№ 309 / 29.8.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 29.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми август две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Николинка Александрова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1157 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12 – 001118 от 09.07.2018г., на Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, на дружеството ,,Б. С.” АД, с ЕИК: ********* е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда.
Недоволен от наказателното постановление е останало санкционираното дружество. В жалбата си до съда се навеждат оплаквания, че санкциониращият акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, размерът на наложеното наказание не е бил съобразен с тежестта на извършеното административно деяние и случаят се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В заключение се иска от съда да отмени наказателното постановление или алтернативно да измени същото по отношение на размера на наложеното наказание.
Жалбоподателят ,,Б. С.” АД, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява, но в писмена молба до съда заявява, че поддържа жалбата.
Административно – наказващият орган Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, редовно призован, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Районен съд – гр.Монтана, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с правото да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът възприема за установено следното:
На 23.03.2018г., в производствена база, находяща се в гр.Монтана, ул. ,,Д.” № 25, който обект е бил на ,,Б. С.” АД, при извършена проверка от служители в инспекцията по труда главен инспектор З. А. и главен инспектор Л. Р. било установено, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от М.П.М., не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 13 дадено с Протокол изх. № 08016/ 19.01.2018г., а именно работодателят да изплати на М. С. Ц. парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2014г., 2015г. и 2016г. при прекратяване на трудовото правоотношение пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в размер на 965,43 лева. Срокът за изпълнение бил определен от инспекцията до момента на проверката – 23.03.2018г. С молба от управителя на дружеството ,,Б. – С.” АД от 15.02.2018г. до директора на инспекцията било поискано удължаване на срока на изпълнение на предписанието да 26.03.2018г. Същата не била уважена и срокът за изпълнението бил редуциран до 23.003.2018г. С писмени сведения от 22.03.2018г. от страна на упълномощено от управителя на дружеството ,,Б. - С.” АД лице до Дирекция ,,Инспекция по труда” било отбелязано, че трудовите възнаграждения на персонала за посочените периоди не са били изплатени поради финансови затруднения на фирмата. На 23.03.2018г. било констатирано признатото неизпълнение, което било обективирано в надлежен протокол за извършена проверка от страна на главни инспектори З. А. и П. А..
Във връзка с констатираното нарушение бил съставен АУАН № 12 – 001118 от 04.06.2018г., от страна на главен инспектор З. А. който бил връчен на дружеството с обратна разписка. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, т.ч. презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН по чл.416, ал.1 от КТ.
Същата не се оспорва от жалбоподателя, предвид релевирането на оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което и съдът я възприема като безспорно установена.
При така възприетата фактическа обстановка и при съвкупния анализ на събрания доказателствен материал съдът намира, че административно наказващият орган е приложил закона правилно и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление са били съобразени с изискванията на чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Според съда вмененото на дружеството жалбоподател нарушение е доказано както от обективна, така и от субективна страна. В хода на проведеното съдебно следствие безспорно се установи, че ,,Б. Б.” АД не е изплатило дължимото парично обезщетение на част от своите работници и служители, съгласно издаденото му задължително предписание, сред които е и М. Ц., с което и извършило административно му нарушение.
От обективна страна правната норма вменява административна отговорност на работодател, който не изпълни задължително за изпълнение предписание. В случая безспорно беше доказано, че липсва изпълнение от страна на дружеството по задължително предписание, което бездействие покрива признаците на административно нарушение. Принципното изпълнение на част от предписанието не може да бъде основание за отпадането на отговорността на нарушителя, тъй като самият законодател не предвижда подобна възможност.
От субективна страна отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна.
По отношение на наведеното възражение от страна на жалбоподателя за наличието на привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ съдът намира същото за неоснователно. Маловажното нарушение по цитираната разпоредба има два основни признака от материална страна: нарушението да е било отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работниците и служителите. Видно от изисканата справка от съда до административно наказващият орган е, че санкционираното дружество е било наказвано многократно за извършени нарушение във връзка с трудовото законодателство, включително и за такива по чл.415, ал.1 от КТ.
Ето защо конкретното нарушение не се явява еднократно, а системно неизпълнение с настъпили значителни последици, поради което и не би могъл да се приложи привилегирования състав на чл.415в, ал.1 от КТ.
Съдът не възприема оплакването на жалбоподателя за липса на неопределеност и бланкетност, които са отразени в АУАН и НП. Същите съдържат необходимата яснота, относно неизпълнението на задължителните предписания, което се потвърждава и от писмените доказателства по делото и в частност – изявлението на управителя на дружеството и упълномощеното от него лице, че неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние.
По отношение на вида и размера на наказанието правната норма предвижда за извършеното нарушение да бъде наложена имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лева. Предвид цялостното поведение на санкционираното дружество във връзка с неизпълнение на предписанията на инспекцията по труда и частичното незаплащане на трудово възнаграждение, както и наличие на предходни санкционирания за нарушения на трудовото законодателство, съдът не намира основание да отменя наказателното постановление.
По отношение на размера на наложеното наказание, видно от санкциониращата разпоредба на закона е, че същото е било съобразено с минимално предвидената санкция, поради което и на основание чл.27, ал.5 от ЗАНН, същата е може да бъде последващо намалявана под предвидения в закона минимум.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и издадено при правилно приложение на материалния закон, поради което и следва да бъде потвърдено.
При извършена служабна проверка на законосъобразността на наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административно производсдтво, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12 - 001118 от 09.07.2018г. от Директор на Дирекция ,,Инспекция по труда” – гр.Монтана, с което на ,,Б. С.” АД, с ЕИК: *********, представлявано от М.П.М., е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: