РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Бургас, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100502003 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната
жалба на Д. С. С., чрез пълномощника й адв.Йордан Кебеджиев от АК Бургас против
решение № 2335 от 24.10.2022 г. по гр.д.5976/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, В
ЧАСТТА му, с която е уважена молбата за домашно насилие и на въззивницата е наложена
мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, а именно – постановена е незабавна защита спрямо Б. Б. Л.,
от ***, ЕГН **********, за осъществено по отношение на него на 04.09.2022 г. психическо
и емоционално домашно насилие от страна на въззивницата Д. С. С., като въззивницата е
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Б. Л., и й е
наложена глоба в размер на 200 лв, платима по сметка на БРС.
Твърди се, че решението на БРС е незаконосъобразно и неправилно, постановено
в нарушение на процесуалния закон - чл.235 и чл.236, ал.2 ГПК и в нарушение на
материалния закон - чл.2 ЗЗДН, поради което се претендира то да бъде отменено и вместо
него да се постанови отхвърляне на молбата за домашно насилие по ЗЗДН.
По отношение на нарушението на процесуалния закон (чл.235 и чд.236, ал.2
ГПК) се твърди, че първоинстанционният съд не е направил цялостен и задълбочен анализ
на събраните доказателства и не е изложил мотиви по направените от ответната страна
възражения по съществото на спора, оспорвания на доказателствата представени от
молителя и доказателствени искания. Сочи се, че съдът е приел за безспорно установени и
законосъобразни представените звукозаписи от молителя на 2 бр. флаш памет, като не се е
произнесъл по направените в тази връзка от процесуалния представител на ответницата
възражения, както в отговора на молбата, така и в съдебно заседание на 24.10.2022 г., а
именно - възражението за недопустимост на приемането на тези 2 бр. флаш памети със
звукозаписи, поради разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията на РБългария; както и
1
оспорването на истинността и на автентичността на двата звукозаписа, поради извършено
техническо манипулиране и въздействие върху тях. Твърди се, че съдът е допуснал
процесуално нарушение като не е открил процедура по оспорването на двата звукозаписа и
не е допуснал поисканата от ответната страна съдебно-техническа експертиза от специалист,
който след като изследва оригиналния носител за направата на звукозаписите /телефон или
друго средство/, оригиналното техническо средство /а не презаписа-приложените флашки по
делото/, да установи кои са лицата със записаните гласовете на звукозаписите, извършено ли
е техническо въздействие и манипулиране на звукозаписите, респективно подправка на
същите, като се даде и в текст действителното съдържание на звукозаписите. Сочи се, че
поради необсъждането и недопускането на поисканите доказателства от ответницата, се
накърнява правото й на защита, което опорочава постановения съдебен акт.
На второ място се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение и с
недопускането на ответницата да даде обяснения по предмета на спора във връзка с
твърдяното в Молбата за защита от домашно насилие.
На следващо място се твърди, че е ограничено правото на защита на ответницата
с недопускането на поискания от нея още с Отговора на молбата и в съдебно заседание един
свидетел, който макар да не е бил пряк очевидец на случилото се на 4.09.2022 г. в
болничната стая на МБАЛ-Бургас, е бил очевидец и „има впечатления непосредствено след
разговора на страните по делото какво е било действителното състояние на детето”.
На последно място се твърди, че е налице съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в това, че в мотивите си съдът приема, че в случая е налице емоционално
насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, а в диспозитива на решението налага мярка за незабавна
защита спрямо Б. Б. Л. за осъществено по отношение на него на 4.09.2022 г. от ответницата
„психическо и емоционално домашно насилие”. Отделно се твърди, че не е изложил мотиви
в какво се изразява приетото от „емоционално насилие” спрямо детето на страните.
По отношение на нарушението на материалния закон (чл. 2 и чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН)
се твърди, че тежестта на доказване на твърдяното в молбата за домашно насилие и
Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е върху молителя, кой то в случая не е успял да докаже при
пълно и главно доказване, факта на противоправно поведение на ответницата съдържащи
белезите на домашно насилие по чл.2 ЗЗДН. Твърди се, че е невярно приетото от съда, че е
налице пълно съответствие между Молбата за домашно насилие и Декларацията на
молителя по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Твърди се, че декларацията е бланкетна и в нея липсват
конкретно посочени действия за твърдения в Молбата психически и емоционален тормоз
върху детето на страните. Сочи се, че законодателят е придал самостоятелно и презумптивно
доказателствено значение на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН относно твърдения акт на
домашно насилие, но в случая в представената от молителя Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН
липсват конкретно посочени действия и изрази на ответницата за твърдения акт на домашно
насилие от нея.
Сочи се, че представеният по делото Социален доклад въобще не е обсъден и взет
предвид от съда.
Направено е искане молбата да се отхвърли като недоказана.
С позоваване на допуснатите от първоинстанционния съд процесуални
нарушения са заявени искания по доказателствата, допуснати от въззивния съд както на
основание чл.266, ал.3 ГПК, така и предвид обстоятелството, че твърдението на молителя е
за осъществяване на акт на домашно насилие по отношение на ненавършило пълнолетие
лице.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
В законовия срок против въззивната жалба е подаден писмен отговор от Б. Б. Л., с
2
ЕГН **********, чрез неговия баща Б. М. Л., с който въззивната жалба на ответницата С. се
оспорва като неоснователна и недоказана.
Твърди се, че поради неясните формулировки и неверните твърдения във
въззивната жалба, защитата на въззиваемия е сериозно затруднена
По същество жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че
противно на оплакванията на въззивницата, първоинстанционният съд детайлно и
обстоятелствено се е запознал със спора между страните, както и с представените
доказателства, установил е акт на домашно насилие осъществен по отношения малолетния
Б. Б. Л. от неговата майка Д. С., изразяващ се в упражнено емоционално и психическо
домашно насилие на 04.09.2022 г. в УМБАЛ Бургас, поради което правилно е постановил
Заповед за незабавна защита № 60 от 24.10.2022 г. спрямо Б. Б. Л. срещу въззивницата. Сочи
се, че мотивите на съда са подробни и обосновани, като са обсъдени всички доказателства
събрани по делото в хода на съдебното производство.
Оспорват се оплакванията във въззивната жалба за допуснати от съда
процесуални нарушения. Твърди се още, че първоинстанционният съд е допуснал обяснения
на страните на основание чл.176 от ГПК за пълното изясняване на фактическата обстановка
и с основна цел - защита на законните интереси и права на малолетното дете. По отношение
на оплакването на въззивницата, че тя не е била допусната да даде обяснения, по предмета
на спора се твърди, че такова искане не е било направено от процесуалния й представител.
Оспорва се оплакването, че съдът не е взел отношение по „възраженията по същество", като
се твърди, че процесуалният представител на въззивната страна не е направил релевантни
възражения в производството и/или ако са направени, то не са реализирани в допустимата
съдебна фаза. По отношение на искането на процесуалния представил на въззивницата за
назначаване на съдебно-техническа експертиза, във връзка с оспорването от него на
автентичността и истинността на двата звукозаписа, предоставени под формата на флаш
памет, и твърдението, че те са манипулирани, се твърди, че това доказателствено искане е
преклудирано, тъй като е направено не в хода на съдебното дирене, а в хода „по същество" и
не е направено с отговора на молбата на за домашно насилие.
Оспорва се оплакването на въззивницата, че при заявеното от процесуалния й
представител оспорване на автентичността на звукозаписите, съдът не е открил процедура
по оспорването им. Твърди се, че съдът е спазил законовите процедури и не е нарушено
нито правото на защита на страните, нито е налице процесуално нарушение, включително и
такова на материалния закон.
Оспорва се твърдението на въззивницата за недопустимост на приемането на
звукозаписите, поради разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България.
Твърди се, че дали едно лице може и/или не може да записва друго, не е предмет на
настоящия спор; предвид отношението на Д. С. към малолетния Б. Л., довели, до
осъществения акт на домашно насилие, разпоредбите, отнасящи се за записване на
звукозапис, са не само ирелевантни, но и индиция за поредна дезинтересираност на майката
към най-основното, а именно здравето и интереса на детето; изложените оплаквания на
въззивницата сочат, че проблемът за нея не е влошеното емоционално състояние на детето, а
дали същата е записвана или не; за бащата Б. Л. не е останала друга възможност за
доказване на упражнявания върху детето емоционален и психически натиск, освен чрез този
способ; възражението по недопустимост на това доказателство, е очевидна индиция за опит
да се избегне установяването, че в звукозаписите е именно гласът на въззивницата.
По отношение на искането за допускане на свидетел на ответната страна в
първоинстанционното производство се сочи, че съдът правилно не то е допуснал, тъй като
свидетелят не е присъствал на акта на емоционално насилие.
Оспорва се твърдението във въззивната жалба за липсата на мотивираност на
решението, както и за наличие на „разминаване“ между мотивите и диспозитива на
3
съдебния акт.
Оспорват се оплакванията за нарушаване на материалния закон. Изложени са
съображения, че актът на домашно насилие, осъществен от Д. С. е недвусмислено доказан от
представените по делото доказателства, като по отношение декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН
се твърди, че същата отговаря на всички законови изисквания, както и реквизити, уредени в
чл. 9 от ЗЗДН. По отношение на изготвения от Агенция социално подпомагане социален
доклад, се сочи, че съдът се е съобразил с него независимо, че същият не е бил пълен,
поради грешка на АСП - Бургас и липсата на разговор с бащата.
Оспорени са направените с въззивната жалба доказателствени искания. На първо
място - поради липсата на основание по чл.266, ал.3 ГПК - поради липсата на допуснато от
съда процесуално нарушение при недопускане на експертиза (тъй като такова искане не е
направено в срок, а едва в хода по съществото на спора). По отношение на поисканото
гласно доказателство се твърди, че е неясно какво ще бъде доказано с показанията на този
свидетел, предвид факта, че същият не е присъствал на акта.
С отговора на въззивната жалба е депозирана и насрещна въззивна жалба,
против постановените мерки за защита от домашно насилие, за които се твърди, че не са
достатъчни за защита интересите и най-вече психическото и здравословно състояние на
малолетния Б. Л. (син). Твърди се, че поради обстоятелството, че детето продължава да
съжителства със своята майка, бащата Б. Л. няма и не може да има възможност да проследи,
дали майката изпълнява постановената мярка за въздържане и дали не продължава да
извършва актове за домашно насилие. В подкрепа на това свое твърдение, въззивникът по
насрещната въззивна жалба представя веществено доказателствено средство под формата на
компактдиск, съдържащо звукозапис на разговор между Б. Л. (баща) и Б. Л. (син) от
29.10.2022 г. като в насрещната си въззивна жалба излага в текстов вид приложените
звукозаписи и прави доказателствено искане - същите да бъдат изслушани в открито
съдебно заседание и/или да се назначи сьдебно-техническа експертиза, която да установи
съответствието между звукозаписа и текстовото извлечение. Твърди се, че разговорът и
фактите, които се установяват от баща и син, се явяват нововъзникнали и от значение за
делото, но най-вече от значение за промяна и допълване на мерките за защита от домашно
насилие. Твърди се, че от разговорите между двамата, се установява, че детето не желае да
сподели пред социалните работници за реални и конкретно извършени действия от майката,
които водят до обосновано съмнение да се счита, че емоционалният тормоз не е приключил.
Приложеният към насрещната въззивна жалба компактдиск не е приет като доказателства
във въззивното производство.
Претендира се съдът да потвърди първоинстанционното решение, като допълни
същото само по отношение мерките за защита, като в окончателната Заповед за защита от
домашно насилие се постановят освен въздържане от извършване на домашно насилие, и:
Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от
съда; Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището и местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия, определени от съда и при
максимално допустимия срок от 18 месеца; Временно да се определи местоживеенето на
детето при родителя, който не е извършил насилието, при условия определени от съда за
максимално допустимия срок от 18 месеца; и да се задължи извършителя на насилието да
посещава специализирани програми.
Претендират се съдебни разноски.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото, вкл.във въззивното
производство доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по реда на чл.12,
ал.1 от ЗЗДН по молбата на Б. М. Л., в качеството му на баща и законен представител на
малолетния Б. Б. Л., за издаване заповед за защита срещу Д. С. С. за осъществено от нея,
4
спрямо малолетното дете, емоционално домашно насилие на 04.09.2022 г., изразяващо се
във „вменяване на вина при противни желания и намерения на детето, различни от тези на
майката, като например желанието баща му да остане при него в болницата, да посещава и
вижда по-често баща си, включително да учи и живее при него в София; вменяване, че ако
не я слуша, не изпълнява нейните заръки и указания, ако продължава да споделя своите
желания на баща си, това би имало последствия за него, включително последствия за
майката – тя щяла да се разболее или да й се случи нещо лошо“. Твърди се, че този
психологически тормоз е довел до сериозно увреждане на психиката и емоционалното
състояние на детето. Претендира се издаване на заповед за незабавна защита, след което – и
издаване на окончателна заповед за защита, като в хода по същество, процесуалният
представител на молителя заявява искане за налагане на мерки – да се постанови ответница
да се въздържа от домашно насилие и да се отстрани от съвместно обитавания с малолетния
Б. Л. дом. Към молбата са приложени писмени доказателства и 2 бр.звукозаписи, записани
на флаш памет. След оставяне на молбата без движение, в изпълнение на указанията на съда
е представена и Декларация за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която
молителят Б. Б. Л. чрез баща си Б. М. Л. декларира, че Д. С. С., майка на пострадалия, е
„осъществила акт на домашно насилие над детето, изразяващ се в следното: нанесен
психологически и емоционален тормоз в гр.Бургас, Университетска болница Бургас, на
04.09.2022 г., сутринта между 10 ч.и 11 ч. чрез вербални действия по всяване на тревога,
страх, безпокойство, внушение и манипулации“.
Съдът е издал Заповед за незабавна защита като е задължил ответницата С. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Б. Л..
В законовия срок ответницата Д. С. е подала писмен отговор, с който е оспорила
подадената молба като неоснователна. Излага своите твърдения по фактите, като не отрича,
че на 04.09.2022 г., след извършена операция на детето Б., заради предписанията на лекарите
детето да почива спокойно , да спи през деня, да не се натоварва, и да се пази от инфекции и
вируси, тъй като имунната му система е с намален обем на защита с оглед претърпените
увреждания, е помолила бащата на детето и мака му (баба на детето) да излязат от
болничната стая, за да оставят детето да почива спокойно, като се върнат по-късно. Твърди,
че на тази нейна молба молителят е отговорил „Ти си смешна и жалка“ и е проявил обидно
отношение към нея, с което я е накарал да се почувства унизена и пренебрегната като майка.
Отрича да е отправяла заплахи към детето и да е манипулирала психиката му, като твърди,
че детето е било спокойно и е разговаряло с двамата си родители, тъй като и медицинската
сестра, която е била помолена от ответницата да обясни на бащата и бабата, че е добре да
напуснат болничната стая, е отказала да се намеси, като по този начин бащата и неговата
майка са оставали в стаята до 16 часа. С отговора на молбата е заявено, че е недопустимо, с
оглед нормата на чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България, приемането като
доказателства по делото на представените звукозаписи, тъй като никой не може да бъде
следен, фотографиран, филмиран и записван без негово знание или въпреки неговото
изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Звукозаписите са оспорени и
като неавтентични, неистински и технически манипулирани.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е налице
осъществен от ответницата С. акт на домашно насилие спрямо детето Б. Б. Л., поради което
е наложил мярка за незабавна защита спрямо Б. Б. Л., за осъществено по отношение на него
на 04.09.2022 г. психическо и емоционално домашно насилие от страна на Д. С. С., като е
задължил Д. С. С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Б. Л., и й е
наложил глоба в размер на 200 лв. Ответницата С. е осъдена да заплати на молителя Б. Б. Л.,
действащ чрез своя баща и законен представител Б. М. Л., деловодни разноски в размер на
400 лв, както и по сметката на БРС - държавна такса в размер на 25 лв. Съдът е издал
заповед за защита. Първоинстанционният съд е приел, че макар в резултат на влошени
между родителите отношения, и дори да са налице само реплики, отправени към детето, с
5
цел осъществяване на натиск върху него, то да вземе решение в една или друга насока
против волята си, това следва де се приеме за емоционално насилие, по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН. Съдът е посочил, че кредитира представения от молителя и изслушан в съдебно
заседание звукозапис, който, според него, съответства на изложеното в молбата и в
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, както и с дадените от страните обяснения по реда на чл.
176 от ГПК. Съдът е посочил, че намира под въпрос доколко е морално човек да бъде
записван и провокиран към определено поведение, по отношение на детето му, с цел
изготвяне на звукозапис и неговото използване, но самото отправяне на реплики към детето,
от страна на ответницата с цел детето да извърши нещо противно на волята, надскача
възпитателната роля на родителя, е емоционално насилие.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният
съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а се установява и от представеното Удостоверение за
раждане, че детето Б. Б. Л. е син на молителя Б. М. Л. и ответницата Д. С. С.. Не е спорно, че
със споразумение от 23.07.2016 г. (представено по делото), родителите са постигнали
съгласие упражняването на родителските права върху детето да бъдат предоставени на
майката и местоживеенето на детето да бъде при неговата майка, като са уговорени
размерът на дължимата от бащата издръжка за детето и режимът на лични отношения.
Не е спорно, че на 30.08.2022 г. детето Б. е претърпяло злополука при каране на
велосипед, в резултат на което е било оперирано на 31.08.2022 г. в МБАЛ Бургас и му е
отстранен далакът.
Не е спорно, че от извеждане на детето от реанимация на 01.09.2022 г. и
преместването му в Първо отделение по хирургия в МБАЛ Бургас, до 03.09.2022 г.,
ответницата е била придружител на детето, полагайки непосредствените грижи за него.
Не е спорно, че на 03.09.2022 г. бащата Б. М. Л. и неговата майка – св.К. Б. Л. са
пристигнали в болницата, след което бащата е останал като придружител на детето в
болничната стая от вечерта на 03.09.2022 г. до следващия ден, а ответницата се е прибрала у
дома.
Не е спорно, а се установява и от показанията на св.Л.а, че на 04.09.2022 г.,
връщайки се в болницата, ответницата е поискала бащата и бабата на детето да напуснат
болничната стая, като св.Л.а е излязла от стаята, а молителят е отказал да напусне стаята.
Спорно по делото е, представените по делото от молителя Л. два звукозаписа
(направени от него без знанието и съгласието на ответницата С.), могат ли да бъдат
ползвани като доказателства по делото, предвид разпоредбата на чл.32, ал.2 от
Конституцията на РБългария; вярно ли отразяват проведения на 04.09.2022 г. в болничната
стая и пред детето разговор; били ли са манипулирани технически.
Спорно по делото е, изричала ли е ответницата С. реплики към детето, насочени
към вменяване на вина у детето, че ако не изпълнява нейните искания (конкретно – ако не
каже на баща си да напусне болничната стая), тя ще се разболее или ще й се случи нещо
лошо. Спорно е още, ако ответницата е изрекла цитираните от молителя в молбата му
реплики, това представлява ли акт на психологическо и емоционално насилие по смисъла на
чл.2 от ЗЗДН.
Предвид обстоятелството, че детето, от чието име е подадена молбата за защита
от домашно насилие, е син на молителя Б. М. Л. и на ответницата по молбата Д. С., и
твърдението в молбата е за осъществен акт на домашно насилие на 04.09.2022 г., съдът
намира, че молбата е допустима, доколкото молителят попада в кръга на лицата, имащи
право на защита, а ответницата - в кръга на лицата, посочени като извършители съгласно
6
чл.3, т.4 ЗЗДН, и молбата за защита е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок
по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
Относно основателността на молбата, съдът намира следното:
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална дефиниция на понятията
"психическо и емоционално насилие", но наложеното в практиката разбиране е, че се касае
за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или
заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване,
порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до намаляване
самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство, да
предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи
психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл.3 от ЕКЗПЧОС,
провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Съгласно
наложилата се съдебна практика, преценката за наличие на психическо и емоционално
насилие е винаги конкретна и следва да бъде извършена не само с оглед на индивидуално
сочен от молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на сложените между страните
взаимоотношения във времето.
Поради специфичната сфера на проявление на актовете на домашно насилие и
невъзможността, в по-голяма част от случаите, такова насилие да бъде доказано с
предвидените в ГПК доказателствени средства, съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, при липса на
други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита само на основание декларация
на молителя по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която се ползва със самостоятелна доказателствена
стойност. Доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН обаче не следва
да е разколебана с оглед останалия, събран по делото доказателствен материал. При липса
на проведено насрещно доказване от ответната страна, декларацията има качеството на
достатъчно доказателство за основателност на депозираната молба.
С оглед изложеното, съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната
жалба на ответницата, че тежестта на доказване на твърдяното в молбата за домашно
насилие и Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е върху молителя. В случая, макар да не
преповтаря цитираните в молбата реплики на ответницата, по твърдение на молителя –
изречени от нея в болничната стая на детето на 04.09.2022 г., представената от молителя
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН е достатъчно конкретна - посочени са датата и мястото, както
и естеството на извършеното от молителката – „вербални действия по всяване на тревога,
страх, безпокойство, внушение и манипулация“, поради което съдът намира за
неоснователно оплакването във въззивната жалба на ответницата, че декларацията е
бланкетна и че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице пълно
съответствие между Молбата за домашно насилие и Декларацията на молителя по чл.9, ал.3
ЗЗДН.
Съдът намира обаче, че доказателствената сила на представената от молителя
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН досежно извършването от ответницата на акт на домашно
7
насилие, е разколебана от събраните по делото доказателства, вкл.от представените от самия
молител звукозаписи.
По отношение на доказателствата, на първо място (с оглед и изрично заявените
от ответната страна възражения в тази насока в отговора й на молбата, както и във
въззивната жалба), настоящият състав намира, че следва да обсъди като допустими
представените с молбата за предоставяне на защита от домашно насилие, два аудиозаписа.
Действително, в защита на закрепеното в чл.32, ал.1 от КРБ право на зачитане на
личния и семеен живот, съгласно чл.32, ал.2 от Конституцията, никой не може да бъде следен,
фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово
знание или въпреки негово изрично несъгласие. Забраната, предвидена в чл.32, ал.2 от КРБ
не е абсолютна, тъй като може да се дерогира от закон – но само в случаи, изрично
определени по основание и ред в закон (чл.32, ал.2, предл.последно от КРБ). Дерогиране на
забраната по чл.32, ал.2 от КРБ е предвидено с разпоредби в Закона за специалните
разузнавателни средства и в Закона за защита на личните данни.
В настоящия случай записването на ответницата от молителя е било без нейно
знание и съгласие, и не са били налице изключения, предвидени в посочените по-горе
закони, в които да дерогират забраната по чл.32, ал.2 от КРБ.
Съдебната практика приема, че посочените изключения от забраната, въведена в
чл.32, ал.2 от КРБ са само примерни, а не изчерпателни.
В настоящия случай, предвид характера на производството и твърдението за
извършен акт на домашно насилие по отношение на малолетно дете, настоящият състав
приема, че с оглед защитата на интересите на малолетното дете, представените с молбата
два звукозаписа следва да бъдат обсъдени, независимо, че намира по принцип за укоримо
извършването на звукозапис, без знанието на ответницата и очевидно – с намерението той
да бъде ползван като доказателство в бъдещо съдебно производство с цел увреждане на
интереса на записвания, което безспорно представлява намеса в личния живот на записвания и
нарушава неприкосновеността на личния й живот.
В този смисъл съдът приема, че е неоснователно оплакването във въззивната
жалба на ответницата, че въпреки възражението й, че е недопустимо приемането като
доказателства на тези 2 бр.флаш памети със звукозаписи поради нарушение на разпоредбата
на чл.32, ал.2 от КРБ, първоинстанционният съд ги е приел като доказателства и ги е
обсъдил.
С оглед заключението на вещото лице по допуснатата във въззивното
производство Съдебно-техническа експертиза, съдът намира за недоказано оспорването от
ответницата на истинността и автентичността на двата звукозаписа, поради извършено
техническо манипулиране и въздействие върху тях. От заявеното от ответницата в
първоинстанционното производство по реда на чл.176 ГПК („Вероятно е моят глас. Не съм
сигурна“; „Вероятно е да е моят глас. На 04.09.2022 г. в болницата имаше среща между нас,
мен и бащата, като имаше спор между нас за това да остане“), и при липсата на доказване на
извършена манипулация на звукозаписа, съдът приема, че звукозаписът отразява изречените
от страните реплики, вкл.от ответницата.
По изложените съображения, съдът намира, че представените с молбата два
аудиозаписа следва да бъдат обсъдени като доказателства по делото.
8
От представените от страните доказателства (писмени, гласни, аудиозаписи и
СТЕ), съдът намира за недоказано извършването от ответницата на 04.09.2022 г. на
твърдения акт на психическо и емоционално домашно насилие.
Действително, установява се от представените аудиозаписи, че в проведения на
04.09.2022 г. в болничната стая на детето Б. разговор, ответницата многократно е искала от
бащата на детето да напусне стаята, неколкократно е поискала от самото дете да помоли
баща си да напусне стаята, а с оглед заключението по СТЕ, че не се констатира техническо
манипулиране на записа, дори е изрекла фразата „Ти искаш ли аз да съм болна? Искаш ли?“.
Установява се, че при този разговор, детето е било притеснено, ставайки
свидетел и участник в спора на своите родители. Установява се, че детето се е опитало да
намери начин да преустанови спора между родителите си, както и да угоди и на двамата си
родители („Аз не участвам тука в разговорите“; „не искам да си говорите така, разберете“;
„Ще му кажа само да не те обижда“; „Може ли да е тука…“…). От реакцията на детето при
записаните разговори в болничната стая се установява констатирания и в представения по
делото социален доклад конфликт на лоялност към родителите му, в който е поставено
детето Б..
От всички доказателства по делото явстват изключително влошените отношения
между двамата родители, влошената им комуникация, както и опитите на всеки от тях да
привлече детето на своя страна. Проведеният разговор между двамата родители в
болничната стая, в присъствието на детето, се отличава с изключителна емоционалност,
нервност от страна на майката и провокации от страна на бащата, който в момента
извършва запис на случващото се („Я не може! И кой казва, че не може“; „Ха ха ха … Ти си
смешна“; „Ти си смешна“; „Погледни детето! Не иска да ти говори. Какво е това нещо? Я се
успокой малко!“; „Борка, тя да извика който й се иска, не се притеснявай, тя просто не знае
какво иска!“).
Настоящият състав приема, че независимо от изключително напрегнатия
разговор, на който детето е станало свидетел на 04.09.2022 г. между 10 ч. е 11 ч. в
болничната стая, от доказателствата по делото не се установяват изложените в молбата и
декларацията твърдения за осъществено психическо и емоционално насилие от ответницата
спрямо детето Б.. Както се посочи по-горе, от всички доказателствата по делото безспорно
се установява, че родителите са в конфликтни отношения, което се отразява негативно върху
емоционалното състояние на детето. Според съда обаче не може обаче да се направи извод,
че с поведението си към детето на 04.09.2022 г., ответницата е осъществила домашно
насилие, дори това поведение да е създало негативни емоции у него. На първо място, според
съда, описаното и доказано поведение на майката, макар и неприемливо (доколкото майката
не е успяла да овладее своята емоционалност и да не се поддаде на провокациите на бащата)
не е било с такава степен на интензитет, че да постави в риск и опасност психиката и
здравето на детето и да създаде пряка опасност за здравето му. От данните по делото не се
установяват твърденията в молбата, че извършените от ответницата действия са повлияли
негативно на психиката на детето. От твърденията в молбата за защита от домашно насилие
(т.8) се установява, че значително преди твърдения акт на домашно насилие, детето е било
записано да посещава сеанси при психотерапевт, докато е при баща си в София.
Представеното с молбата Психологическо становище от 05.09.2022 г., изготвено от
психотерапевт към БОАП „К.Г.Юнг“ гр.София не може да бъде ценено като доказателство
по делото, тъй като по характера си представлява свидетелски показания в писмен вид. От
приетия по делото Социален доклад се установява, че при проведената среща детето е било
леко притеснено, но е отговаряло на въпросите „бързо и без да се замисля преди да
отговори“. На въпросите за родителите му, детето едва се е сдържало да не се разплаче.
Според социалния работник, детето е емоционално привързано и към двамата си родители,
твърди, че се разбира добре с тях и е лоялно и към двамата. По повод случилото се на
9
04.09.2022 г. в доклада е посочено, че детето е заявило, че е повярвало, че на майка му със
сигурност е щяло да й стане лошо; заявило е, че му е неприятно родителите му да се карат
пред него и се е натъжило, когато е разказвало за спора между родителите му в болничната
стая, кой да остане с него.
Изложеното в социалния доклад, изготвен около месец и половина след
случилото се, не сочи на негативно повлияване на психическата и емоционална стабилност
на детето, които да създават пряка опасност за здравето му, и което повлияване да е резултат
от поведението на майката на 04.09.2022 г. Доколкото детето взе пак изпитва притеснение,
то според настоящия състав, е резултат от неразбирателството на родителите му и от опита
на всеки от тях да привлече детето на своя страна, поставяйки го в конфликт на лоялност
към своите родители.
Показанията на свидетелите К. Л. и Г. Р. не променят изводите на съда за липсата
на осъществено домашно насилие от майката спрямо детето на 04.09.2022 г. Св.Л. (майка на
молителя Б. М. Л.) говори предимно за отношенията между сина й и ответницата и за начина
на обгрижване на детето в болницата. Твърденията й, че е чула ответницата да казва на
детето, че ако не каже на баща си да си тръгне, мама ще се разболее, както и описаната от
нея реакция на бащата, не кореспондират с представените от молителя звукозаписи.
Показанията й, че детето се е разплакало и не е искало баща му да си ходи, сами по себе си
не сочат на акт на домашно насилие, осъществен от майката. Св.Р. е присъствала само на
молбата на ответницата „да изгони бащата“ и на реакцията на детето, което е заявило, че
иска баща му да остане.
На следващо място, както се посочи по-горе, от представените звукозаписи може
да се направи извод, че при възникналата ситуация, в която майката е поискала бащата и
бабата на детето да напуснат болничната стая, бащата съзнателно е провокирал ответницата,
знаейки, че в момента я записва, и че тези записи ще бъдат ползвани впоследствие в бъдещо
съдебно производство. В подкрепа на този извод са и думите на молителя към детето –
„Тате се е погрижил за всичко! Спокойно, имай търпение!“; „А ти трябва да внимаваш какво
говориш, защото всяко нещо, което говориш, има някакво значение! Разбираш ли?“.
Следва да се посочи, че целта на производството по ЗЗДН е да даде бърза и
своевременна защита на лица, които се намират в риск по повод упражнено по отношение на
тях насилие, а не да служи за разрешаване на други спорове между страните (в случая – на
спора за родителските права по отношение на детето, по който е образувано гр.д.6028/2022
г. по описа на БРС). Ето защо в случая, предвид отсъствието на признаци за оказано
психическо или емоционално насилие спрямо детето Б. от неговата майка на 04.09.2022 г.,
не е налице и необходимост за предприемане на мерки за защита.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на молбата.
Поради отмяната на решението на БРС в частта, с която съдът е приел, че е
налице осъществен акт на домашно насилие, съдът няма да разглежда насрещната въззивна
жалба, касаеща наложените мерки за защита от домашно насилие.
Предвид постановения резултат, на въззиваемия-молител Б. Л., не се дължат
съдебни разноски. Доколкото въззивницата-ответник не е заявила искане за присъждане на
разноски, такива не й се дължат. От изхода на въззивното дело следва, че въззивницата С. не
дължи на БОС държавна такса за въззивната си жалба. Съгласно чл.11, ал.3 ЗЗДН, молителят
Б. Б. Л. също не дължи държавна такса, тъй като не е навършил 18-годишна възраст, поради
което държавната такса следва да остане в тежест на бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд,
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2335 от 24.10.2022 г. по гр.д.5976/2022 г. по описа на
Районен съд Бургас, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Б. Л. с ЕГН **********, действащ чрез
баща си Б. М. Л. с ЕГН **********, за издаване на заповед за защита от домашно насилие
срещу Д. С. С. с ЕГН ********** за осъществено от нея по отношение на Б. Б. Л. с ЕГН
**********, на 04.09.2022 г. психическо и емоционално домашно насилие, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ Заповед за защита на Б. Б. Л. с ЕГН **********,
действащ чрез баща си Б. М. Л. с ЕГН **********, от домашно насилие срещу Д. С. С. с
ЕГН ********** за осъществено от нея по отношение на Б. Б. Л. с ЕГН **********, на
04.09.2022 г. психическо и емоционално домашно насилие.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11