. № СО6035ВМ, управляван от Е.В.С., при което починала Е.Г.Д., а ищцата С.Н.Д. получила няколко телесни повреди. За настъпилото ПТП било образувано ДП № 53/2017 г. по описа на СОСлО, прокурорска преписка № 2196/2017 г. по описа на СОП и впоследствие н. о. х. д.  № 324/2018 г. по описа на СОС, по което била постановена присъда, която към момента не била влязла в сила /вж. уточняваща молба от 06.06.2019 г. – л. 175 от делото/. С присъдата подсъдимата Д.Н.Д. била призната за виновна в това, че на 25.05.2017 г. около 06:00 ч. в гр. С., Софийска област при управление на МПС – л. а. „Тойота Корола“, с peг. № С09699АК по второкласен път II-16 в района на километър 54+480, с посока на движение от гр. С. към гр. С. е нарушила правилата за движение, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 ЗДвП, чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, като се движела с превишена скорост от 62 км./ч., в резултат на което по непредпазливост е причинила смъртта на Е.Г.Д. с ЕГН и средни телесни повреди на две лица, едно от които ищцата в настоящото производство С.Н.Д. - престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. В  хода на наказателното производство било установено, че Д. Н.Д. в района на местопроизшествието е управлявала л. а. „Тойота Корола“ с превишена скорост и не е контролирала непрекъснато превозното средство, вследствие на което е навлязла в лентата за насрещно движение и е реализирала ПТП с насрещно движещия се л. а. „Лендровър Дискавъри“. Настъпилият удар между двете МПС бил силен и почти челен, вследствие на което на място починала возещата се на предната дясна седалка Е.Г.Д., а на возещата се на задната седалка С.Н.Д. били причинени телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, в резултат на които тя търпяла болки и страдания, също описани в исковата молба като характер и интензитет. В исковата молба са описани като характер и интензитет и останалите неимуществени вреди, търпени от ищцата С.Н.Д., а именно страданието поради смъртта на майка ѝ, посочени са само в общ размер и търпените от нея имуществени вреди, описани са като характер и интензитет и неимуществените вреди, търпени от ищеца Н.С.Д. поради смъртта на съпругата му. Тъй като отговорността на виновния за ПТП водач на л. а. „Тойота Корола“ била застрахована при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ищците на 19.07.2018 г. депозирали искане до „ЕВРОИНС“ АД за плащане на застрахователно обезщетение. Във връзка с това искане ответникът платил на ищците следните суми: на Н.С.Д. – сумата от 56000 лв., представляваща обезщетение за  неимуществени вреди - страдание поради смъртта на съпругата му; на С.Н.Д. – сумата от 49000 лв., представляваща  обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на майка ѝ, както  и сумата от 23520 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, търпени в резултат на причинените ѝ при ПТП телесни увреждания. Определеното и платено от ответника обезщетение обаче не било достатъчно за репариране на търпените вреди, поради което се предявяват настоящите искове, доколкото ищците считат за справедливо обезщетение за търпяното от тях страдание поради смъртта на Е.Г.Д.  такова в размер 160000 лв. за всеки от ищците, а досежно търпените от ищцата С.Н.Д. болки и страдания поради нанесените ѝ телесни увреждания - такова в размер на 120000 лв. 

Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът не оспорва съществуването на твърдяното от ищците застрахователно правоотношение, както и факта на извършените плащания на ищците по предявената от тях извънсъдебна претенция в размерите, описани в исковата молба. Независимо от това оспорва исковете изцяло. Оспорва механизма на ПТП и причинната връзка между деянието и претендираните вреди, както и интензитета на търпените от ищците неимуществени вреди, а също и размера на претендираните от ищцата С.Н.Д. имуществени вреди, като в тази връзка излага самостоятелни доводи. Оспорва и правото на ищците да получат застрахователно обезщетение за търпяното от тях страдание поради смъртта на Е.Г.Д., тъй като по делото липсвали доказателства за особено близка духовна връзка с починалата, която връзка да обуславя настъпването на вредите. Навежда възражение за прекомерност на търсените обезщетения за неимуществени вреди, както и възражение за съпричиняване от страна на починалата Е.Г.Д. и на ищцата С.Н.Д. поради това, че към момента на ПТП и двете били без поставени обезопасителни колани. Излага самостоятелни доводи за неоснователност на исковете за плащане на обезщетение за забава. 

По искане на ответника с определение на САС от 27.12.2019 г. по ч. т. д. № 5092/2019 г. по описа на САС /след отмяна на определение на СОС от 09.09.2019 г. по делото/ е конституирано трето лице – помагач на ответника, а именно Агенция „Пътна инфраструктура“, което е изложило становище по делото за наличие на основания за търсене на отговорност на ответника поради настъпване на ПТП в резултат на виновното противоправно поведение на водача Д.Н.Д. /съответно за липса на основания за търсене на отговорност на третото лице – помагач в случай на насочване на претенция към него/, но не в претендирания размер, тъй като претенциите били завишени.  

С протоколно определение от 25.06.2020 г., влязло в сила като необжалвано, съдът е прекратил производството по делото в частта по предявените от С.Н.Д. обективно съединени искове за плащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, в размер на 690.89 лв. /след направено уточнение, че размерът на този иск е именно 690.90 лв., а не погрешно посоченият размер от 861.45 лв./, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от датата на ПТП до окончателното плащане.

Софийски окръжен съд след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Е.Г.Д. е починала на 25.05.2017 г. и ищците са нейни наследници – съпруг и дъщеря.

Не се спори по делото относно наличието на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно управляваното от Д.Н.Д. МПС, действал към датата на ПТП.

Не се спори по делото и относно факта, че по заявената от ищците извънсъдебна претенция за обезщетение във връзка с процесното ПТП ответникът е платил на ищците следните суми: на Н.С.Д. – сумата от 56000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на съпругата му; на С.Н.Д. – сумата от 49000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на майка ѝ, както и сумата от 23520 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, търпени в резултат на причинените ѝ при ПТП телесни увреждания. Съответно е налице извънсъдебно признание на исковете до горните размери.

От заключенията по допуснатите комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза и от обясненията на вещите лица в о. с з. се установява следното: Установява се следният механизъм на ПТП: На 25.05.2017 г. по второкласен път от републиканската пътна мрежа № 16, километър 54+480, в населено място - гр. С., област Софийска, към 06.00 ч. - светлата част на денонощието, нормална видимост, мокро асфалтово покритие, се движел лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № СО9699АК, управляван от Д.Н.Д. в посока гр. С. – гр. С. Платното за движение в този участък било двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична бяла непрекъсната линия М1. Вдясно на платното за движение се  намирало оформено тротоарно пространство, а вляво платното за движение било ограничено от отвесна бетонова стена с височина 1.5 м. Придвижвайки се по гореописания начин, л. а. „Тойота“ навлязъл в дясна за посоката му на движение хоризонтална крива, в края на която навлязъл с челната си част в лентата за насрещно движение и с челната си лява част се ударил в насрещно движещия се в дясната си пътна лента л. а. „Лендровър Дискавъри“ с рег. № СО6035ВН, управляван от Е.В.С. в посока гр. С. – гр. С. По време на ударния процес изцяло била погасена кинетичната енергия на л. а. „Тойота“ и му била придадена такава от л. а. „Лендровър Дискавъри“, вследствие на което „Тойота“-та продължила ротационното си движение и след като се завъртяла общо на около 180°, се установила на място. След удара л. а. „Лендровър Дискавъри“ продължил праволинейното си движение в посока напред и вляво по отношение първоначалната си посока на движение, след което се установил на място. Ударът между автомобилите настъпил изцяло в лентата за движение на л. а. „Лендровър Дискавъри“. Вдясно на дясната лента за движение в посока гр. С. – гр. С. се намирала секция от пътни знаци, ориентирани с лицевата си страна към ППС, движещи се от гр. С. към гр. С., в горната част на която се намирал пътен знак В26 - „Забранено е движение със скорост по-висока от означената“ с надпис на него „40“, а в долната част се намирал пътен знак В24 - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства с изключение на автомобили и мотоциклети с кош“. Същите пътни знаци се намирали и в обратна посока - ориентирани с лицевата си страна към ППС, движещи се в посока гр. С. – гр. С. Предвид мястото на удара и за двата автомобила е важал пътен знак В26 с надпис „40“. Към момента преди удара л.а. „Тойота“ се е движел със скорост около 62 км./ч., а л. а. „Лендровър Дискавъри“ се е движел със скорост около 64 км./ч. Опасната зона за спиране и на двата автомобила е била 47 м. Към момента на възникване на взаимната видимост между водачите на автомобилите челната част на л. а. „Тойота Корола“ е отстояла от мястото на удара на около 42 м., а челната част на л. а. „Лендровър Дискавъри“ е отстояла на около 43 м. от мястото на удара. От техническа гледна точка причината за възникване на ПТП са субективните действия на водача на л. а. „Тойота Карола“, който на пътно платно с двупосочно движение, когато платното за движение има две пътни ленти, е навлязъл и се е движел в лентата за насрещно движение. За водача на л. а. „Тойота“ ПТП е било предотвратимо при условие, че в зоната на ПТП не е навлизал и не се е движел в лентата за насрещно движение. За водача на л. а. „Лендровър Дискавъри“ ПТП е било непредотвратимо. Установява се още, че в резултат на ПТП Е.Г.Д. е получила следните травматични увреждания: счупване на костите на черепната основа, на първи шиен прешлен, субарахноиден кръвоизлив в областта на моста и малкия мозък и тилната част на главния мозък, мозъчна контузия тилно вляво, счупване на гръдната кост, на множество ребра по една и две линии, множествени контузии на белия дроб двустранно, аспирация на кръв, разкъсана капсула на черния дроб вдясно и излив на кръв в коремната кухина, контузии на тънкото черво, кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и крайниците. Констатираните увреждания са довели до смъртта ѝ, която предвид тежестта на уврежданията е настъпила бързо и е била неизбежна. Ищцата С.Н.Д. в резултат на ПТП е получила следните травматични увреждания: счупвания на ребра двустранно 4-то и 5-то вляво и 3-то и 4-то вдясно по аксиларната линия, двустранно счупване на раменете на срамната и на седалищните кости, счупване на сакрума, счупване на носни кости, травматично увреждане с последвала пареза на левия фибуларен нерв и травматични периорбитални хематоми. На ищцата е проведено оперативно лечение на фрактурите на таза, както и медикаментозна терапия с рехабилитация. Относно фрактурата на носните кости по делото няма приложена медицинска документация за състоянието на носа и евентуално проведеното лечение. Фрактурите на тазовия пръстен се възстановяват за срок от около 2 - 8 месеца за сакрума и 2 - 3 месеца за срамната и седалищните кости. Относно увреждането на фибуларния нерв - функцията на крайника не може да бъде възстановена в пълен обем. Това увреждане е необратимо и ще създава затруднения при придвижването на пострадалата доживотно. Лечението на ищцата е протекло в болнична и амбулаторна обстановка, пострадалата е изпитвала за продължителен период от време интензивни болки, които са намалели, като е възможно и към момента да не са изчезнали. По отношение на фрактурите е възможно възстановяване до степен на самообслужване и придвижване, като ще останат последици, изразяващи се най-вече в болезненост. Причинените при пътнотранспортното произшествие травматични увреждания ще имат негативно отражение върху живота на пострадалата. Увреждането на фибуларния нерв е довело до качествена и количествена промяна на походката, която е станала и по-нестабилна, като е завишен рискът от спъвания дори в малки неравности и последващи падания. От техническа и медицинска гледна точка предвид деформациите по л. а. „Тойота Корола“ травмите на пострадалите лица са получени от навлизане на части от купето в пътническия отсек и независимо от това дали са били с или без поставен обезопасителен колан намиращите се в купето получават дълбоки травми.           

           В същата насока /към установяване на горните факти/ са и показанията на свидетеля С. /показанията му кореспондират с приетото в заключението по комплексната експертиза относно механизма на ПТП/, както и представените по делото писмени доказателства – материали от наказателното производство и медицински документи.

           От показанията на свидетеля В. се установява, че цялото семейство на ищците живеели в едно домакинство, в една семейна къща. Семейството винаги било заедно. След смъртта на съпругата си ищецът Н.С.Д. започнал да не излиза, седял си в двора на къщата винаги умислен и пълен с тъга. И към момента състоянието му не било променено, на моменти „изключвал“, не бил общителен като преди това. Ищцата С.Н.Д. също приела тежко смъртта на майка си, не можела да разговаря на тази тема, очите ѝ се пълнели със сълзи при всеки опит за разговор. Самата тя изпитвала силни болки, два месеца след ПТП още била неподвижна, постепенно започнала придвижване с инвалидна количка, с патерици и накрая - с бастун. Споделила, че единият ѝ крак е по-къс от другия.

От заключението по допуснатата съдебно-психологическа експертиза се установява следното: Ищцата С.Н.Д.а непосредствено след инцидента е изпаднала в шоково състояние /остра стресова реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на „зашеметеност“ с известно стесняване на съзнанието, дезориентация, невъзможност за възприемане на информация и планиране на действията. Налице е непосредствена и ясно изразена по време връзка между влиянието на стресора и началото на описаната симптоматика, като вместо симптомите да отзвучат за няколко дни, поради тежките увреди при ищцата и смъртта на близък човек, те са придобили хроничен ход, като са се задълбочили и обогатили. Към настоящия момент персистират емоционалните нарушения, свързани с изживяване на тревожност, анхедония и дистимен тон на настроението на фона на значително снижен фрустрационен толеранс. Налице са и белези на социална дисфункция и промени в жизнените стереотипи, белези на дезорганизация на личността, изразяваща се в мащабна девалидизация - сякаш ищцата се е озовала в друг свят, в друга реалност, живее като на сън, в свой паралелен свят, все още не е намерила алтернативни механизми за справяне с болката от загубата като оставя на заден план собствените си соматични страдания. Ищецът Н.С.Д. след инцидента е изпаднал в шоково състояние /остра стресова реакция/, характеризираща се с първоначално състояние на „зашеметеност“ с известно стесняване на съзнанието, невъзможност за възприемане на информация и планиране на действията. Налице е  ясно изразена по време връзка между влиянието на стресора и началото на описаната симптоматика, като вместо симптомите да отзвучат за няколко дни, поради смъртта на близък човек, при ищеца те са придобили хроничен ход, като са се задълбочили и обогатили. Към настоящия момент персистират емоционалните нарушения, свързани с изживяване на депресивитет, анхедония и дистимен тон на настроението на фона на снижен биотонус и социална дисфункция, довели до промени в жизнените стереотипи. Налице са и белези на дезорганизация на личността, изразяваща се в мащабна девалидизация - суицидни мисли, усещане за  безпомощност, самота, отчаяние.

От представените по делото заявления се установява, че на 19.07.2018 г. ищците са предявили пред застрахователя претенциите си за плащане на обезщетения за търпените от тях в резултат на ПТП вреди. 

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а разглегдани по същество – основателни и следва да бъдат уважени по следните съображения:

Исковете са доказани по основание. Налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. На първо място се доказа надлежно по делото наличието на всички предпоставки по чл. 45 ЗЗД – установи се, че при описаните в исковата молба обстоятелства е настъпило ПТП, при което Е.Г.Д. – съпруга на Н.С.Д. и майка на С.Н.Д. е починала, а на ищцата С.Н.Д. са причинени телесни увреждания, поради което в резултат на ПТП ищците са претърпели неимуществени вреди – страдание поради смъртта на Е.Г.Д., а ищцата С.Н.Д. - и болки и страдания от причинените ѝ телесни увреждания. Установи се, че деянието, довело до увреждане на ищците, е извършено от Д.Н.Д. Установи се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и вредоносния резултат /съответно е неоснователно  възражението на ответника за липса на такава причинна връзка, но последното съдът излага само за пълнота на изложението, тъй като при наличие на извънсъдебно признание на исковете до размера на платените извънсъдебно от застрахователя суми това възражение не следва да се обсъжда/. Установи се и вината на Д.Н.Д. /презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства установиха вината на водача/. Установи се, че към момента на настъпване ПТП е действал валиден застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Д.Н.Д. МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира отговорността на ответника към ищците /не се и оспорва наличието на застрахователното правоотношение/. Установи се и родствената връзка между ищците и починалата Е.Г. Д. /и този факт също не се оспорва/, обусловила и установената по делото /със свидетелските показания, заключението по допуснатата съдебно-психологическа експертиза/ особено близка духовна връзка на ищците с починалата /съответно е неоснователно възражението на ответника в обратния смисъл/.

Възражението на ответника за съпричиняване от страна на починалата Е.Г.Д. и на ищцата С.Н.Д. поради това, че към момента на ПТП и двете били без поставени обезопасителни колани също не следва да се обсъжда с оглед извънсъдебното признание на исковете до размера на платените извънсъдебно от застрахователя суми /и доколкото не се твърди, че при извънсъдебното плащане на сумите застрахователят е отчел съпричиняване/, но за пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случай на разглеждането му това възражение би било неоснователно, тъй като се установи от доказателствата по делото, че от техническа и медицинска гледна точка /предвид деформациите по л. а. „Тойота Корола“/ травмите на пострадалите лица са получени от навлизане на части от купето в пътническия отсек и независимо от това дали са били с или без поставен обезопасителен колан намиращите се в купето получават дълбоки травми /а по отношение на починалата Е.Г.Д. са налице и данни, че същата е била с поставен колан/.          

Относно размера на исковете съдът намира следното:

По исковете, предявени от Н.С.Д.:

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на съпругата му Е.Г.Д.: 

Съдът намира, че този иск е изцяло доказан и по размер, като има предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о. и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.

В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на душевно страдание, търпяно от ищеца поради смъртта на неговата съпруга. Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването ѝ от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от показанията на свидетелите и предвид, че се касае за загуба на съпруга съдът намира, че съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта сумата, която би била справедлива, за да обезщети ищеца за търпените от него неимуществени вреди е в размер на 160000 лв. /съответно неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/. Тази сума е съобразена и с обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи. Съответно при платена извънсъдебно от застрахователя сума за обезщетение на тези вреди в размер на 56000 лв. с настоящото решение следва да се присъди останалата част от сумата, а именно 104000 лв.  

По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на Е.Г.Д.:  

С оглед изводите за основателност на главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди също е основателен и следва да бъде уважен по отношение на пълния размер на главния иск. Относно периода на дължимост на обезщетението за забава – същото се дължи от 20.10.2018 г. – датата, на която е ответникът е изпаднал в забава /застрахователната претенция е предявена пред застрахователя на 19.07.2018 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 19.10.2018 г. – присъствен ден и от следващия ден застрахователят е в забава; в тази връзка е основателно възражението на ответника относно началния момент, от който е дължимо обезщетение за забава/. Съобразно изложеното акцесорният иск следва да бъде отхвърлен за периода от датата на ПТП до 19.10.2018 г. /вкл./ 

По исковете, предявени от С.Н.Д.:

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на майка ѝ Е.Г.Д.: 

Съдът намира, че този иск е изцяло доказан и по размер, като има предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 г./, включително настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 г. по гр. д. № 876/2004 г. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008г. на ВКС, II т. о. и решение № 124/11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.

В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на душевно страдание, търпяно от ищцата поради смъртта на нейната майка. Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга – най-големи, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди. В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от показанията на свидетелите и предвид, че се касае за загуба на родител съдът намира, че съобразно възприетия с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта сумата, която би била справедлива, за да обезщети ищцата за търпените от нея неимуществени вреди е в размер на 160000 лв. /съответно неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/. Тази сума е съобразена и с обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи. Съответно при платена извънсъдебно от застрахователя сума за обезщетение на тези вреди в размер на 49000 лв. с настоящото решение следва да се присъди останалата част от сумата, а именно 111000 лв.  

По главния иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП телесни увреждания:

Съдът намира, че този иск е изцяло доказан и по размер, като има предвид следното:

Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се имат предвид на първо място видът и характерът на получените увреждания, които са множество и са тежки - счупвания на ребра двустранно 4-то и 5-то вляво и 3-то и 4-то вдясно по аксиларната линия, двустранно счупване на раменете на срамната и на седалищните кости, счупване на сакрума, счупване на носни кости, травматично увреждане с последвала пареза на левия фибуларен нерв и травматични периорбитални хематоми. Тези увреждания са причинили на ищцата болки и страдания, както и невъзможност да се обслужва сама за продължителен период от време, като възстановителният процес не е изцяло приключил - фрактурите на тазовия пръстен се възстановяват за срок от около 2 - 8 месеца за сакрума и 2 - 3 месеца за срамната и седалищните кости, като възстановяването е до степен на самообслужване и придвижване, но ще останат последици, изразяващи се най-вече в болезненост, а в резултат на увреждането на фибуларния нерв функцията на крайника не може да бъде възстановена в пълен обем, увреждането е необратимо и ще създава затруднения при придвижването на пострадалата доживотно.

Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи, отнесени и към възрастта на ищцата, а също и с оглед критерия справедливост съдът намира, че сумата от 120000 лв. би била справедлива, за да обезщети ищцата за търпените от нея болки и страдания в резултат на причинените ѝ телесни увреждания /съответно неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/. Тази сума е съобразена и с обсъдените конкретни факти по делото, които са обективно съществуващи. Съответно при платена извънсъдебно от застрахователя сума за обезщетение на тези вреди в размер на 23520 лв. с настоящото решение следва да се присъди останалата част от сумата, а именно 96480 лв.  

По акцесорните искове за плащане на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху сумите на главните искове за обезщетения за неимуществени вреди:

С оглед изводите за основателност на главните искове за плащане на обезщетения за неимуществени вреди акцесорните искове за плащане на обезщетения за забава в размер на законната лихва върху сумите на обезщетенията за неимуществени вреди също са основателни и следва да бъдат уважени по отношение на пълните размери на главните искове. Относно периода на дължимост на обезщетенията за забава – същите се дължат от 20.10.2018 г. – датата, на която е ответникът е изпаднал в забава /застрахователната претенция е предявена пред застрахователя на 19.07.2018 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на 19.10.2018 г. – присъствен ден и от следващия ден застрахователят е в забава; в тази връзка е основателно възражението на ответника относно началния момент, от който е дължимо обезщетение за забава/. Съобразно изложеното акцесорните искове следва да бъдат отхвърлени за периода от датата на ПТП до 19.10.2018 г. /вкл./ 

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за разноски:

Ищците са освободени от държавни такси и разноски по делото, с представения списък по чл. 80 ГПК претендира само присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По исковете, предявени от Н.С.Д., дължимото възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата е в размер на 3610 лв., съответно същото следва да се присъди. По исковете, предявени от С.Н.Д., дължимото възнаграждение е в размер на 3750 лв. по исковете за обезщетение за неимуществени вреди, представляващи  страдание поради смъртта на майката на ищцата, ведно с обезщетение за забава /на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата/ и в размер на 3424.40 лв. по исковете за обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, търпени в резултат на причинените на ищцата телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава /на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата/, съответно същите следва да се присъдят. Съобразно изложеното възнаграждение в общ размер от 10784.40 лв. следва да бъде присъдено в полза на адв. Н.Х.  

На ответника не следва да се присъждат разноски с оглед изхода на делото.

Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 12459.20 лв., както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 900 лв.   

Воден от горното, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Е“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., да плати на Н.С.Д. с ЕГН, адрес: гр. С., ул. „Панорамен път“ № 15 сумата от 104000 лв. /сто и четири хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - страдание поради смъртта на съпругата му Е.Г.Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 20.10.2018 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ акцесрония иск за плащане на обезщетение за забава за периода от 25.05.2017 г. до 19.10.2018 г. /вкл./.

ОСЪЖДА „Е“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., да плати на С.Н.Д. с ЕГН, адрес: гр. С., ул. „Княз Александър Дондуков – Корсаков“ № 53, ет. 2, ап. 2 сумата от 111000 лв. /сто и единадесет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за  неимуществени вреди - страдание поради смъртта на майка ѝ Е.Г.Д., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 25.05.2017 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 20.10.2018 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ акцесрония иск за плащане на обезщетение за забава за периода от 25.05.2017 г. до 19.10.2018 г. /вкл/.

ОСЪЖДА „Е“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., да плати на С.Н.Д. с ЕГН, адрес: гр. С., ул. „Княз Александър Дондуков – Корсаков“ № 53, ет. 2, ап. 2 сумата от 96480 лв. /деветдесет и шест хиляди четиристотин и осемдесет лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 25.05.2017 г., телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 20.10.2018 г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ акцесрония иск за плащане на обезщетение за забава за периода от 25.05.2017 г. до 19.10.2018 г. /вкл./.

ОСЪЖДА „Е“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., да плати на адв. Н.А. Х. от АК – К. с личен № ********** сумата от 10784.40 лв. /десет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на Н.С.Д. и С.Н.Д. безплатна адвокатска помощ по делото. 

ОСЪЖДА „Е“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от изпълнителните директори Й.Ц. и Р.Б., да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на 12459.20 лв. /дванадесет хиляди четиристотин петдесет и девет лева и двадесет стотинки/, както и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 900 лв. /деветстотин лева/.   

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Агенция „П.“, представлявана от председателя на УС Г.Т., със седалище: гр. С., бул. „Македония“ № 3 като трето лице – помагач на ответника „Е“ АД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: